№ 433
гр. Благоевград, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20221200500424 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от Я. Г.
Я., ЕГН **********, чрез адв. Е.В., срещу решение № 900102/ 31.03.2022 г.,
постановено по гражданско дело № 262/ 2018 г. на Pайонен съд – С., което е
отхвърлен иска за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено в
противоречие с материалния закон, както и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила въз основа на фактическа обстановка, която не
отразява действителното фактическо положение, тъй като не са обсъдени в
съвкупност доказателствата по делото. Навежда се, че е налице обида и
клевета, налице са неверни позорящи твърдения по адрес на въззивника.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна решение № 900102/
31.03.2022 г., постановено по гражданско дело № 262/ 2018 г. на Pайонен съд
– С., което е отхвърлен иска за сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, като се уважи иска. Претендират се и
сторените разноски във въззивното производство.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна. В отговора по жалбата се оспорва последната,
1
като неоснователна.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, предявена от Я. Г.
Я., ЕГН **********, с адрес - с. М. Ц., община С., срещу С. С. М. от гр. С., ул.
„И. М.“, № *, с която е предявен иск за заплащане на сумата от 10 ООО лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-душевни
болки и страдания, от изказани обиди и клевети във видеорепортаж,
публикуван на 26.08.2017г. в сайта http://pirinsko.com, ведно със законната
лихва, считано от 26.08.2017г. до окончателното й изплащане.
Навел е твърдения, че на 26.08.2017 г. на сайта http://pirinsko.com е
качен видеорепортаж със заглавие „Скандално! 67-годишният С.М. обвини
мераклията за кмет на С. Я.Я. в побой“, и с участието на ответника, в който
репортаж последният е използвал по отношение на ищеца обиди „копеле
мръсно“ и „агресивен човек“, и е изказал по отношение на ищеца клевети - че
се е засилил от три-четири метра и с две ръце го е бутнал и той паднал назад,
при което получил телесни повреди на таза, гърба, опашката и врата; че му е
прочел присъдата, както и че като го е блъснал му казал, че има власт
навсякъде и ще го осъди, а по-рано му би казал, че е назначил хора във
Висшия съдебен съвет. Твърди се, че преди да започне изявлението си
ответникът е представен с име и фамилия от водещия на видеорепортажа, а и
самият ответник се представя, като в началото казва трите си имена. Твърди
се, че същия ден ищецът е гледал репортажа, който може да се види и
понастоящем в интернет на посочения сайт, както и че нито едно от
изложените от ответника в репортажа обстоятелства не е вярно. Твърди се, че
по описания начин ответникът е нанесъл на ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания – особено интензивни за период
от няколко дни и постепенно отшумяващи за период до няколко седмици.
Твърди се, че ищецът се е почувствал изключително притеснен, в качеството
си на публична политическа личност, председател на партия, дългогодишен
депутат и ръководител на антикорупционните органи на 40 и 41 Народно
събрание, бивш съветник на премиера и общински съветник в С.. Твърди се,
че е нарушено правото му на репутация и добро име в обществото, на чест и
достойнство. Твърди се, че още същия ден и следващите дни са започнали да
го спират хора и да му се обаждат по телефона, питайки „ти видя ли какво пак
е казал за теб стария М.“. Твърди се, че е бил поставен в неловка и крайно
неприятна ситуация пред колегите си в Общинския съвет в С. и близките си.
Твърди се, че се е наложило ищецът да изразходва изключително много
психична енергия, за да запази самообладание и да продължи с ежедневните
си ангажименти. Твърди се, че дни наред се е чувствал под емоционално
напрежение; че е бил принуден временно да ограничи личните и
професионалните си ангажименти, за да не бъде каран да дава обяснения; че е
изпитвал крайно негативни емоции на гняв и възмущение, тъй като е бил без
вина злепоставен пред съратниците си от партията, пред колегите от
2
Общинския съвет и пред обикновените граждани на С., още повече след като
обидите и клеветите са извършени от ответника повторно - първият път пред
вестник „Вяра“.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
иска като неоснователен. Същият оспорва да е извършил деликт - оспорва да
е употребявал обидни изрази и клевети под формата на видеорепортажи в
интернет, с които да цели да засегне репутацията и доброто име на ищеца.
Оспорва, че с негово знание и съгласие е дал интервю пред сайта
http://pirinsko.com, където по отношение на ищеца е използвал обидни думи и
е разгласил клевети по него адрес. Твърди, че с негово знание и съгласие не е
разрешавал да бъде сниман и записван, нито се е стремил да има публикувани
негови изказвания пред който и да било вестник или сайт срещу ищеца.
Твърди, че на 28.03.2017 г. е депозирал жалба с вх. № 867/ 2017 г. до РП - С.
за това, че е бил нападнат от Я. Г. Я. и същият му е причинил лека телесна
повреда по хулигански подбуди, както и втора жалба до ОП - Благоевград
срещу постановление за отказ от 18.05.2017 г. по преписка с вх. № 1060/ 2017
г. по описа на РП - Благоевград, а също и трета жалба до Апелативна
прокуратура-София срещу постановление на прокурор в ОП-Благоевград по
преписка вх. № 3625/ 2017г. по описа на БОП и срещу постановление на
прокурор в РП -Благоевград по преписка вх. № 1060/ 2017 г. по описа на РП -
Благоевград. Твърди, че и в трите жалби подробно е изложил извършените от
ищеца противоправни действия, изразяващи се в умишлено, краткотрайно и
противозаконно увреждане на здравето му, изразяващо се в лека телесна
повреда, довела до болки и страдания без разстройство на здравето,
причинено му от Я. Г. Я. чрез блъскане и падане от негова страна на
28.03.2017г., около 10,55 часа в с. М. Ц., община С.. Твърди се, че на
29.03.2017 г. е посетил съдебен лекар, който е установил травматичните
увреждания по тялото му.
На сайта http://pirinsko.com е качен видеорепортаж с продължителност
6,41 минути (заключението на вещото лице) на 26.08.2017 г. със заглавие
„СКАНДАЛНО! 67-годишният С.М. обвини мераклията за кмет на С. Я.Я. в
побой“ и подзаглавие „Ексклузивно пред *** Я.Я. С.М. (представената
разпечатка). Този видеорепортаж включва заснети материали от два
източника (заключение на вещото лице). Видеоматериалът започва с думи на
репортер, че се намира в гр. С., потърсен от „бившия кметски наместник на
Дебрене С.М., който разказа пред камерата на Пиринско ком, че е бил
блъснат от Я.Я.“. Следват думи на С. С. М., който се представя с трите си
имена и който разказва за случай (без уточнена дата, месец и година), при
който „Я. е така стоеше тука и от там обърна очите, като такова и вика ти ли
наблюдател ле ке си., и аз се изплаших...и от там като се засили от три,
четири метра и с двете ръце, като ме бутна, аз те точно тука бях аз и като ме
бутна яз етака праснах назад, ето праснах назад...та само така набих се тука
опашката...аз му рекох, живо да не си бе викам копеле мръсно, що ти
направих, та му бутна да ме утепаш? Аир да не видиш, бел ден да не видиш,
3
тия думи му казах оти умирам от болка...“ Следва въпрос на репортера дали
си е извадил медицинско, след което интервюираният продължава: „извадих
медицинско...ама още тогава той ми прочете присъдата, аз умирам и той
вместо да се засрами и след няколко дена да дойде да каже, абе чичо С.,
извинявай не бях на себе си, що незнам що ми стана, той да фане та да иде та
да даде на неговия адвокат и на 30 март ми е дал това и сега ми дадоха това.
Яз се фанах за главата са ме съди и мен и и сино съди, че сино отишъл да го
пита защо ме е блъснал. Той като ме блъсна и каза така имам власт, ти ще
бъдеш осъден, ето така ми заяви тука. По рано ми е казал, че има..че е
назначил хора във Висшия съдебен съвет, незнам ти какво, фалеше се ного
работи, яз ного работи знам за него , ама нема да говоря...аз вече съм станал
жертва на тоя агресивен човек и мойто име е воеводско аз нема да отстъпя
той да ме смачка“. Следва изявление на репортера: „по повод твърденията на
С.М., потърсихме за коментар Я.Я., вижте какво каза той“. Видеорепортажът
завършва с думи на репортера- „чухме и двете гледни точки и на С.М. и на
Я.Я., кой крив, кой прав преценете Вие“ (заключението на вещото лице).
От заключението на вещото лице е видно, че липсват данни за
записващото устройство, както и за това кога е записано, вкп.данни за
синхронизирано време с астрономическото време на записващото устройство.
Вещото лице заключава, че не може да се потвърди идентичността на обема
на предоставената информация, както и че за автентичността на източника,
който е заснел и публикувал видеорепортажа, единствено може да се съди по
логото“ ***“, записано върху фона на кадрите от видеоклипа.
Този видео репортаж е гледан от ищеца и това, което е чул и видял му е
било изключително неприятно – така св. К. С.. То Я.Я. е бил разстроен в
продължение на няколко седмици, тъй като хората са споделяли и
коментирали с него, като общински съветник, видяния и от тях
видеорепортаж - св.С..
По частна тъжба на С. С. М. срещу Я. Г. Я. за причинена на 28.03.2017
г., около 10,15 часа, в с. М. Ц., лека телесна повреда е било образувано н. ч. х.
д. № 729/ 2017г. по описа на Районен съд-С., което производство е
прекратено, на основание чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК, с влязло в сила на
01.09.2021 г. протоколно определение № 901556/ 04.08.2021 г. Преди това
Районна прокуратура-Благоевград е отказала да образува досъдебно
производство по жалба на С. С. М. за извършено спрямо него престъпление на
28.03.2017г. в с. М. Ц. с мотив, че се касае за престъпление от частен характер
(постановление от 17.07.2017 г. на Окръжна прокуратура-Благоевград и
постановление от 30.08.2017г. на Апелативна прокуратура-София).
От показанията на разпитаните по делото свидетели Б. М., В. З. и Н. Н.
се установява, че в края на март-началото на април на 2017г. Б. М., В. З., Я.Я.
и Т. Д. почиствали от храсти, камъни и треви вада в района на с. М. Ц..
Свидетелите Б. М. и В. З. сочат, че при тях дошъл ответника С.М., който
направил забележка на В. З. да не изхвърлят камъните на пътя, като по това
4
време Я.Я. и Б. М. били на разстояние от 15-20 метра от разправящите се З. и
М., както и че Я. му казал „чичо С., остави ги да работят“ )/ “наистина чичо
С., иди си гледай твоята работа, остави хората, няма кой да работи, аз съм ги
викнал да работят, те ти с тех ки се заяждаш“(св.З.). Свидетелите М. и З.
сочат, че продължили да работят и в един момент чули М. да вика, да охка,
след което го видели паднал на земята, а после М. започнал да ги обижда,
станал и си тръгнал. Тези свидетели сочат също, че не са видели как М. се е
озовал на земята, както и че Я.Я. не се е приближавал към С.М..
Свидетелят Н. сочи, че е видял С.М. да лежи на земята, на около 100 м.
от групата почистваща вадата, и да плаче, като от десния му лакът е течала
кръв, както и че същият е разказал, че е бил блъснат от Я.Я., след като е
направил забележка да не хвърлят камъни по пътя.
Свидетелят Г. М. (свещенослужител) сочи, че на 18.04.2018г., преди
панахидата на Г. М., С.М. е споделил за случай, при който е бил блъснат от
Я.Я., както и че присъстващия там В. З. (свидетел по делото) е казал “Ако
това блъскане, което е направил Я.Я., го беше направил на мен, щях да го
убия“. При повторния разпит на св.З., както и при очната ставка между него и
св. М., същият отрича да е казал това.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 45 и сл. и с чл. 86 от ЗЗД.
При този иск в тежест на ищеца е да установи отговорност на ответника
спрямо ищеца по смисъла на чл. 45 и сл. от ЗЗД, а именно противоправно
поведение на ответника, в следствие на което, са настъпили вреди за ищеца,
обстоятелства, които да обосноват извод, че справедливо обезщетение да
вреди е в размер на процесна сума, за които предпоставки ищецът следва да
проведе главно и пълно доказване.
