РЕШЕНИЕ
№ 452
гр. Бургас, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Нася Ив. Япаджиева
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско
дело № 20232100500322 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивната жалба на „на
“ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД с ЕИК ********* чрез процесуалния представител М.
Иванова – юрисконсулт, против Решение № 3006 от 30.12.2022 г. по
гр.д.20222120104104/2022 г. по описа на Бургаски Районен съд, с което е признато за
незаконно и е отменено уволнението извършено със Заповед № 2 от 29.04.2022 г. на
Директора по персонала и общите въпроси в „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД, извършено
на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, вр.чл.190, ал.1, т.7, чл.187, ал.1, т.10 и чл.188, т.З от КТ,
вр т.4.3.7.9 от Правилника за вътрешният трудов ред и е прекратено трудово
правоотношение с Д. Т. С., въззиваемият С. е възстановен на заеманата от него преди
уволнението длъжност „старши оператор, оборудване за обработка, манипулация на суров
петрол/моряк“ в Пристанищен терминал „Росенец“, Парк за суров нефт /1 в „ЛУКОЙЛ
Нефтохим Бургас“ АД, и въззивното дружество е осъдено да заплати на въззиваемия сумата
от 710 лв разноски по делото, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Бургас държавна такса в размер на 100 лв. В жалбата твърди, че
обжалваното решение е неправилно и необосновано, както и че е постановено при
съществени процесуални нарушения. Твърди, че не е разгледан спорът по същество, не са
обсъдени представени и приети по делото писмени и гласни доказателства, а е коментирано
само представеното пълномощно уреждащо, работодателската правоспособност, при това -
едностранно, тенденциозно и избирателно, като първоинстанционният съд приема като
единствен мотив в решението си за отмяна на издадената заповед за уволнение на Д. С.,
приложеното по делото пълномощно делегиращо работодателска правоспособност, че
същото е изрично едва от 16.06.2022 г., а процесната заповед е била издадена на 29.04.2022
г., като трудовият договор е прекратен считано от 01.04.2022 г. Оспорват се изводите на
1
съда, че лицето, издало процесната заповед не е имало легитимация за осъществяване на
посочените правни действия и твърди, че работодателската правоспособност, в това число -
и във връзка с прекратяване на трудово-правната връзка, може да бъде делегирана, като
делегацията се подчинява на чл.36 и сл. от ЗЗД и че работодателското пълномощно не е
необходимо да има достоверна дата, тъй като такава се изисква само в отделни случаи,
уредени със закон и ако се приеме, че датата на упълномощаването предхожда издаването на
заповедта за прекратяване на процесното трудово правоотношение, следва, че уволнението е
при наличието на представителна власт на представляващият работодателя, а ако
пълномощното е изготвено след това – то има стойността на потвърждаващ акт, съставен в
необходимата за това писмена форма съгласно чл.42 ал.2 от ЗЗД.
Въззиваемият Д. Т. С., оспорва като неоснователна въззивната жалба с писмен
отговор в законовия срок, както и в съдебно заседание – чрез процесуалния си представител.
Твърди, че първоинстанционният съд правилно е, като счита, че от събраните
доказателства, се налага извод за уважаването на предявените искове по чл. 344 ал.1 т.1 и
т.2 от КТ и че правилно БРС е приел, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 192 от КТ
и е установено, че цялата дисциплинарна процедура, всички писмени документи,
удостоверяващи искането на обяснение по чл. 193 от КТ, както и издадената заповед, с
която е уволнен дисциплинарно ищеца – Д. С. са извършени от Р. Г. - директор по персонала
и административните въпроси в „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД, , който обаче не е имал
правомощия, да упражнява правата на работодателя при провеждането на дисциплинарни
процедури го отношение на работниците и служителите в предприятието. Твърди, че
работодателят- неговия законен представител преди налагане на дисциплинарното наказание
не е изслушал и не е приел и обсъдил писмени обяснения, нито е събрал и оценил станалите
му известни доказателства по случая и не е спазена разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от КТ
определяща задължението за мотивиране на заповедта за уволнение с оглед изискването на чл. 189
ал.1 и ал.2 от КТ за определяне на тежестта и нарушението и че неправилно и некоректно е
определена тежестта на
наказанието.
Моли съдът да постанови решение, е което да отхвърли въззивната жалба, като
неоснователна; да потвърди изцяло Решение № 3006/ 30.12.2022 год. на БРС. постановено но гр.д.
№ 4104 по описа за 2022 год. на БРС и да бъдат присъдени на Д. Т. С., направените от него
съдебно - деловодни разноски във въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ
на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния Районен съд – гр. Бургас е образувано
по искова молба на Д. Т. С. против въззивника за отмяна на Заповед № 2 от 29.04.2022г. с
която на Д. Т. С. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6, чл. 190, ал. 1, т. 7, чл. 187, ал. 1, т. 10 и чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с т. 4.3.7.9 от
Правилника за вътрешния трудов ред; за възстановяване на ищеца на заеманата от него
длъжност до уволнението„старши оператор, оборудване за обработка, манипулация на суров
2
петрол/моряк“. Твърди, се че от заповедта не става ясно кое дл.лице и в какво качество е
действало в дисциплинарната процедура, че е нарушена разпоредбата на чл. 193 от КТ и чл.
195, ал.1 от КТ и че не са били известни разпоредбите от Правилника за вътрешния трудов
ред, за които в заповедта се сочи, че били нарушени. На следващо място се твърди, че
изложените в заповедта фактически обстоятелства не сътоветстват на установенвото от
свидетелите и непревилно и некоректно работодателя е определил тежестта на наказанието
и наложеното наказание се оспорва като несъразмерно тежко на описаното нарушение.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество – работодател е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Излага твърдения за
законосъобразно проведена процедура по налагане на дисциплинарното наказание на ищеца,
поискани обяснения от работника и че при определяне на наказанието били взети предвид
дадените обяснения, както и останалите известни доказателства по случая, и в заповедта
били конкретно посочени допуснатите нарушения (време, дата и място), както и техният
автор (в случая Д. С.). Посочил е, че е осъществената „груба физическа агресия“, и побоя на
работно място представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, дори и изрично да
не е посочено в ПВТР.
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове и
е осъдил ответника да заплати на ответника направените по делото разноски. Съдът е
приел, че е допустимо делегиране на работодателска правоспособност, чрез
упълномощаване за прекратяване на трудово правоотношение, но в случая, доброволното
представителство е учредено след приключване на дисциплинарната процедура, поради
което не е доказано, че към датата на издаване на заповедта за дисциплинарно наказание
„уволнение“, посоченият в същата като неин автор е разполагал с валидно учредена
представителна власт.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на първоинстанционното
решение, извършена на основание чл.269 от ГПК не установи съществуването на основания
за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо.
По същество, като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата
на страните и като съобрази закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните по делото не спорят, а и се установява от събраните доказателства, че са
били в трудово правоотношение по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността
„старши оператор, оборудване за обработка, манипулация на суров петрол/моряк“ към
ответното дружество в комплекс „Транспорт и съхранение на нефтопродукти и
Пристанищен терминал „Росенец“.
Не се спори, че със Заповед № 2 от 29.04.2022. на Д. Т. С. е „уволнен“ на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6, чл. 190, ал. 1, т. 7, чл. 187, ал. 1, т. 10 и чл. 188, т. 3 от КТ във
3
връзка с т. 4.3.7.9 от Правилника за вътрешния трудов ред и е прекратено съществувалото
между страните трудово правоотношение. Заповедта е издадена от Росен Григоров Григоров
– директор по персонала и административните въпроси.
В заповедта са изложени причините мотивирали работодателя да наложи
наказанието, като са изложени следните фактически обстоятелства: При започване на
работа по график първа смяна на 13.03.2022г. около 07.00ч. в сълекалнята на Пристанищен
терминал „Росенец“ участва в груба физическа саморазправа с неговия колега К. С. С. –
„старши оператор, оборудване за обработка, манипулация на суров петрол/моряк“, малко
преди края на работното време на нощната смяна на последния. Допуснати били прояви на
груба физическа агресия на работното място /удряне с юмруц по главата при което
пострадалия К. С. пада по стълбите и си удря главата , в резултат на което е причинена рана
в областта на главата, кръвонасядане и оток по лицето, охлузна рана и зачервявана на
кожата по лява китка, болки в главата и лявата ръка, замаяност и отпадналост, съгласно
медицинско удостоверение № 84/22 г. на ординатор отделение по съдебна медицина при
УМБАЛ АД Бургас, създавайки пречки на последния да завърши нормално работия си ден /
нарушение на чл.126 т.10 от КТ и т.4.1.2.20 от Правилника за вътрешния трудов ред в
„ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД.
Посочено е, че е допуснал нарушение на установените в дружеството етични
норми на поведение и трудова дисциплина, като не са спазени изискванията на т.4.1.2.42 от
Правилника за вътрешния трудов ред /“да се познава Кодекса за делова етика и Правилата за
корпоративна култура на нефтената компания, като при изпълнение на служебните си
задължения да се ръководи и да спазва служебните си задължения, да се ръководи и да
спазва възприетите ценности, принципи и норми“/. Изложен е направен извод, че от
дадените писмени обяснения е видно, че липсва критична самооценка на работника, както и
съзнание, че личното му поведение по време на работа засяга климата на работната
обстановка, рефлектирайки косвено и върху цялостния работен процес.
По делото пред първата инстанция е представено пълномощно видно от което
Ильшат Маргазиянович Шарафутдинов председател на УС на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“
АД, е упълномощил С. Д. Г. да представлява „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД, и
упълномощителя лично в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1 т. от ДР
на КТ във взаимоотношенията с работниците и служителите в дружеството при налагана на
десциплинарни наказания, с право да подписва но името на дружеството при налагане на
дисциплинарни наказания, с право да подписва от името на дружеството и от името на
упълномощителя всякакви заповеди за налагане на дисциплинарни наказания по смисъла на
чл. 189 от КТ за нарушения на установената в дружеството трудова дисциплина.
Пълномощното е с нотариална заверка на подписа от 22.06.2022г. и е с рег. № 7993.
Във връзка с оплакванията, наведени във въззивната жалба за допуснати от
първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения при изготвяне на доклада
пред настоящата инстанция с оглед твърдението, че и към момента на провеждане на
дисциплинарното производство С. Д. Г. е бил редовно упълномощен да проведе
4
дисциплинарното производство и издаде заповедта за уволнение е представено и прието от
съда пълномощно с нот.заверка на подписа от 09.01.2017г. с рег. № 227 с което Ильшат
Миргазиянович Шарафутдинов – председателя на УС на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД
упълномощава Р. Г. Г. да представлява „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД и упълномощителя
лично и в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1 т.1 от ДР на КТ във
взаимоотношенията с работниците и служителите в дружеството при налагане на
дисциплинарни наказания , с право да подписва от името на дружеството и лично от името
на упалномощителя всякакви заповеди за налагане на дисциплинарни наказания по смисъла
на чл.188 от КТ за нарушения на установената в дружеството трудова дисциплина.
Представено е удостоверение издадено от нотариус Виктория Дралчева в уверение, че е на
09.01.2017г. и 16.06.2022г. е удостоверила подписите на Ильшат Миргазиянович
Шарафутдинов в пълномощно с рег. № 227/09.01.2017г. и пълномощно с рег. № 7993 от
22.06.2022г. и е удостоверила подписа на Ильшат Миргазиянович Шарафутдинов на
16.06.2022г. в декларация с която същия оттегля всички предоставени права с пълномощни
с рег. №2346 ог 22.02.2022г., рег. № 9345 от 16.07.2021г., рег. № 3656 от 22.03.2019г. и рег.
№ 227 от 09.0.12017г.
По делото е представено съдебно медицинско удостоверение №90/2023г. издадено
от д-р Ш. от което се установява, че при преглед на Д. С. по негово желание е устоновено
болка, оток и ограничение движението на лява ръка, счупване на лява лакетна кост, което
увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение движението на ляв горен
крайник за срок от 10-12 седмици при обичаен ход на оздравителния процес. При прегледа
ищецът е съобщил, че е на 13.03.22г. около 06.50ч. на работното му място при спор с негов
колега, същия го бута и пострадалия пада на земяна, на лявата си ръка. В заключението си
съдебния лекар посочва, че получените наранявания отговарят да са получени по време и
начин както се съобщава от пострадалия при падане от собствен ръст върху неравен терен
върху лява ръка след предварително придадено ускорение на тялото.
Д. С. e представил подадена от него жалба до Районна прокуратура Бургас срещу
К. С. вх. №3238/2022 г. за извършване на проверка с оглед данни за евентуално осъществен
състав на престъпление.
Представено е и трудовото досие на Д. С. в което се съдържа Правилник за
вътрешния трудов ред /ПВТР/, с който ищецът е запознат на 21.12.2020 г. и е положил
подпис в списък, че е запознат с правилника. Съгласно т.4.1.2.20 сред правата и задължения
на работниците и служители фигурира и задължение да се грижат за собствената си
безопасност и тази на лицата, които могат да пострадат от техните действия и бездействия.
Представени са и Правила за корпоративна култура на организациите от групата
„ЛУКОЙЛ“ и „Кодекс на деловата етика“ с които видно от Протокол №1 / 06.12.2011г. Д.
С. също е запознат.
Представена е преписка с вх. № 3574/2022г. по описа на РП – Бургас образувана
по подаден сигнал от К. С., като видно от Постановлението на прокурор при РП Бургас е
отказано образуване на ДП за престъплание от общ характер. Видно от мотивите изложени в
5
постановлението на К. С. са причинени травми, които по своите белези и характеристика
разкриват признаците на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, което се преследва по тъжба
на пострадалия.
По делото са събрани гласни доказателства. Свидетели които да се присъствали в
началото на конфликта няма, като се установява от гласните доказателства, че конфликта
мужду К. С. и Д. С. се е състоял в съблекалнята, която се намирала в непосредствена
близост до операторната към която имало врата в която била работното място на ищеца и
К. С., който е бил на работа и смяната му е приключвала. Същия е следвало да предаде
смяната на Д. С., но той напуснал операторната и отишъл в съблекалнята в която по това
време се намирал С., който е следвало да застъпи на смяна. В показанията си св. С.С. сочи,
че е бил в операторната, когато К. е отишъл при Д. в съблекалнята, след което се чули
видкове и сборичквания, които в един момент се пренесли пред вратата, където
работниците намиращи се в операторната имали видимост и видяли хванати Д. и К., които
паднали на земята. Свидетеля заедно и друг колега- св.Г.М. се намесели и разтървали
колегите си. След инцидента лицето на К. било зачерване и имал кръв отзад по главата, а
на Д. му се надула дясната ръка. Малко след инцидента К. си тръгнал, а Д. останал на
работа. В показанията на св. Г. М., сочи, че инцидента станал мното бързо за секунди, като
след като К. отишъл в съблекалнята се чули думите „изчезни“ изречени от Д., а след това се
чуло „топуркане“ и после видял колегите си на земята, като Д. бил отгоре. И двамата били
превъзбудени и чул отправени обидни думи от К. към Д.. От показанията на св. С. К.,
изпълняващ длъжността офицер по сигурността, се установява, че за инцидента бил
уведомен от К., който му звъннал и му разказал как при приемане–сдаване на смяната
между тях възникнал конфликт и Д. скочил да го бие. Свидител счита, че подобен инцидент
представлява проблем за сигурността, тъй като нефтения терминал представлява обект за
национална сигулност, а ако старши оператор напусне работното си място и не уведоми
организатор призводство е въможно да възникне инцидент. От показанията на свидетелите
се установява, че операторната е мястото където следва да става предаването и встъпването
на смяна, като предаващия и приемащия обясняват какво се е случило на тяхната смяна и
какво предстои за следващата смяна, поставяли си подписите в сменен журнал за „напуснал“
и „приел“ смяната /това е изрично отбелязано и в т.4.5 от Инструкцията за приемане и
предаване на смяната в пристанищен терминал „Росенец“, посочваща задължения на
сменния персонал при предаване на смяната/. В случаите на неявяване на сменящия,
работника следвало да остане до два часа на работното си място, време през което следвало
да се осигури лице което да го смени, тъй като работният процес е непрекъсваем.
За инцидента било уведомено ръководството, като с писмо директора по
производството е предложил на Директора по персонала и административните въпроси да се
образува дисциплинарно производство срещу Д. Т. С.. С писмо-искане за даване обяснения
№7/25.03.2022г. С. е уведомен за образуваното дисциплинарно производство за
извършеното от него нарушение на 13.02.2022г. и е поканен да даде писмено обяснение по
повод извършеното дисциплинарно нарушение, а с писмо-искане за даване обяснения №10
6
/01.04.2022г. са поискани допълнителни обяснения относно причините за възникване на
спор с К. С.. Писмата са връчени лично на работника. Представени са писмени обяснения,
дадени от С. в хода на дисциплинарната процедура, съответно на 25.03.2022 г. и на
04.04.2022 г. в които сочи, че докато е бил в съблекалнята и се преобличал, дошъл К. и
започнал да се заяжда с него, след което изведнъж почувствал удар в гърба си, който бил
неочакван и силен и той паднал с лице на пода, като при падането за да омекоти удара,
ударил ръката си, като почувствал силна болка в нея. След като се изправил и попитал защо
го е ударил, К. отново започнал да го удря, като за да се предпази С. го прегърнал и в
резултат и двамата паднали на пода. В същият момент дошли колегите им – Г. М. и С. С. и
ги разтървали. С. изпитвал силни болки в ръката, поради което я поставил под течеща
студена вода, а С. продължил да върви след него и да му казва, че ще види какво ще се
случи. След това влязъл в операторната, където влязъл и К. и отказвал да си тръгне,
въпреки, че смяната му е свършила, но С. не му обърнал повече внимание. С. постоял
известно време и после се тръгнал. По делото се установява, че със заповед от 29.04.2022 г. е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на другия работник – К. С. със същите
мотиви. В дадените допълнителни писмени обяснения от С. става ясно, че инцидентът е
възникнал по повод уговорки за сключване сделка за покупко продажба на автомобил, който
К.С. е следвало да продаде на С., като двамата провели разговор за това на 12.03.2020 г.
В дисциплинарното производство образувано срещу К.С., същия е дал писмени
обяснения, като е посочил, че той не е посягал и не е удрял Д., а Д. е направил няколко
крачки към него, с лявата ръка го хванал го за якето в областта на шията и с дясната ръка му
нанесъл удари с юмрук по лицето и главата, като крачейка назад се препънал и паднал
удрайки си главата в областта на тила . Лежейка на гръб на земята Д. се надвесил над него и
продължил да го удря с юмруци в главата. След инцидента уведомил офицера по
сигурността, като след това посетил и УМБАЛ – Бургас, където му било издадено
съдебномедицинско удостоверение № 84/2022 г. Видно от СМУ при прегледа на
13.03.2022г. д-р Ш. е установила рана в областта на главата, ръвонасядане и оток по лицето /
травматичен оток по лява скула / , охлузна рана и зачервяване на кожата на лява китка,
болки в главата и лява ръка . При прегледа е заявил че е нападнат от колега и ударен с
юмруци по главата. Като заключение съдебния лекар е посочил, че получените наранявания
отговарят да са получени по начин както съобщава пострадалия, от действието на твърди
предмети каквито могат да са ударите с части от човешкото тяло.
По делото е представена длъжностната характеристика за длъжността „старши
оператор, заемана и от двамата служители, участващи в инцидента.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът
намира от правна страна следното:
На първо място съдът не споделя възражението на процесуалния представител на
въззиваемият С., че е нарушена разпоредбата на чл. 192 от КТ е че дисциплинарното
производството не е проведено от упълномощено от работодателя лице. Заповедта за
уволнение е издадена от Р. Г. Г., който е редовно упълномощен да представлява
7
работодателя при провеждане на дисциплинарни производства. Към момента на
образуването на дисциплинарното прозиводство и издаването на заповедта за уволнение
Р.Г. е бил редовно упълномощен видно от представеното пълномощно с рег. № 227 от
09.01.2017г., като с пълномощно с рег. № 7993 от 22.06.2022г. са му предоставени същите
права. Въпреки, че пред БРС не е било представено пълномощното с рег. № 227 от
09.01.2017г., то доколкото е представено пълномощното от 22.06.2022г. се налага извода за
наличие на потвърждаващ акт. Цялото дисциплинарно производство е проведено от едно и
също длужностно лице с ръководни функции на което е делегирана работодателстка
правоспособност.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, предвижда, че дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога
е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Според
настоящата инстанция издадената заповед е мотивирана, тъй като в същата е посочно
нарушението на трудовота дисциплина което работодателят е приел че е извършено, като е
посочено кога и от кого е извършено. То е описано така както е установил да е извършено
работодателят достатъчно подробно и ясно. В заповедта работодателят е посочил нормите
които са нарушени и законния текст, въз основа на който се налага дисциплинарното
наказание.
В писмото с което са поискани писмени обяснения от работника, е посочено
деянието за което се искат обаснения и на коя дата е извършено което на поражда никакви
съмнение относно какво нарешение се искат обаснения. Видно е и от дадените обяснения,
че работника не е имал никакво съмнение по какъв повод и за какво нарушение е започнало
дисциплинарното производство. Съдът намира за неоснователни и възраженията за
неспазване на разпоредбата на чл. 193, ал.1 от КТ съгласно която, работодателят е длъжен
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
Работодателят е уведомил работника за започналото дисциплинарно производство, като е
посочил нарушенията, за които иска обяснения. След първоначално дадените обяснения с
оглед изясняване на причините довели до конфликта е изискал допълнителни обяснения и за
работника е било ясно, че писмените обяснения се изискват в рамките на дисциплинарно
производство за конкретно нарушение. Работодателя е снел показани от работници
възприели част от инцидента и от другия работник участвал в инцидента и така е достигнал
до извод за извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина. В заповедта е посочено,
че Д.С. е допуснал нарушение на установените в дружеството етични норми на поведение
и на трудовата дисциплина, като не са спазени изискванията на 4.1.2.42 от Правилника на
вътрешния трудов ред в ЛНХБ / „да познават Кодекса за делова етика и Правилата за
корпоративна култура на Нефтената компания „ЛУКОЙЛ“ като при изпълнение на
служебните си задължения да се ръководят и да спазват възприетите ценности, принципи и
норми“/. Неоснователни са оплакванията на ищеца, че работодатял е посочил като
основание за наложеното наказание непознаване на сочените документи, тъй като било
8
доказано, че работника е запознат със същите, тъй като в заповедта е посочено че не са
спазени изискванията на 4.1.2.42 предвиждаща работниците и служителите да имат
поведение в съответствие с ценностите и принципите прогласени в Кодекса за делова етика
и Правилата за корпоративна култура. Спазен е и срокът за налагане на дисциплинарното
наказание, тъй като е наложено в рамките на двумесечния срок от откриване на
нарушениетоа и в едногодишния срок от извършването.
Според настоящия съдебен състав от събраните по делото доказателства, се
установява, че ищецът е извършил описаните в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина.
Съдът кредитира събраните гласни доказателства, като изхождащи от лица, които
не са пряко заинтересованите от изхода на спора, както и поради съответствието им с част
от събраните по делото писмени доказателства. Според съда настъпилия конфликт между
двамата работници е започнал по „инициатива на К.“ който е напуснал рабтото си място,
но активно в същия се е включил Д. С., тъй като свидетелите са чули реплики изречени от
С., топуркане, след което видели двамата на земята и Д. отгоре. На св. К. С. са нанесени
наранявания които не са от падане, а от удари нанесени в лицето - кръвонасядане и оток
по лицето / травматичен оток по лява скула / и в тази връъза съдът не споределя
възражението на ищецът че не е нанесъл удари на К., а е бил нападнат от него и двамата са
паднали на земята.
Основното възражение на ищецът е за несъответствие на извършеното нарушение
и наложеното дисциплинарно наказание
При преценката относно законосъобразността на наказанието, съдът е длъжен и без
наведени доводи на страните в тази насока да вземе отношение по въпросите по чл. 189, ал.
1 от КТ - за съответствието на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на
извършените нарушения, за които са поискани обяснения, като вземе предвид и
обстоятелствата, при които са извършени тези нарушения, както и поведението на
работника или служителя във връзка с тях.
Както в свои решения се е произнесъл ВКС /решение № 163 от 13, 06, 2012 г. по гр. д. №
564/2011 г. на IV г. о. и решение № 227 от 29, 06, 2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. на III г. о./ тежестта на
допуснатото нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната работа; с оглед
характера на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя
по-високо доверие; доколко са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение
на работата. Следва да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко
тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя;
доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни
последици.
Безспорно е, че ищецът дълги години е работил при ответника, първоначално
назначен на длъжност шлосер и постепенно преминал на длъжност „оператор“ и след това
„старши оператор, оборудване заобработка, манипулация на суров петрол“, която длъжност
9
предполага повече отговорност и грижа и ежедневно следене за функционирането на
множество машини и съоръжения, контролно-измервателни прибори, апаратура и
автоматика с оглед констатиране на дефекти и промени в работата им по време на смяната,
следене състоянието на нивата на продуктите, движенито но понтоните и др. Участието
обаче в конфликт и сбиване на работното място безспорно съставлява тежко нарушение на
трудовата дисциплина и на посочените вътрешни актове на дружеството, надлежно
цитирани в заповедта. Ищецът не е е изпълнил задълженията си, определени в Кодекса за
деловата етика, съгласно който всеки член на работния екип следва да се ръководи от
разпоредбите на Кодекса в ежедневната си работа, не е спазил и определените норми на
поведение на работниците и служителите от „Правилата за корпоративна култура“, съгласно
които във взаимоотношенията си с колегите всеки работник или служител е длъжен да
изгражда взаимоотношенията си с колегите на базата на професионализма и
компетентността; да бъде вежлив, доброжелателен и сдържан в проявата на личните си
емоции и настроение; да уважава мнението на другия, да се стреми да избягва конфликти.
Според съда работодателят правилно е преценил, че е налице тежко нарушение на трудовата
дисциплина. Състоялият се на работното място конфликт, не е във връзка с работата, а по
повод лични уговорки между работниците и е недопустимо проявата на такава агресия на
работното място. Конфликта се е състоял във време в което единия работник е следвало да
предаде смяната, а другия да встъпи и довел до това да не бъде предадена смяната в обект
от значение за националната сигурносо и което според свидетеля С.К. представлява
проблем на сигурността.
С оглед изложените съображения следва да се приеме, че в случая работодателят е
съобразил тежестта на нарушението при налагане на дисциплинарното наказание, в
съответствие с критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ, и не е налице незаконност на
уволнението на това основание.
Съдът намира, че работодателят е провел дисциплинарното производство
съобразно законовите разпоредби. Дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено за
тежко нарушение на трудавата дисциплина, каквото според съда представлява състоялия се
конфликт с последващо сбиване на работното място, довел до съответни последици за
работния процес. Заповедта отговаря на изискванията на чл. 192 и чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като
в нея са налице всички реквизити и необходимите данни, които законът предпоставя като
условие за законност. В заповедта е посочен нарушителят и е описано нарушението на
трудовата дисциплина, така, както е възприето и оценено от работодателя, с всички негови
обективни и субективни признаци, като е налице и съответствие между посоченото правно
описание и фактическите обстоятелства.
По изложените съображения предявеният иск за отмяна на уволнението като
незаконно се явява неоснователен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
Тъй като главният иск за отмяна на уволнението като незаконно е неоснователен и
с оглед акцесорния характер на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, то същият се
10
явява неоснователен.
С оглед изложеното и поради несъвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции решение №3006/30.12.2022г. , постановено по гр. д. № 4104/2022 г. по описа на
БРС, следва да се отмени.
По разноските:
Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта за разноски за сумата от 710 лв.представляваща присъдени в полза на ищецът
разноски за адвокатска защита, както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати в
полза на бюджета на БРС държавна такса в размер на 100 лв.
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна – за неоснователност на
предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
„ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД има право на разноски в размер на 100 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр.с чл.13 от Наредбата за заплащане на правната помощ за производството
пред БОС и 100лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение за производството
пред БРС.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3006/30.12.2022г. , постановено по гр. д. № 4104/2022 г. по
описа на БРС, с което са уважени предявените от Д. Т. С., ЕГН ********** срещу
„ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ,
като е признато за незаконно и е отменено уволнението на Д. Т. С. извършено със Заповед №
2/29.04.2022 г., и е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "старши
оператор, оборудване за обработка, манипулация на суров петрол /моряк“ в Пристанищен
терминал „Росенец“ , Парк за суров нефт в Лукойл Нефтохим Бургас, както и в частта за
разноските, в която „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД е осъдено да заплати на М. П. М.
сумата от 710 лв. представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, като вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Т. С., ЕГН ********** с адрес ***, с адрес за
получаване на съобщения гр.Бургас, ул. Шейново 50, ет.3 адв. Румяна Цветкова срещу
„ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“, ЕИК *********, представлявано от Ильшат Миргазиянович
Шарафутдинов със седалище и адрес гр.Бургас, п.к. 8104 искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за незаконно и отменяне уволнението, извършено със
Заповед № 2/29.04.2022 г., и за възстановяването му на заеманата преди уволнението
длъжност старши оператор, оборудване за обработка, манипулация на суров петрол /моряк“
в Пристанищен терминал „Росенец“ , Парк за суров нефт в Лукойл Нефтохим Бургас.
11
ОСЪЖДА Д. Т. С., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ЛУКОЙЛ Нефтохим
Бургас“, ЕИК *********, сумата от 200 / двеста/ лева направени разноски в производството
пред БРС и БОС, представляващи юрисконсултско възанграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС съобразно определение от с.з. ня
13.03.3023г. в едномесечен срок счигтано от 25.03.2023год.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12