Р Е Ш Е Н И Е

№1314

 

гр. Русе, 05.10.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                районен съдия:   НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА

 

при участието на секретар– протоколиста БОРЯНКА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5166/2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са субективно съединени с правно основание чл. 150 от СК от П.А.В., действаща като майка и законен представител на малолетните Б* Д* М* и К* Д* М. против Д.Й.М. за увеличаване размера на заплащаната от ответника издръжка от 140.00 лева на 240.00 лева за първото дете и от 100.00 лева на 200.00 лева за второто. Ищeцът твърди, че с решение по гр.д. № 6992/2012 год. по описа на РС- Русе ответникът бил осъден да заплаща издръжка в размер 140.00 лева месечно на дъщеря си и 100.00 лева месечно на сина си чрез тяхната майка и законен представител. Твърди, че обстоятелствата, при които е било постановено съдебното решение, са се изменили, децата пораснали, налага се постоянно лечение на диагностицирано очно заболяване на момичето, което прогресира. Децата са ученици и поради това нуждите им от средства за учебници, помагала, ежедневни суми за закуска и джобни са нараснали. Също така се твърди, че децата посещават извънкласни занимания и летни лагери в чужбина, което също предполага допълнителни разходи. Моли съда да постанови решение, с което да увеличи размера на заплащаната от бащата издръжка.

Ответникът оспорва фактите, изложени в исковата молба относно наличието на промяна в обстоятелствата, довели до повишаване размера на дължимата издръжка. Заявява готовност да плаща издръжка в размер на 140.00 лева за голямото дете и 120.00 лева за малкото.

 

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят относно факта, че ответникът е баща на децата Б* (понастоящем почти на 10 години) и К* (понастоящем почти на 7 години) и че бащата е заплащал до момента присъдената му издръжка. Това се установява и от решение № 2008/27.11.2012 год., постановено по гр.д. № 6992 по описа за 2012 год. по описа на РРС, а присъдената с решението издръжка, е в размер на 140.00 лева месечно за Б* и 100.00 лева за К*.

Детето Б* посещава школа за народни песни и пее в детско- юношески фолклорен ансамбъл „З*“ при ОбДЦКИ- Р*, както и клуб по спортни танци „Н*“- Р*, за което заплаща месечна такса в размер на 35.00 лева.

Б* е с установено очно заболяване- намалено зрение за далече. В детска възраст късогледството е динамично и променливо състояние, затова трябва да се правят контролни прегледи два пъти годишно. При промяна на рефлакцията се изписват нови с подходящ диоптър очила, според лекуващия лекар д- р Б*Д*.

Детето К* посещава детски танцов ансамбъл при фолколорен танцов театър Н* К*- Р*, за което заплаща съответните месечни такси. Също така посещава курс по английски език, за което заплаща месечна такса от 16.00 лева.

Представени бяха от ищеца доказателства за извършени разходи за закупуване на учебни помагала и пособия в размер на 271.60 лева за настоящата учебна година за двете деца, които не са окончателни.

Средномесечният брутен доход на майката на децата за периода от юли 2016 год. до май 2017 год. е в размер на 400.57 лева, като включва трудови възнаграждения и обезщетения при безработица.

Средномесечният нетен доход на бащата за периода от септември 2016 год. до август 2017 год. е 1002.52 лева или повече от два пъти по- висок от този на майката.

Ответникът изразява готовност да заплаща издръжка в размер на 140.00 лева за голямото дете и 120.00 лева за малкото. В съдебно заседания изразява готовност да заплаща издръжка в размер на по 140.00 за всяко от децата. Аргументира невъзможността си да заплаща издръжка в по- голям размер с факта, че му се налага да пътува, за да осъществява контакти с децата си, да пътува до работа, да спортува, да посещава езикови и компютърни курсове във връзка с евентуални мисии в чужбина. Твърди и представя доказателства, че е закупувал за децата си дрехи, обувки, учебни пособия, медикаменти и развлечения в периода август 2016 год.- август 2017 год. на обща стойност 895.84 лева или по 74.65 лева. Представените фискални бонове за заредено гориво не следва да се кредитират, тъй като не става ясно дали този разход е свързан по някакъв начин с децата. Следва да се отбележи и че ответникът неправилно възприема срещите с децата като свое задължение. Това е негово право, което законът му дава, както и на децата. Закупуването на дрехи, обувки и учебни пособия е задължение на упражняващия родителските права родител и то се покрива частично от дължащия издръжка родител. Закупените от него извън издръжката, представляват подаръци, те не се дължат, поради което и нямат задължителен характер, за разлика от издръжката.

Не са представени никакви доказателства за твърдените разходи на ответника за физическа подготовка, курсове по чужди езици и компютърна грамотност, поради което тези му твърдения останаха недоказани. Не се доказа и участие в международни мисии. Евентуалното включване в такива би повишило значително доходите на ответника и би компенсирало евентуалните разходи и би дало възможност да заплаща по- висока издръжка, но към настоящия момент това са само предположения, а съдебното решение може да се основава единствено на доказани факти.

Неотносими към спора са и изплащаните и от двамата родители кредити. Поемането на задължения за задоволявани на собствени нужди, не може да е във вреда на интересите на децата.

При постановяване на предходното решение по гр.д. № 6992/2012 год. доходите на ответника са били с около 100.00 лева по- ниски. Следователно към настоящия момент е налице трайна промяна в неговите възможности да заплаща издръжка в повишен размер. Ищецът заяви в съдебно заседание, че би приела увеличение на издръжката с по 50.00 лева на дете. Предвид установената трайна промяна в нуждите на децата и възможностите на бащата, съдът намира, че следва да увеличи размера на дължимата от него издръжка с по 50.00 лева за всяко дете.

В съдебно заседание бяха изнесени твърдения от ищеца, че ответникът е наследил апартамент в гр. Я* след смъртта на неговата майка през 2011 год. Той не оспори този факт, но заяви, че жилището е предоставено безвъзмездно на бащата на неговата настояща приятелка, с която живее, който е ********* в Я*. В пледоарията по същество процесуалният му представител заяви, че върху апартамента имало учредено право на ползване на лелята на ответника. Тези твърдения не бяха доказани и поради това не подлежат на обсъждане в решението по делото. Касае се единствено до морален акт от страна на бащата, който следва да прецени приоритетите си по отношение задоволяване нуждите на децата си или на възрастни трудоспособни хора, към които той няма никакви законоустановени задължения.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

 

Относно иска с правно основание чл. 150 във връзка с чл. 143, ал. 1 СК:

Правото на издръжка на непълнолетните деца е безусловно. Родителите дължат такава, независимо дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съдът намира, че предвид възрастта на детето Б*, родено на *** год. и детето К*, родено на *** год., които са ученици в ІV и І клас на ОУ „Л* К*“, за задоволяване на нуждите им от електричество, отопление, водоснабдяване, храна, облекло, учебни помагала и други потребности, включително здравни и за извънкласни дейности, в което участие би следвало да вземат и двамата родители, е необходима издръжка в размер, по- голям от определената със съдебно решение по гр.д. № 6992/2012 год. по описа на РРС от 140.00 лева, респективно 100.00 лева месечно. В тази издръжка участие следва да вземат и двамата родители, без значение дали работят или не, като участието им следва да се преценява и съобразно факта кой от тях отглежда децата. Ответникът не твърди  наличие на алиментни задължения по отношение на друго свое дете, на което да дължи грижи и издръжка. Предоставянето на собственото му жилище на други лица или ангажирането на средства за издръжка на пълнолетни такива, не може да бъде съобразявано при конкуренция със задължение за заплащане на издръжка на дете, което е задължение от първи ред по смисъла на чл. 141 от СК.

Ответникът е млад човек, в трудоспособна възраст, не са представени писмени доказателства, че страда от заболяване, което не му позволява да работи, че е трайно нетрудоспособен или са наложени ограничения, препятстващи го да полага някои категории труд. Поради това съдът намира, че той е в състояние и реализира доходи, достатъчни за неговата издръжката и тази на малолетните си деца.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат (142, ал. 1 от СК). Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При сега действащата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

В настоящия случай, задължението на ответника за заплащане на месечна издръжка е определено със съдебно решение от края на 2012 год. За изминалия период от почти пет години безспорно са се изменили социално- икономически условия в страната с оглед на инфлационните процеси, както и нуждите на децата с оглед възрастта, в която се намират в момента. При постановяване на предходното решение Б*е била на 5 години, а К*- на 2 години. Понастоящем и двете деца са ученици. Установиха се нуждите им от средства за обучение, художествени школи, отдих, дрехи и обувки, спорт, здраве, разходите, които се правят във връзка с битовото обслужване на децата. Също така не се нуждае от доказване обстоятелството, че децата трябва да се хранят, да бъдат на топло и светло. Значително е увеличен размерът на минималната работна заплата, който служи за минимална база при определяне на издръжката на децата. Предвид изложеното съдът намира, че е налице безспорно трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, свързани с нарасналите нужди на децата и изменение на нормативната база.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на децата, както и с оглед социално- икономическите условия в страната, съдът приема, че те имат нужда да получават, а бащата има възможност да им осигурява месечна издръжка в размер на 190.00 лева за детето Б* и 150.00 лева за детето К*. Останалата част от дължимата месечна издръжка, ведно с ежедневните грижи, следва да се поемат от майката.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата ще положи нужните усилия да осигури присъдения, макар и малък размер на издръжка.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението в частта му относно присъдената издръжка подлежи на предварително изпълнение.

 

Относно разноските по производството по чл. 81 от ГПК:

Ищецът е заявил претенция за разноски. Представен е договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че процесуалното представителство се осъществява безплатно на основание чл. 38 от ЗА.

При това положение и съобразно уважаването на иска, ответникът ще дължи разноски на ищеца, респективно на процесуалния му представител в размер на 300.00 лева за двата субективно съединени иска.

Предвид частичната неоснователност на предявените искове, ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150.00 лева. По компенсация ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата 150.00 лева.

 

Относно дължимата държавна такса.

На основание чл. 69, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на РРС за увеличената издръжка в размер на 144.00 лева по всеки от субективно съединените искове.

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

УВЕЛИЧАВА размера на присъдената с решение № 2008/27.11.2012 год., постановено по гр.д. № 6992 по описа за 2012 год. на РРС издръжка, дължима от Д.Й.М., ЕГН ********** на Б* Д* М*, ЕГН **********, платима чрез нейната майка и законен представител П.А.В., ЕГН **********, от 140.00 лева на 190.00 лева, считано от предявяване на иска на 31.07.2017 год. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения за заплащане на издръжка в размер на 240.00 лева месечно.

УВЕЛИЧАВА размера на присъдената с решение № 2008/27.11.2012 год., постановено по гр.д. № 6992 по описа за 2012 год. на РРС издръжка, дължима от Д.Й.М., ЕГН ********** на К* Д* М., ЕГН **********, платима чрез неговата майка и законен представител П.А.В., ЕГН **********, от 100.00 лева на 150.00 лева, считано от предявяване на иска на 31.07.2017 год. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения за заплащане на издръжка в размер на 200.00 лева месечно.

ОСЪЖДА Д.Й.М., ЕГН ********** да заплати на адвокат Г.П. ***, ЕГН ********** сумата 150.00 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Д.Й.М., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС- Русе сумата 144.00 лева, представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен срок от обявяването му на 05.10.2017 год.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Русе в едноседмичен срок от получаването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: