№ 135
гр. Благоевград, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500706 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК по въззивна
жалба,подадена от В. Г. М.,чрез надлежно упълномощения адв.Б.,насочена
против решение № 500862 от 17.02.2021г.,постановено по гр.д.№1319/2019 по
описа на РС Разлог.
В жалбата се прави оплакване,че решението е
неправилно,незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните
по делото доказателства.Въззивникът възразява срещу извода на
първоинстанционния съд,че са налице увреждащи действия от негова страна
спрямо кредитора,тъй като кредитът ,по който е длъжник е обезпечен с
ипотека върху друг недвижим имот.По същия договор има още един
солидарен длъжник.Твърди,че имотът,предмет на делото е единствен
жилищен имот на длъжника и като такъв ,банката не би могла да се
удовлетвори от него.Счита,че у него не е налице и знание за увреждане,тъй
като е намирал,че кредитът е достатъчно обезпечен.Поддържа,че и лицето,с
което той е договарял също е нямало знание за увреждане.
Моли да бъде отменено решението,като се отхвърли иска.Претендира
разноски.
1
От въззиваемата страна „Уни Кредит Булбанк“ АД е постъпил писмен
отговор,с който се оспорва жалбата.Претендира разноски.
Р. Г. К. не е изразила становище.
Подадената въззивна жалба е редовна.Постъпила е в срок от лице ,което има
право и интерес от обжалване на съдебния акт.Подадена е от представител с
надлежна представителна власт.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,по
допустимостта му в обжалваната част ,а по правилността му съобразно
наведените във въззивната жалба доводи./чл.26 ГПК/.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.По правилността му съдът
съобрази следното:
Не е спорно по делото,че ищецът „Уникредит Булбанк“АД е кредитор
спрямо В.М..Това е установено с представения по делото Договор между
страните за предоставен ипотечен кредит.Солидарно задължени по него са
въззивникът и съпругата му.По този договор е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по образуваното ч.гр.д.№1263/2011 на РС
Видин. Образувано е и изпълнително производство по изп.д.№ 328 /2012 на
ЧСИ М.И..
През 2017г. М. е дарил на сестра си Р.К. 1/ 2 ид.ч. от ПИ с идентификатор
21498.350.171 по КККР на гр.Добринище и ½ ид.ч. от сградата ,построена в
него със сочения в исковата молба нот.акт за дарение №91 т.3 рег. №4565
347/2017 на Нотариус В..
Събрани са гласни доказателства.Според св.К.П. имота има наследствен
характер и приживе майката на страните е имала желание имота да остане на
Р.К.,тъй като тя е полагала грижите за нея.Другата свидетелка М.А. дава
показания,че въззивникът й е споделил,че отдавна е напуснал гр.Добринище
,живее в гр.Видин,но е в гр.София да си търси работа.Във влошено
здравословно състояние е.Споделил й е също така,че със сестра си са в лоши
отношения.Майка му е била болна,но сестра му се е грижила за нея.
При така установеното от фактическа страна,от правна съдът прие следното:
Предмет на конститутивния иск по чл. 135 от ЗЗД е потестативното
субективно материално гражданско право на ищеца-кредитор (което той може
да упражни единствено чрез предявяване на този иск пред съда) да бъде
2
обявена само спрямо него за недействителна (т. нар. „относителна
недействителност”) дадена правна сделка или друго правно или фактическо
действие на ответника-длъжник, с които последният го уврежда. Искът е
основателен при наличието на следните материалноправни предпоставки:
ищецът да е кредитор на ответника-длъжник; извършеното от последния
действие/сделка да уврежда интереса на ищеца-кредитор, т.е. да осуетява или
да затруднява по някакъв начин упражняването на правата му спрямо
ответника-длъжник; последният да е знаел за увреждането към момента на
извършването на атакуваната сделка, а когато тя е възмездна – и
договарящото с него лице (съконтрахента му – също ответник по иска) трябва
да е знаело за увреждането.
Според ал.2 на чл. 135 ЗЗД - знанието се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра
на длъжника.
По така разгледания по делото иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД са
налице всички предпоставки за уважаването му.Ищецът е кредитор на
ответника,който ответник се е разпоредил чрез дарение на сестра си със своя
недвижим имот след възникване на задължение за плащане към кредитора.
Възраженията на въззивника са неоснователни. Той твърди,че не е налице
увреждане,както и знание за увреждане,тъй като кредитът е бил обезпечен с
ипотека върху друг недвижим имот и по процесния кредит-сочен от ищеца е
имало и друг съдлъжник.
Законът разпорежда, че цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечение на неговите кредитори (чл. 133 от ЗЗД). С оглед на това всяко
отчуждаване на имот от патримониума на длъжника, обективно води до
намаляване на неговото имущество и от там и възможностите на кредитора да
се удовлетвори. Това само по себе си го уврежда. / в т. см. и Решение № 137
от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 836/2009 г., III г. о., ГК, производство по
чл. 290 ГПК /.Увреждането е обективен факт,като с отчуждаване на имот
логично е да се предполага,че увреждащ този на когото дължиш,защото
намаляваш възможностите му да се удовлетвориш.
В случая се касае за безвъзмездна сделка дарение,поради което знанието на
надарената Кафаринова е без значение.
Неоснователен е и доводът за неоснователност на иска,тъй като
3
имотът,който М. е дарил е било единственото му жилище и е
несеквестируемо. Съдебната практика е последователна,че „с извършване на
разпореждането несеквестируемостта отпада и длъжникът сам се лишава от
защитата по чл. 444, т. 7 от ГПК и не може да се позовава на нея, тъй като
сам е преценил, че жилището не му е необходимо. Приемането на обратното
би довело до облагодетелстване на недобросъвестния длъжник, а
евентуалното уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, не води до
възстановяване на несеквестируемостта тъй като не връща жилището в
патримониума на разпоредилия се с него длъжник.“/ Определение № 777 от
30.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2274/2019 г., IV г. о., ГК/.
Решението на РС Разлог е правилно и законосъобразно и тъй като изводите
и на двете инстанции съвпадат,то следва да се потвърди.
От страна на въззиваемия е направено възражение за прекомерност на
възнаграждението на процесуалния представител на „Булбанк
„АД.Представени са доказателства за платено възнаграждение по фактура от
919.90 лв. ,а с ДДС 1103.88 лв.Минималното възнаграждение с оглед цената
на иска по Наредба №1 /2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждение –чл.7 ал.2 т.3 е 650лв.Искът по чл.135 ал.1 ЗЗД е от
категорията,които обуславят сложност на доказване и провеждане на
процесуални действия, сложност има и по приложението на материалното
право.Същевременно пред въззивната инстанция не са извършвани
съществени процесуални действия,на които представляващия ищеца да е
присъствал.Следва да се редуцира възнаграждението до 700 лв.,при
минимален размер по Наредба №1/2004г. 650 лв.,а с ДДС - 840 лв.До размера
на тази сума следва да се присъдят и направените разноски на въззиваемата
страна.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 500862 от 17.02.2021г.,постановено по
гр.д.№1319/2019 по описа на РС Разлог.
ОСЪЖДА В. Г. М. ЕГН ********** да заплати на „Уникредит Булбанк“
АД сумата от 840 лв.,направени по делото разноски пред ОС Благоевград.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба,подадена
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5