РЕШЕНИЕ
Номер 260170 14.09.2020 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На двадесети юли 2020 Година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Мария Колева
като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 2887 по описа за 2020 година
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000158/09.04.2020г
на Директора на РД “АА” - гр.Пловдив, с което на „ТРАЙЧОТРАНС” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Кукуш”, № 18,
ет.1, ап.3, представлявано от Т.К.М., на
основание чл.104, ал.1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/, е наложена “Имуществена санкция” в
размер на 1000 /хиляда/ лв за извършено административно нарушение по чл.10, §2,
изречение 1 от Регламент 561/06, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 36-0000158/09.04.2020г на Директора на РД “АА” -
гр.Пловдив, с което на „ТРАЙЧОТРАНС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, ул. „Кукуш”, № 18, ет.1, ап.3, представлявано от Т.К.М., на основание чл.104, ал.1 от Закон за
автомобилните превози /ЗАвПр/, е
наложена “Имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лв за извършено
административно нарушение по чл.10, §2, изречение 1 от Регламент 561/06, вр.
чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Жалбоподателят
„ТРАЙЧОТРАНС” ЕООД, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени
процесното наказателно постановлние като неправилно и незаконосъобразно.
Редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема
становище по спора.
Въззиваемата страна – РД “АА” - Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. До съда е депозирано писмено становище, в което излага доводи за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът,
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА
Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление
е издадено против „ТРАЙЧОТРАНС” ЕООД, за това, че на 08.11.2019 г. около 11:00
часа в гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“ № 82, ет. 2 - от представените
документи и от представената информация в дигитален вид от карта на водача №
0000000064113001 на водача Т.М. при извършване на комплексна проверка на
транспортното предприятие „Трайчотранс“ ЕООД, притежаващо лиценз № 13913 за
международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу
възнаграждение се установи, че: 1. Транспортното предприятие не е организирало
работата на водача Т.К.М. с ЕГН ********** по такъв начин, че да е в състояние
да спазва изискванията на глава II от Регламент № 561/2006 г., който за период
от 24 часа след края на предходната нормална дневна почивка завършила в 06:00
часа на 06.06.2019 г., водачът М. от 21:08 часа на 06.06.2019 г. до 06.00 часа
на 07.06.2019 г., е ползвал намалена дневна почивка от 08 часа и 52 минути,
която е по- малко с 00:08 часа от законоустановените 9 последователни часа
намалена дневна почивка. Водачът М. е трябвало да започне ползването на тази намалена
дневна почивка не по-късно от 21:00 часа на 06.08.2019 г. Нарушението е
извършено при управлението на товарен автомобил категория N3, мзрка Рено с per.
N2 СВ9856ВМ.
С това е нарушен чл.10, §2, изречение
1 от Регламент 561/06, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Актът
за установяване на административно нарушение е съставен на 08.11.2019 г. от В.С.Д.
- **** в ОО „Автомобилна администрация“ - гр. Русе, изпълняващ служебните си задължения
на територията на ОО „Автомобилна администрация“ - гр. Пловдив за времето от
04.11.2019 г., до 08.11.2019 г. на основание Заповед № РД-01 - 900/01.11.2019
г. на изпълнителен директор на ИА „Автомобилна администрация“ - гр. София. Актът бил съставен в присъствието на
представляващ жалбоподателя, който се запознал със съдържанието на акта и го
подписал без възражения. Получил и препис от акта.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на съставения АУАН, като отразената в
същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в
АУАН.
Тази
фактическа обстановка се установяав от приложените и събрани по делото писмени
доказателства, както и то гласните такива-показанията на актосъставителя Д.,
който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни и
съотвестващи на писмените доказателства по делото.
Въз
основа на събраните доказателства, съдът намира за установено, че действително жалбоподателят
не е организирал работата на конкретния водач по смисъла на чл.10, §2,
изречение 1 от Регламент 561/06, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр, доколкото последният,
за период от 24 часа след края на предходната нормална дневна почивка,
завършила в 06:00 часа на 06.06.2019 г., за периода 21:08 часа на 06.06.2019 г. до
06.00 часа на 07.06.2019 г., е ползвал намалена дневна почивка от 08 часа и 52
минути, която е по-малко с 00:08 часа от законоустановените 9 последователни
часа намалена дневна почивка, като действително тези правила се намират в глава
II от Регламент № 561/2006 г.
В цитираната
глава на регламента, обаче, са визирани изисквания за екипажи, време на
управление, почивки по време на работа и почивки, като почивките за конкретния
случай са уредени в чл.8 от глава II от Регламент № 561/2006 г. и едва от там в
т.2 се извежда предвиденото правило, че за всеки период от 24 часа след края на
предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал
следващата дневна почивка. Ако частта от дневната почивка, която попада в този
24-часов период, е поне 9 часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна
почивка се разглежда като намалена дневна почивка.
От така
даденото описание на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП и
определената му правна квалифиция, позоваваща се на общи разпоредби, без
посочване на конкретното правило от глава II от Регламент № 561/2006 г., не
става ясно от къде се извежда то и коя е правната му основа. Допълнително объркване създава отразеното в описанието,
че М. е трябвало да започне ползването на конкретната намалена дневна почивка
не по-късно от 21:00 часа на 06.08.2019
г. По този начин не са изпълнени минимално изискуемите реквизити, съответно
на АУАН и НП. Коментираните
процесуални нарушения са от категорията на съществените, тъй като пряко
рефлектират върху правото на защита на наказаното лице и възможността му да я
реализира в пълен обем, тъй като го поставя в невъзможност в пълна степен да
узнае за какво нарушение е наказан, кои са правнорелевнтните факти и
обстоятелства, които следва да оборва и съответстват ли същите на правната
квалификация. Поради въззивните функция на настоящата инстанция
посочените процесуални нарушения не могат да се отстранят, което е основание за
отмяна на постановлението.
На
следващо място и като допълнително самостоятелно основание за отмяна на
процесното НП като незаконосъобразно, съдът намира,че настоящото нарушение
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН при следните
съображения: макар и действително дружеството-жалбоподател да е осъществило
нарушение чрез бездействие, съставляващо липса на създаване на необходимата
организация за работата на конкретния шофьор, във връзка с междудневната му
почивка, то същото не разкрива някаква по-сериозна степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив
по делото се установява, че случаят касае минимално намаление на почивката - с 8 минути, която по принцип трябва да е 9 часа, а е била 8 часа и
52 минути. По делото не са ангажирани
доказателства за влезли в сила наказателни постановления за други нарушения от
този вид, извършени от жалбоподателя. От изложеното става ясно, че макар и да е
било допуснато нарушение от превозвача, то същото не е засегнало в значителна
степен охраняваните от нарушените норми обществени отношения. С извършеното
деяние не са засегнати никакви права и законни интереси на трети лица и не са
им нанесени имуществени вреди. В случая не са предявявани жалби от
заинтересувани лица, не са настъпили вредоносни последици. В конкретния случай
наложеното административно наказание би имало по-скоро негативно, отколкото
поправително, възпитателно и възпиращо въздействие, предвид икономическата
обстановка в страната ни. Ето защо съдът намира, че наказаващият орган не е
съобразил всички обстоятелства около извършване на нарушението, както и
неговата конкретна тежест и вместо да налага наказание на нарушителя, е
следвало единствено писмено или устно да го предупреди,че при повторно
нарушение ще му бъде наложено такова.
С оглед
на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно
постановление № 36-0000158/09.04.2020г на Директора на РД “АА” - гр.Пловдив, с
което на „ТРАЙЧОТРАНС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.
„Кукуш”, № 18, ет.1, ап.3, представлявано от Т.К.М., на основание чл.104, ал.1 от Закон за
автомобилните превози /ЗАвПр/, е
наложена “Имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лв за извършено
административно нарушение по чл.10, §2, изречение 1 от Регламент 561/06, вр.
чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр, следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.
За
изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.