Ответникът при така депозиран отговор следва да докаже по делото, че
твърденията му са верни, че са били проверени добросъвестно, че същите не
са накърнили добро име и престиж на ищеца, не са му причинили неудобства.
В хипотезата на чл. 45 от ЗЗД само вината се презумира от закона.
Ищецът следва да установи по делото при условия на пълно и главни
доказване както конкретно поведение на ответника, противоправността на
същото, претърпените вреди, но и обстоятелството, че поведението на
ответника е решаващо за настъпване на вредите, тоест че то е вътрешно
5
необходимо свързано с резултата. Такава връзка между поведението и
резултата ще е налице тогава, когато вредата закономерно произтича от
деянието, а не е случайно свързана с него. Всяко действие или бездействие,
което е в нарушение на обществения порядък е противоправно, като деецът
може да носи за същото административна, наказателна или дисциплинарна
отговорност, които се носят наред с гражданската такава. Деликтната
отговорност по чл. 45 от ЗЗД се ангажира за увреждащо спрямо ищеца
поведение. Тя е защита на субективно право на ищеца и правнозначими
негови интереси.
По делото е установено, че на сайта http://pirinsko.com е качен
видеорепортаж с продължителност 6,41 минути на 26.08.2017 г. със заглавие
„СКАНДАЛНО! 67-годишният С.М. обвини мераклията за кмет на С. Я.Я. в
побой, в който репортаж С.М., който разказа пред камерата на Пиринско ком,
че е бил блъснат от Я.Я., след засилка от три, четири метра и с двете ръце
бутнал М., като паднал назад, който набил си опашката.
Тези обстоятелства са посочени от ищеца с исковата молба, те не са
оспорени от ответника с отговора на исковата молба, във въззивното
производство не са въведени оплаквания срещу изводите на районния съд за
осъществяването на тези обстоятелства и при съобразяване на разпоредбата
на чл. 269 от ГПК съдът ги приема за установени по делото. С отговора на
исковата молба ответникът е оспорил твърденията на ищеца, че със знание на
ответника е давал последния интервю, където е бил използвал обидни думи.
Действително, с отговора на исковата молба ответникът е посочил, че е
депозирал жалба в Районна прокуратура – С., за това, че е бил нападнат от
Я.Я. и последния му е нанесъл лека телесна повреда. Изявления на ответника
в предаването при съобразяването на контекста, в който са казани обаче съдът
приема, че в себе си не съдържат твърдения, че ищецът е извършил
престъпление.
Съдът приема, че изявленията на ответника съдържат твърдения за
факти от действителността, но доколкото не са ползвани обидни изрази, то
отговорността на ответника за обида на ищеца не може да се ангажира.
Същевременно, съдът приема, че фактите, за които са наведени твърдения от
ответника са от естество да злепоставят ищеца. Това е така, защото тези
факти са за укоримо поведение на ищеца, несъответстващо на общоприетия
морал и за които са предвидени престъпни състави в Наказателния кодекс за
престъпления срещу личността и срещу собствеността на ответника и на
трето лице.
Съдът приема за установено по делото е, че ответникът е влязъл в спор
с ищеца, разразил се на открито. За верността на останалите твърдения на
ищеца, от които ищецът твърди че е претърпял вреди, по делото не са
ангажирани доказателства, а в тежест на ищеца е било да го направи по
делото.
От друга страна, съдът приема, че по делото не е установено от
6
поведението на ответника, ищецът да е претърпял неимуществените вреди, за
обезщетението на които е предявил иска. За да се приеме за установено, че са
претърпени неимуществени вреди, за които ищецът е навел твърдения
(накърняване на добро име и престиж в обществото, неудобства и психическо
напрежение, отразяване върху отношенията на ищеца със семейството му,
близки и приятели) следва да се установи по делото, че поведението на
ответника е от естество да причини такива вреди, че такива вреди са
причинени реално на ищеца и то в причинно-следствена връзка с това
поведение на ответника. В случая поведението на ответника е от естество да
причини такива вреди в общия случай. В конкретния случай обаче не е
установено това поведение реално да е довело до засягане достойнство, добро
име и чест на ищеца. Този извод следва от установените по делото
обстоятелства, при които са направени изявленията на ответника, от
установеното отношение към тези изявления на ищеца и на околните в самата
медия, както и от липсата на доказателства, че околните са променили
отношението си към ищеца вследствие на изявленията на ответника в
електронната медия, че ищецът след репортажа е бил напрегнат психически.
Не е установено по делото изявленията на ответника в процесния репортаж да
са възприети както от ищеца, така и от семейството му, от близките му, от
приятелите му, от обществото в широк смисъл, като такива, на които следва
да се отдаде внимание. Последното предполага място, време и автор на
твърденията да обосноват достатъчно висока вероятност за достоверност на
същите. Заявеното основание на иска са изявления на ответника в репортаж в
електронна медия, а не такива преди и след него. Излъченият репортаж в
електронната медия е установено по делото, че е продължило около 6,41
минути, като изявленията спрямо ищеца са едно две изречения. При така
възприето съдът приема за установено по делото, че в излъчения репортаж в
електронна медия като акцент на цялостното изказване на ответника се
поставя тезата, че е налице спор с ищеца във връзка с поведение на
работници на ищеца, по време на който спор е проявена агресия от ищеца и
създадено чувство у него, че има власт да спори както намери за добре, тъй
като познавал хора в държавата, като ако бъдат сигнализирани съответните
компетентни органи от ответника, може да нямало резултат. В контекста на
цялостното изказване посоченият словесен израз не следва да се възприема
изолирано, нито буквално, а като равнозначен на изнасяне на информация за
спор, по време на който е станал сблъсък, при който е пострадал ответника. В
този смисъл, не могат да бъде споделени доводите на жалбоподателя, че
изказването на ответника следва да се възприеме като твърдение, че ищецът е
извършил побой над ответника. Анализът на изказването на ответника в
неговата цялост не обуславя извод в сочения смисъл. Същевременно,
фактическото твърдение на ищеца, че ответника е използвал обидни думи –
„копеле мръсно“ и „агресивен човек“, подлежи на проверка за истинност, при
осъществяване на която се установява, че по делото не се установява това
твърдение от ищеца. От друга страна, тези твърдения за използвани обидни
7
думи, в контекста на цялостното изказване за наличие на спор между
страните, налага извод, че се касае за мнение, оценка на определен тип
поведение, характеризиращо се с огласяване на информация за същността и
поведението на човек, попаднал в спорна ситуация.
Не би могло да се приеме и че посредством използването на изрази,
съставляващи по същество оценка за даден тип човек и поведение на човек в
конфликтна ситуация, ответника е нанесъл обида на ищеца. Изказването му,
дори да се възприеме като изразяващо подчертано негативна оценка, не
съдържа оскърбителни изрази, нито би могло да се възприеме като
унизително за честта и достойнството му.
Съгласно константната съдебна практика отговорност за непозволено
увреждане по чл. 45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни
изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни факти,
които накърняват личните права и интереси на ищеца. В разпоредбата на чл.
39, ал. 1 от Конституцията на Република България е прокламирано основното
право на гражданите да изразяват мнение и да го разпространяват чрез слово
– писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Тази свобода
на изразяване на мнение обаче не е абсолютна, а се разпростира до пределите,
установени в ал. 2 на същата разпоредба, според която това право не може да
се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Такава
възможност не е установена и с прокламираната в чл. 40, ал. 1 от
Конституцията свобода на печата и другите средства за масова информация,
както и свързаното с нея право по чл. 41, ал. 1 от Конституцията, касаещо
гарантираната от законодателя възможност всеки да търси, получава и да
разпространява информация, чието осъществяване, предвид установеното в
изречение второ от тази норма изискване, също не може да бъде насочено
срещу правата и доброто име на другите граждани. Посочената правна уредба
дава общия критерий, въз основа на който въпросът за баланса на
гарантираните основни права и свободи на гражданите се разрешава във
всеки конкретен случай при съобразяване на конкретните обстоятелства,
свързани с него.
От изложеното следва, че когато не се касае за превратно упражняване
на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията и свободата на словото не е
използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки
могат да се разпространяват свободно. Свободата на словото, прокламирана в
чл. 39 и сл. от Конституцията на Република България, се разпростира до
пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са
доброто име и правата на гражданите.
На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те
могат да ангажират отговорността на ответника само ако позорят адресата и
са неверни. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй
като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те
могат да ангажират отговорността на ответника само ако представляват обида
8
– така решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV ГО;
решение № 86 от 29. 012010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, ІІ ГО; решение
№ 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г. на ВКС, ІV ГО.
От друга страна, за да е обидно или клеветническо дадено изявление
или засягащо по някакъв друг начин честта, достойнството или доброто име
на някого, дори и да не покрива състава на установените в разпоредбите на
чл. 146 НК или чл. 147 НК състави, респ. за да съставлява противоправно
деяние по смисъла на чл. 45 ЗЗД, изявлението следва да визира определено
физическо лице – едно или повече, разгласеното чрез изявлението позорно
обстоятелство трябва да се отнася за него; това определено физическо лице
трябва да се сочи като извършител на предписаното противоправно деяние.
Увреденото лице може да е посочено от автора на изявлението чрез неговите
имена или по всякакъв друг начин, който не предпоставя никакво съмнение
относно неговата личност, като само в такъв случай при предявена деликтна
претенция съдът може да приеме, че са накърнени доброто име, честта или
достойнството именно на дадения ищец и че именно той е противоправно
увреден. Когато обидният или клеветнически израз е част от едно по-общо
изявление, той не може да бъде извеждан от контекста на последното и
смисъла, който то внушава като цяло, включително при преценката дали се
отнася до ищеца, претендиращ обезщетение за непозволено увреждане.
Същевременно, според трайно утвърдената практика на ЕСПЧ, границите на
допустимата критика по отношение на публичните личности, каквито
безспорно са политиците – в случая ищеца Я., са по-широки в сравнение с
частните лица, в полза на обществения контрол и политическия дебат, което
обаче не означава, че последните са лишени от защита в случай на
накърняване на честта, достойнството и доброто им име.
С оглед заявените с въззивната жалба оплаквания, очертаващи предмета
на въззивна проверка съгласно чл. 269 ГПК, не би могло да се приеме и че
посредством използването на изрази, съставляващи по същество оценка за
даден тип човек и поведение на човек в конфликтна ситуация, ответника е
нанесъл обида на ищеца. Изказването му, дори да се възприеме като
изразяващо подчертано негативна оценка, не съдържа оскърбителни изрази,
нито би могло да се възприеме като унизително за честта и достойнството му.
От друга страна, поведението на ответника в процесния репортаж, не се
установи, да са засегнали достойнството и доброто име на ищеца – че е било
накърнено от поведението на ответника. Не се установява по делото
изявленията на ответника в процесния репортаж да са повлияли на
отношението на околните към ищеца. Доказателства за тези обстоятелства не
са ангажирани от ищеца, а негова е била доказателствената тежест за същото.
Доколкото е разпитан един свидетел, показанията на същия дават едни общи
и бланкетни отговори, не съдържат възприятия на свидетеля за състоянието
на ищеца вследствие на репортажа. Не е установено по делото и че
поведението на ищеца е било променено по начина и поради причините, за
които е навел твърдения по делото. Събраните по делото гласни
9
доказателства не обосновават извод в обратния смисъл. Разпитаният по
делото свидетел е посочил, че след репортажа ищецът е имал реакция като
всеки нормален човек, който чува подобни неща по свой адрес, едва ли на
някой ще му е приятно да се говорят за него такива неща, че ищеца е бил
разстроен и му било тъжно. Това само по себе си не може да обоснове извод,
че поведението на ищеца е пряко свързано с твърденията на ответника в
процесния репортаж, че е резултат от изпитвано неудобство от накърнено
добро име и престиж, че мнението на околните за ищеца е променено.
По изложеното предявеният иск за имуществени вреди е неоснователен.
По изложените съображения, като краен резултат решението съвпада,
поради което атакуваното решение следва да се потвърди изцяло.
По разноските във въззивното производство и разноските, направени в
първата инстанция.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, не се следват
разноски в настоящето производство за въззивника.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 900102/ 31.03.2022 г., постановено по
гражданско дело № 262/ 2018 г. на Pайонен съд – С..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10