№ 19
гр. Разград , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Търговско дело №
20213300900016 по описа за 2021 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано e по предявени от ищеца "ВАЯ КОМЕРС" ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9009, р-н
Младост, ул. Академик Курчатов № 1, ет. 4, ап. офис 16, Телефон:
052/601921, Факс: 052/630247, с управители Х.Й.К. и Т.Р.М., начин на
представляване: заедно и поотделно, чрез пълномощника си адв. Н.Б. от
Адвокатска колегия гр. Варна,
ПРОТИВ
ответника "АГРО КОНСТРУКШАН" ООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. Разград, п.к. 7200, бул. Априлско въстание № 56,
вх. Б, ап. 5, с управители: И.С.С. и Н.К., начин на представляване: заедно,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327,
ал.1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 49 623.88 лева сборна
главница по 7 (седем бр.) фактури: 1. Фактура №**********/30.06.2020г.,
падеж 30.06.2020г., за сумата от 4555.17 лв. с вкл. ДДС; 2. Фактура №
**********/31.07.2020г., падеж 31.07.2020г., за сумата от 10148.81лв. с вкл.
ДДС; 3. Фактура № **********/31.08.2020г., падеж 31.08.2020г., за сумата от
10596.98лв. с вкл. ДДС; 4. Фактура № **********/30.09.2020г., падеж
30.09.2020г, за сумата от 9976.67 лв. с вкл. ДДС; 5. Фактура №
**********/16.10.2020г., падеж 16.10.2020г, за сумата от 3788.60 лв. с вкл.
ДДС; 6. Фактура № **********/31.10.2020г., падеж 31.10.2020г, за сумата от
4287.20 лв. с вкл. ДДС; 7. Фактура № **********/30.11.2020г., падеж
1
30.11.2020г, за сумата от 6270.45 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва
считано от деня следващ датата на депозиране на молбата за обезпечение на
бъдещите искове пред Окръжен съд - Варна (28.01.2021г.) до окончателното
заплащане на задължението, както и сумата 1 870.96 лева, обезщетение за
забавено плащане в размер на законна лихва по 7 (седем бр.) фактури
изчислена за периода от деня следващ падежа на всяка от фактурите до
28.01.2021г. (датата на предявяване на на молбата за обезпечение в съда).
Ищецът твърди, че периода от 2013г. до 2020г. между страните „Вая
Комерс" ООД и „Агро Конструкшан" ООД са били установени трайни
търговски отношения свързани с продажбата на горива и петролни продукти.
През периода юни 2019г. до декември 2020г. „Вая Комерс" ООД е
извършвало доставки на бензин и дизелово гориво, с които са зареждали
камионите на „Агро Конструкшан" ООД. Шофьори и служители на ответника
са закупували гориво от бензиностанция „Вая Комерс" находяща се на
административен адрес: гр. Исперих, ул. „Васил Левски" №3 собственост на
„Вая Комерс" ООД. При всяко зареждане на определено количество гориво,
фискалното устройство на бензиностанцията издава касов бон. Фискалното
устройство е автоматично свързано със съответното териториално управление
на НАП. Всеки един издаден касов бон е описан във фактурата издадена от
„Вая Комерс" ООД за съответния месец. При зареждане на горивото
съответния служител или шофьор на „Агро Конструкшан" ЕООД се е
подписвал на лимитна карта, в която се отразяват рег. номер на превозното
средство, вид и количество на зареденото гориво, име на шофьора и
дължимата сума. Част от задълженията за доставените горива били заплащани
касово, в момента на получаване на стоката, а друга част по Б. път. В края на
всеки месец „Вая Комерс" ООД издавало фактура на „Агро Конструкшан”
ЕООД, за всички извършени плащания на каса, както и фактура за всички
дължими плащания по Б. път. Във фактурите е отразен сбора на всички
издадени касови бонове за съответния данъчен период.
С настоящата искова молба се претендират вземанията за периода от
30 юни 2020г. до 30 ноември 2020г., за който период „Вая Комерс" ООД
издало на „Агро Конструкшан" ЕООД фактури за доставено дизелово гориво
и бензин по процесните фактури.
Излага подробни съображения. Представя писмени доказателства.
Прави искане за допускане на гласни доказателства и назначаване на ССЕ.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК, при редовно връчени книжа /л. 72/, не е
постъпил отговор от ответника.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ищеца
се явява пълномощникът му адвокат Н.М. Б. от АК – Варна. Поддържа
исковата молба и излага подробни съображения. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването /л.90/, за
2
ответника не се явява представител. Не взема становище по делото.
По делото са приети горецитираните фактури, неоспорени от
ответната страна /л.10-43/. Приобщени са и разпечатки от информационната
система на НАП относно страните /л. 184-226, 229-268/.
На 28.01.2021г. ищецът е депозирал пред Окръжен съд-Варна молба с
правно основание чл. 390 и сл. ГПК, с която поискал да се допусне
обезпечение на бъдещи искове, чрез налагане на Запор на МПС /л.91-166/. С
определение № 114 от 23.01.2021г. по ч.т.д. № 61/2021г. по описа на Окръжен
съд – Варна, исканото обезпечение е допуснато.
От заключението на ССЕ, което съдът приема като пълно, ясно,
обосновано и правилно, се установява че: Процесните 7 бр. фактури са
включени в дневниците за покупки на „Агро Конструкшан“ ЕООД.
Ответникът е ползвал правото си на данъчен кредит върху процесните
фактури. Общата стойност на главниците на процесните фактури възлиза
на сумата от 49 623.88 лв. Размера на законната лихва върху главниците по
тези фактури от падежа към дата 28.01.2021г. /подаването на молбата за
обезпечаване на бъдещите искове/ е в размер на 1 870.82 лв., а към дата
23.02.2021г. /подаването на настоящата искова молба/ е в размер на
2 229.20 лв. Счетоводството на страните за процесния период е редовно
въдено.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Не се спори, че между страните е съществувало търговско
правоотношение, по което ищецът в качеството на продавач е поел
задължението да продава горива на ответника, който в качеството на купувач
поел задължението да плаща цена.
В подкрепа на повдигнатото от ищеца фактическо твърдение, че е
изпълнил задължението си и е предал на ответника договореното количество
гориво, са представени гореописаните фактури.
В подкрепа на доказателствения извод, че фактурираните стоки са
били реално предадени на ответника в качеството на купувач, е констатацията
на в. лице по заключението на ССЕ, че в за процесните фактурите са
направени записвания в търговските книги на ответника, който е ползвал
данъчен кредит. Със записването на фактурите в търговските си книги
ответникът е признал не само за сключването на търговските продажбени
сделки, но е направил и признание, че дължи договорената цена, т. е. признал
е, че е получил стоките / в подобен смисъл са решение N 23/07.02.2011 г. по т.
3
д. N 588/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение N 96/26.11.2009 г. по т. д. N 380/2009
г. на ВКС, І т. о., решение N 42/19.04.2010 г. по т. д. N 593/2009 г. на ВКС, ІІ
т. о., Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.,
решение № 30 от 08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
решение N 46/27.03.2009 г., по т. д. N 454/2008 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
Нормата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС предвижда, че данъчен кредит е
сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от
данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги
по облагаема доставка. Подаването от ответника на справка декларация по
ЗДДС и ползването от него на данъчен кредит не оставя място за друг
доказателствен извод освен за този, че ответникът е получил фактурираните
стоки / в този смисъл решение № 211 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г.,
Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение N 92/07.09.2011 г. по т. д. N 478/2010 г. на
ВКС, ІІ т. о., и решение N 109/07.09.2011 г. по т. д. N 465/2010 г. на ВКС, ІІ Т.
О. /.
От страна на ответника, който носи доказателствената тежест, не се
представиха доказателства за факта, че е платил дължимата сума от 49 623.88
лв., поради което съдът намира, че искът по чл. 327 ТЗ е доказан по
основание и размер.
Тъй като ответникът не е платил дължимата продажна цена в деня на
падежа, е изпаднал в забава, поради което на основание чл. 86 ЗЗД дължи
обезщетение в размер на законната лихва.
Претенциите на ищеца за законна лихва върху главниците по
фактурите са от датата на падежа на всяка от фактурите до окончателното
изплащане на сумата. В този период разбира се е включен и деня следващ
датата на депозиране на молбата за обезпечаване на бъдещите искове пред
Окръжен съд – Варна /28.01.2021г./ до окончателното изплащане на
задължението. Ето защо, следва да се присъди обезщетение за забавено
плащане в размер на законна лихва по 7 –те бр. фактури изчислена за периода
от деня следващ падежа на всяка от фактурите до 23.02.2021г. - подаването на
исковата молба, като общия размер на мораторната лихва се явява сумата от 2
229.20 лв., определена по реда на чл.162 ГПК.
Относно дължимата държавна такса.
С оглед изхода от спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград за
доплащане на дължимата по делото държавна такса за уважените искове в
размер на 14.36 лв.
Относно държавната такса за служебно издаване на изпълнителен
лист:
4
Съгласно чл. 405, ал.5 ГПК: „За присъдени суми в полза на
държавата съдът издава служебно изпълнителен лист”.
Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс: „По молба за издаване на
изпълнителен лист, както и в случаите на служебно издаване на такъв,
се събира такса 5 лв.”
Ето защо, на основание чл. 405, ал. 5 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, страните следва да бъдат осъдени да заплатят и
държавна такса в размер на 5 лв., в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Относно разноските по делото.
С оглед този изход на делото, на ищеца се дължат направените
разноски по представения списък по чл. 80 ГПК – в общ размер на 7 059.76
лв., както са посочени от ищеца в горепосочения списък.
Разноските по производството по допускане и налагане на
обезпечението на бъдещия иск на ищеца следва да се присъдят в настоящото
производство по аргумент от т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е посочил начин на плащане по
Б.а сметка:
IBAN: BG64STSA93001526438953
Код: STSABGSF
банка: "Банка ДСК" АД,
титуляр: "ВАЯ КОМЕРС" ООД, ЕИК *********
по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в
настоящото решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АГРО КОНСТРУКШАН" ООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. Разград, п.к. 7200, бул. Априлско въстание № 56,
5
вх. Б, ап. 5, с управители: И.С.С. и Н.К., начин на представляване: заедно, ДА
ЗАПЛАТИ на "ВАЯ КОМЕРС" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, п.к. 9009, р-н Младост, ул. Академик Курчатов № 1,
ет. 4, ап. офис 16, Телефон: 052/601921, Факс: 052/630247, с управители
Х.Й.К. и Т.Р.М., начин на представляване: заедно и поотделно, следните
суми:
- 49 623.88 лева /четиридесет и девет хиляди шестстотин двадесете
и три лева и осемдесет и осем стотинки/ - сборна главница по 7 (седем бр.)
фактури: 1. Фактура № **********/30.06.2020г., падеж 30.06.2020г., за
сумата от 4555.17 лв. с вкл. ДДС; 2. Фактура № **********/31.07.2020г.,
падеж 31.07.2020г., за сумата от 10148.81лв. с вкл. ДДС; 3. Фактура №
**********/31.08.2020г., падеж 31.08.2020г., за сумата от 10596.98лв. с вкл.
ДДС; 4. Фактура № **********/30.09.2020г., падеж 30.09.2020г, за сумата от
9976.67 лв. с вкл. ДДС; 5. Фактура № **********/16.10.2020г., падеж
16.10.2020г, за сумата от 3788.60 лв. с вкл. ДДС; 6. Фактура №
**********/31.10.2020г., падеж 31.10.2020г, за сумата от 4287.20 лв. с вкл.
ДДС; 7. Фактура № **********/30.11.2020г., падеж 30.11.2020г, за сумата от
6270.45 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба – 23.02.2021г. до окончателното заплащане на
задължението, основание чл. 327, ал.1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД във вр. чл. 86,
ал.1 ЗЗД,
- 2 229.20 лева (две хиляди двеста и двадесет и девет лева и
двадесет стотинки) - обезщетение за забавено плащане в размер на законна
лихва по 7 (седем бр.) фактури изчислена за периода от деня следващ падежа
на всяка от фактурите до 23.02.2021г. (датата на подаване на исковата молба в
съда), на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД,
- 7 059.76 лева (седем хиляди петдесет и девет лева и седемдесет е
шест стотинки) – разноски по т.д. № 16/2021г. по описа на Окръжен съд –
Разград и по ч.т.д. № 61/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА „АГРО КОНСТРУКШАН“ ООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. Разград, п.к. 7200, бул. Априлско въстание № 56,
вх. Б, ап. 5, с управители: И.С.С. и Н.К., начин на представляване: заедно, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд
– Разград, следните суми:
- 14.36 лева /четиринадесет лева и тридесет и шест стотинки/ -
представляваща дължимата по делото държавна такса за уважените искови
претенции,
- 5 лева /пет лева/, представляваща държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр.
чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс.
6
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен
съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
7