Р Е Ш
Е Н И Е №
01.03.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно
заседание тридесети януари през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при
секретаря МАРИЙКА Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №5514
по описа на съда за 2017 год., за да се
произнесе съобрази следното:
При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни
искове, които намират правното си основание в ЗМВР, ЗИНЗС и правилника за
приложението му и ЗЗД, както и установителен иск за прогласяване нищожността на
сключена между страните спогодба. В
исковата молба на ищеца се твърди, че работи като държавен служител в ответната
ГДИН към Министерството на правосъдието на длъжност „надзирател” в Затвора гр.
Сливен. Сочи се как изпълнява служебните
задължения и дежурства и се позовава на правни норми относно отчитането и
заплащането на труда. Изложена е подробна хронология относно твърденията на
ищеца за положен извънреден труд за който счита, че му се дължи допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд.
От съда се иска да постанови
решение, с което да осъди ответната
страна да заплати сумата 1000 лева, представляваща допълнително възнаграждение
за извънреден труд за общо 200 часа за периода от 01.07.2014 г. до 30.09.17 г.,
както и мораторна лихва в размер на 100 лева за периода до завеждане на
исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.Предявен е и установителен иск за
прогласяване нищожността на сключена спогодба като противоречаща на закона и
добрите нрави. Претендират се разноските по делото.
От страна на ответника е представен отговор на исковата молба, в който се
оспорва частично нейната допустимост. В останалата част исковата молба се
оспорва като неоснователна, а също така се прави възражение за погасяване по
давност на исковата претенция.
В съдебно
заседание ищецът се явява лично и с пълномощник. Поддържат се исковете по
основание, а по отношение на размера на осъдителните искове се прави изменение,
както следва:- иска за заплащане на допълнително възнаграждение за
извънреден труд да се счита предявен в размер на 1928,45 с приспаднат данък, а
претенцията за заплащане на мораторна лихва върху него да се счита предявена в
размер на 317,52 лева.
Ответната
страна, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от пълномощник,
който поддържа становището за неоснователност на исковете и прави възражение за
прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца. Претендират се разноските по делото,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Ищецът Г.М.
работи по служебно правоотношение като държавен служител в ответната Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с място
на работа Затвора гр.Сливен.
За
периода от 01.07.2014г. до 30.09.2017г. ищецът е положил извънреден труд. Със спогодба от
16.11.2016г. лично подписана и от ищеца са уредени отношенията за положения извънреден
труд за периода от 01.06.2013г. до 01.06.2016г. В периода от 01.06.2016г. до 30.09.2017г. ищецът
е положил извънреден труд, за който не му е изплатено полагащото се
възнаграждение в общ размер на 630,45 лева, като сумата е с приспадане на
данък. Размерът на мораторната лихва за забава върху неплатената нетна сума, за
периода от падежа на всяко едно вземане до завеждането на исковата молба е в
размер на 40,32 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства-писмени
документи и заключението на вещото лице.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената
искова претенция с правно основание чл.26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
спогодбата от 16.11.2016г. е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна. В случая спогодбата е валидна, обвързва страните и има силата на
закон за страните съгласно чл.20А от ЗЗД. Същата не противоречи на закона и на
добрите нрави, нито е налице някое от останалите основание за нищожност,
предвидени в чл.26 от ЗЗД. С договора за спогодба съгласно чл.365 от ГПК
страните прекратяват съществуващ спор или избягват възможен такъв, като си
правят взаимни отстъпки. Поради това не може да се приеме, че процесната
спогодба е нищожна.
Предявената
искова претенция за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд е
допустима, а разгледана по същество е частично основателна в размер на сумата
630,45 лева, като сумата е с приспаднат данък и представлява възнаграждение за
извънреден труд за периода от 01.06.2016г.
до 30.09.2017г., като вземането не е погасено по давност. Безспорно ищецът
работи в ответното юридическо лице по служебно правоотношение като държавен
служител и за отношенията между страните са приложими разпоредбите на ЗМВР, ЗИНЗС и съответните подзаконови
нормативни актове. Несъмнено е установено, че е полагал извънреден труд за горепосочения
период и ответната страна не е заплатила
полагащото се възнаграждение. В работното време се включват и почивките съгласно
ТР № 8/2013 . от 14.11.2013 г. на ОСГК на ВКС РБ,
според което при непрекъсваем производствен процес – смени, дежурства
нормативно определеното време за хранене се включва в работното време, ако
работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място определено от
работодателя. Без значение е дали на
служителите по време на наряд е предвидено време за отдих и те ползват
специално обзаведени помещения с легла, спални принадлежности, маса, столове,
климатик и санитарни възли. Това възнаграждение е определено на база действително
отработеното време като извънреден труд и в съответствие с действащите
нормативни актове. Вътрешно служебните заповеди, инструкции, указания и т.н. са
правно ирелевантни, предвид противоречието им със законите и подзаконовите
нормативни актове, уреждащи въпросната материя. Поради това този иск следва да
се уважи в горепосочения размер за периода от 01.06.2016г. до 30.09.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане. В останалата част претенцията за периода от
01.07.2014г. до 01.06.2016г. е неоснователна и следва да се отхвърли, поради
обстоятелството, че отношенията за посочения период са уредени с валидно
извънсъдебно споразумение, обвързващо страните.
Акцесорната
претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху
неплатеното възнаграждение в размер на 630,45 лева за извънреден труд за
периода до завеждане на исковата молба е допустима, а разгледана по същество е основателна в размер на 40,32 лева. С неплащането
в срок на полагащото се на ищцата възнаграждение ответникът е изпаднал в забава
и дължи обезщетение в горепосочения размер. Поради това иска следва да се уважи
в посочения размер, а в останалата част да се отхвърли като неоснователен.
С оглед
изхода на процеса следва на ищеца да се присъдят разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, като възражението на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от ищцовата
страна е неоснователно. Съобразно уважения иск на ищеца следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 131 лева.
На ответната
страна с оглед изхода на процеса следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 167 съобразно отхвърлените искове.
По
правилата на процеса ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза
на съдебната власт държавна такса върху уважените искове в общ размер на 100 лева,
както и разноски за вещо лице в размер на 260 лева.
Ръководен
от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието,
със седалище и адрес гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ на Г.И.М. с ЕГН-********** ***, както
следва:
-сумата 630,45
лева /шестстотин и тридесет лева и 45 стотинки/, представляваща неплатено
възнаграждение с приспаднати удръжки /данък/ за положен извънреден труд в
периода от 01.06.2016г. до 30.09.2017г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от 25.10.2017г. до окончателното изплащане;
-сумата
40,32 лева /четиридесет лева и 32 стотинки/, представляваща мораторна лихва за
периода до завеждане на исковата молба;
-сумата 131
/сто тридесет и един/ лева,
представляваща разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.И.М. с ЕГН-********** *** против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес
гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 искове
за заплащане на възнаграждение за извънреден труд и мораторна лихва в
останалата им част за разликата над уважените до пълните претендирани размери
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.И.М. с ЕГН-********** *** против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес гр.София,
бул.”Ген.Н.Столетов” №21 иск прогласяване
нищожността на спогодба от 16.11.2016г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.И.М.
с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес гр.София,
бул.”Ген.Н.Столетов” №21 сумата 167 /сто шестдесет и седем/ лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието,
със седалище и адрес гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
съдебната власт по сметка на Районен съд-Сливен държавна такса в размер на 100 /сто/
лева и разноски за вещо лице в размер на 260 /двеста и шестдесет/ лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: