МОТИВИ
към присъда № 14/15.06.2016 г.,
постановена по
НОХД № 256/2016 г. по описа на Окръжен съд
Съдебното производство е образувано по повод внесен от
Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт по досъдебно производство № 1300/2015
г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх. № 2433/2015 г., пор. № 234/2015 г. по
описа на Окръжна прокуратура гр.Сливен против С.М.Ж. за престъпление по чл.343,
ал.1, б. „в“ предл.1, вр. с
чл.342, ал.1 от НК.
С обвинителния акт подс. Ж. е обвинен в това, че на
25.10.2015 г. в землището на гр.Сливен, на път II-53 км. 126.2, в района на
Детелината за гр. Ямбол, при управление на МПС – лек автомобил „Сеат Леон“ с
рег.№ А 2221 МС, собственост на М. С.Ж., нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП -
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“ и чл.21 ал.2 вр.
ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
стойността на скоростта обозначена с пътен знак“, като се движел с превишена
скорост от 91 км/ч, вместо с максимално разрешената за пътния участък скорост
от 40 км/ч, означена с пътен знак В26, и по непредпазливост причинил смъртта на
С.Ж.Ж., ЕГН **********, от гр.Сливен - престъпление по чл.343 ал.1
б."в" предл.1 вр.чл.342
ал.1 от НК.
Пред СлОС, въпреки
надлежното уведомяване за правата им, близките на пострадалата С.Ж. – нейният
син и нейните родители, не пожелаха да участват в производството като
граждански ищци или частни обвинители.
В производството пред СлОС
подсъдимият призна всички факти и обстоятелства, отразени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. При наличие предпоставките на чл. 371, т.2 и сл. от НПК, съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното
самопризнание от подсъдимия, без да събира доказателства относно фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде ход на съдебното
следствие по реда на глава двадесет и седма от НПК.
В ход по същество представителят на Окръжна
прокуратура ГР.С. поддържа изложената в обвинителния акт фактическа обстановка
и предявеното обвинение. С оглед процедурата, по която се движи делото
акцентира върху наказанието, което намира за съответно на деянието и дееца. Посочва
като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало и добрите
характеристични данни за подсъдимия, изразеното съжаление за случилото се,
обстоятелството, че пътно-транспортното произшествие е съпричинено от друг
неизвестен водач. Предлага да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в
размер близък до минималния, а именно 3 години „лишаване от свобода“, което да
бъде намалено с една трета и на подсъдимия да се наложи наказание 2 години
„лишаване от свобода“. Счита, че наличните добри характеристични данни дават
основание за приложение института на условното осъждане, като предлага
наложеното наказание от 2 години „лишаване от свобода“, да бъде отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 4 години. Пледира на
основание чл.343г от НК подс. Ж. да бъде лишен от право да управлява МПС за
срок от 4 години.
Защитникът на подсъдимия не
обсъжда в детайли фактическата обстановка, с оглед проведеното съкратено
съдебно следствие. Фокусира се върху тежкия житейски отзвук, който ще има върху
подсъдимия загубата на пострадалата. С акцент относно трудовата ангажираност на
подсъдимия като водач на селскостопанска машина, пледира за налагане на условно
наказание „лишаване от свобода“ и възможно най-снизходително наказание
„лишаване от право да управлява МПС“. След обсъждане процесуалните възможности
пред страните в производствата по глава 29 от НПК и съответен паралел с
настоящото производство по глава 27 от НПК, развива теза за евентуално не
налагане на по-лекото наказание – „лишаване от право да управлява МПС“ в
конкретния случай. В заключение моли за снизхождение и определяне на
справедливо и подходящо с оглед личността на подсъдимия наказание.
Подсъдимият С.Ж. в личната
си защита и последната си дума изразява съжаление за случилото се и моли за
по-леко наказание.
От извършения анализ на събраните и проверени в хода
на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността си, като
съобрази самопризнанието на подсъдимия относно фактите и обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, изявлението му да не се събират доказателства за
тях, както и доводите на страните, Окръжен съд – Сливен приема за установени
фактите, описани в обвинителния акт. В тази връзка съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Подс. С.М.Ж. е роден на *** ***.
Със средно образование е, неженен, работи. Не е осъждан.
Подс. С.М.Ж.
е правоспособен водач на МПС категория „В“ и „АМ“ от 22.04.2010 г. Видно от
справка рег.№ 804р-4879/13.11.2015г., издадена от ОД
на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция" /л.53-54 от досъдебното производство/,
като водач на МПС подс. Ж. е бил неколкократно наказван по административен ред
за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата.
От около две години подс. Ж. ***.
На 24.10.2015г. вечерта, в ГР.С. подс. Ж. и постр. С.Ж.Ж., с която били първи братовчеди, решили да отидат на
дискотека в гр. Ямбол, заедно със свид. П. И. и свид. Д.Т.. Около полунощ подс.
Ж. и постр. С.Ж. тръгнали от дома си, намиращ се в ГР.С., кв. „К.“, ул.“В.“ № * с управлявания от подсъдимия
лек автомобил м. „Сеат Леон“ с рег. № А 2221 МС, който бил собственост на баща
му – М. Ж. /л.195 от ДП/. Те минали с автомобила покрай района на жп гарата,
откъдето имали уговорка да вземат свидетелките П. И. и Д.Т., след което подс. Ж.
потеглил в посока към гр. Ямбол. Пострадалата С.Ж. пътувала на предната дясна
седалка, а свидетелките П. И. и Д.Т. на задната седалка на автомобила.
След като излезли от ГР.С. – около 00,30 ч. на 25.10.2015г., подс. Ж.
управлявал автомобила по пътя от ГР.С. до гр.Ямбол – път II-53 със скорост от
около 100 км/ч. В района на пътен възел с път I-6 /детелината за гр.Ямбол/
автомобилът се движел със скорост от около 91 км/ч. В този участък от пътя били
поставени предупредителни и указателни табели за наличие на кръстовище, както и
пътни знаци за ограничаване на скоростта. Подсъдимият преминал с автомобила последователно
покрай два пътни знака – В 26, ограничаващи скоростта съответно до 60 км/ч. и
до 40 км/ч., но не намалил скоростта на автомобила, съобразно с предвидените
ограничения. Той навлязъл в зоната на кръстовището с превишена скорост от около
91 км/ч., в нарушение на разпоредбата на чл. чл.21, ал.2 вр.
ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. При достигане на отклонението,
което е за гр.Бургас, подс. Ж. възприел тъмен лек автомобил, който навлязъл от
дясно на пътното платно спрямо неговата посока на движение. За да избегне удар
в страничната част с внезапно навлезлия в лентата му на движение автомобил,
поради превишената скорост, с която управлявал автомобила си, подсъдимият не
предприел намаляване на скоростта, а решил да промени направлението на
процесния автомобил като го отклони наляво. Чрез няколко последователни
маневри, подс. Ж. отклонил автомобила първо наляво, после надясно и отново
наляво. Според така установения в заключението на назначената по делото съдебна
автотехническа експертиза механизъм на произшествието, при тези действия и в
резултат на превишената скорост на движение от около 91 км/ч, настъпила загуба
на странична устойчивост. Подсъдимият не успял да овладее автомобила. При
последната маневра, той изгубил контрол над управлението му, при което
автомобилът навлязъл в насрещната лента, достигайки лявата ограничителна
мантинела. При последвалия удар, мантинелата се разкъсала, като част от нея
навлязла в купето, причинявайки травматични наранявания на пострадалата С.Ж. и
изпадането й от автомобила. В резултат от получените множество несъвместими с
живота травматични увреждания пострадалата С.Ж. починала на мястото на
произшествието.
Подс. Ж., свид. П. И. и свид. Д.Т. получили по-леки травматични
увреждания, като след настъпване на произшествието, успели да излязат от
автомобила. И тримата били в шок. Подс. Ж. започнал да търси пострадалата, а свид.
Д.Т. подала сигнал за настъпилото ПТП на тел.112. На мястото на настъпилия
пътен инцидент пристигнал екип от служители на ОД на МВР – Сливен, сектор
„Пътна полиция“ в състав свид. Д.Ж. и мл.автоконтрольор
В.В.. Свидетелките П. И. и Д.Т., които били изплашени
и разстроени от случилото се, викали и настоявали пред полицейските служители
да намерят пострадалата. След като осветил района на местопроизшествието, на
около метър от процесния автомобил, свид. Д. Ж. видял на земята безжизненото
тяло на пострадалата С.Ж.. Част от ръката й била на банкета, в близост до
крайпътната мантинела.
На мястото на произшествието пристигнал и екип на ЦСМП – ГР.С.. Подс. Ж.
и свид. П. И. били транспортирани с линейка до МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ – Сливен
за оказване на медицинска помощ. Свид. Д.Т. също отишла за преглед в лечебното
заведение.
В хода на разследването е назначена съдебно-медицинска експертиза на
труп за изясняване на обстоятелствата, касаещи вида и степента на получените от
пострадалата С.Ж. травматични увреждания и причината за настъпилата й смърт.
Видно от експертното заключение, причината за настъпилата смърт на постр. Ж. е
тежкото шоково състояние, в което е изпаднала, вследствие множествените травми
в областта на главата, гръбначния стълб, гръдния кош, белите дробове, корема и
коремните органи, както и значителните травматични увреждания на горните и
долните крайници и изпадането й в състояние на дълбока кома вследствие тежката,
несъвместима с живота гръбначномозъчна и черепномозъчна травма. Според експерта
сами по себе си са били смъртоносни, както уврежданията в областта на главата,
врата, гръдния кош, така и тези в областта на корема и крайниците. Настъпването
на смъртта на пострадалата е било неизбежно и неминуемо. Уврежданията са били
тежки, съчетани, с обхващане на всички области на тялото, със засягане на
жизненоважни органи и системи.
Видно от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза,
установените и описани увреждания се дължат на действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне с такива предмети и
притискане на травмираните области на тялото между такива предмети. Според
експерта, всички получени травми се дължат на автомобилната травма и
настъпването на смъртта е пряка и непосредствена последица от възникналото ПТП.
Локализацията на уврежданията сочи, че ударите по тялото на пострадалата са
били множествени, разположени във всички области на тялото – в областта на
главата, врата, гърдите, корема и крайници. Уврежданията в областта на лицето и
врата добре отговарят да са получени вследствие рязко удряне по тези области на
тялото от челната част на разчленена еластична метална мантинела. Ампутацията
на горния десен крайник също добре отговаря да е получена от навлязлата в
купето на автомобила метална мантинела. От заключението на назначената
експертиза е видно, че най-тежки са били уврежданията получени в областта на
врата и гръдния кош. Настъпването на смъртта на постр. С.Ж. е в пряка и
непосредствена причинна връзка с получените травматични увреждания при
възникналото ПТП.
По делото са назначени и съдебно-медицински експертизи за установяване
на вида и степента на получените от подс. Ж. и свид. П. И. травматични
увреждания. Видно от експертното заключение, в резултат от настъпилото ПТП,
подс. Ж. е получил следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма,
охлузвания и разкъсно-контузна рана в дясната половина на лицето и дясната
вежда; контузия на лицето с данни за счупване на носните костици; контузия на
лявото ходило с разкъсно-контузна рана в областта на петата. Така установените
и описани в експертното заключение травматични увреждания са причинили на подсъдимия
„Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.
Видно от експертното заключение, в резултат на настъпилото пътнотранспортно
произшествие, свид. П. И. е получила автомобилна травма, изразяваща се в
следните телесни увреждания: контузия в областта на главата с леко изразени
повърхностни охлузвания в дясната половина на лицето; контузия на гръдния кош в
областта на гръдната кост и дясната му половина без рентгенологични данни за
фрактура на кости; контузия в областта на дясната раменна става без
рентгенологични данни за фрактура; контузия в областта на дясната лакетна става
без рентгенологични данни за фрактура; контузия в областта на дясната гривнена
става без рентгенологични данни за фрактура; контузия в областта на дясната
тазобедрена става без рентгенологични данни за фрактура; контузия в областта на
пети пръст на десния крак с рентгенологични данни за неразместено счупване на
междинната фаланга на пръста.
Според експертното заключение, счупването на средната фаланга на пети
пръст на ходилото на десния крак, без разместване на костните фрагменти, не
води до функционално значими затруднения в движенията на едноименния крак,
които са отзвучали в рамките на 20-25 дни. Заедно с останалите множествени
натъртвания в дясната половина на тялото на постр. П. И. посоченото увреждане е
осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „Временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“ (разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК).
По делото са назначени съдебно-химически експертизи за изясняване на
обстоятелствата относно наличие на алкохол във взетите за изследване проби
кръв. Видно от протокол за химическа експертиза № 373/27.10.2015г./л.38 от ДП/,
в изпратената за изследване проба кръв, взета от С.М.Ж. не е доказано наличие
на етилов алкохол. Видно от протокол за химическа експертиза №
377/28.10.2015г./л.40 от ДП/, в изпратената за изследване проба кръв, взета от
трупа на постр. С.Ж. не е доказано наличие на етилов алкохол.
В хода на разследването за изясняване причините за настъпилото ПТП е
назначена автотехническа експертиза, от заключението на която е видно, че
скоростта на движение на автомобила „Сеат Леон“ преди ПТП е около 91 км/час.
Опасната зона за спиране на автомобила „Сеат Леон“ е около 73 метра.
Траекторията на движение на автомобила преди удара е без контакт с неизвестния
автомобил. Водачът на автомобила „Сеат Леон“ е предприел промяна на
направлението за движение, което е на около 93 метра от мястото на удара. Това
разстояние съответства на минимално възможно разстояние от 30 м. преди
мисленото разположение на неизвестния автомобил в зоната на кръстовището.
Според експертното заключение, водачът на автомобила не е имал техническата
възможност да предотврати ПТП при скоростта на движение. Опасната зона за
спиране на автомобила при 40 км/ч. е около 22 метра. При движение на автомобила
със скорост от 40 км/ч. и същите действия на водача на неизвестния автомобил и
водача на „Сеат Леон“ не би настъпила загуба на странична устойчивост. Водачът
на автомобил „Сеат Леон“ е имал техническата възможност да предотврати ПТП и в
условията на предприето спиране към момента на възприемане на неизвестния
автомобил. Видно от заключението на назначената автотехническа експертиза,
техническите причини, довели до възникналото пътно-транспортно произшествие са:
- движението на автомобила „Сеат Леон“ със
скорост над максимално разрешената от 40 км/ч. Технически правилно е водачът на
автомобила да се съобрази с наличието на последователни ограничения на
скоростта, първото от които е на 324 метра преди ориентира и е от 60 км/ч.,
след което на 150 метра след него до 40 км/ч., дублирано с нов знак на 118
метра преди ориентира. В случай, че водачът се бе съобразил с така посоченото
ограничение, би имал техническата възможност своевременно да намали скоростта и
да спре преди неизвестния автомобил;
- предприетото технически неправилно навлизане на
неизвестния автомобил по пътя с предимство при наличие на приближаващ се
автомобил. Технически правилно е водачът на неизвестния автомобил да пропусне
движещия се по пътя с предимство автомобил и след това предприеме навлизане по
него.
В хода на разследването са извършени и процесуални действия, с оглед
ангажиране на доказателства за установяване на навлезлия на пътя лек автомобил
и самоличността на неговия водач. Въпреки проведените ОИМ и извършените
действия по разследване, не са установени данни за автомобила и за водача на
същия, който като е предприел техническо неправилно навлизане по пътя с
предимство е допринесъл за настъпването на съставомерния престъпен резултат.
От приложените по делото справка за
съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние е
видно, че подс. Ж. не е осъждан, притежава лек автомобил, работи. От приложените
по досъдебното производство характеристични справки /л.43 и 47 от ДП/ се
установява, че подсъдимият няма криминалистическа регистрация, няма криминални
прояви, не е извършвал нарушения на обществения ред, няма заведени преписки
срещу него за извършени престъпления. Отразено е, че проявява загриженост за майка
си и баща си, които живеят съответно в гр. Айтос и с. Винарско.
Изложените фактически обстоятелства се доказват по
безспорен и категоричен начин от събраните в хода на производството
доказателства, а именно: показанията на свидетелите по делото, заключенията на назначените
експертизи /съдебно-медицински, автотехническа, оценителна, техническа и химически
експертизи/, приложените писмени
документи.
Свидетелските показания на П. И., Д.Т., Д.Ж. и Ж.Ж. съдът
намери за последователни, логични, взаимнодопълващи
се, кореспондиращи едни с други и относими към
предмета на доказване. Първите две свидетелки са пътували в катастрофиралия
автомобил и са възприели лично обстоятелства, пряко относими
към предмета на доказване – времето и мястото на произшествието, авторството на
деянието, разположението на пътниците в автомобила, обстоятелствата, при които
е настъпило ПТП, последващите действия на пътувалите
в автомобила лица. Свид. Д.Ж. е посетил местопроизшествието и пресъздава лични
възприятия относно обстановката след пътния инцидент. Показанията на свид. Ж.Ж. – баща на постр. С.Ж. съдът също намери за относими към предмета на делото, доколкото касаят отношенията между пострадалата и подсъдимия,
както и обстоятелства относно непълнолетния син на пострадалата. В хода на
досъдебното производство са разпитани и редица други лица, чиито показания
съдът намира за неотносими към предмета на доказване.
Тези лица са били издирени и разпитани в рамките на предприетите действия по
установяване на неизвестния автомобил и неговия водач, предприел
техническо неправилно навлизане по пътя с предимство и допринесъл за
настъпването на пътнотранспортното произшествие. Предприетите в хода на
разследването действия по издирване на съпричинилия
инцидента водач не са дали резултат и тъй като показанията на разпитаните в
тази връзка лица не допринасят към изясняване на фактите относими
към обвинението, съдът не ги взе предвид при произнасянето си. Съдът кредитира само гласните
доказателствени източници, от които се установяват релевантни за делото факти,
приети за установени по-горе.
Заключенията на изготвените
по делото експертизи – съдебномедицински, автотехническа, оценителна, техническа
и химически експертизи – съдът цени, като намира, че имат съществено значение
за изясняване на обстоятелствата по делото. Заключенията са изготвени от
компетентни вещи лица, в чиито знания, безпристрастност и обективност съдът няма
основание да се съмнява. Пред настоящия състав страните не оспорват
заключенията, а последните са приобщени към материалите по делото по надлежния
процесуален ред.
Съдът кредитира и
приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на пътнотранспортно
произшествие, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум, копия
от медицински документи, справка за нарушител/водач, справка за съдимост,
характеристични справки, протокол за преглед на записи от охранителни камери,
справка от сектор „КАО“ при ОД на МВР – Сливен и др. Писмените доказателствени източници са приложени и
приети като доказателства, намират се в отношение на допълване с останалите
доказателствени материали, не се оспорват от страните и са приобщени по
съответния процесуален ред – чрез прочитането им.
Съдът констатира, че в досъдебното производство подсъдимият
– тогава в качеството на обвиняем, се е признал за виновен по повдигнатото му
обвинение, като е дал подробни обяснения за случилото се. Съдът кредитира тези
обяснения, доколкото съответстват с останалите кредитирани доказателствени
източници и тъй като са относими към предмета на
доказване. Съдът съобрази, че дадените в досъдебното производство обяснения
съответстват и с направеното пред първоинстанционния съдебен състав от подс. Ж.
самопризнание относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
След анализ на доказателствената съвкупност съдът
констатира, че събраните в досъдебната фаза, приобщени към материалите по
делото в съдебната фаза на процеса, доказателствени източници кореспондират с
направеното от подсъдимия пред съда самопризнание. От тях се извличат по
безспорен начин фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
които съдът прие за установени по-горе.
Въз основа на приетото
за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият С.М.Ж. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав по чл.343, ал.1, б."в", предл.1
вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 25.10.2015 г. в
землището на гр.Сливен, на път II-53 км. 126.2, в района на Детелината за гр. Ямбол, при управление на МПС
- лек автомобил „Сеат Леон“ с per. № А 2221 МС, собственост на М. С.Ж., е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно
чл.21
ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, съгласно който
„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава стойността на скоростта обозначена с пътен знак“, като
се движел с превишена скорост от 91 км/ч., вместо с максимално разрешената за
пътния участък скорост от 40 км/ч., означена с пътен знак В 26, и по
непредпазливост причинил смъртта на С.Ж.Ж. от ГР.С..
От обективна страна категорично от събраните
доказателства се установява, че на инкриминираната дата и място подс. Ж. е
управлявал процесния лек автомобил „Сеат Леон” в нарушение на правилата за
движение по пътищата. Подс. Ж. е нарушил правилото за движение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като нарушението се изразява в това, че ограничение сигнализирано с пътен
знак В 26 от 40 км/ч в съответния участък, подсъдимият е управлявал лекия
автомобил със скорост от 91 км/ч. Видно от заключението на назначената
автотехническа експертиза една от техническите причини, довели
до възникналото пътно-транспортно произшествие е именно движението на
автомобила, управляван от подсъдимия със скорост над максимално разрешената от
40 км/ч. Според заключението, в случай, че водачът се бе съобразил с така
посоченото ограничение, би имал техническата възможност своевременно да намали
скоростта и да спре преди неизвестния автомобил. Вещото лице е категорично, че
при движение на автомобила със скорост от 40 км/ч и същите действия на водача
на неизвестния автомобил и водача на лекия автомобил „Сеат Леон“ не би
настъпила загуба на странична устойчивост. Именно поради настъпилата загуба на
странична устойчивост, подсъдимият не успял да овладее автомобила и е изгубил
контрол над управлението му, при което автомобилът навлязъл в насрещната лента,
а впоследствие се ударил в лявата мантинела. В резултат на този удар са били
причинени на пострадалата С.Ж. множеството несъвместими с живота травматични
увреждания. По тези съображения съдът прие, че в пряка причинна връзка с
настъпилия резултат е допуснатото от подсъдимия нарушение на правилото на чл.
21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, а именно движението с 91
км/ч, явяваща се превишена скорост спрямо сигнализираната с пътния знак
максимално разрешена скорост от 40 км/ч. в съответния пътен участък.
Приемайки,
че високата скорост на движение на автомобила „Сеат Леон“ е в пряка причинна
връзка с настъпилото ПТП,
съдебният състав оправда подсъдимия да е извършил престъплението, в което е
обвинен, поради нарушение на чл. 20, ал.2, изр.2 от ЗДвП. Константна е съдебната
практика, че значение за правната квалификация на деянието имат само онези
нарушения на правилата, които са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен престъпен резултат – в случая единствено и само превишената скорост
на движение на управлявания от подсъдимия лек автомобил.
Установените по безспорен начин факти, описани
по-горе, подкрепени от доказателствената наличност и признати от подсъдимия
като част от обстоятелствата изложени в обвинителния акт обосновават безусловно
извод, че действията на подсъдимия при управлението на процесния лек автомобил
„Сеат Леон” и нарушението на правилата за движение по пътищата, са довели до
съставомерния резултат – причиняване смъртта на постр. С.Ж.. Правилна с оглед
на тези констатации е квалификацията на деянието по чл.343, ал. 1, б. „в“ предл.1 вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
Деянието е извършено от подс. Ж. по непредпазливост.
Отношението на подсъдимия към настъпването на общественоопасните последици е непредпазливо,
като се касае за престъпна небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици в резултат на извършеното от него нарушение на
правилата за движение по пътищата, подробно описано по-горе, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди.
При така установената конкретика съдът
намери подс. Ж. за виновен по повдигнатото му обвинение във връзка с
допуснатото нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП,
като съобрази събраните по делото доказателства и самопризнанието на
подсъдимия, което кореспондира с доказателствената съвкупност.
Като причини за осъществяване на деянието съдът прие неправилното
отношение на подсъдимия към правилата за движение по пътищата, подценяване
опасността от движение с превишена скорост.
При
индивидуализацията на наложеното на подс. Ж. наказание, съдът съобрази
принципите за неговата законоустановеност и индивидуализация и обуславящите вината и отговорността на
подсъдимия обстоятелства.
Съдът отчете високата обществена
опасност на извършеното от подсъдимия деяние, предвид засегнатите важни
обществени отношения, свързани с опазване на човешкия живот при управление на
МПС, респ. спазване на установените правила за управление на МПС. Тази опасност
принципно е взета предвид от законодателя при определяне санкционната част в
специалната разпоредба на материалния закон. Разпоредбата на чл.343, ал.1, „в” предл. първо от НК предвижда наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 до 6 години.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете съдействието, оказано от подсъдимия на разследващите
органи във фазата на досъдебното производство, критичното му отношение и
съжалението за извършеното, чистото му съдебно минало. Самопризнанието на
подсъдимия не би могло да се отчита като допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство, доколкото същото е условие за разглеждане на делото по реда на
гл.27 от НПК. За направеното самопризнание подсъдимия получава редукция на
наказанието с една трета, поради което съдът не може да го отчита отново при
индивидуализация размера на наказанието. Съдът отчете и факта, че подсъдимият е
трудово ангажиран, че липсват данни каквито и да е извършени от него криминални
прояви или нарушения на обществения ред. Не на последно място, съдът съобрази,
че ПТП е настъпило не само по вина на подсъдимия, но е съпричинено, в това
число и настъпилия общественоопасен резултат, от неустановения по делото водач
на внезапно навлезлия на платното неизвестен автомобил. Технически неправилното
поведение на това лице е отчетено като втора причина за настъпване на инцидента
в заключението на автотехническата експертиза.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства следва да вземат предвид допуснатите от подсъдимия като водач на
МПС предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, както и
несъставомерните, но настъпили в резултат на ПТП леки телесни повреди на
другите лица, пътували в катастрофиралия лек автомобил.
Така посочените обстоятелства обосновават извода на
съда, че наказанието за извършеното престъпление следва да се определи при
условията на чл. 54 от НК, отчитайки превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като се индивидуализира на три години „лишаване от свобода” – в
размер между минималния и средния, предвиден в закона за това престъпление. На
основание чл.58а, ал.1 от НК съдът редуцира така определеното наказание с една
трета и наложи на подсъдимия Ж. наказание в размер на две години „лишаване от
свобода”. Съдът счете, че така отмереното наказание „лишаване от свобода“ е
съответно на деянието и дееца, предвид наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства и отговаря на критерия за справедливост.
Съдът обсъди и възможността за
определяне на наказанието на подсъдимия при условията
на чл.55 от НК и стигна до извод, че не са налице предпоставките за това. Вярно
е, че са налице смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, но предвид
наличието на отегчаващи такива, както и настъпилия тежък резултат, съдът прие,
че смекчаващите отговорността обстоятелства не са от съответния характер, за да
формират извод за несъразмерна тежест на предвиденото наказание. Приложението
на този институт би било проява на прекомерна и неоправдана с оглед целите на
наказанието снизходителност и би било в явно противоречие с преследваните цели
на наказанието.
Съдът намери, че за да бъдат постигнати
целите на наказанието посочени в чл.36 от НК, не е налице необходимост
подсъдимият да изтърпява ефективно наложеното му наказание две години „лишаване
от свобода”. В тази връзка съдът съобрази чистото съдебно минало на подс. Ж.,
изразеното критично отношение към деянието, действията след настъпване на
произшествието, добрите характеристични данни, трудовата му ангажираност,
наличието на ангажименти към родители и семейството на пострадалата. Съдът
прецени подсъдимия като личност, която сама по себе си не разкрива значима
обществена опасност, доколкото извън това престъпление липсват данни за други
противообществени прояви. По тези съображения заключи, че не е необходимо
подсъдимият да изтърпява ефективно наложеното му наказание „лишаване от свобода”,
а на същият да бъде дадена възможност да се поправи с отлагане изпълнението на
наказанието за изпитателен срок от 4 години, на основание чл.66 ал.1 от НК.
В съответствие с
разпоредбата на чл.343 г от НК
съдът лиши подсъдимия Ж. от правото да управлява МПС за срок от три години. На
първо място съдът съобрази, че липсва претендираната
от защитата възможност на подсъдимия да не бъде наложено това кумулативно
наказание, с оглед императивния характер на разпоредбата на чл.343г от НК. Съдът
съобрази разпоредбата на чл. 49, ал.2 от НК, съгласно която, когато лишаването
от права се налага едновременно с наказание „лишаване от свобода”, неговият
срок може да надминава срока на лишаването от свобода най-много с 3 години. В
конкретния случай съдът наложи наказание лишаване от права за срока на
наказанието „лишаване от свобода“ преди редукцията, като не завиши същото, ръководен
от вида и характера на упражняваната от подсъдимия трудова функция. На второ
място, не може да бъде игнориран и факта за наличие на допуснати и по-рано нарушения
на правилата за движение по пътищата. Тези обстоятелства обосновават извод, че
съдът следва и е длъжен да наложи наказанието по чл.343г вр.
чл.37, ал.1 т.7 от НК, като лишаването от право да управлява МПС не може да
бъде в размер по-малък от този на наказанието „лишаване от свобода“ преди
редукцията му по чл.58а, ал.1 от НК.
Определените размери
на наложените наказания съдът намира за справедливи и съответстващи на тежестта
и обществената опасност на престъплението и подходящи да повлияят поправително
и превъзпитателно на подсъдимия към спазване на законите, установените правила
и добрите нрави. Съдът счита, че така определените наказания ще въздействат
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други подобни
деяния, а освен това ще се въздейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото.
По правилата на процеса и предвид съобразителната част
на ТР № 4/11.02.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ОСНК на ВКС, съдът осъди подсъдимия да заплати в
полза на държавата по бюджета на ОД на МВР – Сливен сумата от 949,10 лв. за разноски, направени в
досъдебната фаза на процеса.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени и предадени на 22.06.2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: