НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 4609
гр. Варна, 30.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 5857 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от А.Ж.И., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез
пълномощника му адв. Б.Д. *** срещу „***“, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление ***, с която са предявени искове с правно основание чл.128, т.2 КТ,
чл.224, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на
ищцата следните суми:
- Сума в размер на 2680 лева, представляваща дължимото
брутно трудово възнаграждение за месеците ноември и декември 2017г.(по 500 лева
месечно) и януари, февруари и март 2018г. (по 580 лева месечно), ведно със
законната лихва считано от датата на депозирането на исковата молба –
16.04.2019г. до окончателно изплащане на задължението;
- Сума в размер на 154.09 лева, представляваща обезщетение
за забава, начислена върху дължимото брутно трудово възнаграждение за период от
падежа на всяко задължение до 11.04.2019г.;
- Сума в размер на 1176 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 17 работни дни за 2017г., 20 работни
дни за 2018г. и 5 дни за 2019г., ведно със законната лихва считано от датата на
депозирането на исковата молба – 16.04.2019г. до окончателно изплащане на
задължението;
- Сума в размер на 800 лева, представляваща част от
дължимото месечно трудово възнаграждение уговорена за компенсиране на
направените от ищеца пътни разноски в размер на 3.20 лева за смяна за общо 25
смени (25 месеца по 10 смени месечно) в периода от 01.03.2017г. до 30.03.2019г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищецът
работил в ответното дружество като охрана с месторабота в гр.***, общ.***, обл.***
в периода от ***г. до ***г. Между страните било договорено трудово възнаграждение
в размер на 500 лева месечно, платимо не по-късно от 30-то число на месеца, в
който е положен труда. Трудът бил упражняван на смени от по 24 часа с два дни
почивка или средно по 10 смени месечно. Работодателя се задължил да заплаща на
ищеца добавка към трудовото възнаграждение в размер на 3.20 лева на смяна, с
което да компенсира извършените от ищеца пътни разноски.
Трудовото
правоотношение било прекратено в края на м. март 2019г., за което на ***г. му
била връчена заповед № *** от ***г. за прекратяване на трудов договор № ***г.
Ищецът
твърди, че не му е връчван за подпис трудов договор и трудовото правоотношение
между страните възникнало от 01.03.2017г., от която дата полагал труд за
ответното дружество.
Трудовите
възнаграждения били изплащани в брой, като на ищеца не били изплатени
възнагражденията за м.11 и м.12 2018г. в брутен размер на 500 лева всяко от тях
и за м.01, м.02 и м.03 2019г. в брутен размер на 560 лева всяко. През цялата
2018г. ищецът многократно канил ответника да му заплати дължимите трудови
възнаграждения, което останало безрезултатно, а обяснението на работодателя
било, че не са постъпили достатъчно средства в дружеството.
Ищецът
бил освободен от работа и без да му бъде заплатено дължимото обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 17 работни дни за 2017г., 20
работни дни за 2018г и 5 работни дни за 2019г.
Ищецът
моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответното дружество не е изразило становище по
иска, като не е депозирало писмен отговор в законоустановения срок, не е
изпратило представител, който да се яви в първото по делото съдебно заседание,
и не е направило искане за разглеждането му в тяхно отсъствие.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 и
чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На ответника е указано, че при непредставяне на писмен
отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено
неприсъствено решение.
С оглед изложените в исковата молба твърдения и
предвид представените от ищеца писмени доказателства съдът намира, че
предявените искове са вероятно основателни. Ищецът е представил надлежно
заверени за вярност копия от заповед № ***г. за прекратяване на трудов договор
№ ***г. и от трудовата си книжка, които подкрепят твърденията в исковата молба
за възникване и съществуване на трудово правоотношение между страните в
процесния период. Ответникът не е представил в указания му по чл.190 ГПК срок
копие от трудовото досие на ищеца, което следва да се преценява по чл.161 ГПК в
подкрепа на твърденията в исковата молба.
Предвид приетите по делото писмени доказателства,
съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни.
При наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, предявените искове следва да бъдат уважени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени и сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски
в размер на 800 лв., като същите следва да бъдат възложени в тежест на
ответника.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество
ответното следва да заплати дължимите по делото държавни такси за разглеждане
на предявените искове в общ размер на 257.20 лева.
Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „***“, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Ж.И., с ЕГН **********
и адрес ***, следните суми:
- Сума в размер на 2680 лева,
представляваща дължимото брутно трудово
възнаграждение за месеците ноември и декември 2017г. (по 500 лева месечно)
и януари, февруари и март 2018г. (по 580 лева месечно), ведно със законната лихва считано от датата на депозирането на
исковата молба – 16.04.2019г. до окончателно изплащане на задължението;
- Сума в размер на 154.09 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислена
върху дължимото брутно трудово възнаграждение за период от падежа на всяко
задължение до 11.04.2019г.;
- Сума в размер на 1176 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 17 работни дни за 2017г., 20 работни дни за
2018г. и 5 дни за 2019г., ведно със
законната лихва считано от датата на депозирането на исковата молба –
16.04.2019г. до окончателно изплащане на задължението;
- Сума в размер на 800 лева, представляваща
част от дължимото месечно трудово
възнаграждение уговорена за компенсиране на направените от ищеца пътни
разноски в размер на 3.20 лева за смяна за общо 25 смени (25 месеца по 10 смени
месечно) в периода от 01.03.2017г. до 30.03.2019г.
ОСЪЖДА „***“, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***
ДА ЗАПЛАТИ на А.Ж.И., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 800 лева,
представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „***“, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд гр.Варна
сумата от 257.20 лева, представляваща
държавна такса дължима за разглеждане на исковите претенции, на основание
чл.78, ал.6 ГПК
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Страната,
срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от ВОС в
едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е била лишена от
възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: