РЕШЕНИЕ
№ 260019
25.03.2021 г., град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 25.02.2021г. при секретар Катя Станоева като разгледа
докладваното от съдията Татяна Тодорова гр. дело № 92 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от К.А.Ш. с вх. № 108235/19.09.2014 г. срещу Софийски градски съд, с която е
предявен иск по чл.2б от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ), по която е било образувано гр.д. № 14299/2014 г. на Софийски
градски съд.
С Определение на САС от 07.02.2019 г. по ч.гр.д. №
549/2019 г., исковата молба е изпратена за разглеждане от Пернишки окръжен съд
(поради отводи на всички съдии от СГС), като е образувано и настоящото гр.д. №
92/2019 г. на ПкОС.
В исковата молба се твърди, че по време на разглеждане
на адм.д. № 2989/2001 г. на СГС, ищецът многократно се надявал скоро да има
справедливо решение, което да му даде възможност да получи в реални граници
имотите оставени му в наследство от неговия баща, като излага доводи, че всяко
отлагане на делото за дълъг период го притеснявало, а липсата на окончателно
решение го изнервяла. Сочи, че поради това не можел да вземе решение как да постъпи,
тъй като искал да надстроява и пристроява имотите. Твърди, че във връзка с
имотите му предстояли и много други решения, като искал да ги оправи, за да не
се налагало неговите деца да се занимават с това. Сочи, че прекарвал много
безсънни нощи, мислейки как да се справи със създалата се ситуация. Твърди, че
направил всичко, което зависело от него и се чувствал безсилен и незащитен от
съдебната институция, нещата се случвали твърде бавно. Излага доводи, че много
се притеснявал, тъй като не искал неговите дъщери да се занимават с проблеми
около наследствените имоти. Твърди, че тези му притеснения започнали след
подаване на заявлението за възстановяване на имотите – на *** г. и продължили с
години. Започнал често да вдига кръвното налягане, което се дължало на нервно
притеснение. Сочи, че всеки път преди съдебно заседание 2-3 дни, кръвното
налягане започвало да се повишава, минал на медикаментозно лечение, а проблема
с кръвното останал за цял живот. Твърди, че се бил появил и друг здравословен
проблем с щитовидната жлеза - тиреотоксикоза, който също се дължал на нервно
напрежение, и в резултат на това заболяване много отслабнал, а също така се
получавала и раздразнителност. С експертно решение на ТЕЛК му била определена **
% трайно намалена работоспособност пожизнено. Твърди, че много тежко преживял невъзможността
да възстанови в реални граници имотите си или да получи компенсаторни бонове за
тях, поради голямо забавяне в процеса, което се отразило много лошо на здравето
му. Излага доводи, че за претърпените притеснения, безсънни нощи, неспокойство,
непрекъснато ходене по дела, заболявания, като артериална хипертония и
тиреотоксикоза, срещи с адвокати и други неприятни за него емоции, се отразили
на неговото здравословно и емоционално състояние през всичките години, а
справедливо обезщетение би била сума в размер на 10000 лева.
Ищецът твърди, че от продължителното разглеждане на
адм.д. № 2989/2001 г. на СГС, претърпял и имуществени вреди в размер на обща
стойност от 34602 лева, тъй като ако бил продал компенсаторните си бонове и бил
вложил парите си в банкова сметка, щял да получи най-малко лихва в размер на
27445.34 лева за периода от 30.09.2005 г. до 30.09.2009 г. Сочи, че делото
могло да приключи до 30.09.2005 г., а не на 30.09.2009 г., което забавяне било
по вина на ответника. Твърди, че през *** г. ищецът продал своите компенсаторни
бонове на цена от 42514.80 лева, но ако ги бил продал през м.*** г. би получил
сума в размер на 49671.46 лева. Поради това твърди, че претърпял загуба от
7156.66 лева.
Поддържа, че адм. д.№ 2989/2001 г. на СГС било
разгледано с общ период на забава на производството от около четири години,
като административната процедура по претендиране на обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди за нарушеното му право на разглеждане и
решаване в разумен срок на делото, била изчерпана.
Искането към съда е да постанови решение, по силата на
което на ищеца да бъде присъдено обезщетение в размер на общо 44602 лева за
нанесени му неимуществени и имуществени вреди за нарушаване правото на
разглеждане и решаване в разумен срок на адм.д. № 2989/2001 г. по описа на СГС,
приключило с окончателен съдебен акт – решение № 11180 от 30.09.2009 г. по
адм.д. № 926/2009 г. по описа на ВАС, ІІІ отделение, от които за неимуществени
вреди – сумата от 10000 лева и за имуществени вреди сумата в размер на 34602
лева, като му се присъдят направените по делото разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника СГС,
с който предявените искове са оспорени по основание и размер, като е заявено
становище за неоснователност на същите, за което в отговора са изложени
подробни доводи. В отговора се твърди, че ответника няма вина за забавяне на
делото, тъй като забавянето било обусловено от изпълнение на законово вменени
задължения, които били изпълнени.
С разпореждане от 18.02.2019 г., ПкОС е конституирал
като ищци по делото (всяка до размер на ½ част от предявените вземания) Д.К.Ш.
и К.К.Ш., поради настъпила в хода на процеса смърт на ищеца К.Ш., починал на ***
г., които са заявили с молба от 08.04.2019 г., че поддържат предявените искове
от покойния им баща.
Ищцата Д.К.Ш. лично и чрез упълномощения си
представител – адв. С., поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като и
си присъдят направените по делото разноски.
Ищцата К.К.Ш. в съдебно заседание не се явява.
Представлява се от упълномощения и представител адв. С., която поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи, като и си присъдят направените по
делото разноски.
Ответникът Софийски градски съд в съдебно заседание не
се представлява. В депозирани по делото писмени молби оспорва предявения иск и
моли съда да го отхвърли, като им се присъдят направените по делото разноски,
ведно с юрисконсултско възнаграждение.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № РС-13-777 от
12.12.2013 г. чрез Инспектората на ВСС до Министъра на правосъдието, наследодателят
на ищците - К.А.Ш. е направил искане за заплащане на обезщетение в размер на
10000 лева за нарушено право на разглеждане и решаване на адм.д. № 2989/2001 г.
по описа на СГС в разумен срок.
По повод депозираното заявление, състав на
Специализираното звено на Инспектората към ВСС е извършил проверка, резултатите
от която е обективирал в констативен протокол от *** г. В хода на извършената
проверка било установено следното:
Със заявление от *** г. до Областния
управител на Област – С., К.А.Ш., заедно с М. А. Ш., Й. А. С. и Д. А.Ш., всички
в качеството им на наследници на А. К. Ш., са поискали реституиране на подробно
посочените в заявлението недвижими имоти, а в случай, че им бъде отказано
реституиране на някои от имотите, са поискали да бъдат обезщетени със специални
жилищни компенсаторни записи, по реда на чл.5, ал.1 от ЗОСОИ.
К.А.Ш., М. А. Ш., Й. А. С. и Д. А.Ш. са
наследници на А. К. Ш., починал на *** г., което се установява от приложеното
по делото удостоверение за наследници № *** г.
По повод подаденото на *** г. заявление от
наследниците на А. К. Ш., със заповед № *** г. на Областен управител на Област С.
било отказано да се уважи искането на наследниците, срещу която заповед била подадена
жалба № 97/767 от 26.10.2001 г. от наследодателя на ищците. Жалбата, заедно с
административната преписка били изпратени на СОС на 18.12.2001 г., а на
27.10.2001 г. получена в съда и образувано адм.д. № 2989/2001 г. Образуваното
пред СГС адм.д. № 2989/2001 г. било прекратено с определение от 21.02.2002 г.,
тъй като било прието, че действията на администрацията по актуване и деактуване
на имоти са вътрешно служебни, и постановените при изпълнението ѝ актове
не са индивидуални административни актове по смисъла на чл.2 от ЗАП.
Против определението била подадена частна
жалба до Върховния административен съд (ВАС), въз основа на която пред ВАС било
образувано адм. д. № 5116/2002 г., по което с определение от 18.07.2002 г., ВАС
е отменил определението от 21.02.2002 г. на СГС, по адм.д. № 2989/2001 г., и е
върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Върнатото в СГС дело на 27.08.2002 г. било
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 04.12.2002 г., когато
съдебното заседание било проведено и постановено определение за приключване
събирането на доказателства, като е бил даден ход по същество.
Поради промяна в статута на съдиите
участващи в заседанието, в което е завършено разглеждането на спора и
невъзможността към момента да бъде постановено решение от същия персонален
състав, с определение от 09.01.2004 г. е отменено определението за даване ход
по същество на делото, и същото е насрочено в открито съдебно заседание за
28.04.2004 г., в което заседание отново е даден ход по същество.
С определение от 17.08.2004 г., съдът е
отменил това определение и е дал указания на жалбоподателя за отстраняване на
констатирани в жалбата нередовности, а с разпореждане от 23.11.2004 г. делото
отново е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 21.03.2005 г.
На 21.03.2005 г. е проведено насроченото съдебно заседание, в което е даден ход
по същество. Заседание на 21.03.2005 г. е било последното за първата фаза на производството
пред СГС.
По депозираната от Ш. жалба, СГС се е
произнесъл с решение от 18.07.2005 г. по адм.д. № 2989/2001 г. , с което е
отменена заповед № *** г. на Областен управител – Област С., като е уважено
искането на заявителите от *** г. за обезщетяване по реда на ЗОСОИ с жилищни
компенсаторни записи за имотите, описани в заявлението, и е оставено без
уважение искането им за реално възстановяване собствеността върху земята на
парцелите.
Против решението е подадена жалба на
26.09.2005 г., по която пред ВАС на 07.11.2005 г. е образувано адм.д №
10458/2005 г. По образуването пред ВАС дело, с решение от 13.03.2006 г., е
оставено в сила решението от 18.07.2005 г. по адм.д. № 2989/2001 г. на СГС,
като така е приключила първата фаза на производството по чл.6, ал.5 от ЗОСОИ.
Делото е върнато в СГС на 15.03.2006 г.,
като на 04.07.2006 г. е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за
02.04.2007 г.
На 01.02.2007 г., делото е пренасрочено за
28.03.2007 г., когато е и проведено насроченото съдебно заседание. Поради
допусната съдебно-техническа експертиза, в проведеното на 28.03.2007 г. открито
съдебно заседание, делото е отложено за 21.11.2007 г., в което съдебно
заседание експертизата е приета, като е дадена възможност на жалбоподателите да
представят нотариално заверени декларации за своите квоти във връзка с
определяне на съответния размер от оценката, а делото е отложено за разглеждане
в открито съдебно заседание за 09.06.2008 г.
В проведеното на 09.06.2008 г. съдебно
заседание, съдът е приел клетвена декларация, в която е констатирал разминаване
относно квотите на страните, поради което е дал нова възможност на
жалбоподателите да посочат квотите си в съсобствеността, и е насрочил делото за
20.10.2008 г.
На 20.10.2008 г. е проведено последното по
делото съдебно заседание, в което съдебният състав е дал ход на делото по
същество.
С решение от 22.10.2008 г. по адм.д. №
2989/2001 г. на СГС, е определено дължимото обезщетение по ЗОСОИ на
заявителите с компенсаторни записи.
Против решението е подадена касационна на 27.11.2008
г., като на 16.01.2009 г. пред ВАС е образувано адм.д. № 926/2009 г. По
образуваното пред ВАС дело е било проведено едно открито съдебно заседание на
14.09.2009 г., след което с решение от 30.09.2009 г. е оставено в сила решението
от 22.10.2008 г., постановено по адм.д. № 2989/2001 г. по описа на СГС. С
постановяването на това решение е приключила втората фаза на производството по
чл.6, ал.6 от ЗОСОИ.
При така установеното по време на
проверката, състава на Специализираното звено на *** г. е съставил Констативен
протокол, в който приел, че производството по адм.д. № 2989/2001 г. на СГС е
продължило 7 години, 9 месеца и 3 дни, от които първата фаза на производството
пред СГС е с продължителност от 3 години и 10 месеца, а производството пред ВАС
е с продължителност от 4 месеца и 13 дни. Прието е, че производството във втората
фаза пред СГС е продължило приблизително 2 години и 10 месеца, а пред ВАС
втората фаза е била с продължителност от 8 месеца и 14 дни, но съгласно
практиката на ЕСПЧ по подобен вид дела, в общата продължителност на съдебното
производство следвало да бъде включена и административната процедура, поради
което след като е прибавил и продължителността на същата, е приел, че общата
продължителност на процедурата е от 10 години, 10 месеца и 13 дни, като е
налице общ период на забава на производството от около четири години.
С писмо изх. № *** г., изходящо от
Директор Дирекция "Процесуално представителство на Република България пред
Европейския съд по правата на човека при Министерство на правосъдието К.А.Ш. е
уведомен, че заявлението му с вх. № *** г. е разгледано от Инспектората към ВСС
и е съставен констативен протокол, като въз основа на установените факти е било
определено обезщетение в размер на 1080 лева, поради което му е предложено
сключване на споразумение.
Видно от приложеното по делото
споразумение от *** г., същото не е подписано от страните.
По делото е разпитан свидетеля В. С. Я.,
съпруг на ищцата А.. Ш., който в показанията си сочи, че познава наследодателя
на ищците от *** г. и с него е споделял неща от живота, без да изпада в
подробности. Сочи, че Ш. е бил разстроен, подтиснат и силно притеснен, поради
забавянето от страна на съда, като се притеснявал, че това забавяне щяло да
доведе до последствия за неговите наследници. Твърди, че Ш. е бил принципен,
морален, достоен и честен човек, и е работил като *** в БНБ, а основните му
притеснения били във връзка с делото. Свидетеля не можа да посочи, от кога
датират здравословните проблеми при наследодателя на ищците, както и не можа да
уточни от кога датират здравословните му проблеми с кръвното налягане.
По делото е приложено и експертно решение
№ *** г. на ТЕЛК, от което се установява, че на К.Ш. му е определена ** % трудово
намалена работоспособност без чужда помощ, с дата на инвалидизиране - *** г., и
водеща диагноза ********************************.
Изслушана е и приета съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице – Р.Л., която е дала заключение, че
законовата лихва за периода от 30.09.2009 г. върху главница от 49671.46 лева е
в размер на 27446.16 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена от приетите по делото писмени доказателства, приложеното адм.д. №
2989/2001 г. на СГС, показанията на свидетеля В. С. Я., както и приета
съдебно-счетоводна експертиза.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, § 1
от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Основанието за допустимостта на предявения
иск е регламентирано в чл.8, ал.2 от ЗОДОВ, съгласно която, гражданите могат да
предявят иск по приключени производства, само когато е изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“
от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.
Разпоредбата на чл.60а, ал.4 от ЗСВ
визира, че заявлението до компетентния административен орган – Министерство на
правосъдието, следва да бъде подадено в 6-месечен срок от приключване на
съответното производство с окончателен акт чрез Инспектората към ВСС.
В отговора на исковата молба ответникът
СГС е навел доводи, че предявеният иск е недопустим, поради липса на
доказателства за изчерпване на административната процедура по реда на глава
трета „а“ от ЗСВ, както и липса на доказателства за неизплащано обезщетение за
претендираните от твърдяното нарушение на правото по чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС вреди.
С исковата молба, подадена приживе от К.А.Ш.,
е предявен иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ, и искане да бъде постановено решение, по силата на което
на ищеца да бъде присъдено обезщетение в размер на общо 44602 лева за нанесени
му неимуществени и имуществени вреди за нарушаване правото на разглеждане и
решаване в разумен срок на адм.д. № 2989/2001 г. по описа на СГС, приключило с
окончателен съдебен акт – решение № 11180 от 30.09.2009 г. по адм.д. № 926/2009
г. по описа на ВАС, ІІІ отделение, от които за неимуществени вреди – сумата от
10000 лева и за имуществени вреди сумата в размер на 34602 лева, като му се
присъдят направените по делото разноски.
Настоящият съдебен състав намира
предявеният иск, в частта, в която е поискал присъждане на имуществени вреди за
недопустим по следните съображения:
Няма спор, че производството по адм.д. №
2989/2001 г. по описа на СГС е приключило на 30.09.2009 г., с влязъл в сила
съдебен акт. От приложените по делото писмени доказателства – писмо от *** г.
от ЕСПЧ и писмо от *** г. на ЕСПЧ, се установява, че жалбата на наследодателя
на ищците К.Ш., с пощенско клеймо от 22.03.2010 г., е заведена под № 19252/2010
г., като „Ш. и други срещу България“, и с Решение от 19.09.2013 г. на ЕСПЧ е
обявена за недопустима, тъй като не са изчерпани вътрешноправните средства за
защита с оглед новосъздадени средства за защита пред националните органи и съд.
Заявлението до компетентния орган е
подадено от Ш. на 12.12.2013 г., при условията и по реда на глава трета „а“ от
ЗСВ, и с оглед разпоредбата на § 8, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр.
98/2012 г.), е подадено в преклузивния 6-месечен срок от постановяване на
решението на ЕСПЧ за недопустимост на подадената жалба вх. № 19252/2010 г. Видно
от същото К.Ш. го е подал чрез Инспектората на ВСС до Министъра на
правосъдието, но в него няма отправено искане да му бъде присъдена сумата от 34602 лева, представляваща имуществени вреди, а е
направено такова за присъждане на сумата от 10000 лева за неимуществени вреди.
При това положение и с оглед изричната разпоредба на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ, след
като в проведената административна процедура за обезщетение за вреди по реда на
глава трета „а“ от ЗСВ, и в хода на тази процедура, наследодателят на ищците не
е поискал присъждане на такова обезщетение, то и следва извода, че не е
изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди, поради което
предявеният от него приживе иск за присъждане на имуществени вреди се явява
недопустим, и производството по делото в тази му част следва да бъда
прекратено, като исковата молба в тази ѝ част върната на ищците, като
правоприемници на починалия в хода на процеса К.Ш..
Искът за присъждане на неимуществени вреди е допустим,
а възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни, тъй като, както
вече бе посочено заявлението е подадено в преклузивния шест месечен срок по §
8, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, и в проведената административна процедура няма
постигнато споразумение, което се установява от представеното непопълнено
такова по делото. Доказателства в противната насока не се събраха. Предвид това
следва да се приеме, че в проведеното административна процедура няма постигнато
споразумение между Министерство на правосъдието и наследодателя на ищците – К.Ш.,
а административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета
„а“ от ЗСВ е изчерпана, и предявеният иск е допустим.
Исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото делото е постъпила в СГС на 19.08.2014 г. и заведена под № 108235. От
приложеното по делото удостоверение за наследници от *** г. се установява, че К.А.Ш.
е починал на *** г., в хода на процеса, като след смъртта си е оставил следните
наследници: Д.К.Ш. и К.К.Ш., които на основание чл.227 от ГПК, с разпореждане
от 18.02.2019 г. са конституирани като страни по делото, всяка от тях до размер
на ½ от предявените искове. С молба от 08.04.2019 г. Д.Ш. и К.Ш. са
заявили, че поддържат предявените искове от пойният им баща.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗОДОВ, при смърт на увредения
неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за
неимуществени вреди - само ако е било предявено пред съд от увредения.
В конкретния случай, искът за неимуществени вреди е
бил предявен от наследодателя на ищците приживе, той е починал в хода на
процеса, поради което и предвид заявеното от неговите наследници, че поддържат
същия, то искът за присъждане на неимуществени вреди за нарушаване правото на
разглеждане и решаване на адм.д. № 2989/2001 г. по описа на СГС в разумен срок,
е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Що се отнася до възражението на СГС, че няма
доказателства за неизплащано обезщетение относно
претендираните от твърдяното нарушение на правото по чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС
вреди, то такова изискване за допустимост на иска от една страна закона не
поставя, а от друга страна по делото не се представиха доказателства, от които
да може да се направи извод, че на наследодателя на ищците му е изплащано
такова обезщетение, и същите да могат да бъдат обсъдени от съда при
постановяване на настоящото решение, с оглед допустимостта на иска. Ето защо и
следва да се приеме, че такова обезщетение на К.Ш. не е изплащано, като искът
за присъждане на неимуществени вреди е допустим и следва да бъде разгледан от
съда.
Разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ предвижда
вътрешноправен механизъм за обезщетяване на вреди, причинени от допуснато
нарушение на чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Основателността на предявения иск е
поставена в зависимост от това да бъде установено нарушение при съобразяване на
посочените в чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ примерни критерии, и при спазване на
установената практика от Европейския съд по правата на човека.
От събраните по делото доказателства се установява, че
съдебното производството по адм.д. № 2989/2001 г. по описа на СГС е продължило
7 години, 9 месеца и 3 дни, като административната процедура по обезщетяване на
собственици на одържавени имоти при условията и реда на ЗОСОИ е продължила общо
10 години, 10 месеца и 13 дни.
При преценка наличие на нарушение относно правото на
разглеждане на делото в разумен срок, и при съобразяване на разпоредбата на чл.2б,
ал.2 от ЗОДОВ, настоящият съдебен състав намира, че е налице забавяне в
администрирането и разглеждането на адм.д. № 2989/2001 г., в каквато насока са
и изводите на състава на Специализираното звено на ИВСС, обективирани в
констативния протокол от *** г., приложен по делото.
Основното забавяне на процедурата е осъществено в
първата фаза на производството, при разглеждане на спора относно съществуване
правото на жалбоподателите за възстановяване на собствеността върху одържавени
имоти, респ. правото им да получат обезщетение. В периода от образуване на
делото пред СГС - 27.12.2001 г. до постановяване на съдебно решение в първата
фаза на производството - на 18.07.2005 г., са насрочени две съдебни заседания,
в които са събирани само писмени доказателства. В тази фаза на производството два
пъти е отменян дадения ход по същество, като и в двата случая, по причини, които
не зависят от жалбоподателя, и първата фаза на производството е продължила
около 3 години и 10 месеца. Следва да се има предвид и това, че част от
забавянето е произлязло от постановеното на 21.02.2002 г. определение от състав
при СГС, което е отменено като незаконосъобразно и делото е върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия, а другата част, при отмяната на
определението за даване на ход по същество, постановено в с.з. на 04.12.2002
г., което е сторено на 09.01.2004 г., с постановяване на определение от съда,
което е удължило производството по делото с около година и половина.
Във втората фаза на производството пред СГС, са
насрочени четири съдебни заседания, като във второто от тях, е изслушана и
приета съдебно-техническа експертиза. Видно от събраните по делото писмени
доказателства, заседанията са насрочвани през продължителен период от време, но
решението във втората фаза на производството е постановено два дни след обявяване
на устните състезания за приключени. Общата продължителност на втората фаза на
производството пред СГС е от около 2 години и 10 месеца, като в този период е
включен и периода на администриране на касационната жалба. Независимо от това администрирането
на делото и насрочването на същото през големи интервали от време, са довели до
прекомерна продължителност и забава на производство с около година и половина,
в каквато насока са и изводите на проверяващите.
Следва да бъде отчетена фактическата и правна сложност
на производството по делото. Съгласно чл.6, ал.6 от ЗОСОИ, оценките и
установените квоти по ал.5, както и отказите на областните управители и
ръководителите на ведомства да удовлетворят искането за обезщетение или начина
за обезщетяване подлежат на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването им по
реда на Гражданския процесуален кодекс пред
съответния окръжен съд. При уважаване на отхвърленото искане съдът назначава
експертиза от лицата по чл.4 и решава окончателно претенцията. С оглед
законодателната регламентация на производство, законът предвижда двуфазно
съдебно производство, което следва да бъде взето предвид при определяне
наличието на нарушение по чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС.
