№ 1009
гр. Бургас, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20252120100439 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С*****, представлявано от ДД*К*К*, М*С* и Л*К*, със
съдебен адрес гр. С****** - адвокат В. Н., против К. Т. П., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: гр. Б*****.
Ищецът предявява иск за установяването съществуването на следните
вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № ****/ 2024г. на обща стойност 1607,72 лв., включваща:
1. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****** от
07.12.2021г.: - 33,27 лв. - неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 25.08.2022г. – 24.11.2022г.; - 72,15 лв. - неустойка по т. 9 от
договора, ненадвишаваща три месечни такси;
2. по договор за лизинг от 07.12.2021г. за устройство LAPTOP
LENOVO ThinkPad L14 20U2S7C Black, сключен във връзка с номер +******:
- 826,10 лв. - лизингови вноски за отчетен период 25.08.2022г. – 24.01.2023г.; -
43,26 лв. - неустойка, представляваща разликата между цената на посоченото
устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
договора за лизинг;
3. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** от
14.07.2022г.: - 92,97 лв. - неплатени абонаментни такси за отчетен период
1
25.08.2022г. – 24.11.2022г.; - 112,34 лв. – неустойка по т. 9 от договора,
ненадвишаваща три месечни такси;
4. по договор за лизинг от 14.07.2022г. за устройство TABLET
LENOVO Tab M8 4G Platinum Grey, сключен във връзка с номер +***** : -
65,78 лв. - лизингови вноски за отчетен период 25.08.2022г. – 24.01.2023г.; -
196,38 лв. – неустойка, представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг;
5. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** : 165,47
лв. – неустойка за неизпълнение съгласно раздел III, чл. 2 от допълнително
споразумение от 14.07.2022г. към с предпочетен номер +*****, която
ненадвишаваща три месечни абонаментни такси, индивидуализирана в
следните фактури: - № **********/ 25.09.2022г. - 266,93 лв.; - № **********/
25.10.2022г. - 101,46 лв.; - № **********/ 25.11.2022г. - 100,26 лв.; - №
**********/ 25.12.2022г. - 45,23 лв.; - № **********/ 25.01.2023г. - 1093,84
лв.;
ведно със законната лихва върху главницата от 1607,72 лв. от
подаването на заявлението на 11.12.2024 г. до изплащането на вземането.
Ищецът представя доказателства в подкрепа на иска си. Претендира и
присъждане на направените съдебни разноски.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя
писмен отговор, с който оспорва частично исковете. Представя доказателство
за плащане на част от претендираните задължения на стойност 800,38 лв.
Оспорва претенцията за разликата над тази сума до пълния предявения
размер. Сочи, че не е дал повод за завеждането на делото, тъй като е бил
уведомяван от ищеца на несъществуващ адрес, различен от обявения в
договора. Твърди, че въпреки редуцирането на задължението му до сумата от
800,38 лв. съгласно писмо на ищеца от 18.04.2023г., плащането на сумата не е
било възможно, тъй като в системата, използвана в офисите на дружеството,
тази промяна не е била отразена.
Постъпило е становище от ищцовото дружество на 03.04.2025 г., с
което поддържа основателността на предявените искове. Посочва, че
уговорката на страните е била сумата от 800,38 лв. да бъде разсрочена при
определени условия, които ответникът не е осъществил. Изрично признава
факта, че ответникът е заплатил по банков път сумата в размер на 800,38 лв. на
10.03.2025 г., но тъй като плащането е осъществено в период, следващ
изискуемостта на вземанията, то той е дал повод за образуване на делото.
Посочва, че облигационните отношения между страните по допълнително
споразумение от 14.07.2022г. към с предпочетен номер +***** са прекратени
от ответника по негова инициатива, предсрочно.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд
2
намира за установено следното:
Предявените кумулативно съединени искове са с правно основание
чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 и чл.92 от ЗЗД.
Твърдяните облигационни правоотношения между страните не са
спорни и се установяват от представените договори, сключени между
„Теленор България” ЕАД /предишното наименование на ищцовото дружество
до 28.02.2022 г., сега „Йеттел България“/ и ответника К. Т. П., както следва:
1. Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****** от
07.12.2021 г., сключен за срок от 24 месеца, с договорен месечен абонамент за
този срок на договора в размер на 9,99 лв.; договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***** от 14.07.2022 г., сключен за срок от 24 месеца, с
договорен месечен абонамент за този срок на договора в размер на 30,99 лв.;
допълнително споразумение от 14.07.2022 г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*****, сключено за срок от 24 месеца, с
договорен месечен абонамент за този срок на договора в размер на 55,99 лв.
Към договорите за мобилни услуги са приложими Общи условия за
взаимоотношенията на ищцовото дружество с потребителите на електронни
съобщителни услуги. При сключването на договора ответникът е подписал
декларация-съгласие за получен екземпляр от общите условия и за
информацията по чл.4, ал.1 от Закона за защита на потребителите, както и
приложението към договора – ценова листа за абонаментните планове на
клиентите. Съгласно чл.26 и 27 от приложимите Общи условия заплащането
на ползваните услуги по договора се извършва въз основа на фактура, която се
издава на потребителя ежемесечно, като още при сключването на договора
потребителят е уведомен за датата на издаване на фактурата. Срокът за
плащане на ползваните услуги е не повече от 18 дни след издаването на
фактурата, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимите суми. Чл.31 урежда правото на
потребителя да оспори месечните си сметки в 6-месечен срок от издаването на
фактурата – с жалба пред доставчика или по общия ред пред съда.
2. По силата на договор за лизинг от 07.12.2021г. за номер +******,
ответникът е получил устройство LAPTOP LENOVO ThinkPad L14 20U2S7C
Black, за който се е задължил да заплати лизингова цена в размер на общо
1343,76 лв. с включен ДДС, платима както следва: първоначална вноска от 0
лв. при сключването на договора и 23 броя месечни вноски по 55,99 лв. с ДДС
всяка.
3. По силата на договор за лизинг от 14.07.2022г. за номер +*****,
ответникът е получил устройство TABLET LENOVO Tab M8 4G Platinum
Grey, за който се е задължил да заплати лизингова цена в размер на общо 71,76
лв. с включен ДДС, платима както следва: първоначална вноска от 0 лв. при
сключването на договора и 23 броя месечни вноски по 2,99 лв. с ДДС всяка.
В подкрепа на иска си ищецът представя следните издадени по
договора фактури: № **********/25.09.2022 г. за периода 25.08.2022 г. –
3
24.09.2022 г., включваща: 11,12 лв. - ползвани услуги, 19,76 лв. - месечни
такси, -6,67 лв. - отстъпки, всички без ДДС (4,84 лв. – ДДС), 58,98 лв. –
лизингова вноска, № **********/25.10.2022 г. за периода 25.09.2022 г. –
24.10.2022 г., включваща: 1 лв. - ползвани услуги, 44,56 лв. - месечни такси, -
10,16 лв. - отстъпки, всички без ДДС (7,08 лв. – ДДС), 58,98 лв. – лизингова
вноска, № **********/25.11.2022 г. за периода 25.10.2022 г. – 24.11.2022 г.,
включваща: 44,56 лв. – месечни такси, -10,16 лв. - отстъпки, всички без ДДС
(6,88 лв. – ДДС), 58,98 лв. – лизингова вноска, № **********/25.12.2022 г. за
периода 25.11.2022 г. – 24.12.2022 г., включваща: (-14,85 лв.) – месечни такси,
3,39 лв. - отстъпки, всички без ДДС (-2,29 лв. – ДДС), 58,98 лв. – лизингова
вноска.
Към всяка от фактурите е приложена справка за месечното
потребление и таксуването на услугите. Съгласно тези справки месечните
абонаменти такси за съответните отчетни периоди са: за мобилен номер *****
са по 25,82 лв. /30,99 лв. с ДДС съгласно договора/, за мобилен номер ***** –
8,58 лв. /9,99 лв. с ДДС съгласно договора/. За мобилен номер ****** в
първата фактура № **********/25.09.2022 г. е посочена стойността на
потребените услуги (-11,19 лв.).
Разликите до пълните размери на описаните във фактурите размери на
таксите са формирани от начислени такси „допълнителни услуги“ в размер на
1 лв. без ДДС за мобилен номер *****, начислени във фактура № **********/
25.09.2022г. и 1 лв. без ДДС във фактура № **********/ 25.10.2022г. Ищецът
не е въвел твърдение за основанието за начисляване на тези вземания, нито
такова се установява от събраните писмени доказателства.
В последната фактура № **********/25.01.2023г. са начислени всички
неплатени задължения за предходни периоди в размер на 513,88 лв., вноски за
лизинг – 669,71 лв. и неустойки за предсрочно прекратяване на договорите –
424,13 лв.
При така събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно
установени валидните облигационните връзки между страните по описаните
договори, по силата на които ответникът дължи на ищеца за мобилен номер:
*****, договорените размери на месечните абонаментни такси от: 30,99 лв. с
ДДС, 2,99 лв. – лизингови вноски за всеки от месечните отчетни периоди
25.08.2022г. – 24.09.2022г., 25.09.2022г. – 24.10.2022г., 25.10.2022г. –
24.11.2022г. и 25.11.2022г. – 24.12.2022г.; за мобилен номер: *****,
договорените размери на месечните абонаментни такси от: 9,99 лв. с ДДС,
55,99 лв. – лизингови вноски за всеки от месечните отчетни периоди
25.08.2022г. – 24.09.2022г., 25.09.2022г. – 24.10.2022г., 25.10.2022г. –
24.11.2022г. и 25.11.2022г. – 24.12.2022г.
Безспорно е също, че ответникът е погасил на 07.03.2025г. частично
сумата в размер на 800,38 лв., поради което исковете за установяването им са
частично основателни. Не се установи основанието за начисляване на сумите
за „допълнителни услуги“ в размер на 1 лв. без ДДС за мобилен номер *****,
4
начислени във фактура № **********/25.09.2022г. и 1 лв. без ДДС във
фактура № **********/25.10.2022г., поради което в тази част установителните
претенции са неоснователни.
Тъй като на 07.11.2023г. е настъпил крайният падеж на паричните
задължения на ответника по договора за лизинг от 07.12.2021г., изискуемо е и
претендираното парично задължение за останалите дължими лизингови
вноски в размер на 223,96 лв.
На 14.06.2024г. е настъпил крайният падеж на паричните задължения
на ответника по договора за лизинг от 14.07.2022г., поради което изискуемо е
и претендираното парично задължение за останалите дължими лизингови
вноски в размер на 11,96 лв.
Дължимите суми е следвало да бъдат заплатени от ответника в
посочения във всяка фактура срок: 10.10.2022г., 09.11.2022г., 10.12.2022г. и
09.01.2023г.
На 14.07.2022г. страните сключват допълнително споразумение за
мобилен номер *****, със срок на валидност 24 месеца. По време на срока на
действие на това споразумение – на 08.09.2022г. ответникът е пренесъл
мобилния номер в мрежата на друг оператор, за което е подал нарочно
заявление, представено по делото. Съгласно раздел III, чл. 2 от
споразумението: в случай на прекратяване на договора преди изтичане на
срока му, по инициатива на потребителя, същият дължи неустойка при
предсрочно прекратяване за периода от прекратяването до изтичане на
уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана
месечни абонаменти, но не за повече от три месеца. В случай, че са били
налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти,
потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския
и най-високия месечен абонамент. От това следва, че претенцията за сумата в
размер на 165,47 лв., представляваща неустойка, начислена на основание
раздел III, чл. 2 от допълнително споразумение от 14.07.2022г. за мобилен
номер ***** е основателна и следва да бъде уважена.
По отношение на договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+****** от 07.12.2021г. и договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+***** от 14.07.2022г. обаче не са налице основания за претендираните суми
за неустойки по следните съображения: С оглед установеното неизпълнение
на задълженията на ответника да заплати в договорените срокове дължимите
месечни абонаментни такси, за ищеца е възникнало правото на основание
чл.19б, б. „в“ от Общите условия да прекрати едностранно договорите с
ответника. Действително, за разлика от хипотезите по чл.19в от ОУ, в този
случай не е установено задължение за отправяне на едномесечно писмено
предизвестие до потребителя, но липсва основание да се дерогира общото
задължение по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД кредиторът да даде подходящ срок на
длъжника за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще
смята договора за развален. Липсват данни на ответника да е предоставен
5
подходящ срок изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока,
ищцовото дружество, ще смята договора за развален. Поради това съдът
приема, че не се проведе надлежно доказване на твърдяното едностранно
предсрочно разваляне на договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+****** от 07.12.2021г. и договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+***** от 14.07.2022г. от ищеца поради виновно неизпълнение на
задълженията на ответника. Тъй като предявените вземания за неустойки се
претендират на основание предсрочно прекратяване на договорите по вина на
потребителя, който факт остана недоказан по делото, съдът приема за
недоказани по основание и тези вземания в размер на 424,13 лв.
По изложените съображения претендираните вземания са доказани
само до размера от 1181,59 лв., както следва : ● за мобилен номер: +******:
31,27 лв. – абонаментни такси, 826,10 лв. – лизингови вноски за периода
25.08.2022г. – 24.01.2023г.; ● за мобилен номер: +*****: 92,97 лв. –
абонаменти такси, 65,78 лв. – лизингови вноски за периода 25.08.2022г. –
24.01.2023г.; ● за мобилен номер +*****: 165,47 лв. – неустойка, начислена на
основание раздел III, чл. 2 от допълнително споразумение на 14.07.2022г.
Тъй като в хода на заповедното производство - на 07.03.2025г.
ответникът е заплатил част от дължимата сума в размер на 800,38 лв.,
дължимият остатък от така установения общ размер на вземанията възлиза на
381,21 лв. Тъй като на основание чл.422, ал.1 от ГПК настоящият иск се смята
за предявен от образуването на заповедното производство на 11.12.2024г., се
налага изводът, че при предявяването на иска вземане е съществувало,
съответно ответникът е дал повод за завеждане на делото. Направеното в
рамките на процеса плащане, обаче, следва да бъде зачетено като
нововъзникнал факт от значение за изхода на делото. При липсата на данни и
нарочни изявления за кои задължения е направено плащането съдът прилага
разпоредбата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 от ЗЗД, съгласно която се погасява
най-обременителното за него задължение, а при няколко еднакво
обременителни задължения, погасява се най-старото. В случая сумата следва
да бъде отнесена първо за погасяване на най-старите задължения,
обективирани както следва : - по фактура № **********/ 25.09.2022г., със
срок за плащане на задължението до 10.10.2022г. в размер на 265,93 лв.; - по
фактура № **********/ 25.10.2022г., със срок за плащане на задължението до
09.11.2022г. в размер на 100,46 лв.; - по фактура № **********/ 25.11.2022г.,
със срок за плащане на задължението до 10.12.2022г. в размер на 100,26 лв.; -
по фактура № **********/ 25.12.2022г., със срок за плащане на задължението
до 09.01.2023г. до размера от 45,23 лв.; - и по фактура № **********/
25.01.2023г. със срок за плащане на задължението до 09.02.2023г. до размера
от 288,50 лв. /цялата издадена за лизингови вноски в размер на общо 669,71
лв./.
По тези съображения се налага изводът, че исковете са основателни за
сумата от 381,21 лева, представляваща сбор от лизингови вноски,
обективирани във фактура № **********/ 25.01.2023г. За разликата над
6
сумата от 381,21 лв. до предявения размер от 1607,72 лв. исковете са
неоснователни и ще бъдат отхвърлени.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и
претендираната законна лихва върху установения размер на дължимите
вземания от общо 1181,59 лв., начиная от подаването на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение на 11.12.2024г., като за погасената част в
размер на 800,38 лв. законната лихва се дължи до датата на плащане на сумата
- 07.03.2025г., а за непогасената част в размер на 381,21 лв. – до окончателното
й изплащане.
При този изход от спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца и направените по делото съдебни разноски, съразмерно с
уважените искове. Направените от ищеца разноски в заповедното
производство са в размер на 512,15 лв., включващи 32,15 лв. – държавна такса
и 480 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по представен договор за
правна помощ. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК разноските на
ищеца в настоящото производство са в размер на общо 877,85 лв., включващи
417,85 лв. – заплатена държавна такса и 460 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение по представения договор за правна помощ. За тези разноски
на ищеца от общо 1390 лв., съразмерно с уважените искове ответникът му
дължи сумата от 329,59 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Т. П. с ЕГН
********** от гр. Бургас, че дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК
***** следните вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 4314/ 13.12.2024г. по ч.гр.д. № ****/ 2024г. по описа на
Районен съд Бургас : 381,21 лв. - лизингови вноски, за които е издадена
фактура № **********/ 25.01.2023г., ведно със законната лихва върху тази
сума от подаването на заявлението на 11.12.2024г. до окончателното й
изплащане, както и законната лихва върху сумата от 800,38 лв. за периода
11.12.2024г. - 07.03.2025г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *****
против К. Т. П. с ЕГН ********** за установяване на останалата част от
паричните вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 4314/ 13.12.2024г. по ч.гр.д. № ****/ 2024г. по описа на Районен
съд – Бургас - за разликата над уважения размер от 381,21 лв. до предявения
размер от 1607,72 лв.
7
ОСЪЖДА К. Т. П. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.
Б*****, да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. С*****, със съдебен адрес гр. С****** -
адвокат В. Н., сумата от 329,59 лв. за направените съдебни разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8