№ 1305
гр. Варна, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Цвета Павлова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20233100501905 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ при ВРС 52331/12.07.2023 г.,
уточнена с молба вх.№ при ВРС 61141/17.08.2023 г. депозирана от М. А. И.,
гр. А., против Решение № 2128/14.06.2023 г., по гр.д. № 20223110105504 на
същия съд, В ЧАСТТА, в която е прието за установено в отношенията между
страните, че М. А. И., дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, гр. София сумата
от 2 555,77 лева, представляваща част от изискуема, падежирала главница
/вноски с падеж 01.03.2017 г.- 01.05.2020 г./, цялата в размер на 5197.20 лева,
по Договор за отпускане на кредит № 620/0266/15744537 от 10.12.2014 г.,
сключен с „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, което
задължение е прехвърлено на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за продажба
от 22.08.2016 г., ведно със законна лихва, считано от датата на заявлението
03.02.2022 г., по издадена Заповед № 662/04.02.2022 г. за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 от ГПК в производство по ч.гр.д. № 1331/2022 г.
по описа на същия съд.
Жалбоподателят излага оплакване за неправилност на постановеното по
делото решение. Във въззивното производство твърди недължимост на
претендираната сума поради изтекла погасителна давност. Счита, че
задължението по договора е станало предсрочно изискуемо от момента на
прехвърлянето му с договор за цесия от 22.08.2016 г. и с оглед възприетото от
съда редовно уведомяване за извършената цесия, от които момент е
възпроизвела действието си спрямо него, са изтекли повече от пет години.
Като се позовава на относима според него практика, моли за отмяна на
обжалваното решение.
1
Становището на въззиваемия в депозирания по жалбата отговор, е за
нейната неоснователност. Настоява, че присъдените суми със съдебния акт са
дължими, не са погасени по давност. Моли, за отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на решението на ВРС.
В съдебно заседание процесуален представител на въззивника поддържа
жалбата и моли за постановяване на решение в желаната насока. Отправя
изявление и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание. В писмена
молба по хода на делото, процесуалният представител поддържа аргументите
по отговора. Моли, и за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени, че е сезиран с редовна и допустима за
разглеждане жалба, подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от
обжалване акта на ВРС и като съобрази доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
В развилото се заповедно производство по ч.гр.д № 1331/2022г. по
описа на РС Варна е удовлетворено заявление на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и
издадена Заповед № 662/04.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, с която разпоредено М. А. И. да заплати на финансовата
институция главница в размер на 3500 лева, част от падежирала главница в
размер на 5197.92 лева за периода 01.01.2015 г. – 01.02.2022 г. по Договор за
отпускане на кредит № 620/0266/15744537 от 10.12.2014 г., сключен с
„УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, което задължение е
прехвърлено на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за продажба от 22.08.2016
г., ведно със законна лихва, считано от датата на заявлението 03.02.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Поради депозирано възражение в срока по чл. 414 от ГПК, на кредитора
е указано правото да предяви иск за установяване на вземането си, от което
същият се е възползвал.
В исковата молба е заявено, че страните са валидно обвързани от
договор за кредит, по който са останали неразплатени суми, за което е
издадена и заповедта за изпълнение като е отправено изявление към съда да
установи дължимостта им със сила на пресъдено нещо. Периодът по иска е
прецизиран с начален момент 01.03.2017 г. до 01.05.2020 година при
запазване на размера на търсената частична сума. ВРС е уважил за част от
заявеното вземане като в отхвърлителната част, решението не се обжалва.
Първоинстанционният съд е приел надлежно извършена цесия и
уведомяване на длъжника с връчване на препис от исковата молба като е
отхвърлил възражението за изтекла погасителна давност, отправено от
ответната страна. Именно спорът относно приложимите разпоредби от
института на давността е пренесен и пред настоящата инстанция.
Решението на ВРС в обжалваната част е валидно и допустимо ,
поради което и съдът е ограничен при преценка законосъобразността на акта
от доводите, развити в жалбата. Доколкото вземанията произтичат от договор
за потребителски кредит, съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи.
Съдът приема, че между цедента на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, а именно
2
„УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и М. И. е възникнало
валидно правоотношение по Договор за отпускане на кредит №
620/0266/15744537 от 10.12.2014 г., по което чистата стойност на отпуснатата
сума за потребителя е в размер на 7000 лева, при срок на издължаване – 96
месеца, ГЛП 17.50% и ГПР 20.34%, падеж първо число на съответния месец.
Лихвата за забава съгласно чл. 13 от договора е в размер на законната лихва.
Не е спорно усвояването на сумата, а според заключението по ССЕ, което
настоящата инстация кредитира като обективно и компетентно дадено,
незаплатената на падежа за периода 01.03.2017 г. – 01.05.2020 г. чиста
главница от общо отпуснатия кредит в размер на 7000 лева, е в общ размер на
2555.77 лева.
Съдът не установи правоотношението да се основава на неравноправни
клаузи, нито ищецът е заявил сумите, позовавайки се на такива.
Касателно валидността на правоотношението по договора за цесия от
22.08.2016 г., видно кредитодателят е прехвърлил вземането на ищеца,
произтичащо от процесния договор за кредит, а индивидуализацията му е
направена в Приложение № 1 към договора за прехвърляне на вземане.
Надлежно уведомяване на длъжника по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД, извършено
от цесионера съгласно изричното упълномощаване за това от цедента, е факт
с връчване на препис от исковата молба, от който момент и прехвърлянето
има действие. Ответникът не сочи да е заплатил коя да е от вноските за
спорния период към цедента преди уведомяването, респективно и не е
освободен да престира към новия кредитор.
Поради горното и доколкото пред настоящата инстанция не се спори, че
претендираните суми не са заплатени от кредитополучателя, както и какъв е
техният размер, то и въззивният съд дължи произнасяне единствено по
отправеното от ответницата правопогасяващо възражение за изтекла
погасителна давност, което ищецът отрича, тъй като според него за
главницата е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, а
началният момент е падежът на съответната вноска.
На първо място следва да се посочи, че съгласно мотивите на ТР №
3/2011 г. от 18.05.2012 г. по тълк. д № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС,
погасителната давност е установена в обществен интерес и целта е да се
стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права.
Следователно институтът гарантира правната сигурност. Погасителната
давност без съмнение е относима към бездействието на кредитора да упражни
свое субективно право, за което същият може да търси изпълнение.
Съгласно чл. 114 ал.1 от ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е изискуемо, защото именно от него кредиторът
може да търси изпълнение. Когато бездейства да упражни правата си в
съответния срок, то погасява се правото на принудително изпълнение.
След като вземането по договора за кредит е разсрочено на погасителни
вноски и при условие, че това разсрочване е в резултат на взаимно
постигнатото съгласие по договора, който има силата на закон между тях, то и
за съответната погасителна вноска изискуемостта настъпва с изтичането на
срока за плащането й, т.е. падежа на същата. След като кредиторът има право
да търси правата си по съдебен ред за всяка неплатена вноска след настъпване
на падежа й, то от този момент започва да тече и срокът, с изтичането на
който бездействието на кредитора се санкционира като правото му да търси
3
принудително изпълнение се погасява.
Следователно що се отнася до главницата, приложима е общата
петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД.
Към датата на сезиране на заповедния съд на 04.02.2022 г., към който
момент се счита и предявен иска по чл. 422 от ГПК съгласно ТР 4/2014 г. на
ОСГТК, правото да се търси принудително изпълнение е погасено по давност
по отношение на всички вноски за главница с падеж на плащане до 03.02.2017
г. Претендираните падежирали вноски с начален момент от 01.03.2017 г. не са
обхванати от давността, респективно възраженията на ответника в противна
насока са необосновани.
Що се отнася до действието на цесията, то е разписано в ЗЗД и датата на
прехвърляне на вземането както и тази, на която е съобщено на длъжника за
това, са ирелевантни за изчисляване на давностния срок, поради което и
съображенията в обратна посока, изложени в жалбата са неоснователни. Ако
не бе съобщено на длъжника и до този момент, той би бил задължен към
цедента за непогасените по давност суми, а плащане от кредитополучателя на
вноски за главница по кредита за спорния период, както бе посочено, не се
установява по делото.
В контекста на изложеното, решението на първата инстанция не страда
от визираните в жалбата пороци и ще бъде потвърдено в частта, предмет на
въззивна проверка.
По разноските:
Такива се следват на въззиваемата страна, но от обективирания в
становище вх. № 25958/25.10.2023 г. списък по чл. 80 от ГПК е видно, че се
търсят суми за първа инстанция, по чието присъждане се е произнесъл ВРС, а
ако не – не е упражнено право на ревизия на решението, по реда на чл. 248 от
ГПК. Отсъства изрично искане за определяне на възнаграждение за
юрисконсулт за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2128/14.06.2023 г., по гр.д. №
20223110105504 на ВРС, В ЧАСТТА, в която е прието за установено в
отношенията между страните, че М. А. И., ЕГН **********, гр. А., обл. Варна
дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София сумата от
2 555,77 лева, представляваща част от изискуема, падежирала главница
/вноски с падеж 01.03.2017 г.- 01.05.2020 г./, цялата в размер на 5197.20 лева,
по Договор за отпускане на кредит № 620/0266/15744537 от 10.12.2014 г.,
сключен с „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, което
задължение е прехвърлено на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за продажба
от 22.08.2016 г., ведно със законна лихва, считано от датата на заявлението
03.02.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, по Заповед №
662/04.02.2022 г. за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК в
производство по ч.гр.д. № 1331/2022 г. по описа на същия съд.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
4
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
по аргумент на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5