№ 201
гр. Пловдив, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
в присъствието на прокурора Галина Андреева-Минчева.
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно
административно наказателно дело № 20235300600580 по описа за 2023
година
С решение № 140 от 25.01.2023 г. по а.н.д. № 4345/ 2022 г., РС
Пловдив е признал:
1) обвиняемия Г. З. М. - роден на ****, живущ в ****, **, **
гражданин, ***, женен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че
на 18.09.2021 г. в с. Ч., обл. Пловдив, в съучастие, като извършител с Б. З. М.,
ЕГН ********** – извършител, е причинил телесна повреда на повече от едно
лице, а именно на М.Т.И., ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща
се в разкъсно-контузна рана на лицето, кръвонасядания, охлузвания и оток на
лицето, оток на главата, кръвонасядания на гръдния кош, охлузване на левия
лакът и охлузвания на двете колена, поотделно и в съвкупност причинили
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, и на
Ю.С.С., ЕГН ********** – лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
гръдния кош, контузия на лицето, контузия на главата, кръвонасядане на
дясната ушна мида, кръвонасядания и охлузвания на лицето, кръвонасядане и
охлузване на лявата поясна област, охлузвания в поясно-кръстцовата област,
кръвонасядане и охлузване в дясна поясна област и охлузване на лявата
1
предмишница, поотделно и в съвкупност причинили болка и страдание, без
разстройство на здравето, като телесните повреди са причинени по
хулигански подбуди – престъпление по чл. 131 ал. 1 т.4, пр.3-то и т.12,
вр.чл.130 ал.1 и ал.2, вр.чл.20 ал.2, вр.ал.1 от НК, КАТО на основание чл.78а,
ал.1 НК, вр. с чл.378 ал.4 т.1 от НПК го е ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ, като му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лв.
2) обвиняемия Б. З. М. - роден на **** в с. Ч., обл. Пловдив, живущ в
гр. Пловдив, ****, **, ** гражданин, безработен, женен, неосъждан, ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че 18.09.2021 г. в с.Ч., обл. Пловдив, в
съучастие, като извършител с Г. З. М., ЕГН ********** – извършител, е
причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно на М.Т.И., ЕГН
**********, лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на
лицето, кръвонасядания, охлузвания и оток на лицето, оток на главата,
кръвонасядания на гръдния кош, охлузване на левия лакът и охлузвания на
двете колена, поотделно и в съвкупност причинили разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, и на Ю.С.С., ЕГН ********** – лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош, контузия на
лицето, контузия на главата, кръвонасядане на дясната ушна мида,
кръвонасядания и охлузвания на лицето, кръвонасядане и охлузване на лявата
поясна област, охлузвания в поясно-кръстцовата област, кръвонасядане и
охлузване в дясна поясна област и охлузване на лявата предмишница,
поотделно и в съвкупност причинили болка и страдание, без разстройство на
здравето, като телесните повреди са причинени по хулигански подбуди -
престъпление по чл. 131 ал. 1 т.4, пр.3-то и т.12, вр.чл.130 ал.1 и ал.2, вр.чл.20
ал.2, вр.ал.1 от НК, КАТО на основание чл.78а, ал.1 НК, вр. с чл.378 ал.4 т.1
от НПК го е ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му е
наложил АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1000
/хиляда/ лв.
Срещу решението са постъпили жалби от обвиняемите, чрез
защитника им адв. В. К.. Иска отмяна на решението и постановяване на ново,
с което подзащитните му да бъдат признати за невиновни. Твърди се, че
атакуваното решение, макар да е формално законосъобразно, е неправилно, и
не отговаря на събраните доказателства, от които не можел да бъде направен
извод за това, че подзащитните му са извършили деянието за което са
2
обвинени.
Окръжна прокуратура счита че жалбата е неоснователна.
Въззивният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната
жалба, при направената служебна проверка установи следното:
Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивният съд я намира за неоснователна.
За да постанови атакуваното решение РС Пловдив е приел за
установено от фактическа страна, че:
Свидетелите М.Т.И. и Ю.С.С. били майка и син и били регистрирани
като земеделски производители, макар свидетелят С. да работел и като ***
във фирма „А. К.“ гр. Пловдив. Свидетелите И. и С. живеели в с. Ч., обл.
Пловдивска, където и обработвали земя. За да реализират земеделската си
продукция, те изградили дървен навес със сергия, която поставили в края на
селото, срещу бензиностанцията на пътя гр. К. – гр. Пловдив. На същото
място имало още един навес и други сергии, на които работели свидетелката
Д. С. С. и обвиняемият Б. З. М.. Макар свидетелите И. и С. и обвиняемият Б.
М. да били от едно село – с.Ч., те нямали никакви отношения помежду си,
освен познанството им като съселяни. ежду Б. М. и И. имало спорове за
цените на стоката, която предлагали и при кого се спират повече клиенти.
На 18.09.2021г. около 06.30 часа сутринта свидетелката И. отишла
на сергията и като наредила стоката, започнала да продава. Приблизително по
същото време на сергиите пристигнали и свидетелката С. и обвиняемият Б. М.
и също започнали работа. Около 10.00 часа на сергията пристигнал и
свидетелят С. и започнал да продава при майка си. Малко по-късно към обяд
на сергията при брат си – обвиняемия Б. М., пристигнал и обвиняемият Г. З.
М., като му донесъл касетка с краставици. Двамата започнали разговор, в хода
на който свид. С. чул обв. Г. М. да казва: „ Да им ***, нито са копали, нито са
поливали, нито са земеделски производители“. Свидетелят С. решил, че
думите са били отправени към него и майка му, затова се обърнал към
обвиняемия Г. М. с думите: „Бате Г., спри да ***, има място за всички! “.
Това провокирало остра реакция от страна на обвиняемите Г. и Б. М.и, които
бързо отишли до сергията, където се намирал свидетелят С., като започнали
да викат обидни думи и изрази, адресирани към свидетелите И. и С.. В
същото време като наблюдавал заплашителното пристигане на двамата братя,
3
свидетелят С. се хванал с ръце за горния край на сергията и се засилил с крака
към приближаващите с цел да ги отблъсне. С. и И. призовавали братята да
престанат, но от думи, обвиняемите пристъпили към действия. Те замахнали
към свидетелите И. и С.. Последните, от своя страна, се опитвали да се
предпазят.
Случващото се било възприето от свидетелите Д.И.Б. и И.Г.Г., които
се намирали в близост до сергиите. Свидетелят Б. се опитал да ги раздели.
Опитите му останали без успех.
Междувременно свидетелят С. взел дървен кол, който имал под
сергията, в опит да се защити. Свидетелят Б., обаче, видял кола и, като го
издърпал от ръцете на свидетеля С., го хвърлил настрани. След това
продължил опитите да прекрати конфликта между двете групи, като
призовавал обвиняемия Б. М. да спре, тъй като било срамно на толкова
години да се бият. Разправията между четиримата, обаче, продължавала, като
в един момент обвиняемият Г. М. казал на свидетеля Б. да се отдръпне, иначе
щял да го удари.
Същото се опитал да направи и свидетелят Г., но също без резултат.
В един момент свидетелят Г., който бил заплашен от единия от обвиняемите,
че ще го удари, се отдръпнал от групата. Междувременно свидетелят Б. се
опитал да издърпа обвиняемия Б. М. настрани, но последният отново се
върнал до каращите се. В един момент обвиняемите Г. и Б. М.и съборили на
земята свидетелите И. и С. и започнали да им нанасят удари с юмруци по
главата и тялото. Обвиняемите успели да нанесат около десетина удара по
падналите на земята свидетели И. и С., преди свидетелят Б. да ги раздели и да
издърпа обвиняемия Б. М. до сергията му. Това накарало и обвиняемия Г. М.
да прекъсне боя и да отиде при брат си.
Подаден бил сигнал на тел.112, извикана била линейка, тъй като
имало кръв по лицето на майката. На място пристигнал екип на Бърза помощ
и полицейски служители. Свидетелката И. била прегледана на място и
транспортирана до медицинско заведение в гр. Пловдив, където престояла до
20.09.2021 г. Пристигналите на място полицейски служители – свидетелите
Д.Т.Ш., С.Н.В. и Стойно Г.ев Г.ев провели разговор с намиращите се там
свидетели С., Б. и обвиняемите М.и и поканили обвиняемите в сградата на
полицейския участък в с. К., където свид. В. им снел обяснения. При
4
разследването свидетелите И. и С., Г. заявили възмущението си от случилото
се на 18.09.2021 г. и действията на обвиняемите М.и.
Описаната фактическа обстановка РС Пловдив е приел за установена
от показанията на свидетелите С., И., Б., Г., С. – от съдебната фаза на делото,
както и показанията на свиделите Т., Ш., В. и Г.ев от досъдебното
производство, приобщени с прочитането им, и частично от обясненията на Б.
М. и Г. М., дадени в съдебно заседание; от писмените доказателства и
доказателствени средства: характеристична справка, справка за съдимост;
заключение на вещото лице по изготвените съдебно-медицински експертизи
на пострадалите И. и С., както и от назначената съдебно-медицинска
експертиза на обвиняемия Б. М.. Според първоинстанционният съд събраните
по делото доказателства еднопосочно и безпротиворечиво установяват
възприетата и отразена в мотивите на първоинстанционното решение
фактическа обстановка, като ги е анализирал поотделно и в съвкупност и
съотнесъл към квалификацията на вмененото на обвиняемите престъпление.
Кредитирал е СМЕ, приемайки, че са изготвени от експерти с необходимите
професионални знания и опит.
На тази основа РС Пловдив е приел, че е доказано по категоричен и
начин, от обективна страна, осъществяването на квалифициращите признаци
на престъплението по чл. 131 ал. 1 т.4, пр.3 и т.12, вр.чл.130 ал.1 и ал.2,
вр.чл.20 ал.2, вр.ал.1 от НК от обвиняемите – изложени са мотиви относно
всеки от тези признаци, като са дадени отговори и на възраженията на
защитата.
От субективна страна, РС Пловдив е приел, че престъплението е
извършено при форма на вината – пряк умисъл.
По отношение индивидуализацията на наказанието
първоинстанционният съд е установил кумулативното наличие на
материалноправните предпоставки по чл.78а от НК и по отношение на
двамата обвиняеми. При индивидуализация размера на глобата е отчел превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства при липса на отегчаващи. При
тази съпоставка на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства
първоинстанционният съд е счел, че следва да се наложи административното
наказание глоба в минимален размер, като е наложил наказание глоба в
размер на 1000 лв. по отношение и на двамата обвиняеми, считайки, че
5
наказанята в този размер ще са достатъчни да съдействат за постигане целите
по чл.36 от НК.
Настоящото въззивно производство е инициирано по жалби на двамата
обвиняеми, с твърдение, че обвинението не е доказано по безспорен начин и
не можело да се направи извод, че те са извършили деянието, за което са
обвинени. Пред въззивната инстанция се излагат аргументи, пледирани и
пред първата инстанция, че поведението на обвиняемите е било продиктувано
от личен мотив, а не по хулигански подбуди и че по отношение обвиняемия Б.
М. е налице предпоставка за прилагане на института на реторсията – твърди
се, че всичко това е останало необсъдено от първоинстанционния съд.
При самостоятелния прочит на събраните по делото доказателства и
възможността от тях да се очертае ясна и безпротиворечива фактическа
обстановка и съпоставката й с тази изградена и обсъдена от
първоинстанционния съд, въззивната инстанция намери, че по делото са
събрани всички възможни доказателства и при анализа им поотделно и в
съвкупност се стигна до идентична представа за фактическата обстановка.
Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че от
обсъдените доказателства безпротиворечиво се установява осъществяването
от обвиняемите на всички елементи на състава на престъплението за което са
обвинени.
Не се установиха нарушения на процедурата по Глава 28 от НПК.
Не отговаря на действителността твърдението в жалбата, че
първоинстанционният съд не бил извършил задълбочен анализ на събраните
доказателства, касаещи квалифициращия елемент хулигански подбуди и
твърдението на защитата за личен мотив, както и че не е обсъдил
обстоятелства обосноваващи прилагане института на реторсията. Анализ на
посочените обстоятелства е извършен от първоинстанционния съд детайлно
при обсъждане на доказателствения материал, като оспорването е голословно,
макар и пространно от защитата пред въззивната инстанция.
Първоинстанционният съд е изложил достатъчно подробни мотиви
обсъждайки събраните в съдебна фаза и приобщените по реда на чл.283 от
НПК доказателства от досъдебната фаза, от фактическа и правна страна е
направил извода за обективна и субективна съставомерност на деянието на
обвиняемите, съобразявайки се с направеното от защитата възражение за
личен мотив и реторсия, които е обсъдил при анализа на доказателствата и
правния им анализ и изводи. Въззивният съд намирайки ги за изчерпателни,
счита, че не се налага да ги приповтаря, като се солидаризира напълно с тях.
Правилно е преценено от първоинстаннионния съд, че по отношение
наказуемостта е приложима разпоредбата на чл.78а от НПК. По отношение
размера на наложеното наказание, настоящият съдебен състав намира, че
6
наказанието глоба определено и на двамата обвиняеми по реда на чл.78а от
НПК от първоинстанционния съд в размер на 1000лв. е справедливо и
съответстващо на критериите по чл.54 от НК с превес на смекчаващите
обстоятелства.
Поради тези мотиви жалбата в конкретните претенции е
неоснователна.
Въз основа на изложените мотиви и като не установи други нарушения
на материалния и процесуалния закон, на основание чл.378 ал.5 вр. чл.338 от
НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 140 от 25.01.2023 г. по а.н.д. № 4345/ 2022
г., РС Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7