ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№2313
Бургас, 23/11/2021 г.
Административен съд Бургас, осми
състав, в открито заседание на седемнадесети ноември, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
при
секретаря В.С.
като
разгледа административно дело № 2254 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на Я.Д. ***, УРН ****, против мълчалив отказ на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ София да се произнесе по
заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020 г. с УИН
02/150520/40808 и да издаде уведомително писмо за извършени оторизации и
изплатени суми.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда
жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени мълчаливия отказ
на изпълнителния директор на ДФЗ по
подаденото заявление за подпомагане и да издаде уведомително писмо за кампания
2020 г. в посочен срок. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, счита
същата за недопустима, респ.за неоснователна. Представя административната
преписка. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира,
че жалбата е недопустима за разглеждане по същество, поради липса на годен за
оспорване административен акт, при следните съображения:
На 24.03.2020 г. жалбоподателят Д., УРН****, е подала
заявление за подпомагане за кампания 2020 г. с УИН 02/150520/40808 по следните
схеми и мерки: схема за единно плащане на площ/СЕПП/; схема за
преразпределително плащане/СПП/; схема за плащане за селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни
плащания/ЗДП/; схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или
юници/СМКЮ/; плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите/Мярка 12/
и компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни
ограничения/Подмярка 13.2/НР2/л.266-303 от делото/.
По заявлението били извършени необходимите
административни проверки и за част от заявените схеми и мерки постъпили
плащания/л.10 от делото/.
На 04.08.2021 г. Д. подала до изпълнителния директор
на ДФЗ молба с искане да й бъде „предоставено уведомително писмо за извършените
оторизации и изплатени суми по схемите и мерките по чл.1 от Наредба №5 от
27.02.2009 г.“/л.8 от делото/.
На 09.08.2021 г. с писмо, изх.№02-020-6500/8979,
зам.изпълнителният директор на ДФЗ уведомил Д., че ще изпрати на всички
кандидати уведомителни писма, подали заявление за подпомагане за кампания 2020
г., след оторизиране на всички заявления за подпомагане. Указал й е срок за
обжалване на уведомителното писмо, което ще бъде издадено по подаденото от нея
заявление. Изрично е посочил, че настоящото писмо не представлява индивидуален
административен акт и не подлежи на самостоятелно обжалване/л.9 от делото/.
Последното е получено от Д. и е приложено към жалбата.
Редът и условията за подаване на заявления за подпомагане
е регламентиран в Наредба №5
от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания/обн.ДВ, бр.,24.03.2009 г., в сила от 01.03.2009 г.,
Наредба №5 от 27.02.2009 г./.
Законът за подпомагане на земеделските
производители/ЗПЗП/; Устройственият правилник на ДФЗ/УПДФЗ/ и подзаконовите
нормативни актове не предвиждат срок, в който изпълнителният директор да се
произнесе по подадено заявление за подпомагане.
Такъв не е предвиден и в приложимите регламенти.
Според чл. 75, § 1 от Регламент № 1306/2013 плащанията по схемите за подпомагане и
посочените в чл. 67, § 2 мерки се осъществява в периода от 1 декември до 30 юни
на следващата календарна година, а чл. 75, § 2 от Регламент № 1306/2013 въвежда забрана плащанията да се извършват
преди да са приключили проверките на условията за допустимост, които държавите
членки трябва да осъществяват, съгласно чл.74 от цитирания регламент.
Налага се
изводът, че срокът посочен в правилото на чл. 75, § 1 от Регламент № 1306/2013 е инструктивен.
Това е така
защото за финализиране на всяко производство за подпомагане по схеми и мерки
за директни плащания след подаване на заявлението за подпомагане е необходимо
извършване административни проверки с различна времева продължителност.
Освен
това независимо от вида на мярката, по която е поискано финансово подпомагане,
след извършване на съответните проверки на изпълнението на изискванията за
подпомаганите дейности, административният орган следва да издаде нарочен акт, в
който да посочи размерът на отказаната, одобрена или намалена финансова помощ
по арг. от чл.10б, ал.1 от Наредба №5 от 27.02.2009 г. според който Държавен
фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително
писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. А такива
се издават след извършване на определени действия.
Не
всяко бездействие представлява мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 АПК.
Такъв се формира, когато административен орган не е изпълнил в законоустановен
срок свое нормативно предписано задължение да се произнесе по отправено до него
искане за издаване на индивидуален административен акт. За да бъде издаден
административен акт по чл. 21 АПК е необходимо такъв акт да е предвиден изрично в
закона.
В
конкретния случай не е налице мълчалив отказ, с каквото искане за отмяната му,
е сезиран съда, защото не е предвиден срок за произнасяне на административния
орган и поради нормативното изискване последният изрично да се произнесе.
По заявлението
на Д. административният орган дължи издаване на административен акт. В
конкретния случай това не е сторено, поради постъпил анонимен сигнал по
съмнение за измама, което е причина да не бъдат приключени административните
проверки и да се издаде уведомителното писмо, финализиращо процедурата и подлежащо
на контрол за законосъобразност/л.75 и 76 от делото/.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че липсва годен за оспорване административен акт,
поради което жалбата на Я.Д.Д. следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото да се прекрати.
При този резултат и предвид направеното искане в полза
на администрацията се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00/сто/ лева, определено съобразно чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от
Закона за правната помощ/ЗПП/ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ/обн.ДВ,бр.5/2006 г./.
Мотивиран
така и на основание и на основание чл.159, т.1 АПК, Административен съд Бургас,
осми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Я.Д. ***, УРН ****, против мълчалив отказ на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ София да се произнесе по заявление за
подпомагане по директни плащания за кампания 2020 г. с УИН 02/150520/40808 и да
издаде уведомително писмо за извършени оторизации и изплатени суми.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.дело № 2254/2021 г. по описа на Административен съд
Бургас.
ОСЪЖДА
на Я.Д. *** да заплати на Държавен фонд
„Земеделие“ София разноски в размер на 100.00/сто/ лева.
Определението
може да се обжалва в 7- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на
Република България.
СЪДИЯ: