РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Благоевград , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20211200500439 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от К. М. К.,
чрез адв. Д.В., срещу Решение № 501077/ 01.03.2021 г., постановено по гр. д.
№ 1067/ 2020 г. по описа на РС - Разлог, с искане за отмяната му изцяло.
Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се
квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в
противоречие с материалния закон, противоречие с процесуалния закон
поради нарушения при събиране и оценка на доказателствата и поради липса
на мотиви, както и за необоснованост. Оспорват се изводите на съда, че е
налице акт на домашно насилие и в този смисъл процесиите отношения не
попадат в нито една от хипотезите на чл. 3 от ЗЗДН.
При евентуалност се прави възражение за неправилност на решението,
тъй като липсва акт на домашно насилие, като съдът превратно е обсъждал
доказателствата.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решението във всички
1
негови части. Претендира сторените по делото разноски.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като прави искане за присъждане на
сторените в първоинстанционното и въззивното производство разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна. Поддържа се, че решението на първата
инстанция е правилно и обосновано, поради което следва да се остави в сила.
Претендира сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Делото е образувано по молба на Н. Я., гражданин на Р. У. с персонален
номер *, разрешение за продължително пребиваване в Р. Б. № *, издадено на
23.04.2019 г., с адрес в Р. Б. в гр. Б., ул. „Г.“ № *, ет. * ап. *, чрез адв. М.К.,
АК – Благоевград, с която се иска издаването на заповед за защита и налагане
на мерки по ЗЗСДН спрямо лицето К. – М. К., роден на *** г., с адрес в гр. Б.,
ул. „Ц. Б.“ № *, ап. *.
Твърди се в молбата, че молителката и ответникът са бивши съпрузи.
Гражданският брак е прекратен с влязлото в сила решение по гражданско
дело 249 по описа за 2020 г. г. на Районен съд – Разлог. От брака си страните
имат две деца – Д. Е. К., роден на *** г. и Л. Я., родена на *** г.
Още преди прекратяването на гражданския брак между страните,
ответникът е проявявал агресия спрямо молителка и вследствие на нанесен
побой здравословното й състояние се е влошило и е била извършена
операция. След прекратяването на брака между двамата, ответникът е
продължил с тормоза спрямо бившата си съпруга. На 22.10.2020 г. около
2
08.00 часа и на 23.10.2020 г. около 17.00 часа ответникът е причаквал
молителката пред детската градина на децата и я обиждал и заплашвал в
присъствието на двете деца. На 25.10.2020 г. около 21.00 часа К. – М. К. е
започнал да звъни на молителката по телефона и да й оставя гласови
съобщения, като отново я е обиждал и заплашвал, че ще сигнализира
социалните служби и ще й вземе децата.
С тези факти Н. Я. обосновава правния си интерес от предявяването на
молба за защита от домашно насилие. Молителката иска да бъде издадена и
заповед за незабавна защита.
С молбата Н. Я. ангажира писмени и гласни доказателства.
В съдебно заседание молителката, лично и чрез процесуалния им
представител, поддържа молбата, с която е сезирали Районен съд – Разлог и
направените доказателствени искания. Не сочи други доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва молбата като неоснователна. Представя писмен отговор, в който
твърди, че изложените в молбата факти не отговарят на обективната истина.
Излага твърдения, че причината Н. Я. да депозира молба за защита от
домашно насилие е отказът на ответника да даде съгласие за издаване на
документи за задгранични пътувания на детето Д.К. и искане от страна на К. –
М. К. за заплащане на обезщетение за ползване на собственото му жилище от
молителката и децата. Сочи, че Н. Я. е психически нестабилна в следствие на
прием на силни успокоителни лекарства.
Ответникът представя писмени доказателства.
От фактическа страна настоящият състав намира за установено
следното:
По делото не се спори, а и от представените доказателства се
установява, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с Решение
№ 2694 от 17.07.2020 г. По гр.д. № 249/2020 г по описа на РС - Разлог.
По делото са приети писмени доказателства, съдържащи
кореспонденция между страните, които навеждат за влошена комуникация и
чести конфликти между тях.
3
По делото са събрани гласни доказателства. В съдебно заседание е
разпитана свидетелката Л. С.. От показанията и се установява, че познава
страните по делото още от периода, в който не са били женени. Сочи, че след
развода отношенията помежду им са били обтегнати и нервни. Сочи, че
ответникът постоянно звънял на молителката, използвал мръсни думи,
обиждал я и проявявал агресивно поведение спрямо бившата си съпруга.
Сочи, че след разговорите Н. Я. плакала, треперела и се страхувала за живота
си.
По делото е приет социален доклад, съгласно който след развода
първоначално отношенията между страните били добри, но след това се
влошили и ответникът започнал да тормози молителката по телефона, да
изпраща множество съобщения, да я обижда и заплашва, да я обвинява, че е
неспособна да отглежда децата им. От социалния доклад е видно, че Н. Я. е
предоставила възможност на бащата да контактува със сина им Д. и извън
определения от съда режим за свиждане.
От приет по делото допълнителен социален доклад, проведен между
психолог и двете деца, в присъствието на майката Н. Я. и социалния работник
се установява, че при въпроси, зададени за баща им и за отношенията между
родителите им, децата се разстройвали и ставали видимо неспокойни и
напрегнати.
По делото е изисквна информация относно депозирани от страна на Н.
Я. жалби против К.-М. К.. Видно от представната справка от Районно
упраление-Б., в РУ-Б. е регистрирана жалба от Н. Я., извършена е проверка по
случая и събраните към жалбата материали са изпратени в Районна
прокуратура-Разлог за вземане на отношение по компетентност.
Въз основа на фактически изводи настоящият състав на въззивния съд
излага следните правни съображения:
Молбата по чл.8, т. 1 от ЗЗДН е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице, съгласно чл. 3, т. 1 от ЗДДН - бивш съпруг, поради което
е и процесуално допустима.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която под страх от
наказателна отговорност молителката потвърждава верността на изложените
4
в нея факти относно осъщественото спрямо нея домашно насилие на
22.10.2020г., 23.10.2020г., 25.10.2020 г.
Безспорно е, че страните в настоящото производство са в посочената в
чл. 3 от ЗЗДН връзка – молителката е бивша съпруга на ответника, което
обстоятелство се установява от представеното и прието по делото съдебно
решение, видно от което сключения помежду им граждански брак е бил
прекратен, като с оглед установеното наличие на изискуемата по закона вид
връзка, е налице активна и пасивна процесуална легитимация по специалния
закон.
В конкретния случай представената от молителката декларация по чл.9,
ал. 3 от ЗЗДН съдържа достатъчно данни, че е налице домашно насилие по
смисъла на чл.2 от закона. Действията на ответника представляват домашно
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, съгласно който за да се квалифицира
даден акт на насилие като такъв на домашно насилие, той следва да се
изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както
и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода
и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в
семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които
обитават едно жилище.
Настоящият състав, че релевираните за недопустимост и неправилност
на решението оплаквания във въззивната жалба са неоснователни по следните
съображения:
В отклонение от общите правила на доказване законът изрично признава
материална доказателствена сила на представената по делото декларация по
чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН от пострадалото лице, като тази декларация
съставлява достатъчно доказателство за основателност на молбата за защита.
Законът визира предвидената наказателна отговорност за декларатора като
необходима, но и достатъчна причина на изявлението да бъде придадена
материална доказателствена сила. Актът на домашно насилие е трудно
доказуем особено когато става въпрос за психическо насилие, съчетано с
физическо, именно за това е въведена и възможността с декларация по чл. 9
ал. 3 от Закона да се обърне доказателствената тежест в процеса и ответникът
да е този, който да докаже, че не е проявил поведение, което може да се
5
квалифицира като домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.
Опровергаването на доказателствената стойност на декларацията може
да стане само когато обективно установен факт би разколебал истинността на
описаните в нея обстоятелства. В хода на делото не бе оборена
доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН чрез
представянето на съответни доказателствени средства, които да поставят
истинността и под съмнение. Представената от ответника кореспонденция
между страните не разколебава фактите такива, каквито са описани в
декларацията, а само индицира за влошените отношения между страните.
Напротив- в разглеждания случай бяха събрани достатъчно
доказателства, индициращи, че домашното насилие така, както е описано в
декларацията, е било осъществено. Рядкост са житейските ситуации, в които
актовете на домашно насилие се извършват в присъствието на независими и
незаинтересовани свидетели, но показанията на свидетелката, разпитана в
съдебно заседание, следва да се отчетат като годни косвени доказателства.
Същата, макар и да не е присъствала при актовете на домашно насилие, е
изградила впечатление на база на състоянието, което е имала молителката
непосредствено след като е била жертва на домашно насилие, така и на база
обстоятелствата, които самата молителка е пресъздала. Освен със събраните
гласни доказателства описаното в декларацията кореспондира и с
установеното в социалните доклади относно факта, че спрямо молителката е
упражняваноно домашно насилие, изразяващо се в наличие на психическо и
емоционално насилие, осъществявано чрез заплахи и обиди, както и чрез
телефонен тормоз. Косвени доказателства за тези конфликти се съдържат и в
приложената справка от РУ-Б., видно от която има постъпила жалба за
домашно насилие.
Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че
спорът, касаещ издаването на задграничен паспорт на сина на страните - Д., е
неотносим към настоящия спор. Правилно първоинстанционният съд е счел,
че за разрешаването на режима на лични отношения между страните
съществува друг процесуален ред, уреден в Семейния кодекс и че този режим
не подлежи на уреждане в ЗЗДН. В тази връзка е неоснователно и
твърдението на въззивника, че провеждането на тази процедура по Семейния
6
кодекс трудно би задължило компетентните власти в Р. Р. да издадат
задграничен паспорт. Като държави членки на Европейския съюз и за Р. Б., и
за Р. Р. се прилага РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2201/2003 НА СЪВЕТА от
27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с
родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО)
№ 1347/2000, в чийто обхват влизат и делата, свързани с правото на
упражняване на родителски права и правото на лични отношения. При
постановено решение в една държава членка, касаещо режима на лични
отношения, в конкретния случай- взимането на решение за издаване на
задграничен паспорт, съществува правната възможност по чл. 21 от
горепосочения Регламент решението да бъде признато и изпълнено в друга
държава членка без да се изискват специални процесуални действия, като
основанията, които биха довели до непризнаване, са изчерпателно изброени.
Относно наведеното във въззивната жалба твъредение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че същото не следва да бъде
уважено. В разпоредбата на чл. 22 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие в производства по ЗЗДН минималното
възнаграждение е в размер на 400 лв. Като се вземе предвид значимостта на
правния интерес и провеждането на няколко открити заседания с участието на
процесуалния представител на молителката, съдът намира, че
възнаграждението на адвоката не е прекомерно завишено. Ето защо с оглед
изхода на спора на жалбоподателят се дължат разноски пред първата
инстанция в размер на 500 лв. и пред настоящата инстанция в размер на 400
лв., или общо сумата от 900 лв.
Изводите на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се
възразява в жалбата. Оплакванията в жалбата не намират опора в закона и на
събраните доказателства.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 501077/ 01.03.2021 г., постановено по гр. д. №
1067/ 2020 г. по описа на РС - Разлог
ОСЪЖДА К. М. К., р. гражданин, роден на ***г. В Р. Р., да заплати на
Н. Я., гражданин на Р. **********родена на *** в П. област / У., с персонален
номер *, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8