Р Е Ш
Е Н И Е
№
163/14.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на девети март през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:
СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
А*** А*** и с участието
на прокурора
Галя А*** разгледа докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №119/2018г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208
и сл. Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1 Закон за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №29 от 01.02.2018г.,
постановено по АНД №2073/2017г., Районен съд Монтана е изменил Наказателно
постановление №16-1808-004877/15.11.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР Монтана, в частта, с която на В.А.Д. ***, основание чл.177, ал.1,
т.2, пр. първо от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева, като е намалил
размера на наложената глоба на 100 (сто) лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат А., го обжалва и моли да бъде
отменено, като развива доводи, че е неправилно. В съдебно заседание касатора,
чрез пълномощника си адвокат А., поддържа жалбата си и моли да бъде уважена.
Ответникът, чрез пълномощника си
юрисконсулт Д*** оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение,
като развива доводи, че същото е обосновано и правилно.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно
и обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да
измени наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено
административно нарушение на разпоредбата на чл.150а, ал.1 ЗДвП. В мотивите на обжалваното решение са изложени
доводи, че случая не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН. При съобразяване на
разпоредбата на чл.27 ЗАНН, въззивния съд е счел, че са налице основания да
бъде намален към минимума размера на наложената глоба на основание чл.177,
ал.1, т.2, пр.първо ЗДвП.
Настоящата
съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно при следните доводи:
Неоснователно
в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно.
Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора писмени
доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая са налице
безспорно установено административно нарушение. Въззивния съд е изложил точни и
обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала
извършването и установяването на административното нарушение. По разбиране на
настоящия съдебен състав в хода на съдебното производство пред районния съд не
е оборена доказателствената сила на АУАН.
Правилно в
мотивите си въззивния съд е приел, че в случая не са налице основания да се
приложи разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗАНН, съгласно която ако до влизане в сила
на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Това е така,
тъй като съгласно действащата към момента на извършване на нарушението
редакцията на чл.150а, ал.1 ЗДвП (ДВ бр.9/2017г.) за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно
средство, а съгласно сега действащата редакция на чл.150а, ал.1 ЗДвП (ДВ
бр.2/2018г.) за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено, тоест и към момента на извършване на
нарушението и към настоящият момент е налице задължение за всеки водач на МПС
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното МПС, като с новата редакция не е налице стесняване на
хипотезите, който създават задължение за водачите. Действащата към момента на
налагане на административното наказание разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2,
пр.първо ЗДвП е предвиждала налагане на глоба в размер от 100 до 300 лева,
който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното
свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4, а
сега действащата редакция на разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2, пр.първо ЗДвП
предвижда който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен
водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството
му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или
е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено, тоест и
към настоящият момент е предвидено налагането на административно наказание за
водач, който не притежава съответното свидетелство за управление на МПС.
Пълнотата изисква да се отбележи, че в случая административното наказание е
наложена на касатора, че управлява МПС, без да притежава свидетелство за
управление на МПС, тъй като към момента на извършване на нарушението законодателя
не е разграничавал като отделни нарушения управлението на МПС при наличието на
изтекло СУМПС и управлението на МПС без наличието на СУМПС, но тъй като към
момента не е налице различие в нормативни разпоредби, който да са
по-благоприятни за нарушителя не следва да се приложи разпоредбата на чл.3,
ал.2 ЗДвП.
Следва да се
посочи, че в случая не са налице основания да се приеме, че е налице
маловажност на извършеното нарушение, тъй като както правилно е отбелязал
въззивния съд този вид административни нарушения са свързани с относително
висока степен на обществена опасност, тъй като застрашават и други участници в
движението, респективно не са налице основания да се приложи разпоредбата на
чл.28 ЗАНН. Правилно с оглед постигане на целите на наказанието въззивния съд е
изменил административното наказание към минимума предвиден в санкционната
разпоредба на чл.177, ал.1, т.1, пр.първо ЗДвП.
Настоящият съдебен състав установява в
рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е
валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание
изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното
решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което
на основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН настоящият състав на
Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №29 от 01.02.2018г., постановено по АНД №2073/2017г. по описа на
Районен съд Монтана.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: