Решение по дело №1634/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Я. Й. Ч., [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Б, ет.6, ап.28, чрез адв.Ж. Г., против Решение № 829/24.06.2024г. на Районен съд - Варна, ХІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 374/2024г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 23-0433-001490/21.12.2023г. на ВПД началник сектор в ОДМВР - Варна, І-во РУ, с което за нарушение на 6, т.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.5, т.1 ЗДвП, му е наложена глоба, в размер на 100,00лв. Със същото решение в полза на ОДМВР - Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80,00лв.

Жалбоподателят твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно сочи, че по делото липсват доказателства за компетентността на актосъставителя, т.к. съгласно приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, АУАН за нарушения на разпоредбите на ЗДвП могат да съставят полицейски органи от звената, осъществяващи охранителна дейност по чл.14, ал.2, т.1 ЗМВР, (патрулно-постова дейност) или т.2 (териториално обслужване на населението) в СДВР/ОДМВР и в РУ за дейностите по чл.165, ал.1, т.1 - 3, т.7, т.9 ,т.11 и т.12 ЗДвП, които са положили успешно изпит за познаване съдържанието на ЗДвП и КЗ, а по делото липсват доказателства актосъставителят да е преминал такъв задължителен изпит. Неправилно ВРС бил приел и че НП е издадено от компетентен орган, т.к. в актуализираната заповед не фигурира временно изпълняващият длъжността началник. Отделно сочи, че по делото липсва заповед за оправомощаване, издадена от действащия министър. Твърди и че неправилно ВРС е кредитирал само показанията на служителите на реда, без да обсъди възраженията в жалбата и отговора на МВР, че записите от камерите на автомобилите и боди камерите не се пазят. В тази връзка счита, че не е установена действителната фактическа обстановка по случая. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. М., който поддържа жалбата. Поддържа искането за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна – ВПД началник сектор в ОДМВР - Варна, І-во РУ, чрез гл.юрк.К. Л. – А., оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки С.д. № 12893/18.09.2024г. Счита, че обжалваното решение е постановено при правилно установени факти, без допуснати процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че касационната жалба бъде уважена, моли разноските за адвокатско възнаграждение да се присъдят в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 07.12.2023г. в [населено място], по ул.А. Д. и ул.Девня, в посока А. мост, жалбоподателят Я. Ч. управлявал лек автомобил с рег. № [рег. номер]. При управлението на МПС Ч. навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. Движението на автомобила било наблюдавано от полицейските служители Е. и Й., които спрели водача за проверка, т.к. червеният сигнал не му разрешавал навлизане в кръстовището. Прието било, че Ч. е извършил нарушение на чл.6, ал.1 ЗДвП, за което му бил съставен АУАН № 245492/07.12.2023г., а въз основа на него било издадено обжалваното НП № 23-0433-001490/21.12.2023г., с което на основание чл.183, ал.5, т.1 ЗДвП е наложена глоба, в размер на 100,00лв.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че същото е издадено от компетентен орган - впд. н-к сектор в РУ 01 при ОДМВР-Варна, съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8124-1860/06.03.2023г. е удължен срокът на временно преназначение на И. П. на длъжност Н. С. „Охрана на обществения ред и територията“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Варна, временно преназначен на ръководна длъжност Н. С. „Охранителна полиция“ към Първо РУП. Именно на тази длъжност, за която е надлежно упълномощен, И. П. е издал процесното наказателно постановление. Относно компетентността на актосъставителя ВРС е приел, че същият е изрично упълномощен със Заповед № 3653-330/19.01.2022г. на директора на ОДМВР - Варна, като според приложен по делото протокол е запознат с Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейности по контрол на пътното движение, видно от положен подпис на 25.07.2023г. При извършване на проверката за допуснати в производството процесуални нарушения, ВРС е приел, че такива липсват, т.к. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ЗАНН и отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Предвид редовното съставяне на АУАН, ВРС е приел, че по арг. от разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП, същият се ползва с доказателствена сила и констатациите му не са опровергани от жалбоподателя. Прието е, че вмененото административно нарушение се установява безспорно от събраните по делото гласни доказателства - показанията на св.Е., който помни случая с необходимата конкретика и описва подробно извършените от Ч. действия, а именно, че пътят е бил разбит и затова не е могъл да мине на зелен сигнал. ВРС е кредитирал и показанията на св.Ц., който е потвърдил, че забавянето при преминаването през кръстовището вероятно се дължи на ремонтните работи на пътя, както и че при навлизане на автомобила в кръстовището, сигналът на светофарната уредба е бил червен. При така събраните гласни доказателства, ВРС е приел, че извършването на вмененото административно нарушение по чл.6, ал.1 ЗДвП е безспорно установено. При преценката за наличие на основания за приложението на чл.28 ЗАНН, ВРС е приел, че случаят не може да бъде определен като маловажен, т.к. от една страна по нищо не се различава от останалите от същия вид, а от друга, жалбоподателят е бил длъжен да има дължимото законосъобразно поведение. Във връзка с изисканите във въззивното производство записи от камери, ВРС е приел, че доказателственото искане е направено едва в хода на съдебното дирене, близо три месеца след установяване на нарушението.

Така постановеното решение е правилно.

Направените изводи от въззивния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съдът е извършил необходимите процесуални действия за изясняване на фактическата обстановка, включително и чрез разпит на свидетели. В изпълнение на задължението си да установи всички релевантни за спора факти, ВРС е изискал доказателства за компетентността на актосъставителя и на АНО, както и видеозаписите от процесното кръстовище за датата на нарушението. ВРС е обсъдил заедно и поотделно събраните доказателства, и се е произнесъл мотивирано по доводите на страните, като е стигнал до обоснован от закона и от доказателствата извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Касаторът е наказан за нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 ЗДвП, която въвежда императивно задължение към участниците в движението, да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

К. Ч. е наказан за това, че е преминал кръстовището на ул.А. Д. и ул.Девня, на червен забранителен сигнал на светофарната уредба.

Правилно ВРС е приел, че така вмененото нарушение е безспорно доказано. Извършването на нарушението се установява безспорно от събраните по делото гласни доказателства. Аргументирано и правилно ВРС е кредитирал показанията на св.Е. и св.Ц., т.к. същите непосредствено са възприели нарушението, описват случая с конкретика и при разпита си последователно описват обстоятелствата, при които нарушението е извършено, възприето и установено. Правилно ВРС е съобразил и че показанията им кореспондират с описаните в АУАН факти, поради което и по арг. от чл.189, ал.2 ЗДвП АУАН е доказателство, годно да установи нарушението.

Основните възражения на касатора са по отношение на липсата на компетентност на актосъставителя, тъй като същият не е преминал задължителен изпит по ЗДвП. Идентични възражения са направени и във въззивното производство, които са отхвърлени мотивирано от ВРС.

Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП оправомощава министъра на вътрешните работи да определи службите, които да: 1/ контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства; 2/ при необходимост регулират движението по пътищата; 3/ да следят за състоянието на пътя и пътните принадлежности и издават писмени предупреждения, сигнални писма или разпореждания до собствениците или до администрацията, управляваща пътя, и до фирмата, поддържаща пътния участък, за отстраняване на установени неизправности по тях; 4/ регистрират и водят отчет на пътнотранспортните произшествия; 5/ извършват анализ на пътнотранспортните произшествия и предоставят информация на държавни органи, общини, обществени организации и на средствата за масово осведомяване; 6/ водят националните регистри за водачите и техните нарушения и наказания, моторните превозни средства и пътнотранспортните произшествия и създават информационни фондове за съхраняване на данните; 7/ извършват превантивна дейност за ограничаване на пътнотранспортните произшествия и последиците от тях; 8/ въвеждат временна организация на движението съвместно със собственика или администрацията, управляваща пътя; 9/ въвеждат временни промени в организацията на движението при внезапно появила се опасност за движението - аварийно възникнало препятствие по пътя, заснежаване или заледяване, пътнотранспортни произшествия, като незабавно уведомяват собственика или администрацията, управляваща пътя; 10/ осъществяват контрол по изпълнение на учебните програми за извършване на допълнително обучение по чл. 157, ал. 3, като извършват проверки по документи и на място; 11/ осъществяват контрол по спазване на задължението за движение на пътните превозни средства по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, след заплащане на таксата по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата; 12/ предотвратяват нарушения, свързани с опазването на пътя, на пътните съоръжения и пътните принадлежности; 13/ (отм.); 14/ изпълняват наказателните постановления или решенията на съда, с които е постановено временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. Министърът на вътрешните работи е определил компетентните служби и служители в МВР да извършват дейностите по чл.165 ЗДвП. В т.1.3.3. от заповедта е посочено, че осъществяването на контрол по ЗДвП се извършва от звената, осъществяващи охранителна дейност по чл.14, ал.2, т.1 /патрулно-постова дейност/ или т.2 /териториално обслужване на населението/ от ЗМВР в СДВР/ОДМВР и в РУ, за дейностите по чл.165, ал.1, т.1-3, т.7, т.9, т.11 и т.12 от ЗДвП, които са положили успешно изпит за познаване съдържанието на ЗДвП и КЗ. Видно от представената по преписката Заповед № 365з-330/19.01.2022г., актосъставителят заема длъжност командир на отделение в сектор „Охранителна полиция“ на Първо РУ-Варна. Съгласно Заповед № 365з-330/19.01.2022г. на Директора на ОДМВР-Варна, същият е преминал успешно изпит по осъществяване на контролна дейност по ЗДвП и за съставяне на АУАН по същия закон.

Твърдението, че такъв изпит следва да се полага ежегодно е недоказано, т.к. със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и Заповед № 8121з-1656/07.12.2021г. не е въведено изискване за ежегодно полагане на изпит от полицейските служители. От приложените в хода на въззивното производство протоколи се установява, че С. Е. е запознат с Инструкцията за изменение и допълнение на Инструкция №21з794/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение /под №41 в списъка/ и с разпоредително писмо рег. № 3286р-35060/13.07.2023г. във връзка с изменение и допълнение на Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейността по контрол на пътното движение, обнародвана в „Държавен вестник“ брой 58/07.07.2023г. /под № 40 в списъка/. От протоколите по категоричен начин се установява, че полицейските служители са своевременно запознати с настъпилите законодателни промени, като това обстоятелство е удостоверено с посочване на дата и полагане на подпис от служителя.

Неоснователно се твърди и че след като актосъставителят не е автоконтольор, то същият не е имал компетентност да издава АУАН за нарушения по ЗДвП. Напротив видно от Заповед № 365з-330/19.01.2022г., на основание чл.43, ал.4 ЗМВР и във връзка с протокол № 433р-796/10.01.2022г. за успешно преминал изпит по ЗДвП и КЗ, Директорът на ОДМВР-Варна е разпоредил служителите от група „ТП“ и „ООР“ в сектор „ОП“ на Първо РУ-Варна да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, както и да съставят актове за установяване на административни нарушения по чл.638, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5, и чл.639 КЗ. Под № 31 в цитираната заповед е посочен и актосъставителят – С. Е.. С оглед изложеното касационната инстанция приема, че полицейският служител е компетентен да осъществява контрол над пътното движение, съответно да извършва проверки на водачи и да съставя АУАН по ЗДвП.

Лишено от основание е и следващото възражение на касатора във връзка с липса на компетентност на издателя на процесното НП. Настоящият касационен състав изцяло споделя изложените от въззивният съд мотиви, в тази връзка. Съгласно чл.189, ал.12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Видно от т.3 от Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., Министърът на вътрешните работи е определил служителите, които могат да издават наказателни постановления. В т.3.9 са определени началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР, каквато длъжност именно е изпълнявал И. П. към датата на издаване на НП, съгласно представените заповеди за преназначаване.

Не може да бъде споделено и твърдението на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на НП поради издаването на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. не от действащия понастоящем, а от предходен министър на вътрешните работи. Издаването на акт /в случая заповед/ от административен орган в кръга на предоставената му компетентност не е свързано с личното качество на физическото лице, заемащо съответната длъжност, поради което освобождаването на това лице и назначаването на друго на същата длъжност не води автоматично до отмяна на издадените до този момент актове. Не се твърди, че е издадена нова заповед за определяне на службите за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да съставят АУАН, поради което издадената от министъра на вътрешните работи Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. е действаща и правилно е съобразена от районния съд при постановяване на решението.

Оплакването в касационната жалба, че ВРС е кредитирал единствено свидетелските показания, без да обсъди възраженията във връзка с липсващите записи от автомобила и боди камерата, е неоснователно. От събраните в хода на въззивното производство доказателства се установява, че ВРС е изискал от Общинско предприятие „ТАСРУД“ видеозаписите от кръстовището на ул.Девня и [улица].12.2023г., но предвид факта, че доказателственото искане е направено едва в хода на съдебното производство, т.е. 3 месеца след извършване на нарушението, такива видеозаписи не са представени, тъй като същите се съхраняват за период от 30 календарни дни. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че с писмото от МВР е даден отговор, че записите от камерите в автомобила и боди камерите не се пазят. С писмо вх. № 39179/16.05.2024г. Началникът на Първо РУ-Варна е посочил, че полицейският автомобил, с който мл. експерт С. Е. е изпълнявал служебните си задължения, не е оборудван с камера. С оглед изложеното, настоящият касационен състав не възприема изложеното в касационната жалба, че записите са унищожени и по този начин е нарушено правото на защита на касатора.

От страна на касатора не са ангажирани доказателства, установяващи различна от установената в АУАН и НП фактическа обстановка.

С оглед липсата на допуснати от Районен съд – Варна съществени нарушения на процесуалните правила и доколкото фактическата обстановка по делото е правилно установена, не са налице основания по чл.222, ал.2 АПК, вр. чл.63в ЗАНН, за отмяна на решението и връщане на делото на друг състав.

По изложените съображения обжалваното решение като правилно, валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.1 и 3 ЗАНН, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв..

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, вр. чл.63в ЗАНН, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 829/24.06.2024г. на ВРС, ХІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 374/2024г.

ОСЪЖДА Я. Й. Ч., [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Б, ет.6, ап.28 да заплати на Областна дирекция на МВР - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!