Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 16.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от съдия
Костадинова-Младенова в. гр.дело №
11545 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 141499 от 06.07.2020г., постановено по
гр.дело № 38015/2011 год. по описа на СРС, ГО, 153 състав, са отхвърлени
предявените от „Ч.Е.Б.“ АД ЕИК *******срещу ответника „Д.И.“ ЕООД, ЕИК *******искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр.. с чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания по отношение на ответника:
сумата от 462, 52 лв., представляваща
стойност на потребена електрическа енергия през периода 13.03.2010г.
-15.09.2010г. за обект, находящ се в гр.
София, у. „*******, ведно със законната лихва от. 23.02.2011г. до изплащане на
вземането и сумата от 219.53 лв. мораторна лихва за периода 11.05.2010г.
-08.02.2011г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 1 938/2011г. СРС, 153 състав.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца „Ч.Е.Б.“ АД ***. Твърди,
че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
материалния закон. Оспорва се изцяло изводът на първоинстационния съд, че ответникът
не дължи сумата от 462.52, представляваща сбора на шест броя фактури за период
от 13.03.2010г. до 15.09.2010г. за обект
на потребление гр. София, ул. „*******. Сочи, че по делото са събрани
доказателства относно основателността на исковата претенция. В жалбата се
твърди още, че по делото е доказано по
категоричен начин, че ищецът е потребител на електрическа енергия и е използвал
количества, отразени в приложените фактури. , които не са били надлежно
отчетени, поради неточност в измерването, предизвикана от осъществена
манипулация върху средството за търговско измерване. Сочи, че
първоинстанционният съд необосновано не
е кредитирал събраните по делото доказателства, с които били установени всички
обстоятелства, които са били възложени с доклада по делото по чл. 146 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца. Поради изложеното моли за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се уважи изцяло исковата
претенция. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата
„Д.И.“ ЕООД, ЕИК *******не взема
становище по основателността на въззивната жалба.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено следното:
Предявен е за
разглеждане установителен иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 410 ГПК във вр. с чл. 107 ЗЕ.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваните му части, разгледано по същество е изцяло
правилно.
Въз основа на
Заявление за издаване заповед за изпълнеие по чл. 410 ГПК вх. №
2917/23.02.2011г. СРС. По образуваното ч. гр. д. № 1938/2011г. по описа на СРС
80 състав е издадена Заповед за изпълнение за сумата от 462.52 лв. за доставена
електрическа енергия за периода 13.03.2010г. до 15.09.2010г. ведно с лихва за забава в размер на 29.53 лв.
считано от 11.05.2010г. до 08.02.2011г. Длъжникът е упражнил правото си пхол. 414 ГПК и подал възражение, че не дължи претендираната
сума.
С обжалваното решение е отхвърлен иска на ищеца за признаване за признаване за установено, че ответикът „Д.И.“ ЕООД, ЕИК *******дължи сумата от 462.52 лв, представляваща стойност на потребена електрическа енергия за периода 13.03.2010г -15.09.2010г за обект, находящ се в гр. София, ул. „*******. За да стори това, първоинстанционният съд е приел, че ответното дружество няма качеството на потребител по смисъла на пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ.
Спорно по делото е обстоятелството, е ли ответникът /в производството пред СРС/ потребител на електрическа енергия за посочения обект, съответно негово ли е задължението за заплащане стойността й, за което ищецът е издал фактури.
Съгласно чл. 107 от Закона за енергетиката, доставчикът на енергия може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от потребителя. Според разпоредбата на пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, потребител на енергия или природен гази за битови нужди е физическо лице-собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа енергия.
Още с отговора по исковата молба ответното дружество е оспорило качеството на потребител.
В тежест на ищеца по положителния установителен иск е да докаже, че ответникът е потребител на електрическа енергия. В този смисъл са и били указанията на СРС в доклада по делото, виж л. 26 /пред СРС/. Във връзка с доклада на съда и разпределението на доказателствената тежест, ищецът не е направил доказателствени искания и съответно не е представил доказателства.Този факт не е установен и от изслушаните и приети по делото съдебно-счетоводна експертиза.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства не се установява наличие на облигационно отношение между страните в периода 13.03.2010г. – 15.09.2010г. за доставка на електрическа енергия за обект находящ се в гр. София, ул. „*******. Поради което исковата претенця се явява изцяло неоснователна.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, настоящата инстанция счита, че обжалванато решението е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено
По отношение на разноските:
С оглед
изхода от настоящия спор въззивникът няма право на разноски.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето
решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 141499 от 06.07.2020г., постановено по
гр.дело № 38015/2011 год. по описа на СРС, ГО, 153 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/