РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Перник, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
гражданско дело № 20221700500744 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.рег. № 1830/28.10.2022 г. от С. Г. В., ЕГН
**********, и И. Г. В., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: ***, чрез
пълномощника им адв. С. М., срещу Решение № 1454/28.09.2022 г. по гр.д. № 26/2022 г. на
Районен съд – Брезник, с което са отхвърлени предявените от С. Г. В., ЕГН **********, и И.
Г. В., ЕГН **********, искове за установено, че ищците не дължат на „Софийска вода“ АД,
всеки един по ½ част от сумите по издадените заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 07.12.2016 г. и изпълнителен лист от 20.02.2017 г. по ч.гр.д.
№ 69670/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 151 състав, както следва: сума в
размер на 1217,29 лв. – главница за потребена вода през периода от 15.06.2011 г. до
26.10.2016 г. по отношение на недвижим имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва
за периода от 30.11.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 153,88
лв. за периода от 16.07.2011 г. до 26.10.2016 г. и 327,42 лв. - разноски по делото, а именно:
27,42 лв. – държавна такса, и 300,00 лв. – възнаграждение за юрисконсулт, като погасени по
давност, ведно с произтичащите от това последици за разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон и събраните по делото доказателства. Сочи
се, че неправилно съдът е приел, че давностният срок не е изтекъл, тъй като по
изпълнителното действие регулярно са извършвани изпълнителни действия. Навеждат се
доводи, че молбата на взискателя за извършване на определено изпълнително действие не
1
прекъсва погасителната давност, а предприемането на изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ. Твърди се, че тъй като наследодателят не е имал
микросметка в Изипей АД, запорът не следва да се счита наложен. Считат, че последното
валидно изпълнително действие по събиране на вземанията е от 11.10.2017 г., когато е
вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на наследодателят на ищците, поради
което давностният срок е изтекъл на 11.10.2020 г. Предвид изложеното се моли обжалваното
решение да бъде отменено и за присъждане на сторените разноски за производството по
делото.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Решението на Районния съд е валидно и допустимо, като относно правилността му на
основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд е ограничен от релевираните оплаквания в
жалбата.
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.
По делото не се спори, че с влязла в сила Заповед за изпълнение на парично
задължение от 07.12.2016 г., издадена по ч.гр.д. № 69670/2016 г. на СРС, е разпоредено
длъжникът Г.Б. В. да заплати на кредитора Софийска вода сумата 1217,29 лв.,
представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от 15.06.2011 г. до
26.10.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 30.11.2016 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 153,88 лв. за периода от 16.07.2011 г. до 26.10.2016
г. и 327,42 лв. – разноски по делото, а именно: 27,42 лв. – държавна такса, и 300,00 лв. –
възнаграждение за юрисконсулт.
От удостоверение за наследници с изх. № ***, издадено от *** община, се установява,
че Г.Б. В., ЕГН **********, е починал на *** като е оставил наследници по закон синовете
си С. Г. В., ЕГН **********, и И. Г. В., ЕГН **********.
От приложения препис на изп.д. № 1884/2017 г. на ЧСИ С.Х. се установява, че е
образувано по молба с вх. № 28.06.2017 г. от “Софийска вода“ АД въз основа на
изпълнителния лист от 20.02.2017 г., издаден на основание Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 69670/2016 г. на СРС срещу Г.Б. В. за сумата 1217,29 лв.,
представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от 15.06.2011 г. до
26.10.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 30.11.2016 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 153,88 лв. за периода от 16.07.2011 г. до 26.10.2016
г. и 327,42 лв. – разноски по делото, а именно: 27,42 лв. – държавна такса, и 300,00 лв. –
възнаграждение за юрисконсулт. С молбата е възложено на съдебния изпълнител на
основание чл. 18 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника и да определи
начина на изпълнение.
Извършени са справки от съдебния изпълнител за гражданското и имуществено
състояние на длъжника, както и за действащи трудови договори и отпуснати пенсии.
На 05.07.2017 г. е изпратено запорно съобщение до „ОББ“ АД и НОИ.
Със съобщение от 20.07.2017 г. НОИ е уведомил ЧСИ С.Х., че лицето има наложен
запор по изп.д. № 586/2016 г. на ЧСИ С. А., с рег. № *** за сумата 4213,91 лв., която се
удържа от м.10.2016 г.
Изискано е копие от данъчната декларация на длъжника от Община Дупница и Община
Столична и е изпратена покана за изпълнение до длъжника, връчена чрез залепване на
уведомление.
На 11.10.2017 г. е изпратено искане до Агенция по вписванията-гр. София и наложена
възбрана върху апартамент, находящ се в ***, представляващ апартамент с адрес: ***.
На 23.11.2017 г. е изпратено съобщение до длъжника за наложената възбрана, без
2
данни за получаването му.
Със съобщение на съдебния изпълнител от 27.02.2018 г. до „ОББ“ АД е вдигнат
частично запорът, наложен върху постъпващите от НОИ суми, имащи характера на
несеквестируеми вземания.
С молба от 14.05.2019 г. взискателят е отправил искане до съдебния изпълнител да
наложи запор на банковите сметки на длъжника, да насрочи опис на движими вещи,
собственост на длъжника, да наложи възбрани на притежаваните от длъжника имоти, да
наложи запор на трудовото възнаграждение на длъжника и/или запор на пенсията му.
На 11.09.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Изипей“ АД за налагане на запор
върху всички суми по микросметката на длъжника до размера на сумата по изпълнителното
дело, както и съобщение за наложения запор до длъжника, връчено чрез залепване на
уведомление.
С молба от 12.03.2021 г. взискателят е отправил искане до съдебния изпълнител за
извършване на същите изпълнителни действия, поискани и с предходната молба.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за
изпълнение, които ищците твърдят, че не дължат в качеството на наследници на по ½ част
от задълженията на длъжника поради изтекла погасителна давност. Тъй като заповедта за
изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок възражение, влиза в
сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за
възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти /изтекъл давностен
срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се
ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в
сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно
по действащия ГПК изискването на чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен давностен срок на
новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането
е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение
/в този смисъл Решение № 118 от 07.07.2012 г. по гр. д. № 4063 по описа за 2021 г. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Предвид изложеното, съдът приема, че приложима
към процесните вземания е общата петгодишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за датата, на която е влязла в сила
заповедта за изпълнение, поради което съдът приема, че моментът от който е започнал да
тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок е датата на издаване на
изпълнителния лист – 20.02.2017 г., към който момент страните не спорят, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила.
Съгласно мотивите, изложени в ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, погасителната давност за вземането се прекъсва с всяко валидно изпълнително
действие и започва да тече нова давност.
Молбата за образуване на изпълнителното дело не прекъсва давността, тъй като по
искане на взискателя, на съдебния изпълнител е възложено да определи изпълнителните
способи, след проучване на имущественото състояние на длъжника. Давността е прекъсната
на 05.07.2017 г. с получаване на запорното съобщение от „ОББ“ АД и НОИ, на 11.10.2017 г.
с налагане на възбрана върху имота на длъжника, с молбата на взискателя от 14.05.2019 г.,
3
изпращане на запорното съобщение до „Изипей“ АД на 11.09.2019 г. и молбата на
взискателя от 12.03.2021 г. за извършване на конкретни изпълнителни действия.
Доколкото от последното извършено изпълнително действие – 12.03.2021 г., не е
изтекъл предвиденият в закона петгодишен давностен срок, следва извод, че предявените
искове са неоснователни.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че давността не е прекъсната с
действията по налагане на запор върху сметките на длъжника в „Изипей“ АД, тъй като
същият не е имал сметка там, което се установява от приетото по делото уведомление от
„Изипей“ АД. Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в
рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за
прекъсната. Това следва от самата разпоредба на чл. 116, б. „в” ЗЗД, в която законодателят
използва думата „предприемане” на изпълнителни действия, а не „извършени” или друга
подобна формулировка. Това следва и от мотивите на Тълкувателното решение, в които се
поставя акцент върху молбата на взискателя, с която се иска извършване на конкретно
действие в рамките на изпълнителния способ: „Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение”. В Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. №
1747 по описа за 2020 година на ВКС, IV ГО, се приема още, че ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.
С оглед на всичко гореизложено, въззивният съд приема, че всички възражения в
жалбата са неоснователни.
С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи, поради
което и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателите не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски, поради което
съдът не следва да се произнася по тяхната дължимост.
По изложените мотиви, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1454/28.09.2022 г. по гр.д. № 26/2022 г. на Районен съд
– Брезник.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5