РЕШЕНИЕ
№ 297
гр. Перник, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и девети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Гражданско дело
№ 20221700100113 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. И. С., ЕГН
**********, с.***, общ.***, като собственик на имот и като регистриран
земеделски стопанин С. И. С., ЕГН **********, под наименованието ЕТ „ С.
С.-ЧЕП“, ЕИК ***, чрез адвокат Г. Б. от АК - *** срещу ЗКПУ
„Взаимопомощ“ - с.***, чрез председателя И. И. Г., *** и ОБЩИНА
БРЕЗНИК, гр. Брезник, ул. „Елена Георгиева“ № 16 – СОЛИДАРНО
ОТГОВОРНИ – за осъждане на ответниците, на осн.чл.109 от ЗС да
премахнат заключващи устройства на две врати преграждащи общински
пътища с идентификатор 03099.109.36 и 03099.109.137 от КККР на с.***,
одобрени със Заповед № РД–18–1522/24.08.2018 година, на изпълнителни
директор на АГКК, поставени от председателя на ЗКПУ „Взаимопомощ“,
село *** - И. И. Г., който отказвал да ги премахне и възпрепятствал по този
начин правото на собственост на ищеца в качеството му и на земеделски
производител да упражнява правото си на собственост по отношение на
поземлен недвижим имот, съгласно Договор № 126, том. 2, рег.№ 436 от
29.05.2019 година, издаден от служба по вписванията гр. Брезник,
както и ДА ЗАПЛАТЯТ, на осн.чл.82, ал.1, изр.І от ЗЗД на ищеца С. И.
С., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ. ***, като собственик на имот и като
регистриран земеделски стопанин С. И. С., ЕГН **********, под
наименованието ЕТ „ С. С.-ЧЕП“, ЕИК *** солидарно общата сума от
43750,00 лева, както следва:
1
на осн.чл.82, ал.1, изр.І, предл.ІІ ЗЗД, сумата от 17500,00
(седемнадесет хиляди и петстотин) лева - представляваща
пропуснати ползи от невъзможността да получава наем за своя имот,
поради невъзможността да бъде реализиран сключен договор от
01.03.2019 г.до 31.01.2022 г. между С. И. С. и П.Ш.Р. за отдаване под
наем на горепосочения имот/силажна яма/ за сумата от 500 лева
ежемесечно (35 месеца по 500 лева), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане
И
- на осн.чл.82, ал.1, изр.І, предл.І ЗЗД, сумата от 26250,00 (двадесет и
шест хиляди двеста и петдесет) лева - представляваща загубата от
невъзможността да бъде реализирана и доставена до силажната яма , съгласно
договора за периода от 01.03.2019г.до 31.01.2022г., генерираната
(произведена) тор от отглежданите от него 150 броя овце, в размер на 15 тона
оборска тор ежемесечно, срещу 50 лева за тон, съгласно договора (35 месеца
по 50 лева за тон), ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е регистриран земеделски стопанин под наименование
ЕТ „С. С.-ЧЕП“, ЕИК ***, съгласно представените с исковата молба анкетни
карти за регистрация на земеделски стопанин през стопанските години в
МЗХГ и регистрационна карта, като отглеждал средно годишно около 150
броя овце, от които месечно се натрупвали над 15 (петнадесет) тона оборска
тор, която трябвало по някакъв начин да се съхранява или реализира. Поради
тази причина на 19.12.2018 година участвал в търг, обявен от община Брезник
и закупил силажна яма, находяща се в стопански двор в с.***, общ.
***(бивше ТКЗС), с площ от 690 кв.м. - за съхранение и преработка на тази
оборска тор.
Още преди провеждането на обявения търг проверил и установил, че до
въпросния обект имало достъп и до там води общински път, собственост на
община Брезник.
Ищецът С. С. заплатил имота и придобил правото на собственост
върху него. На 01.03.2019 година сключил договор с П.Ш.Р. от гр. ***-
производител на тор от калифорнийски червеи. Съгласно сключения договор
ищеца отдал под наем собствения си недвижим имот - силажна яма за сумата
от 500 лева на месец и се задължил да доставя по 15 (петнадесет) тона оборска
тор на месец за преработка в силажната яма, за което Р. да му заплащал по 50
лева на тон оборска тор.
Силажната яма се намирала в стопанския двор на територията на
бившето ТКЗС - с. *** и на пътя, водещ до съоръжението съществували
оградни заграждения, тип порти, като общинският път водещ до ямата бил
2
преграден от два масивни железни портала, завързани с вериги и заключени с
катинари. Ищецът направи няколко опита и обаждания до община Брезник
тези заграждения да бъдат премахнати, но такъв не получил, след което
направил опит да ги отстрани, тъй като преграждали общински път, но на
място се появил И. И. Г. – председател на ответната кооперация
ЗКПУ„Взаимопомощ“ - с.***, тъй като тя също притежавала собственост в
стопанския двор, който заявил на ищеца, че няма право да отваря вратите и го
заплашил с полиция.
Тъй като след сключване на договора за отдаване под наем на
закупения от него обект - силажна яма и доставката на оборска тор, следвало
да си изпълнява договора, се заел да подсигури първите партиди с оборска
тор, и тъй като това е представлявал преграден общински път - за обществено
ползване, той премахнал заключващите устройства на железните портали, но
веднага в стопанския двор дошъл И. И. Г. и му заявил, че няма да преминава
през тези оградни съоръжения, тъй като това не била негова собственост, като
отново заключил порталите с вериги и катинари, като извикал и полицейски
патрул от РУ Брезник, които предупредили ищеца С. С. да не извършва
самоуправни действия, като по този начин С. бил възпрепятстван да
упражнява правото си на собственост по отношение на собствения му
поземлен недвижим имот и нито той, нито наемателя му на новозакупения
обект не можели да преминат, за да достигнат до имота, а друг път до
съоръжението нямало.
С оглед на което счита, че за него е налице правен интерес да иска да
бъдат преустановени неоснователните действия от страна на ЗКПУ
„Взаимопомощ“, чрез председателя й, както и от община Брезник –
солидарно отговорни, която е продала свой собствен имот - силажна яма и
чиято собственост е общинския път, водещ до съоръжението, за да може да
упражнява необезпокоявано правото си на собственост по отношение на
собствения си поземлен недвижим имот. Иска също така съдът да осъди
кооперацията и общината да му заплатят солидарно за причинените загуби и
пропуснати ползи, поради невъзможността да бъде осъществен сключения
договор за отдаване под наем на посочения имот, съхранение и преработка на
оборски тор.
Претендира присъждане на съдебни разноски. Представя списък по чл.80
3
ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба
от ответника Община Брезник, представлявана от В.М.У. – кмет. С отговора е
оспорена изцяло исковата молба и предявените с нея претенции на ищеца за
заплащане на сума, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от неоснователни действия, представляващи непозволено увреждане.
Сочи, че общинските пътища, преминаващи през стопанския двор на бившето
ТКЗС с. *** и осигуряващи безпрепятствен достъп до имота на
жалбоподателя са със статут на публична общинска собственост. Не се
оспорва, че ищецът е собственик на процесния имот, но намира за невярно
твърдението, че Община Брезник със своето действие или бездействие е
създала пречка същият да упражнява правото си на собственост. На следващо
място, сочи, че предявения с исковата молба осъдителен иск е неоснователен,
тъй като за Община Брезник не е налице виновно поведение, което да е
противоправно и чрез което да е причинена вреда на ищеца, поради което от
страна на последната да е осъществен фактическия състав на непозволеното
увреждане. Твърди, че сочения за сключен договор за наем от ищеца с трето
лице е сключен само за целите на исковото производство, тъй като същият не
е вписан в Агенцията по вписванията. Оспорва изцяло предявената с исковата
молба претенция, представляваща обезщетение за претърпени загуби и
пропуснати ползи от неоснователни действия. Твърди, че ищецът не е търпял
такива, нито се намират в пряка причинна връзка с поведението на общината.
В отговора на молбата се твърди, че няма безспорни доказателства, от които
да се установява твърдението на ищеца, че се възпрепятства достъпът му до
имота, което да е породено от наличието на виновно поведение, изразяващо
се в действие или бездействие от страна на Община Брезник. Ответникът
намира за неоснователни и недоказани претенциите за преустановяване на
неоснователни действия от страна на общината, както и за заплащане на
обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи.
Претендира съдебни разноски в размер на минимално юрисконсултско
възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП, вр.чл.23, ал.1, т.1
от Наредба за заплащането на правната помощ.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от
втория ответник по делото в лицето на кооперацията, представлявана от
4
председателя И. И. Г., чрез адвокат С. В. и адвокат В. – ПАК. Не отрича за
наличието на метални заграждения с вериги и катинар, като твърди, че те са
поставени, тъй като е установено, че в двора на ЗПКУ се намира склад,
съхраняващ пестициди, опасни отпадъци, неопасни отпадъци и други
препарата за растителна защита. Г. сочи, че до 22.04.2021 г. е бил председател
на кооперацията и като такъв е защитавал имуществото й посредством
поставени прегради. След 22.04.2021 г. вече не заемал тази длъжност, поради
което намира, че след тази дата искът спрямо него се явява неоснователен. В
отговора си Г. твърди, че никога не е възпрепятствал достъпа на ищеца до
собствения му имот, като единствената уговорка била да му се обажда
предварително. С отговора на исковата молба се оспорват по основание и
размер предявените искове за понесени загуби и пропуснати ползи в исковите
претендирани размери. Оспорва се наличието на сключен договор за наем,
включващ и договор за търговска сделка като нищожен, поради противоречие
със закона, както и с невъзможен към момента на сключването си предмет,
тъй като от една страна не е доказан одобрен разрешителен режим и
регистрационен документ за наличие на действаща силажна яма и торище, а
от друга – при това положение договорът за наем се явявал нищожен, поради
липса на достоверна дата, като е съставен само за нуждите на процеса и
поради невъзможен предмет, тъй като липсвали регистрация и разрешение от
компетентен орган за ползване на силажна яма, още по – малко за торище,
съгласно уговореното в договора.
Претендира присъждане на разноски, включително такива за
частичното прекратяване на делото спрямо единия ответник – И. Г. – лично, в
качеството му на физическо лице, съгл.чл.78, ал.4 ГПК, като същото е
продължило срещу кооперацията – юридическо лице. Представя списък по
чл.80 от ГПК.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че ищецът С. И. С. се легитимира като собственик
на поземлен недвижим имот, съгласно Договор № 126, том.ІІ, рег.№ 436 от
29.05.2019 година, издаден от служба по вписванията гр.Брезник,
представляващ силажна яма, находяща се в стопански двор в с.***, община
5
***(бивше ТКЗС), с площ от 690 кв.м
Спорно и в тежест на ищеца е установяването, че ответниците са
извършили неоснователни действия, които му пречат да упражнява правото
си на собственост в пълен обем, чрез заключване с катинари и вериги на
порталите, собственост на ответната кооперация, находящи се върху
общински път, както и че в резултат на тези действия е претърпял
имуществени вреди, изразяващи се в загуби от лишаването му от
възможността да ползва собствената си имот по предназначение като
„силажна яма“ и пропуснати ползи, чрез осуетяване на възможността да
реализира конкретни доходи от отдаването му по наем по конкретен договор.
По делото е представен наемен договор с дата от 01.03.2019 година,
сключен между ищеца, в качеството му на наемодател и св.П.Ш.Р. от *** -
производител на тор от калифорнийски червеи, като наемател. Съгласно
клаузите на сключения договор ищецът отдал под наем за срок от една година
собствения си недвижим имот - силажна яма за сумата от 500 лева на месец и
се задължил да доставя по 15 (петнадесеет) тона оборска тор на месец за
преработка в силажната яма, за което Р. да му заплаща по 50 лева на тон
оборска тор.
Разпитан в съдебно заседание, свидетелят П.Р. заявява, че всъщност
наемния договор бил подписан от него и ищеца, но не бил влязъл в сила и не
е възпроизвел действие, тъй като още преди и по време на сключването му
било ясно от наемодателя - ищец, че достъпа до силажната яма бил
възпрепятстван, а друг път до нея нямало. Ищецът му заявил, че щял да води
дела, като след успешното им приключване щели да подпишат нов договор.
Не установява да са извършвани разходи във връзка с договора от 01.03.2019
година.
Свидетелят С. П. (кмет на село ***) установява, че с ищеца С. С. са
дългогодишни приятели, като последният преди две години закупил
процесната яма зад бившето ТКЗС, сега - кооперация „Взаимопомощ“ в с.
***, с цел да я ползва, тъй като имал животни. Досега не я е ползвал, тъй като
нямал достъп. Помни, че целия стопански двор винаги е бил ограден с ограда
и порти, като кооперацията я заключвала. Твърди, че и в момента портите
били заключени със синджир и катинар. До процесната силажна яма можело
да се стигне и по друг път - през полето, където имало черен път.
6
Свидетелят И. Г. установява, че работи в ЦСП – Перник и познавал
отдавна бившия председател на ответната кооперация И. Г.. Твърди, че през
2018 година имало конфликт между ищеца С. и И. за един път, който
трябвало да минава през кооперацията и да стигне до стопанството. Спорът
възникнал, защото И. Г. казал на ищеца да му се обажда преди да минава през
портата, като не знае дали и защо не му е дал ключ. Знае, че този път бил на
стопанството и там се съхранявали отрови, техника и материали, които
трябвало да се пазят. Заявява, че към имота на ищеца имало и друг, черен
път, отгоре, но се заобикаляло. През 2018 или 2019 година твърди, че ищеца
С. разбил катинара, защото му пречел, след това се поставил синджир, който
обаче не се заключвал и всеки можело да го махне.
От заключението на допуснатата и приета по делото СТЕ става ясно, че
след направеният оглед на място, преглед на представените документи по
делото и след извършените справки в СГКК Перник и в община Брезник, се
констатира следното:
Процесният недвижим имот се намира в землището на с. ***, община ***,
Област ***. Представлява поземлен имот с идентификатор 03099.109.38 по
кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на с.***, община ***,
област ***, м. ***, одобрени със Заповед № РД-18-1522/24.08.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот 31.01.2022 г., с
вид собственост: Съсобственост, вид територия: Земеделска, категория на
земята: 6, с начин на трайно ползване /НТП/: За стопански двор, площ 2070 кв
м, стар номер: ***, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
03099.109.39, 03099.109.23, 03099.109.40, 03099.109.137 и 03099.33.66.
Ищеца по делото С. И. С. е собственик на 690 кв.м. от правото на
собственост от имота на съоръжение, представляващо силажна яма, според
индивидуализацията му в исковата молба, изградена от железобетонни
панели с размери 3/2 м и основа от стоманобетонна настилка с площ от 690 кв
м на основание Договор № 126, том 2, рег. № 536 от 29.05.2019 г., издаден от
Службата по вписванията гр. Брезник.
Така описаният имот представлява част от бивш стопански двор на
село ***, община ***, област ***, а от приложената към заключението на
вещото лице скица - неразделна част от експертизата става ясно, че до
7
процесния имот на ищеца може да се достигне по два пътя, показани на
скицата с оранжев и жълт цвят, като единият преминава през общински път с
два портала, през двора на ответната кооперация, а другият – през свободен
общински черен път – ливада.
През процесния път, където се намират двата портала от метална
конструкция, находящи се като местоположение в позиции 1 и 2 на скицата,
има възможност за преминаване само ако са отключени и отворени, като към
момента на огледа вещото лице е установило, че не са били заключени с
катинари.
Видно от представените от ответната кооперация доказателства в
последноото по делото заседание, към момента е налице висяща
административна процедура пред община Брезник по изясняване на
законността и статута на процесната силажна яма/торище.
При така установеното от фактическа страна, съдът възприе
следните правни изводи:
По предявения негаторен иск, с правно основание чл. 109 от ЗС:
Настоящият съдебен състав го намира за допустим, но разгледан по
същество – неоснователен.
Съгласно трайната и задължителна съдебна практика, обективирана в
тълкувателно решение № 4/2015 година, прието на 06.11.2017 година от
ОСГК на ВКС се приема, че по реда на чл.109 от ЗС собственикът може да
иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява неговото право. За да се проведе успешно доказване на
негаторната искова претенция, следва да са налице две задължителни,
кумулативни условия за уважаването на иска с правно основание чл.109 от
ЗС: установяване неоснователността на действията на ответника по
негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото
си на собственост в неговия пълен обем.
В настоящия казус, от събраните по делото гласни и писмени
доказателства от една страна не се установява по несъмнен и безспорен
начин, че изградените между имота на ответната кооперация, находяща се
върху общинска земя две порти и имота на ищеца след 2019 година са се
заключвали, което се установява категорично от разпита на свидетеля Г. и от
заключението на СТЕ по делото. Съдът не кредитира в тази част показанията
8
на другите двама свидетели, установяващи противното, тъй като св.П. е
дългогодишен приятел на ищеца, а другият - св.Р. се явява негов потенциален
съконтрахент и наемател, с който да реализират доходи при успешно
развитие на настоящия исков процес в полза на ищеца, поради което същите
се явяват заинтересовани от изхода на спора и у съдът се създава основателно
съмнение относно тяхната небезпристрастност и обективност. Освен това,
същите се опровергават от показанията на св.Г., които се подкрепят и от
заключението на вещото лице в частта, че портите на кооперацията не се
заключват от няколко години и всеки може да премине от там
необезпокоявано.
От друга страна – от разпита и на тримата свидетели, и от заключението
на СТЕ по делото се установи по безспорен и несъмнен начин, че до
процесния имот на ищеца може да бъде осъществен свободен достъп и от
друго място, от което ищецът не се е възползвал. По този начин не се доказва
и втората задължителна кумулативна предпоставка за уважаване на
негаторния иск - създаването на пречки за собственика да упражнява правото
си на собственост в неговия пълен обем.
Ето защо така предявеният негаторен иск се явява неоснователен,
поради недоказаност на твърдените с исковата молба неоснователни действия
от страна на ответниците за осигуряване на безпрепятствен достъп но имота
на ищеца.
Касателно предявените осъдителни искове - за заплащане на
претърпени загуби и пропуснати ползи, с правно основание чл.82, изр.1,
предл.І и ІІ от ЗЗД:
Настоящият съдебен състав ги намира за допустими, но разгледани по
същество – неоснователни.
Съгласно трайно установената и константна съдебна практика,
подлежащите на обезщетяване имуществени вреди са два вида – претърпяна
загуба и пропусната полза. При обезщетяване на пропуснати ползи в резултат
на непозволено увреждане, включително за случаите на обективна
отговорност, приложение намира принципа за пълна репарация на всички
преки и непосредствени вреди, но пропуснатите ползи за собственика от
плодовете на унищожена вещ за бъдеще време се обезщетяват само, ако ще
настъпят със сигурност. В Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по
9
тълкувателно дело № 3 от 2012 г., на ОСГТК на ВКС принципно е изтъкнато,
че трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която
сигурност не се предполага, освен при установена по нормативен ред
презумпция за настъпването й.
Разликата между загубата и пропуснатата полза се състои в това, че
загубата реално, ефективно е намалила имуществото към момента на
деянието, докато при втория вид вреда е осуетено увеличението на
имуществото, което би настъпило, ако не беше извършен деликтът. На
обезщетяване подлежи чистият доход – печалбата. От пропуснатата полза
трябва да се спаднат спестените разходи, като материали, разходи по
поддръжка, отчисления и амортизации. Пропуснатата полза произтича от
пропуснатата чиста печалба. От пропуснатия доход трябва да се извадят
спестените разходи по експлоатацията и ползването на вещта, както и
разноските по намаляване на вредите от непозволеното увреждане.
Пропуснатата полза, която е понятие на обезщетителното право, се отнася не
до увреждане или отнемане на едно вече съществуващо имущество, а до това,
че на пострадалия се осуетява бъдещият шанс да получава доход,
възможността да не може да увеличава занапред своето имущество.
Актуално и категорично разрешаване на доскорошните противоречия в
съдебната практика относно степента на доказване на пропуснатите ползи
намери изражение във възприетото с тълкувателно решение № 3/2021,
постановено на 13.01.2023 година от ВКС на РБ, ОСГТК становище, че
причинените от деликт или от неизпълнение на договорно задължение
пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, а не да се
предполагат.
Горното обуславя, че в настоящия казус от събраните гласни и
писменти доказателства по делото не се установи по безспорен и несъмнен
начин, че в резултат от неизпълнението на наемния договор от 01.03.2019
година между ищеца и св.Р., по вина на ответниците, ищецът е претърпял
имуществени вреди под формата на загуби и пропуснати ползи в исковите
размери.
За доказване на осъдителните претенции за понесени загуби и
пропуснати ползи от невъзможността да бъде реализирана и доставена до
силажната яма, съгласно договора за наем за периода от 01.03.2019 година до
10
31.01.2022 година, генерираната (произведена) тор от отглежданите от него
150 броя овце, в размер на 15 тона оборска тор ежемесечно, срещу 50 лева за
тон, съгласно договора (35 месеца по 50 лева за тон) и от невъзможността да
се получава наем за имота на ищеца, поради невъзможността да бъде
реализиран сключен договор от 01.03.2019 г.до 31.01.2022 г. между ищеца и
П.Ш.Р. за отдаване под наем на горепосочения имот (силажна яма) за сумата
от 500 лева ежемесечно (35 месеца по 500 лева), не се ангажираха никакви
доказателства от ищеца за реализирани разходи по изпълнение на договора за
наем.
В тази насока дори потенциалният наемател на имота на ищеца -
свидетелят Р. не установява след сключване на наемния договор на 01.03.2019
година, т.е. преди закупуването на процесния имот от ищеца през 29.05.2019
година, съглашението да е влязло в сила или да са извършени конкретни
разходи по закупуване и доставка на оборска тор или въобще някакви по
неговото прилагане и/или изпълнение.
Освен това, наемният договор не е влязъл в сила и не е произвел
действие, тъй като от една страна е сключен преди ищецът да е закупил
процесния обект, предмет на наемния договор, т.е. има невъзможен предмет,
което обуславя неговата недействителност
Също така на изследване и дефиниране подлежи статута на процесния
закупен от ищеца обект – дали притежава законен статут на „силажна яма,
която ще се ползва за съхранение и преработка на оборска тор“, както е
записано и уговорено в наемния договор. В тази насока липсват данни
договорът да е надлежно вписан, което съгласно ЗУТ и ЗМДТ се изисква, а от
друга – не е налице издаване на надлежен административен акт, установяващ
и разрешаващ промяна на предназначението на процесния обект от силажна
яма в торище, за да може да функционира, съобразно уговореното в наемния
договор, респективно – да може да реализира законни и сигурни доходи за
ищеца.
В случая липсват доказателства за наличие на одобрен разрешителен
режим за експлоатация и издаден регистрационен документ за наличие на
действащи силажна яма и торище, съгласно уговореното в договора и в
съответствие с изискванията на чл.2, чл.3 и чл.9 от Закона за управление на
отпадъците (ЗУО), което може да функционира след получаване на
11
разрешение от директора на съответната РИОСВ, на основание чл.71, ал.1,
във връзка с чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО, във връзка със заявление, подадено от
собственика на обекта, което в настоящия казус не е сторено, тъй като
липсват данни да е депозирано пред компетентен административен орган.
Ето защо, от една страна съдът не може да изведе и формира
убедителни изводи, че договорът от 01.03.2019 година между ищецът -
наемодател и наемателя Р. изобщо е влязъл в сила, поради липса на
достоверна дата и на възможен предмет. От друга страна, липсват
доказателства, че за неговото изпълнение са били реализирани разходи и че
след като не е била спазена законовата регламентация за узаконяване на
процесния обект по ЗУТ и ЗУО, като силажна яма и торище, всякакви
предварителни уговорки и съглашения за извършване на дейности, свързани с
обработка на животинска тор и отпадъци, както и за получаване на печалби и
наеми от такава дейност се явяват необосновани, като ненадлежно
регламентирани.
Всичко изложено дотук обуславя пълна неоснователност на
предявените осъдителни искове, поради недоказаност, което мотивира
настоящия съдебен състав да ги отхвърли изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответниците сторените по делото
разноски, съгл.своевременно и надлежно предсатвените списъци по чл.80 от
ГПК, както следва: на ЗКПУ „Взаимопомощ“ с.*** - 1200 лева, за един
адвокат, по Договор за правна защита и съдействие № *** от *** със ЗКПУ
„Взаимопомощ“ с.*** (същите са били изрично поискани с представен списък
по чл.80 от ГПК от 29.06.2023 г.) и 400 лева – платен депозит за СТЕ (същите
са били изрично поискани с представен списък по чл.80 от ГПК от 20.04.2023
г.) – общо 1600 лева, и на община Брезник - 100 лева, за юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП, вр.чл.23, ал.1,
т.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Искането от адв.В. – процесуален представител на ответника ЗКПУ
„Взаимопомощ“ с.*** - за присъждане на разноски в размер на 1800 лева
(по Договор за правна защита и съдействие № *** от ***и по Договор за
12
правна защита и съдействие № *** от *** с И. Г.) за частично прекратяване
на делото спрямо един ответник (същите са били изрично поискани с
представен списък по чл.80 от ГПК от 20.04.2023 г.) е допустимо, съгл.чл.78,
ал.4 ГПК, но в случая се явява неоснователно, поради следното: исковете са
били първоначално предявени срещу И. Г. - лично и в качеството му на
председател на ЗКПУ „Взаимопомощ“ с.***, и срещу община Брезник, като в
първото по делото открито съдебно заседание (о.с.з.) адвокат Б. – процесуален
представител на ищеца е уточнил, че претенциите следва да се считат
насочени срещу кооперацията, чрез председателя й и срещу община Брезник
– солидарно, не и срещу физическото лице И. Г.. В следващото по делото
о.с.з. съдът е прекратил производството спрямо И. Г. в лично качество, като
го е продължил срещу останалите двама надлежни ответници – кооперацията
и общината. Адвокат В. претендира присъждане от ищеца на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева, с оглед на прекратяване на
делото срещу физическото лице И. Г., но в случая съдът приема, че
организираната до момента на постановяване на частичното прекратяване
защита само на физическото лице е продължила в същия обем, предмет,
факти, обстоятелства и възражения по отношение и на юридическото лице -
ЗКПУ „Взаимопомощ“ с.***, представлявана именно до този момент от
физическото - председателя й И. Г.. Ето защо, при наличие на така
осъществената приемствена трансформация, разноски при частичното
прекратяване на делото спрямо физическото лице Г. не следва да се
присъждат отделно и самостоятелно от тези, сторени до приключване на
делото, продължило спрямо кооперацията след своевременно направеното
уточнение от адвоката на ищеца в открито съдебно заседание.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно и субективно, кумулативно
съединени искове от С. И. С., ЕГН **********, с.***, общ.***, като
собственик на имот и като регистриран земеделски стопанин С. И. С., ЕГН
**********, под наименованието ЕТ „ С. С.-ЧЕП“, ЕИК ***, чрез адвокат Г.
Б. от АК - *** срещу ЗКПУ „Взаимопомощ“ - с.***, чрез председателя И. И.
Г., *** и ОБЩИНА БРЕЗНИК, гр. Брезник, ул.„Елена Георгиева“ № 16 –
СОЛИДАРНО ОТГОВОРНИ – за осъждане на ответниците, на осн.чл.109
от ЗС да премахнат заключващи устройства на две врати преграждащи
13
общински пътища с идентификатор 03099.109.36 и 03099.109.137 от КККР на
с.***, одобрени със Заповед № РД–18–1522/24.08.2018 година, на
изпълнителни директор на АГКК, поставени от председателя на ЗКПУ
„Взаимопомощ“, село *** - И. И. Г., който отказвал да ги премахне и
възпрепятствал по този начин правото на собственост на ищеца в качеството
му и на земеделски производител да упражнява правото си на собственост по
отношение на поземлен недвижим имот, съгласно Договор № 126, том. 2,
рег.№ 436 от 29.05.2019 година, издаден от служба по вписванията гр.
Брезник,
както и ДА БЪДАТ ОСЪДЕНИ ОТВЕТНИЦИТЕ ДА ЗАПЛАТЯТ, на
осн.чл.82, ал.1, изр.І от ЗЗД на ищеца С. И. С., ЕГН **********, с адрес:
с.***, общ. ***, като собственик на имот и като регистриран земеделски
стопанин С. И. С., ЕГН **********, под наименованието ЕТ „С. С. - ЧЕП“,
ЕИК *** солидарно общата сума от 43750,00 лева, както следва:
- на осн.чл.82, ал.1, изр.І, предл.ІІ ЗЗД, сумата от 17500,00 (седемнадесет
хиляди и петстотин) лева - представляваща пропуснати ползи от
невъзможността да получава наем за своя имот, поради невъзможността да
бъде реализиран сключен договор от 01.03.2019 г.до 31.01.2022 г. между С. И.
С. и П.Ш.Р. за отдаване под наем на горепосочения имот (силажна яма) за
сумата от 500 лева ежемесечно (35 месеца по 500 лева), ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане И
- на осн.чл.82, ал.1, изр.І, предл.І ЗЗД, сумата от 26250,00 (двадесет и шест
хиляди двеста и петдесет) лева - представляваща загубата от
невъзможността да бъде реализирана и доставена до силажната яма, съгласно
договора за периода от 01.03.2019 г.до 31.01.2022 г., генерираната
(произведена) тор от отглежданите от него 150 броя овце, в размер на 15 тона
оборска тор ежемесечно, срещу 50 лева за тон, съгласно договора (35 месеца
по 50 лева за тон), ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С. И. С. да заплати на ЗКПУ „Взаимопомощ“-с.*** сумата
от 1600,00 (хиляда и шестстотин) лева, представляващи направени съдебни
разноски пред Пернишки окръжен съд, като отхвърля искането от 20.04.2023
г. за заплащане на съдебни разноски за сумата от 1800 лева.
ОСЪЖДА С. И. С. да заплати на община Брезник сумата от 100,00
(сто) лева, представляващи направени съдебни разноски пред Пернишки
окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България, в едномесечен срок, считано от датата на съобщаването
14
му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
15