О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 949 27.05.2019 г. град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с.
Марина Мавродиева
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 635 по описа за 2019 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София,
сгр. 14 чрез юрисконсулт Петко Палазов срещу Решение № 258/04.02.2019г.,
постановено по гр.д. № 6586/2018г. по описа на РС Бургас в частта, в която е
отхвърлен иска на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. срещу М.А.М. за приемане
за установено, че М. дължи на дружеството разликата над 1000 лева до пълния
претендиран размер от 1132,48 лева, представляваща чиста стойност по револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта CARD-11524122, както и са
отхвърлени исковете за приемане за установено, че М.М. дължи на дружеството
631,35 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
01.04.2016г.-10.11.2017г.; 57,48 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3954/2018г. по описа на РС Бургас.
Счита, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Намира за неправилно становището, че писмената
форма на договора за револвиращ потребителски кредит не е спазена и същият е
недействителен. Твърди, че в договора изрично било предвидено, че
идентификацията на картодържателя се осъществява посредством въвеждането на
персонален идентификационен номер (ПИН). Сочи, че ПИН е универсален електронен
подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 от Закон за електронния документ и
електронния подпис и страните приемат, че е със статут и правно действие на
саморъчен подпис в съответствие с чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП по отношение на действия,
свързани с приемане на приложението. Цитира разпоредбите на чл. 2 и чл. 3 от
Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Акцентира
на съдебна практика като счита, че между страните е създаден подписан
електронен документ и неговата доказателствена сила е такава каквато има писмен
частен документ. Моли да се приеме, че е налице валидно сключен договор за револвиращ
потребителски кредит и да се отмени решението в обжалваните части като вместо
това се постанови друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло.
Претендира разноски.
Не се правят искания по доказателствата.
В законния срок е постъпил писмен
отговор от назначения по делото особен представител на М.М.. Счита решението на
РС Бургас за правилно и законосъобразно. Намира, че правилно първа инстанция е
приела, че договора за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин като се установило, че това
условие е спазено само за договор за кредит за покупка на стоки или
услуги. Счита, че щом не е спазена
писмена форма, то и договора за револвиращ кредит е недействителен. Моли
въззивната жалба да се остави без уважение и да се потвърди обжалваното
решение.
Претендира разноски.
Съдът намира въззивната жалба за
допустима като подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Съдът констатира, че не е внесено, дължимото на особения
представител на въззиваемата възнаграждение. На основание чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител се назначава на разноски на ищеца, която разпоредба се
намира в част I, Глава шеста, раздел I от ГПК, поради което важи и във
въззивното производство и затова дружеството –въззивник следва да заплати
възнаграждение за особен представител на въззиваемата. На особения представител
следва да се определи възнаграждение по правилото на чл. 47, ал. 6, изр.
последно ГПК вр. чл. 7, ал. 2 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева. Ето защо на въззивното дружество следва да
бъде указано в срок до датата на съдебното заседание да внесе по сметка на БОС
сумата от 300 лева, представляваща възнаграждение за особения представител на
въззиваемия, и да представи доказателства по делото за внасянето. При
неизпълнение на това указание в срок въззивната жалба ще бъде върната.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл. 267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София,
сгр. 14 чрез юрисконсулт Петко Палазов срещу Решение № 258/04.02.2019г.,
постановено по гр.д. № 6586/2018г. по описа на РС Бургас, съобразно настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЯ на основание
чл. 47, ал. 6 ГПК възнаграждение за особения представител на въззиваемата във
въззивно производство 300 лева.
УКАЗВА на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България до датата на съдебно заседание да внесе по сметка на БОС сумата
от 300 лева, представляваща възнаграждение за особения представител на въззиваемата
и да представи по настоящото дело доказателства за внасянето.
УКАЗВА на въззивното
дружество, че при неизпълнение на указанията в срок въззивната жалба ще бъде
оставена върната.
ВНАСЯ в.гр.д. № 635/2019
г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание,
насрочено за 19.06.2019г. от 10,10 часа.
Препис от определението да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.