РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 23.05.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ районен
съд, втори гр.състав, в публичното
заседание на 05 май Две
хиляди двадесет и трета година,
в състав:
Районен съдия:НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря В.Апостолова
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА гр. дело № 3483 по описа
за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
С влязло
в сила решение на Врачански районен съд №260478/03.12.2020г., постановено по гр. дело №3483/2020г., е допусната съдебна делба на съсобствени
поземлени имоти, в земл. на с.Косталево, общ. Враца, останали в наследство от
Мито Наков И., б.ж. на с.Косталево, починал на 06.01.1951г., както следва:
1. Поземлен имот с идентификатор 38875.14.4, с.
Костелево, общ. Враца, обл. Враца по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-944/17.04.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА АГКК, адресна поземления имот: местност ХАДЖИЙСКА ЛОКВА, площ: 10963 кв.м,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива,
категория на земята при неполивни условия: 7, Номер по предходен план: 014004,
съседи; 38875.14.43, 38875.14.5, 38875.14.322, 38875.133.369;
2. Поземлен имот с идентификатор 38875.14.5, с.
Костелево, общ. Враца, обл. Враца по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-944/17.04.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА АГКК, адрес на поземления имот: местност ХАДЖИЙСКА ЛОКВА, площ: 10061 кв.м,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята при неполивни условия: 7,, номер по предходен план:
014005, съседи: 38875.14.43, 38875.14.6, 38875.14.4;
3. Поземлен имот с идентификатор 38875.19.31, с.
Костелево, общ. Враца, обл. Враца, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-944/17.04.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА АГКК, адрес на поземления имот: местност ****, площ: 6126 кв.м, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята при неполивни условия: 8, номер по предходен план: 019031,
съседи: 38875.19.30, 38875.19.29, 38875.19.32, 38875.19.33, 38875.19.35,
38875.19.50;
4. Поземлен имот с идентификатор 38875.29.2, с.
Костелево, общ. Враца, обл. Враца, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-944/17.04.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, адрес
на поземления имот: местност АЛИЕВ ДОЛ, площ: 16985 кв.м, трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята
при неполивни условия: 6, Номер по предходен план: 029002, съседи:
38875.27.294, 38875.29.3, 38875.20.296, 38875.30.285;
5. Поземлен имот с идентификатор 38875.51.19 , с.
Костелево, общ. Враца, обл. Враца, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-944/17.04.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА АГКК, адрес на поземления имот: местност КРЪСТА, площ: 8363 кв.м, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада,
категория на земята при неполивни условия: 10, Номер по предходен план: 051019,
съседи: 38875.51.10, 38875.51.20, 38875.51.21, 38875.51.22, 38875.51.91,
38875.122.9, 38875.122.10, 38875.122.11, 38875.122.35, 38875.51.72;
6. Поземлен имот с идентификатор 38875.121.44, с.
Костелево,община Враца, област Враца, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-944/17.04.2018г. на изпълнителен директор
на АГКК, местност ЗМЕШКА ПАДИНА, площ 3000 кв. м., трайно предназначение на
територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, номер по предходен план 121044, съседи: 38875.121.43, 38875.121.42,
38875.121.41, 38875.121.30, 38875.121.45;
7. Поземлен имот с идентификатор 38875.123.24, с.
Костелево, общ. Враца, обл. Враца по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-944/17.04.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА АГКК, Адрес на поземления имот; местност ****, площ: 12000 кв.м, трайно
предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид
дървопроизводителна гора, номер по предходен план: 123024, съседи:
38875.123.23, 38875.123.25, 38875.121.98, 38875.121.97, 38875.122.24,
38875.104.2, 38875.104.3.
МЕЖДУ и ПРИ ПРАВА:
За Х.Ц.Н., ЕГН **********
и Н.Ц.Н., ЕГН ********** - по 6/72
ид.части за всеки.
За Й.П.И., ЕГН ********** и П.Н.П., ЕГН ********** по 6/72 ид.части за всеки.
За Д.Б.Д., ЕГН **********, И.Б.Д., ЕГН ********** и Г.Б.К., ЕГН ********** - по 4/72 ид.части за всеки.
За Н.Д.М., ЕГН **********, А.Д.М., ЕГН **********, ГЕНКА И.С., ЕГН **********, Т.И.М., ЕГН ********** и Ц.И.М., ЕГН ********** - по 4/72 ид.части за
всеки.
За Т.П.Т., ЕГН **********- 12/72 ид.части.
За Й.В.И., ЕГН ********** и А.А.Б., ЕГН ********** - по 2/72 ид.части за всеки.
Искът е с правно основание чл. 69
от ЗН, а делбеното производство е във втора фаза по извършване на делбата и
уравнение на сметките между съделителите.
По делото е допусната и изслушана СТЕ, която да определи действителната
пазарна стойност на допуснатите до делба имоти, тяхната поделяемост и предложи
варианти за такава. От заключението й, прието от съда като обективно, компетентно и неоспорено
от страните се установява, че пазарната цена на имотите, допуснати до делба е
общо в размер на 47632 лв. и всички са поделяеми. Изчислена е стойността на
дяловете на всеки от съделителите, както и какви суми се дължат за уравняване
на дяловете.
Вещото лице, съобразно указанията на съда за изготвяне на
проекто-разделителен протокол и в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1
от ППЗСПЗЗ е предложило проект за разделяне на имотите. Според заключението на експерта инж. Л. А., при отчитане изискванията на
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за минимална площ на ниви, ливади и гори е предложен вариант за
делба с обособяване на общо 15 дяла, колкото са съделителите, като всеки от тях
получава реален дял - площ от земеделските земи, близка да полагащата се и гора
от по 1 дка, с
дължимо парично уравнение между дяловете, предвид категорията на имотите и
стойността им. При получаването в натура на реални дялове от
съсобствеността се нарушава целостта на делбените имоти, предвид на което съдът
пристъпи съобразно изискванията на ЗКИР към изпращане в СГКК гр.Враца на проекто-разделителния
протокол по варианта от заключението на вещото лице, със скици-проект,
изготвени от правоспособно лице по чл.17 от ЗКИР в графичен и цифров вид, с
оглед необходимостта от одобряването му и изготвяне на проекто-скици на
новообразуваните имоти по заключението на експертизата. Видно от приетия проект
за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, проектът и
документите към него отговарят на изискванията на чл.75 от Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, издаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри и на чл.16 от Наредба №
РД-02-20-4/11.10.2016г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и
кадастралните регистри и проектът за изменение е приет. Приложени са и скици-проект
за разделяне на имотите, изготвени от СГКК.
По отношение искането на ищците за
постановяване на решение при условията на чл.353 от ГПК съдът намира следното:
Съсобствеността в делбеното
производство се прекратява посредством четири способа: чрез теглене на жребий,
чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан. Критерий за
избора на способ е дали броя на реалните дялове съответства на броя на
съделителите и доколко стойността на реалните дялове, съответства на стойността
на дяловете на съделителите. Основният начин за ликвидиране на допуснатата до
делба съсобственост във втората фаза на делбеното производство е съставяне на
разделителен протокол по реда на чл.347
и 350 от ГПК
и тегленето на жребие по реда на чл.352 от ГПК.
Посоченият способ гарантира, от една страна, равенството на страните в процеса
и от друга - осигурява възможността, предвидена в чл.69, ал. 2
от ЗН, всеки от съсобствениците да получи своя дял в натура. От този
основен способ съществуват три изключения, едното от които е предвидено в чл. 353 от ГПК, но само при условие, че съставянето на дялове и тегленето на
жребие се окаже или невъзможно, или много неудобно.
Относно приложението на този
специален способ за прекратяване на съсобствеността по чл.353 от ГПК
е налице единна и непротиворечива съдебна практика, в т.ч. и задължителна
такава - ПП на ВС № 7/1973 година. В т.5 от цитираното постановление са
дефинирани понятията "невъзможно" и "неудобно", посочени в
разпоредбата на чл.353 от ГПК.
Разпределение на имотите по този ред е допустимо тогава, когато съдът не може
да извърши делбата чрез теглене на жребие, тъй като съставянето на дялове е
невъзможно или много неудобно. Невъзможност да се тегли жребие е налице тогава,
когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по
площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. В
настоящия случай е налице тази хипотеза, тъй като видно от доказателствата по
делото, всички недвижими имоти, допуснати до делба са различни по площ, с
различна стойност, както и участието на страните в съсобствеността е с различни
дялове, вариращи от 2/72 до 12/72 ид.части.
Тегленето на жребие е неудобно
тогава, когато преди делбата съделители са били във владение на имоти от
делбената маса и всеки е направил подобрения, като общия критерий за неудобство
от тегленето на жребие произхожда от това, че могат да се породят значителни
имуществени спорове между съделителите. Макар и неудобството да е
по-относителен критерий, в сравнение с невъзможността да се тегли жребий, за
него също следва да се съди от обективните факти, свързани със самите делбени
имоти, от тяхното предназначение и функции. Тълкуването на понятието
"голямо неудобство" по смисъла на чл. 353 от ГПК, е свързано с избягване на усложнения главно в имуществените
отношения между съделителите. В проведено открито с.з. на 05.05.2023г. ищците,
чрез пълномощника им адв.И., са направили искане в техни индивидуални дялове да
бъдат поставени съответно дял 1 и дял 2 от предложения от вещото лице вариант
за подялба, съответстващи на квотите им в съсобствеността, на което искане
останалите съделители не са се противопоставили.
С оглед установената фактическа
обстановка, настоящият съд приема, че универсалният способ за извършване на
делбата чрез теглене на жребий е неприложим, тъй като не са налице предпоставките,
обуславящи приложението му.
При това положение делбата следва да бъде извършена по реда
на чл.353 ГПК, чрез разпределение на имотите от съда в съответствие с
предложения от вещото лице проект, утвърден от СГКК, с данните на
новообразуваните имоти и приложените проекто-скици.
По исканията на ищците Х.Ц.Н. и Н.Ц.Н. с
правно основание чл.346 от ГПК:
В първото съдебно заседание след допускане на делбата същите са поискали и
съдът е приел за разглеждане направените искания:
- с молба вх. №260957/18.04.2022г.
да бъдат осъдени съделителите Д.Б.Д., И.Б.Д. и Г.Б.Д. да заплатят солидарно на
всеки от ищците сумата от по 407.28 лева, представляваща стойност на получен от
ответниците доход за идеалната част на всеки ищец за извършена сеч на дървесина
през 2014/2015г. на имоти с кад.№ 123024 и 121044 в земл. на с.Косталево, ведно
със законната лихва от предявяването на молбата до окончателното изплащане и
разноските по това претендирно вземане.
- с молба вх.№
260958/18.04.2022г. да бъде осъден ответника И.Б.Д. да заплати на всеки от
ищците сумата от по 155 лева, представляваща стойност на получен от ответника
доход за идеалната част на всеки ищец от получен от ответника доход по договор
за аренда, сключен на 16.06.2016г. за отдадени от него делбени земеделски земи
за периода 2016-2021 стопански години, т.е. по 25.83 лева на година за всеки от
двамата ищци, ведно със законната лихва от предявяването на молбата до
окончателното изплащане и разноските по това претендирно вземане, както и
- да бъде осъден същия
ответник И.Б.Д. да заплати на всеки от ищците сумата от общо 74.39 лева на
всеки ищец, представляваща стойност на получен от ответника доход за идеалната
част на всеки ищец от получен от ответника доход по договор за наем, сключен на
10.07.2021г. за отдадени от него делбени земеделски земи за периода 2021/2022
стопанска година, ведно със законната лихва от предявяването на молбата до
окончателното изплащане и разноските по това претендирно вземане.
В с.з. на 17.06.2022г. ищците, чрез
пълномощника си са оттеглили исканията по сметки спрямо Д.Б.Д. и Г.Б.Д., по
отношение на които съдът е прекратил производството по чл.346 ГПК, поради
направеното оттегляне, и исканията са останали насочени само спрямо ответника И.Б.Д..
В същото с.з. на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на размера на
предявените искания на сумата от общо 514.19 лева за всеки от двамата ищци за
получени от ответника доходи от наем и аренда за периода 2016-2022г.
В подаден писмен отговор от И.Б.Д.
признава, че е ползвал добития от имоти с кад. № 123024 и №121044 дървен
материал в качеството си на съсобственик през 2014-2015г., както и е ползвал лично
процесните земеделски земи в периода 2016-2021г., а получените суми е заделял
за останалите съделители, не ги е изразходвал и са налични, но няма връзка с
ищците, за да им ги изплати. Счита направените искания по сметки спрямо него за
основателни, но поддържа, че е изтекла погасителна давност по чл.110 ЗЗД и
следва да бъдат отхвърлени – за доходите от горските имоти изцяло, а за земите
– като погасено вземането за стопанската 2016г.
За установяване на претенциите си по сметки
ищците са представили Позволително за сеч №0175134 за извършване на сеч през
2014г., Протокол за освидетелстване на сечище № 0156770/12.07.2014г., 3 бр.
Поволително за сеч с №-ра 0233591, 0233592 и 0233593, всички за 2015г. и 3
бр.Протоколи за освидетелстване на сечище, всички от 06.06.2015г.
Представени са и договор за аренда, сключен
на 16.06.2016г. и договор за наем, сключен на 10.07.2021г., с които са отдадени
от съделителя И.Б.Д. за временно и възмездно ползване на съконтрахент И.
Христов Данов процесните делбени земеделски имоти. Първият е за срок от 5
стопански години и уговорено годишно рентно плащане от 10 лв. на дка, а наемния
е за срок от 1 година без уговорено в него наемно плащане.
На основание чл.192 от ГПК арендатора и
наемател И. Данов, като трето неучастващо в делото лице по искане на ищците е
задължен от съда и е представил справка за получени от И.Б.Д. плащания в пари и
натура по двата договора, видно от която за стопанските 2016/2017г. и
2017/2018г. му е заплатени сумата 960 лева за всяка стопанска година, за 2018/2019г.
и 2019/2020г. му е заплатена сумата 1000 лева за всяка година и за последната
2020/2021г. сумата 1647 лева.
Назначена и изслушана е и СОЕ за
остойностяване на добивите и доходите от имотите, съгласно заключението на
която:
1. По издадените разрешителни за
сеч, добита дървесина и стойност на дървесината:
От имот № 123024 - горска територия, м. „Средни рът“ - добити дърва обшо 41,98 куб.м. от
които добити през 2014 г. 32,70 куб.м. и през 2015 т. 9,28 куб.м.
От имот № 121044 - горска територия, м. „Заешка падина“ - добити дърва
общо през 2015 г.
6,9 куб.м.
Добитите
дърва са от дървесни видове - бук,
габър, зимен дъб, келяв габър, които са с близка
калоричност от 1974 - 2016 квтч/куб.м., поради което е приета
еднаква стойност за 1 куб.м. добити дърва. Вещото лице е изчислило стойността на добитата
дървесина по средни цени от сайтове на НСИ за 2014/2015г.:
- 68 лева
- за 1 куб.м. дърва, извозени и нарязани на 1 м. и
- 89 лева
средна цена на 1 куб.м. нацепени дърва за огрев.
За
посочения период 2014/2015г. са добити дърва общо от двата горски имота 48.88
куб.м., което при посочените цени образува стойност 3323.84 лева за добити, извозени
и нарязани на 1 м. и стойност 4350.32 лева за добити и нацепени дърва за огрев.
2.По сключените договори за аренда и наем за земл. на
с.Костелево от Извлечение от сайта на Областна служба „Земеделие" гр. Враца е достигнато средно рентно плащане/в
лева/ по стопански години, както следва: за ниви, изоставени ниви и посевна
площ – по 21 лв. на дка от 2016/2017г. до 2020/2021г. и 24 лева на дка за
2021/2022г.; за ливади 8 лева на дка за 2016/2017г.- 2020/2021 и 12 лева на дка
за 2021/2022г. Предмет на сключените договори са ниви - 44.137 дка и ливада –
8.363 дка. Вещото лице е изчислило размер на дохода от рента и наем на имотите
по средногодишно рентно плащане по начин на трайно ползване /в лева/ по
стопански години за наследствените на страните имоти за 44.137 дка ниви –
сумата от общо 4537.82 лева и за ливада с площ 8.363 дка сумата от общо 434.86
лева. Или обща сума на дохода от рента и наем за периода 2016г.- 2022г. възлиза
на 6172.68 лева. Вещото лице е анализирало и представените ксерокопия на РКО от
арендатора Й. Христов Данов, съгласно които общо изплатената на ответника сума
за стопанските 2016/2017г. – 2020/2021г. е 5567 лева.
При този
анализ на доказателствата, следва да се приеме, че ответникът И.Б.Д. е
реализирал доходи от сънаследствените делбени имоти от добита дървесина и
получени рента и наем от земеделските земи и не е заплатил на двамата ищци
частта, съответстваща на дела им от наследството, което и той самият изрично
признава.
В процесния
случай, с оглед направеното от ответника Д. възражение за погасяване на
претендираните вземания по давност, следва да се отговори на въпроса: Погасява ли се по давност вземането на
наследника, произхождащо от доходи, които друг наследник е събрал от
наследственото имущество и от кога
започва да тече давността?
На този въпрос е даден
отговор, макар и неизчерпателен с ТР № 119/03.12.1962г. на ОСГК на ВС по
гр.дело № 109/1962г. Съгласно приетото задължително тълкуване, при делба на
наследство всеки
от сънаследниците е длъжен съгласно чл. 70 ЗН да привнесе в
наследството това, което дължи на наследодателя, както и това, което дължи на
другите сънаследници във връзка със съсобствеността между тях. Докато дължимото
към наследодателя следва да се привнесе и се включи в наследствената маса, то
дължимото между сънаследниците във връзка със собствеността има по-друг характер.
Касае се до задължения на сънаследника към останалите
сънаследници за доходи, които първият е събрал от сънаследствени имоти. В такъв случай всеки сънаследник е собственик на съответна част от
доходите, отговаряща на дела
му от наследството, и може да търси тази част от доходите и преди да е предявен
иск за делба, респективно извън делбеното производство. Поради това следва да се приеме, че такива отношения между
наследниците за търсене на част от доходите от наследството, събрани от друг
сънаследник, са облигационни задължения между наследниците. Ето защо за уреждането им остават да важат общите правила, регламентиращи облигационните
отношения. Следователно за уреждането на тези
отношения остават да важат и правилата за погасителната давност - течение,
прекъсване, спиране.
Съгласно посоченото ТР, погасителната давност остава да се прилага и при вземането от
доходите, които сънаследникът е събрал от наследствени имоти, което следва и от
обстоятелството, че поначало погасителната давност се прилага за всички права и
задължения освен в случаите, за които това изрично е посочено в закона. Така например не се погасява правото на собственост върху вещ,
която е публична държавна или общинска собственост - чл. 86 ЗС. Не се погасява по давност и искът за делба съгласно чл. 34, ал. 3 ЗС. Както вече се поясни, вземането на наследника, произхождащо от
доходи, които друг сънаследник е събрал от наследственото имущество, може да се
разгледа и в отделно производство и не е неразривно свързано с иска за делба. Затова разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗС не се отнася и до това вземане. Тази
разпоредба е изключение от общото правило и затова следва да се прилага
ограничено.
Заявените по реда на чл.346 ГПК претенции по сметки
представляват обективно съединени във втората фаза на делбеното производство
осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод
управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество, което е
предмет на делбата. Претенциите по сметки следва да се разглеждат на
основанието, на което са заявени, т.е. да бъдат квалифицирани с оглед
изложените в обстоятелстваната част на молбата твърдения. В случая правната
квалификация на претендираното вземане е по чл.30, ал.3 във връзка с чл.
93 от ЗС, тъй като
ищците всеки в лично качество като съсобственик претендира правото си на дял от
ползите /доходи – добиви и граждански плодове/ получени от друг съсобственик –
ответника И.Д. от добив на дървесина и парична рента от отдаване под аренда и
наем на общи имоти.
В настоящия
казус не може да намери приложение по аналогия на закона по смисъла на чл.46,
ал.2, изр.първо от ЗНА, давността за заявяване на искания по чл.12, ал.2 от ЗН,
която тече от предявяване на иска за делба, съгласно разрешенията, дадени с Постановление
№7/1973г. на Пленума на ВС, нито давността за вземането на съделителя за
извършени подобрения в съсобствения имот, който подобрителят владее, която също
започва да тече от предявяването на иска за делба, съгласно Постановление
№4/30.10.1964г. на Пленума на ВС. Това е така в първия от цитираните случай,
защото правото по чл.12, ал.2 ЗН може да се упражни само в делбеното
производство, а както се посочи сънаследника, който е собственик на съответна част от доходите,
отговаряща на дела му от
наследството, може да търси тази част от доходите и преди да е предявен иск за
делба, т.е. извън
делбеното производство. Съгласно постоянната съдебна практика
вземането по чл.30, ал.3 от ЗС не е за периодични плащания, тъй като има за
предмет глобална сума за обезщетение, а не периодични вземания и затова се
погасява с общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД /решение № 459/29.01.2013г.
по гр.дело № 157/2012г. на ВКС, I ГО/. Това
вземане се основава на идеята за забрана на неоснователното обогатяване, поради
което става изискуемо от момента, когато от имуществото на едно лице преминат
блага към имуществото на друго лице, в който смисъл е разрешението, дадено с
т.7 от ПП на ВС №1/1979г. по някои въпроси на неоснователното обогатяване.
Установи се,
че доходите от дървесина за реализирани от ответника през 2015г. и за
претендираните от ищците парични вземания за наследствения им дял е приложима,
както се посочи общата 5–годишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД, която към
датата на предявяване на искането - 18.04.2022г. е изтекла. Следователно исканията им за
заплащане от ответника в тяхна полза на сумата от по 407.28 лева,
представляваща стойност на получен от ответника доход за идеалната част на
всеки ищец за извършена сеч на дървесина през 2014/2015г. на имоти с кад.№
123024 и 121044 в земл. на с.Косталево, ведно със законната лихва от
предявяването на молбата до окончателното изплащане следва да се отхвърлят като
погасени по давност.
По отношение на
претендираните суми за събрани от съсобственика доходи от земеделските земи по
договор за аренда и договор за наем, за тези вземания е приложима също
петгодишната погасителна давност, а не давността по чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Последната
се прилага само при периодични плащания, в частност при вземания за наем, но
само в отношенията между страните по наемното правоотношение. Ищците не са
страни в процесното наемно/арендно правоотношение, от доходите по което
претендират права и тяхната претенция се основава не на неизпълнено задължение
по наемен/аренден договор, а на основание чл.30, ал.3 във връзка с чл.
93 от ЗС, в
качеството им на съсобственици, претендиращи право на съответна на дела им част от естествените и граждански плодове, придобити от
друг съсобственик.
Затова и съдът
приема, че ответникът е събрал доходи от наследствените земеделски имоти в общ
размер 5567 лева за стопанските 2016/2017г. до 2020/2021г. и се признае в полза
на всеки от двамата ищци парично вземане срещу ответника в размер на сумата от
по 463.92 лева за всеки, съответстваща на дела им от по 6/72 ид.части от
наследството. В тези размери исковете с правно основание чл.30, ал.3 във връзка с чл.
93 от ЗС и чл.346 ГПК са основателни и
доказани и следва да се уважат, като бъде осъден ответника за заплащането им, а
в останалата част до пълния претендиран размер от 514.19 лв. се отхвърлят,
поради недоказаност на претенцията за стопанската 2021/2022г.
На основание
чл.
355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят
поотделно държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС-Враца съобразно квотите им в съсобствеността в размер на 4 % от стойността
на всеки от дяловете, както и съответната
парична стойност за уравнение на дяловете.
По
разпределението на разноските:
Съгласно
чл.
355 от ГПК, при делбени дела страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им, а по присъединените искове разноските се определят
по чл.
78 от ГПК. В практиката на ВКС се приема, че при липса на оспорване на
правата на съделителите, както и на способа за извършване на делбата, всеки
съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от
адвокат. Ето защо, предвид факта, че страните не са оспорили правата си в
общността, направените от същите разноски за адвокатско възнаграждение във
връзка с допускане и извършване на делбата ще останат в тежест на всяка от
страните така, както ги е направила.
По исканията
по сметки, с оглед изхода им ответникът И.Д. следва да бъде осъден да заплати
на всеки от двамата ищци на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в съответствие с
уважената част на исковете: сумата от по 201.38 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение и по 50.35 лева за заплатена от всеки ищец държавна такса по
исковете по сметки.
В полза на
ищеца Н.Н. на основание чл.78, ал.1 ГПК от заплатената от него за допуснатата
експертиза сума от общо 333.33 лева за съделителите, дължащи според дела си, но
невнесли възнаграждение, следва да му се присъдят съответните суми, като се
изключат само съделителите А.Б. /внесла 11.11 лева/ и И.Д. /внесъл 22.22 лева/,
както и му се присъди заплатена от него извън дела му сума по допълнителния
депозит на вещото лице и таксите към СГКК в размер на общо 1129.17 лева.
Водим от горното и на основание чл.353 ГПК, съдът
I.ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на Х.Ц.Н.:
Пазарна стойност на имотите в дела 4150.00 лева.
II.ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на Н.Ц.Н.:
Пазарна стойност на имотите в дела 4150.00 лева.
III.ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на Й.П.И.:
Пазарна стойност на имотите в дела 3120.00 лева.
IV.ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на П.Н.П.:
Пазарна стойност на имотите в дела 4799.00 лева.
V.ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на Д.Б.Д.:
Пазарна стойност на имотите в дела 1825.00 лева.
VI. ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на И.Б.Д.:
Пазарна стойност на имотите в дела 1825.00 лева.
VII. ПОСТАВЯ В ДЯЛ
И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на Г.Б.К.:
Пазарна стойност на имотите в дела 3150.00 лева.
VIII. ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на Н.Д.М.:
Пазарна стойност на имотите в дела 3150.00 лева.
IX. ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА
СОБСТВЕНОСТ на А.Д.М.:
Пазарна стойност на имотите в дела 2700.00 лева.
X. ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА
СОБСТВЕНОСТ на ГЕНКА И.С.:
Пазарна стойност на имотите в дела 2850.00 лева.
XI. ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на Т.И.М.:
Пазарна стойност на имотите в дела 2795.00 лева.
XII. ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на Ц.И.М.:
Пазарна стойност на имотите в дела 3150.00 лева.
XIII. ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА
СОБСТВЕНОСТ на Т.П.Т.:
Пазарна стойност на имотите в дела 9068.00 лева.
XIV. ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА
СОБСТВЕНОСТ на Й.В.И.:
Пазарна стойност на имотите в дела 450.00 лева.
XV. ПОСТАВЯ В ДЯЛ И
ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на А.А.Б.:
Пазарна стойност на имотите в дела 450.00 лева.
ОСЪЖДА дял I да заплати на дял III сумата 181.00 лева за уравнение на дела.
ОСЪЖДА дял II да заплати на дял III сумата 181.00 лева за уравнение на дела.
ОСЪЖДА дял IV да заплати на дял III сумата 487.00 лева за
уравнение на дела.
ОСЪЖДА дял IV да заплати на дял V сумата 342.00 лева за уравнение на дела.
ОСЪЖДА дял VII да заплати на дял V сумата 479.00 лева за уравнение на дела.
ОСЪЖДА дял VII да заплати на дял VI сумата 25.00 лева за уравнение на дела.
ОСЪЖДА дял VIII да заплати на дял VI сумата 504.00 лева за уравнение на дела.
ОСЪЖДА дял IX да заплати на дял VI сумата 54.00 лева за уравнение на дела.
ОСЪЖДА дял X да заплати на дял VI сумата 204.00 лева за уравнение на дела.
ОСЪЖДА дял XI да заплати на дял VI сумата 34.00 лева за уравнение на дела.
ОСЪЖДА дял XI да заплати на дял XIV сумата 114.00 лева за уравнение на дела.
ОСЪЖДА дял XII да заплати на дял XIV сумата 504.00 лева за уравнение на дела.
ОСЪЖДА дял XIII да заплати на дял XIV сумата 256.00 лева за уравнение на дела.
ОСЪЖДА дял XIII да заплати на дял XV сумата 873.00 лева за уравнение на дела.
ОСЪЖДА И.Б.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Х.Ц.Н., ЕГН ********** на основание чл.30, ал.3 във връзка с
чл.
93 от ЗС и чл.346 ГПК сумата 463.92 лева,
съответстваща на дела му от 6/72 ид.части от наследството, за събрани доходи от
наследствени земеделски имоти за стопанските 2016/2017г. до 2020/2021г., ведно със законната
лихва от предявяването на молбата – 18.04.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И.Б.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Ц.Н., ЕГН ********** на основание чл.30, ал.3 във връзка с
чл.
93 от ЗС и чл.346 ГПК сумата 463.92 лева,
съответстваща на дела му от 6/72 ид.части от наследството, за събрани доходи от
наследствени земеделски имоти за стопанските 2016/2017г. до 2020/2021г., ведно със законната
лихва от предявяването на искането – 18.04.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И.Б.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Х.Ц.Н., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 201.38 лева за заплатено адвокатско възнаграждение по исковете по
сметки и 50.35 лева за заплатена държавна такса по тези искове.
ОСЪЖДА И.Б.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Ц.Н., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 201.38 лева за заплатено адвокатско възнаграждение по исковете по
сметки и 50.35 лева за заплатена държавна такса по тези искове.