От събраните писмени доказателства не се установява
наследодателят на ищците да е станал причина за неоснователно отлагане на
съдебно заседание, или пък да е правил искане за допълнително събиране на
доказателства, нито пък такова поведение от другите участници в съдебното
производство.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав,
изцяло възприема изводите на състава на Специализираното звено на ИВСС за
нарушение на правото за разглеждане на подадената от наследодателя на ищците
жалба против административен акт пред съда в разумен срок в производството по
адм.д. № 2989/2001 г. на СГС. При спазване на регламентираните в чл.2, ал.2 от ЗОДОВ критерии, съдът като взе предвид, че общата продължителност на
производството е от 10 години, 10 месеца и 13 дни, предмета на производството –
чл.6, ал.6 от ЗОСОИ, фактическата и правна сложност – двуфазно съдебно
производство, поведението на страните и на техните процесуални представители -
наследодателят на ищците не е станал причина за неоснователно отлагане на
съдебно заседание, нито е правил искане за допълнително събиране на
доказателства, поведението на останалите участници в процеса, които също не са
станали причина за неоснователно отлагане на съдебно заседание, нито са правели
искания за допълнително събиране на доказателства, забавяне на развилото се
пред СГС съдебно производство с около три години, респ. забавяне във всяка фаза
на съдебното производство с около година и половина, и като взе предвид, че
това забавяне не е причинено от наследодателя на ищците, нито пък със своето
поведение той е допринесъл за същото, то съдът намира, че следва да присъди на
ищците, като правоприемници на починалия К.Ш., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
Като взе предвид изложеното, съдът намира, че
неразумно дългия общ срок от 10 години, 10 месеца и 13 дни на съдебното
производство (в което е включен и срока на административната процедура),
приключило с постановяване на краен съдебен акт решение на 30.09.2009 г. -
постановен по адм.д. № 926/2009 г. на ВАС, от което е пострадал бащата на
ищците - К.Ш., намира, че са му причинени процесните неимуществени вреди.
Конкретните неимуществени вреди – негативни изживявания се установяват от
показанията на свидетеля Я., преценени по реда на чл.172 от ГПК по отделно и в
съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал, и които съдът
кредитира като логични и последователни. От тях се установява, че като
последица от нарушеното му право на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, К.Ш. е бил разстроен, подтиснат и силно притеснен, поради забавянето от
страна на съда, и се е притеснявал, че това забавяне ще доведе до последствия
за неговите наследници. От друга страна не се установи забавянето на
разглежданото адм.д. № 2989/2001 г. на СГС да е в причинна връзка със
заболяванията, които е имал наследодателя на ищците.
Съдът като взе предвид установените по
делото факти и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, намира, че справедливото парично
обезщетение на наследодателя на ищците – К.Ш. за причинените му неимуществени
вреди - негативни изживявания от нарушеното му право на разглеждане и решаване
на адм.д. № 2989/2001 г. на СГС в разумен срок, следва да се определи в размер
3500 лева. С оглед на това, че същият е
починал в хода на делото и оставил наследници по закон двете си дъщери - ищците
Д.Ш. и К.Ш., конституирани като страни по делото и поддържащи предявеният иск,
всяка от тях до размер на ½ от предявения иск, то ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата Д.Ш., като правоприемник на починалия в хода
на делото ищец К.Ш. сумата от 1750 лева, представляваща ½ част от общо
определеното обезщетение в размер на 3500 лева за
претърпени неимуществени вреди от нарушеното право на разглеждане и решаване на
производството по адм.д. № 2989/2001 г. на СГС в разумен срок, съгласно чл.6, §
1 от ЕКЗПЧОС, а на К.Ш., като правоприемник на починалия в хода на
делото ищец К.Ш., сумата от 1750 лева, представляваща ½ част от общо
определеното обезщетение от 3500 лева за претърпени
неимуществени вреди от нарушеното право на разглеждане и решаване на
производството по адм.д. № 2989/2001 г. на СГС в разумен срок, съгласно чл.6, §
1 от ЕКЗПЧОС. В останалата част до пълния предявен размер от 10000 лева, или за
всяка една от тях съобразно квотата ѝ до по 5000 лева, иска следва да
бъде отхвърлен.
По
разноските:
Ищецът и ответникът са направили искания за присъждане
на разноски по делото, за което са представили и списъци по чл.80 от ГПК, като
ответникът в отговора на исковата молба е релевирал възражение за прекомерност
на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Предвид изхода на делото и с оглед наличните по делото
доказателства за сторени от страните разноски, съдът намира, че върху ответника
следва да бъдат възложени разноски на всяка една от ищците за сумата от по
176.75 лева, представляваща сторени по делото разноски съразмерно на уважената
част от иска, а на ответника с оглед частичното прекратяване на производството
и съразмерно с отхвърлената част от иска, следва да му бъдат присъдени разноски
в размер на 2107.56 лева, като с оглед квотите на ищците, върху всяка една от
тях следва да бъдат възложени разноски в размер на по 1053.78 лева.
При определяне разноските на ищците, съдът взе предвид
това, че починалият в хода на делото ищец е заплатил адвокатско възнаграждение
в размер на 2000 лева, като няма данни по кой от двата иска, каква сума е
договорена. При това положение съдът приема, че той е заплатил адвокатско
възнаграждение по равно за двата иска или от по 1000 лева ма всеки един иск.
Възражението на ответника за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като с исковата
молба са предявени два иска – за присъждане на имуществени и неимуществени
вреди, като заплатеното адвокатско възнаграждение е общо за двата предявени
иска и не е прекомерно.
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ВРЪЩА на основание чл.130 от ГПК, на Д.К.Ш., ЕГН **********
от *** и К.К.Ш., ЕГН ********** от ***, като правоприемници на починалия в хода
на процеса ищец К.А.Ш., ЕГН ********** предявения иск против Софийски градски
съд, с адрес: *** иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на
сумата от 34602 (тридесет и четири хиляди шестстотин и два) лева,
представляващи обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на
нарушение на правото на разглеждане на адм.д. № 2989/2001 г. по описа на СГС в
разумен срок, като процесуално недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 92/2019 г. по описа на Окръжен
съд – Перник в тази му част.
ОСЪЖДА на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ Софийски градски съд, с адрес: *** да заплати на Д.К.Ш., ЕГН ********** от
***, като правоприемник на починалия в хода на процеса ищец К.А.Ш., ЕГН **********,
сумата от 1750.00 (хиляда и седемстотин и петдесет) лева, представляваща ½ част от общо определеното обезщетение от 3500
лева за претърпени неимуществени вреди от нарушеното
право на разглеждане и решаване на производството по адм.д. № 2989/2001 г. на
СГС в разумен срок, съгласно чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен размер от 5000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ Софийски градски съд, с адрес: *** да заплати на К.К.Ш., ЕГН ********** от
***, като правоприемник на починалия в хода на процеса ищец К.А.Ш., ЕГН **********,
сумата от 1750.00 (хиляда и седемстотин и петдесет) лева, представляваща ½ част от общо определеното обезщетение от 3500
лева за претърпени неимуществени вреди от нарушеното
право на разглеждане и решаване на производството по адм.д. № 2989/2001 г. на
СГС в разумен срок, съгласно чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен размер от 5000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ Софийски градски съд, с адрес: *** да заплати на Д.К.Ш., ЕГН ********** от
***, като правоприемник на починалия в хода на процеса ищец К.А.Ш., ЕГН **********,
сумата от 176.75 (сто седемдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки) лева,
представляваща разноски съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Софийски
градски съд, с адрес: *** да заплати
на К.К.Ш., ЕГН ********** от ***, като правоприемник на починалия в хода на
процеса ищец К.А.Ш., ЕГН **********, сумата
от 176.75 (сто седемдесет и шест лева и
седемдесет и пет стотинки) лева, представляваща разноски съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д.К.Ш.,
ЕГН ********** от ***, като правоприемник на починалия в хода на процеса ищец К.А.Ш.,
ЕГН ********** да заплати на Софийски
градски съд, с адрес: ***, сумата от 1053.78 (хиляда петдесет и три лева и
седемдесет и осем стотинки) лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА К.К.Ш.,
ЕГН ********** от ***, като правоприемник на починалия в хода на процеса ищец К.А.Ш.,
ЕГН ********** да заплати на Софийски
градски съд, с адрес: ***, сумата от 1053.78 (хиляда петдесет и три лева и
седемдесет и осем стотинки) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: