Решение по дело №265/2021 на Софийски градски съд

       Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е    № ……

                                                        Гр. София, 18.03.2022 г.

                                

 

 

    В      И  М  Е  Т  О     Н  А      Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV - Д състав, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав :

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                               ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                 Мл. съдия : Калина Станчева

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 265 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 237736/08.10.2019 г. на СРС, по . гр. д. №15438/2019 г., 26 с - в, е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че „Е.к.“ ООД, ЕИК ******** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ********, сумата от 1 875, 20 лв. - главница за доставена в периода от м. 04.2015 г. до м. 04.2017 г. топлинна енергия в имот с аб. № 390521, находящ се в гр. София, ул. „********, партер, магазин, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2018 г. (подаване на заявлението) до изплащане на вземането, както и сумата от 319, 57 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 31.05.2015 г. - 11.05.2018 г., като исковете са отхвърлени до пълните размери. Ответникът е осъдени за заплащане на разноски в исковото и заповедното производства.

Решението се обжалва от ответника „Е.к.“ ООД само в частта, в която исковете за главница и лихви за забава са уважени срещу него. Излагат се доводи за неправилност и допуснати нарушения на процесуалния и материален закон при постановяване на решението. Поддържа, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в цялост, в това число не е обсъдено възражението на ответника, че имотът е бил отдаден под наем на трето за спора лице „В.“ ООД. От представеното от ищеца заявление за сключване на договор партидата на маг. 1 е сменена на името на „В.“. Поддържа, че съдът не е изследвал въпроса кой е ползвал реално ТЕ през периода за процесното помещение. Според ответника, решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и при обсъждане само на част от доказателствата. Твърди, че при ищеца е била налична информация, че различно от ответното дружество стопанисва обекта. По тази причина ответникът не е получил нито една фактура за задълженията на процесния обект. Задълженията следва да се поемат от дружеството, което реално ползва обекта. Поддържа, че ищецът би могъл да търси плащане, както от собственика, така и от наемателя на обекта. Излага и доводи, че не е доказан размера на исковата претенция за главница и лихви. Сочи още, че след като дружеството не е било уведомено за задълженията си преди подаване на заявлението, не следва да отговаря за лихви за забава преди този момент, понеже не е налице забава в плащането. Моли да се отмени решението и да се отхвърлят изцяло исковете. Не претендира разноски за въззивното производство.

Въззиваемата страна - ищецът „Т.С.” ЕАД, оспорва жалбата като неоснователна в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е съобразено със събраните доказателства, материалният и процесуален закон. По делото е установено, че между страните не е сключен договор за доставка на ТЕ за стопански нужди, въпреки отправената покана до ответното дружество. Сочи, че при липса на сключен писмен договор, собственикът на имота носи на общо основание отговорност за задълженията за доставена ТЕ, по смисъла на чл. 153 ЗЕ. Ирелевантен за спора е фактът, че дружеството е било в наемни отношения за имота с трето лице, което също няма сключен договор за продажба на ТЕ с ищеца. Позовава се на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, съгласно който продажбата на ТЕ за стопански нужди се осъществява въз основа на писмени договори при ОУ. Размерите на претенциите са установени в производството и основателно исковете са били уважени за тези размери от СРС. Моли да остави без уважение жалбата и да се потвърди първоинстанционното решение в оспорената уважителна част. Претендира разноски пред въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

Третото лице помагач „Б.“ ООД не взема становище по жалбата.

Настоящият състав, по реда на въззивната проверка, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са били искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване съществуване на вземане в полза на ищеца, с източник - неоснователно обогатяване и лихви за забава върху него. 

Решението се оспорва от ответника само в частта, в която искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени. В останалата част, в която исковете се отхвърлени до пълните размери - решението не е оспорено от ищеца и е влязло в сила. 

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Относно законосъобразността на решението и като съобрази изложеното в жалбата, въззивният състав намира следното:

В правилно приложение на материалния закон СРС е приел, с разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ изрично е предвидено, че облигационните правоотношения между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, какъвто е ответника, следва да бъдат обективирани в договор, сключен в писмена форма. Тъй като по делото не се твърди, нито се установява да е сключен писмен договор с предмет доставка на ТЕ за процесния имот, с действие в периода на исковата претенция и топлопреносното предприятие не може да търси стойността на доставената топлинна енергия до имота на договорно основание, то разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Основателно СРС е направил извод, че правоотношенията между страните следва да се разглеждат на плоскостта на неоснователното обогатяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да защити правата си. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД изисква установяване от ищеца на следните елементи : 1). имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2). връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3). липса на правно основание за имущественото разместване; 4). липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В случая се установява, че ответникът е собственик на имота - находящ се в гр. София, ул. „********, партер, магазин, съгласно нот. акт № 62, т. ІІ, рег. № 2350, дело № 233/07.07.2005 г. Във връзка с този имот ответникът „Е.к.“ ООД е подал заявление до ищеца, в което е заявил желание за сключване на писмен договор за доставка на ТЕ за имота с ищеца.

Процесната сграда безспорно е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия. Съгласно действащото законодателство, чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и БГВ между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Б.“ ООД.

При определяне на дължимата сума за използваната топлоенергия като многокомпонентно задължение, СРС е взел предвид разпределението на енергията, включително разликата между прогнозното и действително потребеното количество енергия след прилагане системата за дялово разпределение през процесния период и е съобразил факта, че цените на топлоенергията за периода за нормативно регулирани.

Въззивният съд споделя изводите, до които е достигнал СРС, че по делото е установено, че за процесния период в имота е ползвана топлинна енергия. Стойността и се установява от заключението на съдебно - техническата експертиза, изготвено след анализ писмените документи по делото, в това число на представените доказателства от ФДР. Според експертизата ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер в АС, като технологичните разходи на общия топломер са за сметка на ищеца. В АС на етажната собственост е действал общ топломер, който е преминавал периодично метрологичен контрол, съгласно изискванията на Наредбата. Според експертизата, делът на ответника за сградна инсталация и дължимите суми за отопление на имота, включително за БТВ, са изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба в периода. От представените от третото лице помагач доказателства във връзка с извършване на дяловото разпределение експертизата е установила, че за имота е начислявана топлоенергия за отопление, сградна инсталация и БГВ, като в имота е имало индивидуален топломер, но за периода не е осигуряван достъп от потребителя.

Следователно от СТЕ се установява, че за имота е имало реално доставяне на топлинна енергия, предоставяна от ищцовото дружество, в това число и суми за дялово разпределение, през процесния период м. 04.2015 г. - м. 04.2017 г., в общ размер от 1 875, 20 лв., която ответникът не е заплатил.

Понеже не се доказва да е налице основание за ползването на ТЕ следва да се сподели извода на СРС, че ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца и дължи заплащане на установените по делото суми.

Недоказани и от там неоснователни са възраженията на ответника, че имотът се ползва под наем от трето за спора лице. Пред СРС не са ангажирани доказателства от ответника за наличие на наемно отношение. Дори да се приеме, че е имало такова правоотношение в периода, поемането на разходите за консумативи от страна на наемателя е въпрос на вътрешни отношения с наемодателя - собственик на имота и не влияе на дължимостта на сумите.

Въззивната инстанция обаче, за разлика от СРС, намира за основателни възраженията в жалбата за недължимост на мораторни лихви за забава върху сумите за ТЕ и дялово разпределение за периода от 31.05.2015 г. до 11.05.2018 г., по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, доколкото не са приложими Общите условия на ищеца по договорите за доставка на ТЕ, длъжникът ще изпадне в забава, след покана от кредитора.

В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата, тъй като неоснователността на преминаване на благата съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент, като същото не е обвързано със срок. Вземането за обезщетение за мораторна лихва при общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Тя има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогати. В посочения смисъл - решение № 394/27.11.2015 г. по гр. д. № 3 034/2015 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 218/29.12.2015 г. по гр. д. № 7310/2014 г. на ВКС, I г. о.; решение № 706/30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/2009 г. на ВКС, III г. о. и др.

