№ 25921
гр. София, 24.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20241110126187 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № *********,
уточнена с молба от дата 10.06.2024 г. на ********* срещу ***********, за признаване
за установено, че *********** дължи на ********* сумата от 2697,50 лв.,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за вредите,
причинени на лек автомобил **********, рег. № *********, за неимуществени вреди
на ********* и неимуществени вреди на **********, причинени при настъпилото на
12.11.2020 г., в ********* ПТП, вината за което е на ответника, като водач на лек
автомобил *********, рег. № *******, който е управлявал автомобила без да е
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
дата 14.12.2023 г. по ч.гр.д. № *********
При извършена проверка на допустимостта на предявения иск по реда на 130
ГПК, съдът намира следното:
За допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо да е
налице пълен идентитет на претенциите, заявени в двете производства – по основание,
размер и период, доколкото в исковото производство се установява дължимостта
именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е
издадена заповед за изпълнение.
Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК е специално и е пряко
обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност е
свързана с обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото
производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както
същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за
изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл. 422 ГПК трябва да
има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в
заповедното производство дълг. Сочената идентичност е изискване, процесуална
предпоставка, както за редовността на иска, респективно за надлежното сезиране на
съда, така и за допустимостта на предявената претенция. Това е така, тъй като с
решението по този иск ще бъде признато или отречено същото право, за което е
издадена заповедта, поради което в заявлението за издаването й трябва да бъдат
1
посочени всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и
съществуването на вземането. Съдът, който разглежда предявения по реда на по чл.422
ГПК иск, следва да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си по повод
направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което не може
да променя материалноправната характеристика на вземането, като се произнася по
нещо различно от предявеното в заповедното производство. Съдът извършва преценка
за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата
индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца по иска за съществуване
на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум.
В настоящия случай съдът намира, че не съществува идентитет между
основанието на издадената заповед за изпълнение и това, сочено в исковата молба.
Със Заповед № ********. по ч.гр.д. № ********* ответникът – длъжник е
осъден да заплати на ищеца - заявител сумата 2 697,50 лева, представляваща главница
за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и разходи за
определяне и изплащане на обезщетението, включващо обезщетение за причинените
имуществени вреди на лек автомобил ********, с рег. № ******* в размер на 1137,50
лв., за неимуществени вреди на ******** в размер на 600 лв. и за неимущствени вреди
на ******* в размер на 960 лв., причинени в резултат на настъпило на 29.05.2021 г. в
******** ПТП по вина на длъжника, който е управлявал автомобила без да е
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
ведно със законна лихва за период от 28.11.2023 г. до изплащане на вземането, както и
държавна такса в размер на 53,95 лева. Основанието, описано в заповедта за
изпълнение е същото, посочено в обстоятелствената част на заявлението и същото
произтича от ПТП, настъпило на 29.05.2021 г. в ******** ПТП.
С исковата молба за установяване на вземането ищецът е посочил различни
факти и обстоятелства, от които произтича неговото вземане, а именно ПТП,
настъпило на 12.11.2020 г. в *********, като наред с това се сочи на друг лек
автомобил, който да е бил увреден -**********, рег. № *********, вместо посочения в
заповедното производство - **********, рег. № *******. Наред с това се добавя нова
преписка с № *********, която не е била предмет на заповедното производство.
При това положение, съдът намира, че основанието, респективно фактите, от
които произтича вземането на ищеца, заявени в настоящото исково производство, не
съответстват, респективно не са идентични на тези, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Твърдението на ищеца в молба с вх. № ********,
че посочените разминавания представляват технически грешки, не би могло да бъде
възприето от съда и то на този етап в процеса – след издадена заповед за изпълнение,
постъпило възражение и предявен установителен иск. Ето защо съдът намира, че така
предявеният положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК се явява
недопустим, доколкото не е налице идентитет между основанието за дължимостта на
претендираните суми по предявения иск и това, за което е издадена заповед за
изпълнение.
Доколкото производство е по реда на чл. 422 ГПК, в хипотеза на прекратяване
на делото съдът следва да обезсили издадената в заповедното производство заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Мотивиран така, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № *********, поправена с молба от дата 10.06.2024 г.
на ********* срещу ***********, за признаване за установено, че *********** дължи
на ********* сумата от 2697,50 лв., представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение за вредите, причинени на лек автомобил **********,
рег. № ********* от настъпилото на 12.11.2020 г., в ********* ПТП, за
неимуществени вреди на ********* и неимуществени вреди на **********, вината за
което е на ответника, като водач на лек автомобил *********, рег. № *******, който е
управлявал автомобила без да е сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от дата 14.12.2023 г. по ч.гр.д. № *********
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 26187/2024 г. по описа на СРС, 157
с-в в тази част.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
********., издадена в полза на ********* срещу длъжника *********** по ч.гр.д. №
*********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщението.
След влизане в сила на определението препис от същото да се приложи по
ч.гр.д. № *********.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3