№ 40
гр. Бургас, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Мартин Д. Данчев
Светла М. Цолова
при участието на секретаря Елена П. Г.
в присъствието на прокурора Г. Хр. Х.
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20252000600072 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на
невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивна жалба от подсъдимата Д. И. Т., чрез защитника й адв. В. Р.
от АК – Бургас, срещу присъда № 36/11.06.2024 г., постановена по НОХД № 492/2024 г. по
описа на Окръжен съд - Бургас.
С атакуваната присъда подсъдимата Д. И. Т. е призната за виновна в това, че на
31.08.2022 г. в гр. Приморско, като непълнолетна, но като е разбирала свойството и
значението на извършеното, и е могла да ръководи постъпките си, без надлежно
разрешително, съгласно чл.73 ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите и чл.1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на
дейностите по чл.73 ал.1 от ЗКНВП, държала с цел разпространение високорискови
наркотични вещества, както следва:
- 0,385 грама коноп, със съдържание на тетрахидроканабинол 9,30% на стойност
2,31 лева /два лева и 31 стотинки/;
- 0,138 грама кокаин, със съдържание на бензоилметилекгонин 45,30% на стойност
11,73 лева /единадесет лева и 73 стотинки/;
- 0,025 грама коноп, със съдържание на тетрахидроканабинол 10,30% на
стойност 0,15 лева /15 стотинки/;
- 0,359 грама коноп, със съдържание на тетрахидроканабинол 8,00% на стойност
1
2,15 лева /два лева и 15 стотинки/,
всички на обща стойност 16,34 лв., определена съгласно Постановление № 23 на
МС от 29.01.1998 г., поради което на основание чл.354а ал.1 изр.1 предл. четвърто вр.чл.63
ал.1 т.3 и т.5 вр.чл.58а ал.1 от НК е осъдена шест месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение на основание чл.69 ал.1 вр.чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от
две години, както и на обществено порицание, което да се изпълни чрез публикуване на
присъдата с обезличени лични данни на страницата на Община Приморско за срок от 15 дни.
На основание чл.354а ал.6 от НК наркотичните вещества - 0,769 грама коноп и 0,138
грама кокаин са отнети в полза на държавата и е разпоредено тяхното унищожаване.
Веществените доказателства - хартиен плик и опаковки са отнети в полза на
държавата и е постановено, че същите подлежат на унищожаване поради липсата на
стойност и възможна употреба по реда на ПАС.
По отношение на вещественото доказателство - един брой пистолет „Ekol Mod. 2005
Aros Compact i AC6100057“ с пълнител, е постановено да се съхранява в РУ на МВР -
Приморско до изтичане на едногодишния срок по чл.112 ал.1 от НПК, след което в случай,
че не бъде потърсено, да се отнеме в полза на държавата.
На основание чл.189 ал.3 вр.ал.1 от НПК подсъдимата Д. И. Т. е осъдена да заплати
по сметка на ОД на МВР - Бургас сторените в досъдебното производство деловодни
разноски в размер на 203,07 лв., а по сметка на Окръжен съд - Бургас държавна такса в
размер на 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на разноските.
Във въззивната жалба, депозирана от подсъдимата Д. И. Т., чрез защитника й адв. В.
Р. от АК – Бургас, се твърди, че атакуваната присъда е незаконосъобразна, поради което
същото се оспорва изцяло. Обосновава се тезата, че след задължителната замяна на
наказанието настъпваща по силата на закона, същото с оглед неговия размер, отговаря на
едно от условията, предвидени в разпоредбата на чл.78а ал.1 б.”а” от НК, а именно: за
умишленото престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години и
доколкото са нелице и останалите предпоставки в посочената разпоредба, подсъдимата е
следвало да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на основание чл.78а ал.6 от НК. Заявява се, че в подкрепа на тази теза е налице
обилна съдебна практика, като същевременно се признава, че има и множество решения, в
които се застъпва друго становище, според което за да се приложи чл.78а ал.6 вр.ал.1 НК за
непълнолетно лице, се преценява колко е наказанието предвидено за това престъпление т.е.
дали е до три години лишаване от свобода за умишлено престъпление или до пет години за
непредпазливо, без същото да се редуцира по реда чл.63 НК. Изразява се категорично
несъгласие с второто становище и в тази връзка се сочи, че редукцията настъпва „екс леге”,
т.е. чл.62-63 от НК съставят "кодекс" в кодекса - досежно санкционирането на непълнолетни
и се навеждат доводи, че разпоредбата на чл.63 е част от правната квалификация на
обвинението и има същия смисъл и същото предназначение, когато фигурира в него, какъвто
има посочването на всяка норма от особената част, съдържаща освен диспозицията и
2
санкция. Цитира се разпоредбата на чл.63 ал.3 от НК, според която в пределите по
предходните алинеи съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета, както
и разпоредбата на чл.54 ал.1 от НК, която е включена в глава пета, според която съдът
определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като
се ръководи от разпоредбите на общата част и по този повод се заявява, че нормата на чл.63
от НК несъмнено е свързана с наказуемостта на деянието, а тази на чл.78а от НК е включена
в общата част на НК. Аргументира се извод, че непълнолетните извършители изначално
носят облекчена отговорност спрямо пълнолетните за извършено престъпление и по тази
причина, при ангажиране на наказателна отговорност по общия ред, конкретното наказание
се определя след редукцията по чл.63 от НК, а не преди това, така както се прави и при
преценката за налагане на наказание при условията на чл.66 от НК и съответно ако се
приеме, че приложението на чл.78а от НК спрямо непълнолетни извършители ще се извърши
без редуциране по чл.63 от НК, това би пълнолетните и непълнолетните лица да бъдат
поставени в еднакво правно положение. Настоява се да бъде постановено решение, с което
да бъде изменена атакуваната присъда, като се приеме, че са налице условията за
освобождаване на подсъдимата Д. Т. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл.78а ал.6 от НК.
В с.з. пред въззивния съд, представителят на Апелативна прокуратура – Бургас
заявява, че жалбата срещу присъдата на Бургаския окръжен съд, както и наведените
възражения са неоснователни. Сочи, че относимата към казуса практика на ВКС е
категорична и последователна и по този начин съдът не е нарушил закона. Намира, че
първоинстанционният съд много обстойно е анализирал и коментирал както приложимото
право, така и съдебната практика относно приложението на чл.63 от НК относно това кога
следва да се редуцира наказанието, както и действителния смисъл на текста на чл.78а НК, а
именно, че тази разпоредба се прилага за предвиденото от законодателя наказание
„лишаване от свобода“. По отношение на факта, че подсъдимата е била непълнолетна,
прокурорът обосновава извод, че в конкретния случай съдът правилно не е приложил
разпоредбата на чл.78а от НК, тъй като предвиденото наказание за извършеното деяние, за
което тя е призната за виновна, не попада в границите на нормата на чл.78а от НК, но се е
съобразил с възрастта на непълнолетната извършителка и съответно е намалил
предвиденото наказание. Настоява за потвърждаване на присъдата на Окръжен съд - Бургас.
Подсъдимата Д. И. Т., редовно призована, се явява лично и с упълномощения си
защитник – адв. В. Р.. Последната заявява, че поддържа жалбата си на посочените в нея
основания. Сочи, че по делото няма спор относно фактите, доколкото самата подсъдима е
направила пълни самопризнания още в хода на досъдебното производство, признала е
изложеното в обстоятелствената част в обвинителния акт и е съдействала на органите на
досъдебното производство и на съда, като производството е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Аргументира, че спорът
е единствено правен и се отнася до това когато деецът е непълнолетен, следва ли редукцията
на наказанието по чл.63 от НК да се извърши първо и едва след това да се прецени дали са
3
налице условията за освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а ал.6 от НК или
обратното, като обосновава тезата, че редукцията по чл. 63 от НК настъпва екс леге и
предхожда преценката по чл.78а от НК. В тази връзка твърди, че това е логично,
законосъобразно и справедливо и че е налице и съдебна практика в тази насока, където
съдилищата приемат, че при непълнолетни извършители задължителната редукция по чл.63
от НК следва да се приложи преди да се направи преценка по чл.78а от НК. По този повод
сочи, че нормата на чл.63 от НК е част от правната квалификация, определя границите на
наказанието и е задължителна и следователно всичко друго би било в ущърб за
непълнолетния и би уеднаквило положението му с това на пълнолетен извършител, което би
било в разрез с целия дух на наказателното право за непълнолетните и тълкувателно
решение № 10/1970 г. Заявява, че това подчертава задължителният характер на разпоредбата
на чл.63 от НК, която се прилага не по преценка на съда, а автоматично и в момента, в който
се установи възрастта на дееца, поради което нямало логика тази редукция да бъде
игнорирана при преценката дали е възможно освобождаване от отговорност по чл.78а от
НК. Като допълнителен довод в подкрепа на това становище защитата сочи и факта, че чл.63
от НК е част от правната квалификация на деянието и веднъж включен в обвинението, той
определя както наказуемостта, така и границите на санкционната рамка. В тази връзка се
цитира разпоредбата на чл.63 ал.3 от НК, според която съдът определя наказанието в
пределите по предходните алинеи т.е. след като вече е приложил редукцията т.е. прави се
извод, че и оценката дали е налице условието по чл.78а ал.1 б.„а“ от НК, а именно
предвидено наказание да е до 3 годишни „лишаване от свобода“, се извършва след тази
задължителна редукция. Аргументира се и довод, че нормата на чл.78а от НК сама по себе
си има различни хипотези, приложими към пълнолетни и непълнолетни лица и ако се
приеме, че непълнолетният не може да се възползва от института на чл.78а от НК само
защото в особената част на НК наказанието е над 3 години, без да се отчита задължителната
редукция, се обезсмисляла разпоредбата на чл.63 от НК и се уеднаквявал режима на
непълнолетни и пълнолетни, което противоречало както на структурата на Кодекса, така и
на основния принцип на наказателната политика спрямо непълнолетни, а именно
индивидуализация, корективност и облекчена отговорност. С оглед на изложените
съображения защитата обосновава извод, че са налице основанията за освобождаване на
подсъдимата от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, доколкото тя е била
непълнолетна при извършване на деянието, не е осъждана и не е освобождавана от
отговорност по друг ред. Настоява за изменение на атакуваната присъда и за освобождаване
на подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по
реда на чл.78а ал.6 от НК.
Самата подсъдима заявява, че поддържа оплакванията в писмената жалба, както и
възраженията, наведени от защитника й пред въззивната инстанция. Настоява за изменение
на първоинстанционната присъда и да бъде освободена от наказателна отговорност, с
налагане на административно наказание по чл.78а ал.6 от НК.
Бургаският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
4
запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди
изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото
доказателствени материали и като извърши цялостна проверка относно правилността на
атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери жалбата за неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ на наличните
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена
фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към решението, а именно:
От ранна непълнолетна възраст подсъдимата Д. Т. употребявала и разпространявала,
основно чрез продажба, високорискови наркотични вещества - марихуана и амфетамин/
метамфетамин.
Свидетелите С.Й.,С.А., М.Б. и В. Л., всеки по различни поводи и по различно време,
се запознали с подс. Т. и от нея научили, че тя може да ги снабди с посочените видове
наркотични вещества.
Свид. С.Й. познавал подсъдимата от детските й години, и в периода 2019 г. – 2020 г.
многократно купувал от нея марихуана за собствена употреба. Паралелно с това, свид. Й.
присъствал и на случаи, когато подс. Т. продавала марихуана и метамфетамин основно на
туристи в млада възраст, посещаващи през летния сезон гр. Приморско, като в повечето
случаи подсъдимата извършвала продажби на наркотичните вещество пред дома си в гр.
Приморско, на ул.“Трети март“. Свид. Й. купувал от подсъдимата марихуана на цена от 20
лева за грам, а метамфетаминът подсъдимата продавала за цена от 100 лева за грам.
Уговорките за тези продажби ставали след съответни комуникации по телефона.
През лятото на 2022 г. свид. В.Л. работила в гр. Приморско и при посещение в
дискотека, момиче от нейната компания изразило желание да пуши марихуана. Свид. Л.
знаела, че подсъдимата продава този вид наркотик, и чрез съобщение в социална мрежа
„Инстаграм“ влязла във връзка с нея – подс. Т., която потвърдила готовност да достави
марихуана на цена от 15 лева за грам. До сделка не се стигнало.
Свид. М.Б. се запознал с непълнолетната подсъдима през м. април 2022 г. в гр.
Бургас и след този момент двамата многократно пушили заедно марихуана, доставяна от
подс. Т.. През м. август 2022 г. пред дискотека „Афтър парти“ в гр. Приморско, подс. Т.
продала цигара с марихуана на свид. Б. за сумата от 20 лева, след което двамата заедно
изпушили цигарата.
Свид. С.А. се запознал с подс. Т. през 2018 г. в гр. Приморско, като още тогава тя му
доверила, че може да му достави наркотично вещество - марихуана, срещу заплащане. Свид.
А. употребявал наркотици, и след запознанството с подсъдимата многократно купувал от
нея при цени между 10 и 20 лева за грам марихуана, и съответно между 50 и 70 лева за грам
„пико“ - амфетамин/ метамфетамин. Уговорките за тези продажби свид. А. и подс. Т.
правели чрез съобщения в приложенията „Месинджър“ и „Сигнал“, а реалното предаване на
стоката и парите се осъществявало в гр. Приморско, пред блока на подсъдимата. Свид. А. за
последно купил от подс. Т. „пико“ през лятото на 2022 г.
5
Описаната по-горе активност на подсъдимата попаднала в полезрението на органите
на МВР.
Така около 02.20 часа на 18.07.2021 г. в гр. Приморско, подс. Д. Т. била спряна за
проверка от полицейски служители от РУ на МВР - Приморско, при която подсъдимата
предала на полицейските служители свивка от фолио, съдържаща 1 гр. зелена суха
растителна маса с мирис на марихуана. По случая била образувана преписка № 4635116/
2021 г. по описа на РУ на МВР - Приморско.
След това, около 17.00 часа на 23.06.2022 г., в гр.Бургас, полицейски служители от I-
во РУ на МВР - Бургас извършили проверка на подс. Т., в хода на която тя изхвърлила кутия
от електронни цигари, в която били намерени 5 гр. суха зелена тревна маса с мирис на
марихуана. По този повод било образувано Бързо производство № 4313 М-395/ 2022 г. по
описа на I-во РУ на МВР - Бургас.
Свидетелите Т.А. и В.К., полицейски служители в РУ на МВР - Приморско,
разполагали с информация, че подс. Т. се занимава с разпространение на наркотични
вещества. По повод оперативна информация, че подсъдимата, която в този момент
обитавала жилище в гр. П., държи в жилището си и разпространява наркотични вещества,
на 31.08.2022 г. свидетелите А. и К. посетили стаята на подсъдимата, находяща се на
споменатия адрес в апартамент на четвърти жилищен етаж, последен в ляво от стълбите. На
поставените й въпроси дали държи наркотични вещество, подс. Т. доброволно заявила, че
разполага с такива и посочила на полицейските служители местата, където ги съхранявала.
На място пристигнал разследващ полицай и в условията на неотложност, като
единствена възможност за събиране и запазване на веществени доказателства, за времето от
16.00 до 17.30 часа включително, на 31.08.2022 г. в стаята на подсъдимата било извършено
претърсване. При това следствено действие, със съдействието на подс. Т., върху тоалетката в
стаята била намерена пластмасова кутия за бижута, в първото чекмедже на която била
открита суха зелена тревна маса, а във второто чекмедже - джъмпер с размери 9/6см.,
съдържащ бяло кристалообразно вещество. На дивана бил отрит несесер, в който имало
червена кутия за бижута, съдържаща остатъци от суха зелена тревна маса. В кутия за
червила също била открита суха зелена тревна маса. Намерените при претърсването вещи
били съответно обозначени: обект № 1 - суха зелена тревна маса; обект № 2 - 1 бр. джъмпер
с размери 9/6 см., съдържащ бяло кристалообразно вещество; обект № 3 - червена кутия за
бижута с остатъци от зелена листна маса; обект № 4 - 1 бр. пистолет с надпис EKOL Mod.
2005 Arcs compact № AC6100057, c пълнител и два броя боеприпаси, и обект № 5 - суха
зелена тревна маса, и съответно иззети. На място бил съставен протокол за претърсване и
изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, който бил подписан без
възражения от подс. Т., на която бил връчен и препис от протокола. В срока и по реда на
чл.161 ал.2 от НПК, протоколът бил представен и съответно одобрен от съдия в Районен съд
- Царево, и с това следствено действие било образувано досъдебно производство
първоначално за извършено престъпление по чл.354а ал.3 от НК.
На същата дата подс. Т. предала доброволно с протокол на разследващия полицай
6
мобилен телефон „Nokia“, модел „ТА 1206” FCC ID: 2AJoTTA-1206, със сив панел, черен
дисплей и сериен номер РТ9..3; мобилен телефон „iPhone“, модел „А1178“ FCC ID: BCG-
E3091A IC- 579С-..А, с розов панел, бял и черен дисплей и розов калъф; мобилен телефон
„iPhone“, ИМЕИ №.. и ИМЕИ №.. и EID 89049032006008882600115402903121, с черен
панел, силиконов син калъф и черен дисплей, със СИМ-карти на мобилен оператор А1 с
номера ********** и ..0, изписани върху тях.
В хода на досъдебното производство била назначена и извършена съдебна
физикохимична експертиза - Протокол №760 от 02.09.2022 г. по описа на сектор БНТЛ при
ОД на МВР - Бургас, от чието заключението се установява, че сухата зелена растителна маса
в обект № 1 представлява коноп с нетно тегло 0.385 грама, със съдържание на активното
вещество тетрахидроканабинол 9.30%; прахообразното вещество от обект № 2 представлява
кокаин с нетно тегло 0.138 грама, със съдържание на активното вещество
бензоилметилекгонин 45,30%; сухата зелена растителна маса в обект № 3 представлява
коноп с 0.025 грама, със съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 10.30%, а
сухата зелена растителна маса в обект № 5 представлява коноп с нетно тегло 0.359 грама и
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 8.00%. Общото нетно тегло на
сухата растителна маса, определена като коноп, възлиза на 0.769 грама.
Конопът (канабис, марихуана) и неговият активен компонент тетрахидроканабинол,
както и веществото кокаин и активният му наркотичнодействащ компомент
бензоилметилекгонин са поставени под контрол в Списък 1 „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3 ал.2 от
ЗКНВП. Двете посочени субстанции представляват високорискови наркотични вещества и
нямат легална употреба.
Към инкриминираната дата подс. Д. Т. не притежавала надлежно разрешително за
дейности с наркотични вещества, техни аналози и прекурсори за производството им,
съгласно Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73 ал.1 от
ЗКНВП.
По отношение на приобщените с протокол за доброволно предаване от 31.08.2022 г.,
три мобилни телефони апарата бил извършен оглед на веществени доказателства, като била
назначена и извършена техническа експертиза -Протокол № 479 от 17.11.2022 г. по описа на
сектор БНТЛ при ОД на МВР – Бургас, за установяване на съдържащите се в тях трафични и
други данни от значение за предмета на разследването. Съгласно заключението, мобилен
телефон „iPhone“, ИМЕИ №.. и ИМЕИ №.. не е могъл да бъде достъпен, тъй като бил
защитен с парола. От паметта на мобилен телефон „iPhone“, модел „А1178“ е извлечена
кореспонденция (чат) в приложението WhatsApp с потребител, обозначен с името „М.Н.Н.“.
От приложението към заключението разпечатки се установява, че подс. Т. многократно
обсъжда с упоменатия потребител продажбата на грамажи - по 0.5 грама „3-4 човека на
седмица веднъж да вземат“. Т. се обръща към лицето „М.“ с искане да приготви „2г....
7
чисти“. Впоследствие „М.“ уведомява Т., че има „18г.“ „Чистак“, които Т. коментира като
„дрога“, която е единствения начин събеседникът й да се развесели. В паметта на същия
телефонен апарат са установени и извлечени на хартиен носител снимка на електронна
везна с налични в нея зелена тревиста маса с тегло 0.58 грама, снимка на метална каничка,
съдържаща бяло прахообразно вещество, снимка от кореспонденцията с „М.“ на стъклена
маса, по която е разпиляно бяло прахообразно вещество.
По отношение на иззетия при претърсването пистолет с надпис EKOL Mod. 2005
Aros compact № AC6100057, c пълнител и два броя боеприпаси, съгласно приложената в
досъдебното производство докладна записка № р-9276 от 05.12.2022 г. по описа на РУ на
МВР - Приморско, той представлява газов пистолет, не е огнестрелно оръжие, по него не са
установени интервенции, в районното управление на полицията не е представено
уведомление за придобиването му, поради което не е регистриран в съответния регистър за
неогнестрелно оръжие. Пистолетът, пълнителят и боеприпасите били предадени за
съхранение в служба КОС при РУ на МВР - Приморско.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваното решение
подробно и последователно, по същество и по отношение на относимите към случая
обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка
относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени свои
фактически положения, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и
стигна до изложените по-горе фактически констатации.
Следователно присъдата на окръжния съд не е необоснована, а събраните в хода на
наказателното производство доказателства по несъмнен и категоричен начин обосновават
приетите за установени и изложени в мотивите към присъдата фактически констатации.
Въззивната инстанция изцяло възприема както извършената преценка на събраните
в хода на проведеното в първата инстанция съдебно следствие доказателствени материали,
така и обоснованите в резултата на тази преценка доказателствени изводи относно фактите.
В мотивите си окръжният съд е посочил, че е изградил изводите си относно
фактите, респ. приел е за установена изложената фактическа обстановка от събраните в хода
на разследването доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на
свидетелите Т.А.,В.К.,В. Л., С.Й., М.Б., С.А., М.К. и Я. Г. /майка на подсъдимата/,
включително показанията пред съдия на свидетелите Й., Б. и А., протокол за претърсване и
изземване в неотложни случаи от 31.08.2022 г. и определение №180/02.09.2022 г. по ЧНД №
382/ 2022 г. по описа на Районен съд - Царево за неговото одобряване, протокол за
доброволно предаване от 31.08.2022 г. на телефонни апарати, протокол за техния оглед като
веществени доказателства, заключенията на извършените физикохимична експертиза №760
от 02.09.2022 г. на БНТЛ при ОД на МВР - Бургас, техническа експертиза № 478 от
17.11.2022 г. на БНТЛ при ОД на МВР - Бургас, докладната записка относно иззетия газов
пистолет и боеприпасите за него, протоколи за предаване и връщане на веществени
8
доказателства, характеристичната справка за подс. Т., справката й за съдимост и другите
събрани в досъдебното производство писмени доказателства - докладни записки,
постановления и писма.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава 27 от НПК –
съкратено съдебно следствие, като подсъдимата е признала изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразила съгласие да не се събират
доказателства относно тези факти.
Обоснована и като такава следва напълно да бъде споделена преценката на
първостепенния съд, че възприетата фактическа обстановка е безспорно установена въз
основа на фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт, по отношение на
които подсъдимата Т. е направила самопризнание по смисъла на чл.371 т.2 от НПК,
одобрено от съда с определение по чл.372 ал.4 от НПК, подкрепено от събраните в
досъдебното производство процесуално годни, и достатъчни в обемно и съдържателно
отношение доказателства и доказателствени средства, посочени по-горе.
С основание окръжният съд е констатирал в мотивите си, че подс. Д. Т., разпитана в
качеството на обвиняема, се е признала за виновна и изразила съжаление, но не е дала
обяснения по същество на обвинението, поради което действително е невъзможно
съпоставянето на нейните обяснения с останалите събрани по делото доказателства.
Настоящата инстанция е съгласна и с констатацията, че показанията на свидетелите
Й., Б. и А. съдържат съвпадащи твърдения, че от години преди инкриминираната дата
подсъдимата употребявала наркотични вещества, както и предлагала и действително
доставяла и продавала срещу съответни цени марихуана, амфетамин и метамфетамин, като
посочените трима свидетели лично купували от нея различни количества от тези наркотични
вещества. От техните показания, както и от показанията на свид. Л. и отчасти на свид. Колев
наистина се установява, че подс. Т. е продавала наркотици и на летуващи в гр. Приморско
през летния сезон, като връзката с нея за целите на разпространението на наркотични
вещества се осъществявала чрез мобилни приложения, а предаването на веществата и
заплащането им в голям брой случай се осъществявало пред сградата, където подсъдимата
живеела, както и на други места в гр. Приморско.
Правилна е преценката на съда и по отношение на експертните заключения по
извършените физикохимична и техническа експертизи, които действително са изогтвени от
компетентни вещи лица и съдържат точни, научно обосновани и изчерпателни отговори на
поставените им задачи и които заключения са последователни, обосновани и убедителни,
като не пораждат съмнения относно правилността на съдържащите се в тях изводи и
резултати.
Следователно обоснован се явява извода на първоинстанционния съд, че по делото
липсват доказателствени източници, годни да разколебаят или да поставят под съмнение
описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения, които
подсъдимата по реда на ч„л.371 т.2 от НПК е признала и по отношение на които е изразила
9
съгласие да не се събират доказателства.
В този смисъл спор по фактите по настоящото дело липсва, а съответно липсва и
оплакване за необоснованост на съдебния акт.
Въз основа на така правилно установеното по отношение на фактическата
обстановка от страна на окръжния съд, последният е направил и обосновал
законосъобразните си правни изводи относно съставомерността на извършеното от
подсъдимата Д. И. Т., а именно, че с деянието си тя е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.354а ал.1 изр.1 предл. четвърто вр.чл.63
ал.1 т.3 от НК, като на 31.08.2022 г. в гр. Приморско, макар и непълнолетна, но като
разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си,
без надлежно разрешително, съгласно чл.73 ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл.1 и сл. от Наредба за условията и реда
за разрешаване на дейностите (НУРРД) по чл.73 ал.1 от ЗКНВП, държала с цел
разпространение високорискови наркотични вещества, както следва: 0.385 грама коноп, със
съдържание на тетрахидроканабинол 9.30% на стойност 2.31 лева; 0.138 грама кокаин, със
съдържание на бензоилметилекгонин 45.30% на стойност 11.73 лева; 0.025 грама коноп, със
съдържание на тетрахидроканабинол 10.30% на стойност 0.15 лева; 0.359 грама коноп, със
съдържание на тетрахидроканабинол 8.00% на стойност 2.15 лева, всички на обща стойност
16.34 лева, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г.
Безспорно по делото е установено, че по отношение на упоменатите по-горе
наркотични вещества - марихуана с различно съдържание на активния компонент и кокаин,
подсъдимата е упражнявала фактическа власт и по този начин е реализирала
изпълнителното деяние „държане“.
Няма съмнение и относно това, че субстанциите, предмет на обвинението,
представляват високорискови наркотични вещества и са посочени в Приложение №1 към
чл.3 т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
издадена на основание чл.3 ал.2 от ЗКНВП (ДВ, бр.30/1999г.).
Категорично е установено и това, че при извършване на деянието на 31.08.2022 г.
подс. Д. Т., родена на родена на .. г., е била на навършени .., т.е. била е непълнолетна в
горната граница на непълнолетието, като по делото действително липсват твърдения и
доказателства към инкриминираната дата или при разглеждане на делото тя да е страдала от
ментални или психически дефицити, или от вродени или придобити заболявания, които да
поставят под съмнение способността й да разбира свойството и значението на постъпките
си, или да ги ръководи. В този смисъл правилно първата инстанция е направила извод, че
подсъдимата е наказателно отговорно лице по смисъла на чл.31 ал.2 вр.ал.1 от НК.
Законосъобразна е преценката на окръжния съд по отношение на съставомерността
на извършеното от подсъдимата и от субективна страна. Действително от субективна страна
престъплението е извършено при пряк умисъл като форма на умишлена вина. Подс. Т.
несъмнено е съзнавала общественоопасния характер на стореното, и в частност, че не
10
разполага с надлежно разрешително за дейности свързани с наркотични вещества и
прекурсори, но въпреки това упражнявала фактическа власт върху 2 вида високорискови
наркотични вещества - марихуана и кокаин, с цел да ги разпространява в нарушение на
законовата забрана.
Събраните по делото неоспорени от подсъдимата и защитата й доказателства и
установените по несъмнен начин факти досежно видовото разнообразие на държаните
наркотични вещества, скритото им съхраняване на различни места в обитаваната от нея стая,
установените чрез техническата експертиза чатове, касаещи производство, снабдяване и
доставка на наркотични вещества, както и свидетелските показания, че сред познатите си Т.
от години била известна като лице, което употребява наркотици и може да достави при
поискване и срещу заплащане марихуана и амфетамин/ метамфетамин, обосновават извод,
че деянието е осъществено при доказаната специална цел за разпространение на
наркотичните вещества. Наред със съзнанието относно държането на вещества, които са
наркотични такива и държането им е забранено от закона, подс. Т. е предвиждала и искала
настъпването именно на съставомерния престъпен резултат, който в случая е реализиран с
факта на държането на посочените в обвинението видове наркотични вещества с
предвидената в закона съставомерна цел за тяхното разпространение.
При извършената проверка на правилността на атакувания съдебен акт настоящата
инстанция стигна до заключението, че следва напълно да бъде споделена изложената в
мотивите към атакуваното решение детайлна аргументация досежно съставомерността на
осъщественото от подсъдимата.
В жалбата, по повод на която е образувано настоящото въззивно производство и във
връзка с която се извършва проверката на първоинстанционния съдебен акт, се съдържа
изрично оплакване за незаконосъобразност на същия вкл. материална такава, но по
същество не се оспорват изводите на съда по отношение на съставомерността на
извършеното от подсъдимото лице. Изразява се категорично несъгласие с реда, по който е
било определено наказанието, като подробно и обстоятелствено се аргументира тезата, че е
следвало да бъде приложен института на освобождаване на подсъдимата от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Първостепенният съд изключително внимателно, задълбочено и детайлно е обсъдил
въпроса по какъв ред следва да бъде наложено наказанието по отношение на подс. Д. Т. в
настоящия случай и аргументирано и законосъобразно е преценил и заключил, че не са
налице условията за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Аргументацията на съда за вземането на това решение е изложена в мотивите към
присъдата подробно и последователно, като въззивната инстанция напълно я възприела и я
споделя.
С основание окръжният съд е счел за необходимо да обърне внимание на естеството
на производството и особеностите в развитието му преди да изложи съображения по
11
основния спорен въпрос - за съотношението и приоритетното приложение на разпоредбите
по чл.63 ал.1 от НК и чл.78а от НК.
Безспорно е, че при първото разглеждане на делото т.е. в производството по НОХД
№ 1032/ 2023 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, предходният съдебен състав е одобрил
споразумение за решаване на делото, с което спрямо подс. Д. Т. е бил приложена
разпоредбата на чл.78а ал.6 от НК и тя е била освободена от наказателна отговорност за
извършеното престъпление по чл.354а ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК и е санкционирана с
административно наказание „обществено порицание“, чрез публикуване съдържанието на
одобреното споразумение в сайта на Община Приморско за срок от 1 месец.
С решение № 204/28.03.2024 г., постановено по КНД № 1050/ 2023 г. на ВКС, I н.о.,
върховната съдебна инстанция е възобновила наказателното производство и е отменила
определението на съда за одобряване на споразумението за решаване на делото, като е
приела изрично, че споразумението е одобрено в нарушение на закона, защото
приложението на института по чл.78а от НК е допустимо само когато престъплението,
предмет на наказателното производство, отговаря на изискванията на чл.78а ал.1 б.„а“ от
НК от гледна точка на неговата наказауемост, която за умишлено престъпление е до 3 години
„лишаване от свобода“, като това е основна положителна обективна предпоставка за
приложение на този институт, която е предвидена по изричен начин в разпоредбата на
чл.78а ал.1 б.“а“ от НК и тя е относима единствено към естеството на повдигнатото
обвинение - предмет на наказателното производства и няма отношение към неговия
извършител.
Съставът на ВКС, който е възобновил производството е посочил и това, че
предпоставките, относими към привлеченото към наказателна отговорност лице или други
елементи от състава на престъплението са посочени от законодателя съответно в
разпоредбите на чл.78а ал.1 б.“б“ и б.„в“ НК, а характеристиките на престъплението -
предмет на производството следва да отчитани съобразно очертаните елементи в
съответната норма от особената част на НК, като преценката за възможното приложение на
института на чл.78а НК трябва да бъде правена въз основа на предвиденото в съответната
санкционна част на нормата.
Касационната инстанция е категорична, че в случая предвидената в разпоредбата на
чл.63 от НК редукция на наказанието (обусловена от възрастта на извършителя) няма
значение защото не е характеристика на престъплението и че по обвинение за извършено
престъпление по чл.354а ал.1 от НК е невъзможно да бъде приложен института по чл.78а
НК, тъй като за това умишлено престъпление е предвидено наказание, което значително
надхвърля това, посочено в чл.78а ал.1 б.“а“ от НК и съответно първостепенният съд като е
одобрил споразумението, включително в частта за приложението на чл.78а НК, по този
начин е допуснал нарушение на чл.282 ал.7 от НПК, тъй като съдържанието му противоречи
на закона.
Цитираното решение на ВКС не е изолирана съдебна практика на касационната
инстанция т.е. не е единственото в този смисъл. Аналогично е и произнасянето с решение №
12
247/16.05.2011 г. по НД № 1473/2011 г. на ВКС, I-во н.о. Недопустимо е преценката за
размера на наказанието да се извършва след редукция на наказанието по реда на чл.63 ал.1
от НК. Редуцираното на наказанието по реда на чл.63 от НК заради непълнолетието на дееца
не е предвиденото в Особената част на НК за съответното престъпление, а представлява
смекчаване на обема на наказателната му отговорност заради особеното обстоятелство,
свързано с личността на дееца. Редукцията на наказанието за непълнолетни, предвидена в
разпоредбата на чл.63 НК, предвижда намаляване на размера или замяна в по-леко на
предвидените в особената част на НК наказания именно с оглед на това качество на дееца.
Видно от мотивите към проверяваната присъда, първоинстанционният съд не се е
задоволил само с възпроизвеждане на доводите, съдържащите с в решението на ВКС, с
което производството е било възобновено, а е изложил свои подробни допълнителни
съображения в подкрепа на направената преценка за неприложимост на института по чл.78а
от НК в настоящия казус, които съображения този състав на въззивния съд намира за
основателни и напълно ги споделя.
С основание окръжният съд е отбелязал, че в разпоредбите на чл.63 от НК и на
чл.78а от НК законодателят е ползвал идентичен словесен подход относно наказанията - в
чл.63 ал.1 от НК е ползвана формулировката „предвидените в особената част на този кодекс
наказания“, а в чл.78а ал.1 б.„а“ от НК - „за престъплението се предвижда наказание“, като и
в двата случая с цитираните изрази се обозначава едно и също понятие - едно или няколко
наказания, предвидени за всяко конкретно престъпление в особената част на НК, но
различното е, че смекчаването на наказателната отговорност за непълнолетните по чл.63 от
НК /чрез намаляване размера на наказанието или замяната му с по-леко по вид наказание/ не
настъпва по право и само въз основа на закона, а се осъществява единствено от съда при
постановяване на съдебния акт по същество на делото, и само при условие, че въпросите по
чл.301 ал.1 т.1 и т.2 от НПК са получили положителен отговор. Основанията за
освобождаване от наказателна отговорност на дееца на основание чл.61 ал.1 и чл.78а ал.1 от
НК са предвидени паралелно в чл.301 ал.1 т.4 от НПК, докато разпоредбата на чл.63 от НК
поначало не е основание за освобождаване от отговорност, а само за нейното смекчаване.
Правилно е посочено, че при първоначалната преценка дали определено
престъпление с оглед на предвиденото за него наказание попада в обхвата на чл.78а от НК,
се взема предвид именно предвиденото в Особената част на НК наказание за
престъплението, без да се извършват каквито и да било редукции, включително по реда на
чл.63 от НК. Редакцията на текста чл.78а ал.6 от НК, тълкувана във връзка с разпоредбата на
ал.1 б. „а“ от същия член, не оставя никакво място за съмнение, че извършеното
престъпление във всички случаи следва да отговаря на ограниченията за наказаемост,
посочени в ал.1, отнасящи се до пълнолетни извършители /в частност за престъплението да
се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание,
когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание,
когато е непредпазливо/, а когато деецът е непълнолетен, на същия не се налага
административно наказание „глоба“, а се налага административно наказание „обществено
13
порицание“ или възпитателна мярка. Разпоредбата на чл.78а ал.6 от НК, регламентираща
приложението на института специално по отношение на непълнолетни категорично не
съдържа изискване предвиденото за извършеното престъпление наказание най-напред да
бъде редуцирано на основание чл.63 от НК, и след това да се преценява дали попада в
границите на чл.78 ал.1 от НК. Напротив, цитираната правна норма ясно и недвусмислено
предвижда най-напред да са налице основанията по ал.1, което включва и коментираното
ограничение за наказуемост /за престъплението да се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от
свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо/ и деянието да е
извършено от непълнолетно лице.
Изключително сериозен аргумент в подкрепа на преценката за неприложимост на
института по чл.78а от НК в конкретния случай е обстоятелството, че наказуемостта на
престъпленията, очертана чрез предвидените за тях наказания в особената част на кодекса,
не се променя поради факта, че конкретното престъпление е извършено от непълнолетно
лице и в тази връзка напълно логично и с основание първата инстанция е отбелязала, че
престъплението по чл.354а ал.1 от НК, например, наказуемо с „лишаване от свобода“ от 2 до
8 години и „глоба“ от 5 000 до 20 000 лева, е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК, и не се
трансформира в по-леко поради факта, че е извършено от непълнолетен, какъвто е
настоящият случай. С основание съдът се е позовал и на разпоредбата на чл.21 ал.4 от НК,
според която особените обстоятелства, поради които законът изключва, намалява или
увеличава наказанието за някого от съучастниците, не се вземат предвид за останалите
съучастници, по отношение на които тези обстоятелства не са налице. С оглед
непълнолетието на извършителя, законодателят е предвидил определени отклонения чрез
ограничаване на видовете наказания /чл.62 от НК/ и тяхното смекчаване по размер и вид
/чл.63 от НК/, но тези специални правила се прилагат само спрямо конкретния непълнолетен
деец и то едва във фазата на индивидуализиране на наказанието, съгласно изричната
регламентация на чл.63 ал.3 от НК.
Въз основа на тези съображения обосновано първостепенният съд е навел като
довод и принципното положение, че хронологично и логически първо следва да се извърши
преценка за наличието на предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност при
условията на чл.78а ал.1 от НК вкл. по отношение на наказуемостта на конкретното деяние и
едва след тази преценка и при извод за неприложимост на чл.78а от НК, на обсъждане ще
подлежи въпроса за редукцията на наказанието по реда на чл.63 ал.1 и ал.2 от НК, което
евентуално да се извърши от съда с присъдата съгласно чл.63 ал.3 от НК, или при съдебния
контрол за законосъобразност по реда на чл.382 ал.7 от НПК преди одобряване на
постигнато между страните споразумение по чл.381 - чл.384а от НПК.
Неоснователни са възраженията на защитата на подсъдимата по повод на отказа на
окръжния съд да приложи института по чл.78а от НК като освободи подсъдимата от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание вкл. и наведените доводи
във връзка със съдържащото се в жалбата /възпроизведено в с.з. пред въззивния съд/
14
тълкуване на относимите към случая разпоредби от наказателния закон.
Не може да бъде споделена тезата, че редукцията настъпва „екс леге”, т.е. чл.62 –
чл.63 от НК съставят "кодекс" в кодекса - досежно санкционирането на непълнолетните
извършители на престъпления, както и че разпоредбата на чл.63 от НК е част от правната
квалификация на деянието с произтичащите от това последици. В тази връзка настоящият
съдебен състав намира за необходимо още веднъж да посочи, че например престъплението
по чл.354а ал.1 от НК, каквото престъпление е предмет и на настоящото производството, по
закон се наказва с „лишаване от свобода“ от 2 до 8 години и „глоба“ от 5 000 до 20 000 лева
и следователно е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК, но не се трансформира в по-леко
поради факта, че е извършено от непълнолетно лице. Нито в теорията, нито в съдебната
практика има спор по отношение на това, че ако извършителят на дадено престъпление е
непълнолетен, това обстоятелство не променя квалифицирането му като тежко по смисъла
на чл.93 т.7 от НК ако за него по закон е предвидено наказание лишаване от свобода повече
от пет години, независимо от редукцията по чл.63 от НК.
Неоснователно е и позоваването на разпоредбата на чл.63 ал.3 от НК и направеното
в жалбата тълкуване на тази норма. Според цитираната разпоредба, в пределите по
предходните алинеи съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета, а
според разпоредбата на чл.54 ал.1 от НК, която е включена в глава пета, съдът определя
наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се
ръководи от разпоредбите на общата част. Нормата на чл.63 от НК несъмнено е свързана с
наказуемостта на деянието, извършено от непълнолетно лице, но предвидената в
разпоредбата на чл.63 от НК редукция на наказанието (обусловена от възрастта на
извършителя) няма значение за приложимостта на института по чл.78а от НК защото не е
характеристика на престъплението. Разпоредбата на чл.78а ал.6 от НК предполага
извършването на преценка най-напред дали са налице основанията по ал.1, което включва и
коментираното ограничение за наказуемост /съобразно предвиденото в съответната норма от
Особената част на НК/ и едва след това деянието да е извършено от непълнолетно лице.
Не може да се възприеме и тезата, че доколкото непълнолетните извършители
изначално носят облекчена отговорност спрямо пълнолетните за извършено престъпление и
съответно ако се приеме, че приложението на чл.78а от НК спрямо непълнолетни
извършители ще се извърши без редуциране по чл.63 от НК, това би поставило
пълнолетните и непълнолетните лица в еднакво правно положение. Последното очевидно не
е така, доколкото в разпоредбата на чл.78а ал.6 от НК изрично е предвидено, че когато
непълнолетни лица се освобождават от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с
налагане на административно наказание, спрямо тях не се налага административното
наказание „глоба“ /каквото се налага на пълнолетните извършители/, а административно
наказание „обществено порицание“ или дори възпитателна мярка. При това положение в
никакъв случай не може да се говори за еднакво третиране на пълнолетните и
непълнолетните извършители на престъпления в процедурата по чл.78а от НК
С оглед на всички изложени по-горе констатации и аргументи, настоящата въззивна
15
инстанция стигна до извода, че преценката на окръжния съд за неприложимост на института
по чл.78а от НК в конкретния случай и решението на подсъдимата да бъде наложено
наказание по „общия“ ред са правилни и законосъобразни.
Действително за престъплението по чл.354а ал.1 изр. 1 предл. четвърто от НК се
предвижда наказание „лишаване от свобода” от 2 до 8 години и кумулативно наказание
„глоба“ от 5 000 до 20 000 лева, но предвид обстоятелството, че при извършването му подс.
Т. е била непълнолетна, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 т.3 и т.5 от НК срокът на
наказанието „лишаване от свобода“ се редуцира до 3 години, а наказанието „глоба“ се
заменя с наказание„обществено порицание“.
Правилно е отчетено, че разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК вр.чл.58а ал.1 от НК
задължава съда в случаите, когато подсъдимият е направил самопризнание на
обстоятелствата по обвинението по реда на чл.371 т.2 от НПК, което е било одобрено с
определение по чл.372 ал.4 от НПК, да му определи наказание по реда, предвиден в Общата
част на НК, след което да го редуцира с една трета и така да индивидуализира окончателния
размер на наказанието.
Именно с оглед на естеството на процедурата, по която е протекло производството
пред първата инстанция, съдът е съобразил, че след редукцията по чл.63 ал.1 т.3 от НК, за
престъплението по чл.354а ал.1 изр. 1 предл. четвърто от НК не е налице специален
минимум на наказанието „лишаване от свобода“, различен от посочения в чл.39 ал.1 от НК,
но аргументирано е направил констатация, че липсват многобройни и/или изключителни по
своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, обосноваващи необходимост от
приложение на привилегированата разпоредба на чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ предл. второ от НК,
чрез замяна на наказанието „лишаване от свобода“ с „пробация“ или „обществено
порицание“ и поради това обосновано е взел решение наказанието за извършеното
престъпление да бъде определено по реда на чл.54 ал.1 от НК.
Действително по делото липсват многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимата обстоятелства, а наличните такива, които смекчават отговорността й /адекватно
и задълбочено посочени и коментирани от окръжния съд в мотивите на проверявания
съдебен акт/ нямат такъв изключителен характер, така че въз основа на тях да може да се
обоснове извод за несъразмерна тежест и на най-лекото предвидено в закона наказание за
извършеното престъпление. С оглед на това обосновано и законосъобразно наказанието е
било определено именно по реда на чл.54 от НК, а не по реда на чл.55 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът адекватно е преценил и отчел
степента на обществена опасност на деянието като съответстваща на обичайната обществена
опасност за подобен род посегателства.
В тази връзка с основание в мотивите към присъдата е посочено, че конкретното
извършено от подсъдимата престъпление по чл.354а ал.1 изр. 1 предл. четвърто от НК има
за предмет относително ниски количества наркотични вещества.
Същевременно правилно е отбелязано, че в случая се касае за два отделни вида
16
наркотик, като марихуаната, макар в малки количества, е била укрита на различни места, а
кокаинът е с много високо съдържание на психоактивния компонент бензоилметилекгонин
(45.30 %), което позволява приготовление на множество дози чрез примесване с други
помощни вещества. Следва да бъде споделена констатацията на първостепенния съд, че ако
свидетелите А. и К. не бяха извършили проверка на процесната дата, посочените
наркотични вещества с положителност биха били разпространени на други лица, както и че
наличните по делото свидетелски показания дават основание да се направи извод, че подс. Т.
е била ангажирана с разпространение на марихуана и амфетамин/ метамфетамин в течение
на няколко години преди процесната дата и в тази връзка конкретното деяние, за които е
привлечена да отговаря по делото, представлява само епизод от продължителна, устойчива
и добре организирана престъпна дейност, съпътствана от утвърдени контакти със
снабдители и потребители на наркотици, и схема за контакт и поръчки чрез мобилни
приложения. Факт е, че през 2021 г. и през м. юни 2022 г., два месеца преди настоящото
деяние, при полицейски проверки е установено, че подс. Т. разполага у себе си с наркотични
вещества в гр. Приморско и гр. Бургас, което станало причина за образуване на цитираните
по-горе преписка и досъдебно производство.
Обоснована и правилна е преценката на съда по отношение на обществената
опасност на личността на подсъдимата, която макар и да не е висока, не е толкова
незначителна, че да бъде пренебрегната респ. приета за несъществуваща.
Следва да бъдат споделени констатациите на първата инстанция по отношение на
личността на подс. Т., която действително е много млад човек със завършено средно
образование, понастоящем студент, и съвсем нелоши перспективи за реализация в трудово,
социално и личностно отношение. Правилно е посочено, че въпреки данните за
образуваните преписка и досъдебно производство, към инкриминираната дата и
понастоящем подсъдимата е с необременено съдебно минало. Отчетен е и факта, че при
извършеното в стаята й претърсване, Т. е признала държането на наркотични вещества и е
посочила местата, където ги съхранява, в хода на досъдебното производство доброволно е
предала ползваните от нея телефонни апарати, в обясненията като обвиняема и пред съда в
настоящото производство признава виновно поведение и изразява съжаление за стореното.
Същевременно и доколкото по делото наистина са налице доказателства, че подс. Т.
е разпространявала различни видове наркотични вещества сред практически неограничен
кръг лица в течение на години преди датата на конкретното деяние, окръжният съд с
основание е преценил, че у подсъдимата е била изградена дълготрайна и сравнително
устойчива нагласа да извършва свързани с наркотици престъпления.
В този смисъл това обстоятелство правилно е било преценено като отегчаващо
отговорността на подсъдимата, като тази преценка напълно се споделя и от проверяващия
съдебен състав, тъй като по делото наистина са налице доказателства, че подсъдимата
продължително време и системно, независимо от възрастта си, е била ангажирана в дейност
по разпространение на високорискови наркотични вещества основно и преди всичко сред
млади хора на нейната и/или близка до нейната възраст.
17
При наличието на коментираните както смекчаващи, така и отегчаващи
отговорността обстоятелства досежно деянието и неговия автор, първостепенният съд
обосновано и законосъобразно е преценил и е решил, че размерът на наказанието „лишаване
от свобода“ следва да се определи по реда на чл.54 ал.1 от НК и в диапазона между
установения в чл.39 ал.1 от НК минимален размер от 3 месеца и средния размер на
определеното по реда на чл.63 ал.1 т.3 от НК намалено наказание „лишаване от свобода“ до
3 години, като в частност е определил на подсъдимата за конкретното деяние, предмет на
настоящото наказателно производство, наказание „лишаване от свобода“ в размер на 9
месеца.
И според настоящия съдебен състав, предвид констатираните и обсъдени по-горе
смекчаващи и отегчаващи вината и отговорността обстоятелства, този размер на
наказанието „лишаване от свобода“ е адекватен на извършеното престъпление, съответства
на личната опасност на подсъдимата и би бил достатъчен за да способства за приоритетно
постигане на целите, указани в разпоредбата на чл.60 от НК - преди всичко подс. Т. да бъде
превъзпитана и подготвена за общественополезен труд и паралелно с това, така
определеното по вид и размер наказание „лишаване от свобода“ съдържа потенциал да
способства за постигане в нужната степен и на генералната превенция, така както е
установена в нормата на чл.36 от НК.
На основание чл.58а ал.1 от НК, определеното наказание 9 месеца „лишаване от
свобода“ е било намалено с 1/3, до окончателен размер от 6 месеца, което именно е било
наложено в крайна сметка на подс. Д. Т..
Предвид наличието на всички предпоставки, регламентирани в чл.69 ал.1 вр.чл.66
ал.1 от НК окръжният съд обосновано и аргументирано е стигнал до заключението, че не е
наложително подсъдимата да изтърпи ефективно наложеното й наказание „лишаване от
свобода“. В случая действително са налице не само формалните предпоставки за приложени
на института на условното осъждане, доколкото срокът на наложеното наказание е по-малък
от 3 години и подс. Т. не е била осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, но с оглед на коментираните доказателства и обстоятелства е направена
законосъобразната преценка, че целите на наказанието, и най-вече поправянето и
превъзпитанието на подсъдимата, могат да бъдат постигнати в пълен обем и без да е
необходимо тя бъде принудително отделена от обществото и близките си в място за
лишаване от свобода. С такива съображения съдът правилно е отложим изпълнението на
наложеното наказание 6 месеца „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 2 години, като
следва да бъде споделена преценката, че така определената продължителност на
изпитателния срок ще обезпечи законосъобразното поведение на подсъдимата вкл. и поради
опасността от привеждане в изпълнение на отложеното наказание в случай на извършено
друго престъпление в неговите граници.
Настоящата инстанция намира, че основателно и с оглед постигане в по-пълен обем
на целите на наказанието и в частност за усилване поправителното, превъзпитателното и
превантивното действие на наказанието „лишаване от свобода“, окръжният съд е наложил
18
на подс. Т. и кумулативно предвиденото за това престъпление по-леко наказание „глоба“,
като на основание чл.63 ал.1 т.5 от НК е заменил наказанието „глоба“ от 5 000 до 20 000 лева
с наказание „обществено порицание“. По отношение на това наказание „общественото
порицание“ съдът е постановил същото да се изпълни чрез публикуване на присъдата с
обезличени лични данни на интернет страницата на Община Приморско за срок от 15 дни.
С оглед на изложеното следва извод, че окръжният съд правилно и законосъобразно
се е съобразил с всички обстоятелства, оказващи влияние върху размера на отговорността на
подсъдимата, както по принцип, така и с оглед естеството на деянието, за което е била
призната за виновна.
От първата инстанция са били отчетени адекватно, обосновано и аргументирано
съществуващите по отношение на подсъдимата обстоятелства, влияещи върху размера на
отговорността й. При това положение законосъобразно, справедливо и в съответствие с
целите на наказанието, на подсъдимата са били наложени коментираните по-оре конкретни
наказания като вид и размер. Така адекватно са отчетени всички обстоятелства, имащи
значение за вида и размера на наложените наказания, които са напълно съобразени със
степента на обществената опасност на деянието и на дееца, вкл. и с оглед постигането на
преследваните със самото наказание цели, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, както и
в разпоредбата на чл.60 от НК, предвид обстоятелството, че подсъдимата е била
непълнолетна по време на извършване на деянието.
Проверяваната присъда е законосъобразна и в частта си относно произнасянето по
веществените доказателства /отнемане в полза на държавата на веществените доказателства,
представляващи предмет на престъплението; отнемане в полза на държавата на
веществените доказателства - хартиен плик и опаковки от наркотични вещества и
унищожаването им като вещи без стойност и разпореждането с вещественото доказателство
- един брой пистолет „Ekol Mod. 2005 Arcs Compact № AC6100057“ с пълнител/, както и по
отношение на възлагането на направените по делото разноски.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си настоящата
инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, при
което не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимата, а и на процесуалните
права на всички страни за участие в производството въобще.
Тъй като при извършената цялостна въззивна проверка относно правилността на
съдебния акт не се установиха основания налагащи неговата отмяна или изменение, следва
същият да бъде потвърден изцяло.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
19
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 36/11.06.2024 г., постановена по НОХД № 492/2024 г.
по описа на Окръжен съд - Бургас.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС
на Република България в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20