В случая не се установява „Т.С.“ ЕАД да е отправила покана до ответника за плащане на процесните задължения за главниците за ТЕ и дялово разпределение. След като ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи поставянето на ответника в забава, исковете за заплащане на мораторна лихва са изцяло неоснователни. Първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете за лихва за забава в размер на 319, 37 лв. за периода от 31.05.2015 г. до 11.052018 г., следва да се отмени и вместо него исковете да се отхвърлят.

Доколкото изводите на настоящият състав частично не съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди в оспорените части, относно установените вземания за главница за ТЕ и дялово разпределение, като се отмени само по отношение на претенциите за лихви за забава върху главните задължения – по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като постановено в противоречие с материалния закон.

Предвид частичната промяна в изхода от спора, решението следва да се отмени и в частите, в които в полза на ищеца са присъдени разноски, по чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, както следва : за исковото производство пред СРС - над сумата от общо 519, 94 лв. до присъдените общо 565, 11 лв. за вещи лица, държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, а за заповедното производство пред СРС - над сумата от общо 74, 61 лв. до присъдените общо 87, 33 лв.

Пред СРС са представени доказателства за заплатени разноски за адвокат за ответника в размер на 300 лв. (в минимален размер). Въззивният съд намира, за неоснователно възражението на ищеца по размера на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК. В полза на ответника следва да се присъдят разноски за исковото производство за адвокатски хонорар, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 78 лв.  

По разноските пред СГС :       

При този изход от спора право на разноски за въззивното производство има ответника, съобразно отхвърлените искове. Последният не прави искане за присъждане на разноски пред СГС, поради което такива не се присъждат в негова полза.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД също има право на разноски в частта, в която решението, с което исковете са уважени, ще бъде потвърдено. Съдът определя в негова полза юрисконсултско възнаграждение за СГС в размер на 50 лв., на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК.

По горните съображения въззивният съд

                                                        

     Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 237736/08.10.2019 г. на СРС, по . гр. д. №15438/2019 г., 26 с - в, е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Е.к.“ ООД, ЕИК ******** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ********, лихва за забава в размер на 319, 57 лв., за периода 31.05.2015 г. - 11.05.2018 г., върху главницата от 1 875, 20 лв. за периода от м. 04.2015 г. до м. 04.2017 г. - топлинна енергия, доставена в имот с аб. № 390521, находящ се в гр. София, ул. „********, партер, магазин, както и в частта в която „Е.к.“ ООД, ЕИК ******** е осъдени за заплащане на разноски в полза на „Т.С." ЕАД, ЕИК ********, както следва : за исковото производство - над сумата от общо 519, 94 лв. до присъдените общо 565, 11 лв., а за заповедното производство - над сумата от общо 74, 61 лв. до присъдените общо 87, 33 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че „Е.к.“ ООД, ЕИК ******** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ********, лихва за забава в размер на 319, 57 лв., за периода 31.05.2015 г. - 11.05.2018 г., върху главницата от 1 875, 20 лв. за периода от м. 04.2015 г. до м. 04.2017 г. - топлинна енергия, доставена в имот с аб. № 390521, находящ се в гр. София, ул. „********, партер, магазин.

 

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес *** да заплати на „Е.к.“ ООД, ЕИК ********, с адрес по делото : гр. София, бул. „*******, ап. 1, чрез адв. П., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за СРС в размер на 78 лв., съобразно отхвърлената част от исковете. 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 237736/08.10.2019 г. на СРС, по . гр. д. №15438/2019 г., 26 с - в, в частта, в която е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 59 от ЗЗД, че „Е.к.“ ООД, ЕИК ******** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ********, сумата от 1 875, 20 лв. - главница за доставена в периода от м. 04.2015 г. до м. 04.2017 г. топлинна енергия в имот с аб. № 390521, находящ се в гр. София, ул. „********, партер, магазин, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2018 г. (подаване на заявлението) до изплащане на вземането.

 

РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в неоспорената от ищеца отхвърлителна част.

 

ОСЪЖДА „Е.к.“ ООД, ЕИК ********, с адрес по делото : гр. София, бул. „*******, ап. 1, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, юрисконсултско възнаграждение за СГС в размер на 50 лв.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Б.“ ООД, като трето лице помагач на ищеца.

 

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.                             

 

 

 

 

 2.