О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Гр. София, 10.01.2023г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми септември през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря Стефка
Александрова
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. № 760 по описа за 2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл.692 от ТЗ.
Синдикът е изготвил и
публикувал допълнителен списък по чл.688,ал.1 от ТЗ под № 20220414101126 в ТР
при АВ по партидата на длъжника „Ф.К.П.Ф.“ АД .
Срещу този списък са постъпили две
възражения по чл.690 от ТЗ в законовия 1 седмичен срок, както следва :
1.От кредитора НАП, който възразява срещу поредностга на удовлетворяване
на приетите им вземания в размер на 340 265,22лв, от които 194 115,67лв.
– главници и 146 149,55лв. – лихви. Намира, че неправилно синдикът ги е включил
в списъка с поредност на удовлетворяване по т.6 за главницата и по т.9 за
лихвите по чл.722 от ТЗ. Твърди, че поредността им трябва да бъде по реда на
чл.722,ал.1т.1 ТЗ, поради обстоятелството, че за тези вземания има наложени
обезпечителни мерки с две постановления на публичен изпълнител при ТД на НАП -
№ С 180022-022-0040929 от 18.06.2018г. и № С200022-022-0036737/15.06.2020г.
като са наложени запори върху банкови сметки- 16 броя / по първото
постановление/ и наложени запори върху постъпващи и налични суми в банкови
сметки, депозити вложени в трезори , вкл. и съдържанието на касетите, както и
суми предоставени на доверително управление , находящи се в ОББ АД. Твърди, че
запорите са вписани в Централния
регистър на особените залози първия под № 2022022500254, а втория №
2022022500358.
Моли да се измени списъка на
приетите вземания, като се предвиди нова поредност на вземанията му като
обезпечени със запори, а именно по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.
Синдика М. излага становище, че възражението е в срок и допустимо, но неоснователно. Позовава се на установеното в
съдебната практика корективно тълкуване, изхождащо от разпоредбите на чл.724 и
чл.638,ал.4 от ТЗ. Нормата на чл.724 от ТЗ под обезпечен кредитор има в предвид кредиторите обезпечени със залог и
ипотека, но не и такива с обезпечителни мерки по реда на обезпечителното
производство. Вписването на запорите по реда на ЗОЗ не създават друга
привилегия на кредиторите освен правото им да се присъединят и да участват в
разпределението – чл.40 и чл.41 от ЗОЗ и чл.136 от ЗЗД. Така и в ДОПК съгласно
чл.194 право на предпочитателно удовлетворяване е предоставено единствено на
кредиторите с учредена ипотека или залог. Наред с това синдика излага
съображения, че в конкретния случай обезпечителните мерки са непротивопоставими
на кредиторите на несъстоятелността , тъй като са вписани в ЦРОЗ на
25.02.2022г., а решението за откриване на производството по несъстоятелност е
от 14.02.2022г. и е вписано в ТРРЮЛНЦ на
15.02.2022г. по партидата на длъжника. Съгласно чл.638,ал.4 от ТЗ след
откриване на производството по несъстоятелност е недопустимо налагане на запор
и възбрана върху имущество включено в масата на несъстоятелността, като това
касае и запорите наложени по реда на
ЗОЗ.
2. Възражение от кредиторите Х., С., Р.и Б. Д., с което възразяват срещу
включването на вземанията на НАП в общ размер на 340 354,37лв.,
представляващи публични вземания. Намират, че тези вземания не са установени с
влязъл в сила ревизионен акт, непротивопостави ми са им на тях като кредитори,
чиито вземания са приети с предходен списък и не могат да бъдат установявани по
основание и размер в настоящото производство по несъстоятелност. Правят и
възражение за погасяване на вземанията по давност. Намират, че не са налице
предпоставките за спиране или прекъсване на давността предвидени в чл.172 от ДОПК.
Молят приетите вземания на
Национална агенция за приходите да бъдат изключени от Допълнение към списък на
приетите от синдика вземания.
По второто възражение синдика излага
становище, че е допустимо, но по същество неоснователно. Макар и действително
да липсва издаден ревизионен акт, това не лишава кредитора НАП от възможността да предяви вземането си в
производството по несъстоятелност, като ги установи чрез доказване. Предвид
непредадените търговски и счетоводни книжа от страна на длъжника съдът не е в
състояние да прецени правилността на посоченото с декларациите. По отношение на възражението за погасителната
давност, синдикът намира, че е неоснователно поради обстоятелството, че е
налице спиране на давността за вземанията които са за период м.06.2013г. до
м.11.2017г. на основание чл. 172,ал.1,т.5 от ДОПК с оглед наложените от
публичен изпълнител обезпечения.
Съдът, като взе в предвид
твърденията на възразилите, становището на синдика и представените по делото
доказателства, приема следното:
1
Съдът намира, че възражението на кредитора Национална
агенция по приходите е неоснователно. Налагането на запор върху движими или
недвижими вещи, както и вземания не следва да е основание за привилегировано
удовлетворяване, поради обстоятелството, че тези мерки са насочени към
запазване на имуществото. По отношение на хипотезата, предвидена в чл.
722,ал.1,т.1 ТЗ трябва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 193,ал.1
и ал.4 ДОПК имущество, на което са
наложени обезпечителни мерки за публични вземания следва да се реализира от
публичния изпълнител по реда на ДОПК и ако в предвидения шестмесечен срок от
откриването на производството по несъстоятелност това имущество не се
реализира, то нереализираното имущество следва да се предаде на синдика и да се
осребри по предвидения законов ред в производството по несъстоятелност.
Вземанията са
обезпечени с наложени обезпечителни мерки запор върху движими вещи намиращи се
в банкови касетки, предоставени за доверително управление и вземания от банкови
сметки по ДОПК. Тази обезпечителна мярка запор е вписана в регистъра по ЗОЗ –
ЦРОЗ едва след откриване производството по несъстоятелност спрямо ответника
поради това настоящия състав намира, че сме пред хипотезата на чл.638,ал.4,
изр.последно от ТЗ. Макар и наложено обезпечението преди откриване на
производството, същото може да ползва кредитора само в рамките на
производството по ДОПК. Защитата на публичните вземания е по реда на чл.193 от ДОПК. За нормата на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ относими са вписаните запори в ЦРОЗ.
Съобразявайки разпоредбата на чл.638,ал.4 от ТЗ съдът намира, че за да се
съобрази действието на запора, то вписването по ЗОЗ
следва да е извършено преди откриване на производството по
несъстоятелност, което в конкретния случай не е така. С оглед на това не може
да се приеме, че имаме обезпечителна мярка – запор, вписан в ЦРОЗ преди
откриване на производство по несъстоятелност
на ответното дружество, и съответно тези вземания не могат да се ползват с
привилегията по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.
2. По отношение на
второто възражение на кредиторите Д. съдът намира, че същото е неоснователно. В закона не се
предвижда изрично задължение публичните
вземания да се установят с ревизионен акт. Съгласно чл.687,ал.2 от ТЗ на
синдика е вменено задължение служебно да включи в списъка на приетите вземания
установените с влязъл в сила акт публични вземания. Няма пречка обаче НАП да
предяви за приемане в производството по несъстоятелност и публични вземания,за
която няма влязъл в сила ревизионен акт. Подаване от декларация от
данъчнозадълженото лице е един от способите за установяване данъчното
задължение. Данъчния орган може да приеме декларацията и определи и събере дължимия данък само въз основа на
нея, предвид уреденото в чл.107, ал.1 ДОПК. Дори издаване на акт за
установяване на задължението при подадени декларации става само въз основа на искане на данъчно
задълженото лице видно от чл.107,ал.3 от ДОПК. Съгласно чл.108 от ДОПК
данъчните задължения и задълженията за осигурителни вноски се установяват с
ревизионен акт по чл.118 ДОПК, но ако срока за провеждане на ревизията съгласно
чл.109 ДОПК е изтекъл, то установените по раздел І т.е. с декларации данъчни задължения се явяват
окончателно установени. Следва извод, че макар и в конкретния случай ревизия да
не е проведена и няма данъчно ревизионен
акт и срокът от 5 години да е изтекъл, то подадените от задълженото лице
данъчни декларации правят окончателни като вид и размер данъчните задължения.
Следователно така представените от НАП данъчни декларации към предявените от
тях публични вземания са достатъчни за да се приеме посочения в тях размер и
включи в списъка на приетите вземания. Предвид на това главното възражение се
явява неоснователно.
По отношението възражението,
че вземанията са погасени по давност.
На 11.03.2022г. са предявени публичните вземания
за периода 2013-2017 година от НАП срещу длъжника. Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с
изтичане на 5 годишен давностен срок. Същия обаче тече от следващата година на
тази, в която задължението е следвало да се плати. За данъчно задължение през
2013г. задължението следва да се заплати през 2014г./ разбира се в зависимост
от неговия вид/ или давностния срок почва да тече през 2015г. и изтича през 2020г..
С две постановления за налагане на
обезпечителни мерки: Постановление № С180022-022-0040929/18.06.2018г. и
Постановление №С2000022-о22-0036737/15.06.2020г. НАП е спряла течението на
давността съгласно чл.172,ал.1,т.5 ДОПК. Предвид на това към момента на
предявяване на публичните вземания на НАП не е изтекла нито 5 годишната нито
абсолютната 10 годишна давност. С оглед
на гореизложеното съдът намира, че
възражението на Д. следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Водим от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението вх. № 283600 от 29.04.2022г. предявено от НАП , като
неоснователно.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението вх.№ 282584 от 21.04.2022г. предявено от Х., С., Р.и Б. Д., като
неоснователно.
ОДОБРЯВА списъка на предявените
и приети вземания публикувани в ТР при АВ на 14.04.2022г. по партидата на „Ф.К.П.Ф.“ АД
ЕИК ******* под № 20220414101126.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се обяви в
Търговския регистър към Агенцията по вписвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: