Решение по дело №328/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 163
Дата: 24 ноември 2023 г. (в сила от 24 ноември 2023 г.)
Съдия: Румяна Панталеева
Дело: 20233000600328
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 3 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Варна, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора П. М. К.
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Наказателно дело за
възобновяване № 20233000600328 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.380 от НПК, вр.чл.70-73 ЗАНН, и е
образувано по искане на Апелативна прокуратура Варна за възобновяване на
АНД № 818/2023 г. на Районен съд Варна.
В предложението, поддържано от вносителя в съдебно заседание пред
въззивната инстанция, се твърди необходимост от възобновяване на
административно-наказателното производство на основание чл.70, ал.2, т.5 от
ЗАНН. Лицето, срещу което е било водено това производство – Й. Ж., и
процесуалният му представител – адвокат К. К., считат, че не са налице
основания за възобновяване.
След съобразяване с фактите, изложени в предложението за
възобновяване, материалите от досието на делото, и относимите правни
норми, съставът на апелативния съд счита, че то не може да бъде уважено.
Делото срещу Й. Ж. се е разглеждало по Особените правила в Глава
ХХVIII НПК "Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание".
С постановлението по чл.375 от НПК Ж. е бил обвинен в извършването
на престъпление по чл.343а, ал.1, б.“а“, пр.2 от НК – за това, че на 17.10.2022
г. в гр.Варна, при управление на товарен автомобил, е нарушил чл.40, ал.1 и 2
от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
1
Румяна Константинова, като след деянието направил всичко, зависещо от
него, за оказване помощ на пострадалата. Предвид наказуемостта по
приложимия материален закон – лишаване от свобода до две години или
пробация, и формата на вина – непредпазливост, държавното обвинение
излязло с предложение обвиняемият да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от
НК.
С решение № 465/23.03.2023 г. по АНД № 818/23 г. на Районен съд
Варна, обвиняемият бил признат за невиновен в извършването на
инкриминираното деяние. Съдът не е уточнил при наличието на коя от
четирите хипотези, предвидени в нормата на чл.304 от НПК, оправдава Ж., но
видно от мотивите е приел за недоказано по безспорен и категоричен начин,
той да е извършил вмененото му престъпление.
Срещу оправдателното решение не е подаден протест, респ.
първоинстанционното производство не е било проверено по въззивен ред, при
което на 08.04.2023 г. постановеното по него решение е влязло в сила с
последиците на окончателен съдебен акт, тъй като е извън предмета на
касационното обжалване.
Предвиденият в закона способ за контрол на влезлите в сила решения,
постановени по реда на чл.378, ал.4 от НПК, е възобновяването на дела, което
само е посочено като правна възможност в чл.380 НПК, но при пълна липса
на процедурни правила. Последната норма не предвижда включително дори
основанията за такъв вид възобновяване, нито препраща към други
аналогични разпоредби в Наказателно процесуалния кодекс, а единствено
сочи, че предложението се разглежда по реда и в сроковете, определени в
Закона за административните нарушения и наказания, от което следва, че
проверката се извършва по правилата за възобновяване на административно
наказателните дела по същия закон. Тези правила са уредени в чл.70-73 от
ЗАНН, а в частност основанията, при наличието на които съответните актове
подлежат на възобновяване, са изчерпателно изброени в чл.70, ал.2, т.1-8
ЗАНН. Сред тях вносителят на предложението се е спрял на основанието в
чл.70, ал.2, т.5, относимо в случаите, при които деянието, за което е
приключило административно наказателното производство, съставлява
престъпление.
Правилният прочит на тази разпоредба, историята на нейното
въвеждане - първоначално като чл.70, б.“д“ от ЗАНН /изменение, направено
със Закона за изменение и допълнение на Наказателно процесуалния кодекс,
ДВ бр.63 от 2017 г./, мотивите към съответния законопроект, взаимовръзката
й с направените едновременно други изменения в ЗАНН и НПК, както и
съдебната практика, недвусмислено сочат, че идеята и целта на законодателя
е била да отдаде и гарантира приоритета на наказателното над
административно наказателното производство, с цел елиминиране на
последиците от нарушаването на забраната non bis in idem по чл. 4, § 1 от
2
ЕКПЧ, при колизия между административно-наказателната и наказателната
отговорност. С измененията в НПК и ЗАНН, обн. в ДВ бр.63/2017 г., в сила от
5.11.2017 г., е изградена система от мерки за преодоляване на двойната
наказателна репресия чрез степенуване на отговорността и реализиране на
онази, която съответства на нивото на обществена опасност на извършеното
деяние.
Очевидно е, че подобна на горната хипотеза в случая не се констатира,
и липсват материалноправните предпоставки за възобновяване на
административно наказателното производство по АНД 818/2023 г. по описа
на РС Варна, тъй като е несъстоятелно да се твърди, че негов предмет е било
деяние, счетено първоначално за административно нарушение, а в
последствие оказало се престъпление. По настоящото дело не е била налице
конкуренция на административно наказателен и на престъпен състав, и
прокуратурата изначално е избрала единствено правилния подход,
приемайки, че е налице престъпление. Формално правилно е било и
решението да се инициира производството по реда на чл.375 и сл. от НПК, но
въпросите дали са допуснати в неговите рамки процесуални нарушения,
каквито се твърдят в искането за възобновяване, или нарушения на
материалния закон, не могат да бъдат поставяни в текущата процедура.
В случая, правилността на първостепенния съдебен акт, е следвало да
бъде проверена по реда на инстанционния контрол, в рамките на който
въззивният съд би бил компетентен да даде търсените отговори, респ. при
констатация за допуснати нарушения – да ги отстрани, или върне делото за
ново разглеждане. Но районната прокуратура, след като е внесла
предложението по чл.375 от НПК при оскъдна доказателствена наличност, се
е дезинтересирала от участие в съдебното производство, вместо да участва
активно и при нужда да настоява за ангажиране на нови доказателства, а при
произнасянето с оправдателно решение, не е сторила нужното да инициира
въззивна проверка. Едва след влизането в сила на окончателния съдебен акт, и
както е видно, след инициатива на пострадалата, се предприема търсене на
защита в настоящото производство, което обаче не предоставя същите
възможности за апелативния съд, който е ограничен от законодателя в
рамките единствено на процедурата по ЗАНН.
А основание по този закон не е налице – нито посоченото в
предложението, нито някое от визираните в останалите седем точки на чл.70,
ал.2 други хипотези, което да се отнесе, дори и по аналогия, към казуса,
поставен с предложението за възобновяване на апелативната прокуратура. В
сила е приключило в една инстанция, и непроверено за законосъобразност и
правилност решение, което ползва лицето, срещу което е постановено, това
решение не е резултат от престъпления, свързани с доказателствата или
компетентните органи, ангажирани по произнасянето му, наличието на
извършено престъпление е било посочено още с внасянето на
постановлението по чл.375 от НПК от районната прокуратура, и не са налице
новооткрити обстоятелства или доказателства с решаващо значение. Дали
3
съдията в районния съд е приложил закона, който е трябвало да бъде
приложен, е материално правен въпрос по законосъобразността, който стои
извън тясното специфично приложно поле на чл.70, ал.2, т.5 от ЗАНН, към
което случаят не е относим, а той не се обхваща и от останалите хипотези,
при които, съгласно чл.70 от ЗАНН, се възобновяват административно
наказателните производства.
По изложените съображения настоящият състав на Апелативен съд
Варна,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на Апелативна
прокуратура Варна за възобновяване на АНД № 818/2023 г. на Районен съд
Варна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4