Р Е Ш Е Н И Е
***, 08.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
сложи за разглеждане гр.д.№ 15109 по описа на съда за 2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба от ответника З. „У.“ АД *** с искане за допълване по реда на чл.250 ГПК на постановеното по делото съдебно решение в частта, в която е осъден да заплати сумата от 30 000лв. на Й.А., М.А. и Х.А. /като правоприемници на починалата в хода на производството ищца П.А./ с посочване каква част от тази сума следва да заплати на всеки един, както и за допълването му с посочване на банкова сметка, ***, за които е осъден.
Постъпила е и молба от ищеца В. В. с искане по реда на чл.250 ГПК да се допълни съдебното решение с присъждане на законна лихва за забава върху определеното обезщетение за периода 06.05.2014г. до датата на извършеното частично плащане 28.12.2016г., за което е било направено искане.
Ищците са подали и молба за изменение на решението в частта за разноските с искане да се увеличи размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния им представител с още 309.09лв. с ДДС.
В предоставения срок ищците изразяват становище за неоснователност на молбата на ответника за допълване на решението.
Ответникът не е изразил становище по молбата на ищците за допълване по чл.250 ГПК и за изменение на решението в частта за разноските по чл.248 ГПК.
Съдът, след като разгледа молбите и прецени данните по делото, намира следното:
Молбите са подадени в законовия срок, от легитимирани лица, а в частта относно искането за изменение на решението по разноските при спазване условието за представяне на списък по чл.80 ГПК, поради което са процесуално допустими.
С постановеното по делото съдебно решение от 02.11.2018г. е уважен частично предявения от П.А., починала в хода на производството и заместена на основание чл.227 ГПК от своите наследници Й.А., М.А. и Х.А. осъдителен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ с осъждане на ответника З. „У.“ АД *** да заплати на наследниците й сумата от 30 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва от 06.05.2014г. до изплащането. За разликата до пълния предявен размер 45 000лв. искът е отхвърлен. Уважен е и частично предявения от В. В., действащ чрез своята майка и законен представител М.А., осъдителен иск на същото правно основание за сумата 7000лв. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва от 06.05.2014г. до изплащането, като за разликата до пълния предявен размер 12 000лв. е отхвърлен. Съдът се е произнесъл по разноските като с оглед изхода на спора е присъдил такива в полза на ищците на основание чл.78, ал.1 ГПК с оглед уважената част и в полза на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК с оглед отхвърлената част.
Необходимост
от допълване на съдебното решение по чл.250 ГПК е
налице, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, т.е.
липсва формирана воля изцяло или за част от предмета на делото.
В случая обезщетението от
30 000лв., претендирано първоначално от П.А., но поради смъртта й в хода
на производството е присъдено в полза на нейните наследници по закон, което
съдът е счел за справедливо с отхвърляне за разликата до пълния размер. Налице
е произнасяне по цялото искане на страната, като доводът на ответника за
непълнота поради неуказване на кой каква част дължи не е основание за
допълване.
Разпоредбата на чл.236, ал.1, т.7 ГПК предвижда като реквизит на съдебното решение посочване банкова сметка, ***ли
друг посочен от ищеца начин за плащане. Тя е свързана с изменението на ГПК с ДВ
бр.86/2017г. чрез въвеждането на чл.128, ал.4 ГПК, според която по осъдителен
иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка ***. Изпълнението на това
задължение не е свързано с нередовност на исковата молба, нито от
неизпълнението му зависи изхода от правния спор. Нормата има друго
предназначение и то е да се улесни ответникът в изпълнение на задължението ,за
което е осъден, съответно да изпълни сВ.ременно и без необходимостта от нови
разноски в евентуално изпълнително производство. Към деня на устните състезания
ищците не са посочили банкова сметка ***а. Това не са направили и след
постановяване на решението и получаване препис от молбата за допълване по
чл.250 ГПК, поради което съдът не би могъл да го допълни в този смисъл.
При горното молбата на ответника по
чл.250 ГПК следва да се остави без уважение.
С исковата молба ищецът В. В. е
претендирал обезщетение за неимуществени вреди от 8000лв., частично от
12 000лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането 06.05.2014г.
до окончателното изплащане. Впоследствие е допуснато изменение чрез увеличение
на този размер на сумата 12 000лв. В хода на производството ответникът е
направил признание на този иск до сумата 3000лв. с представени доказателства за
нейното плащане на 28.12.2016г. В мотивите на решението съдът е приел за
справедлив размер на обезщетението на този ищец от 10 000лв., като при
отчитане извършеното частично плащане на 3000лв. обосновал краен извод за
основателност на иска за сумата 7000лв. отразено и в диспозитива. Върху нея е
присъдена и законната лихва от деня на увреждането 06.05.2014г. до изплащането.
При тези обстоятелства съдът намира
молбата на ищеца В. В. за допълване на съдебното решение по чл.250 ГПК за
основателна. При отчитане извършеното в хода на делото частично плащане на
обезщетението от ответника е налице пропуск да се произнесе по искането за
присъждане на законната лихва върху платената част от деня на увреждането до
деня на плащането, каквото искане се съдържа в заявеното с исковата молба за
лихви /арг.чл.84, ал.3 ЗЗД/. Изчислена по реда на чл.162 ГПК лихвата върху
платената част от 3000лв. за периода 06.05.2014г. /деня на увреждането/ до
28.12.2016г. /деня на плащането/ възлиза на сумата 807.82лв., в който смисъл
следва да се допълни решението.
Молбата на ищците по чл.248 ГПК е
неоснователна. Съдът е изложил мотиви относно начина, по който е разпределил
отговорността за разноски съобразно изхода от делото и счита, че не е налице
основание за изменение на решението в тази част.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ДОПЪЛВА,
на основание чл.250 ГПК, Решение №
6828/02.11.2018г. постановено по гр.д.№ 15109/2015г. по описа на СГС, І-1
състав, както следва:
ОСЪЖДА
З. „У.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на В. Д. В., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител М.Й.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 807.82лв. на
основание чл.86 ЗЗД, представляваща законна лихва за забава върху частично
платено обезщетение от 3000лв. за неимуществени вреди по чл.226, ал.1 КЗ /отм./
за периода 06.05.2014г.-28.12.2016г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на З. „У.“ АД гр.София за допълване по чл.250 ГПК на
Решение № 6828/02.11.2018г. постановено по гр.д.№ 15109/2015г. по описа на СГС,
І-1 състав.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на В. Д. В., ЕГН **********, действащ чрез своята майка
и законен представител М.Й.А., ЕГН **********, с адрес ***, за изменение по
реда на чл.248 ГПК на Решение № 6828/02.11.2018г. постановено по гр.д.№
15109/2015г. по описа на СГС, І-1 състав, в частта за разноските.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: