№ 22375
гр. С.я, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110145989 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по исковата молба с вх. №
251303/02.08.2024 г., с от С. П. П., ЕГН********** постоянен адрес: гр. С.я,
ж.к. Л* чрез Ц. Д.а - У*, адвокат от САК. личен № **********, адрес на
кантора и съдебен адрес: гр. С.я 1202, бул. „Х* срещу Н. К. Г., ЕГН:
**********, постоянен адрес: гр. С.я, ж.к. Н* с която е предявен осъдителен
иск с правна квалификация чл.127, ал.2 ЗЗД, с който ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца половината от заплатената от нея досега сума по
Договор за потребителски кредит № FL1120090 с „.Ю*" АД, а именно 5 656,58
лв. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане
на исковата молба (02.08.2024 г.) до окончателното изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че с ответника са били
съпрузи, която брак е прекратен, считано от 28.04.2022 г. Твърд, че по време
на брак с ответника са сключили Договор за потребителски кредит №
FL1120090 с „Ю*" АД от 24.09.2020 г.
Сочи, че разрешеният потребителски кредит в размер на 13 760 лв. е по
сметка, открита на нейно име специално за целта по основна причина, че
ищецът се намирал в трудово правоотношение, а Ответника – не. Твърди се,
че само ищецът плащал погасителната вноска по кредита, а ответникът не.
Твърди, че е платил по кредита сумата от 11 313.15 лв. Счита ,че като двама
солидарни съдлъжници всеки трябва да поеме половината от вноската. Затова
моли съда да осъди ответника да заплати половината от вноската по кредита,
1
поради наличие на съдлъжници.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли да се постанови
решение по чл.238 ГПК.
Посочва банкова сметка, на която да се плати сумата: платежна сметка
на името на С.я П. П., ЕГН ********** в „Изипей“ АД с IBAN: *
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. На първо място,
счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не е конкретизирано за какво е
ползваната сумата по изтегления заем. Прави възражения в насока, че заемът
не е теглен за задоволяване на семейни нужди, не е ясно в какво се състоят
твърденията на ищеца, че вещите останали изцяло за ползване на ответника и
майка му в семейното жилище, сумите от кредита за какви подобрения са
извършени, както и каква предприемаческа дейност е финансиран кредита.
Твърди, че не се зная по какви факти да се защитава ответника. Твърди, че
претенцията е неясна. По същността на спора не оспорва, че заедно страните
по делото са сключили договор за кредит с Юробанк по време на брака. Не
оспорва, че същият е прекратен на 28.04.2022 г. Оспорва, че кредитът е
изтеглен за семейни нужди, а е ползван за нужди на ищеца. Твърди, че в
отношенията между страните по делото, ответникът е поръчител по смисъла
на чл.138 ЗЗД, а не солидарен длъжник. Твърди, че ролята на ответника по
кредита е единствено да обезпечи кредита, но не и да усвои кредита. Оспорва,
че сумата по кредита е използвана за закупуване на движими вещи за
семейното жилище, за финансиране на негова дейност с татуировки. Позовава
се на споразумението по чл.50 СК, като твърди, че страните лично са
декларирали, че нямат задължения към трети лица. Твърди, че ищецът е
признал съдебен факта, че процесният заем е лично задължение. Позовава се
на пункт 5 и 6 от споразумението. Моли съда да отхвърли иска.
В открито съдебно заседание (о.с.з.), ищецът се представлява от адвокат.
Моли съда да уважи исковете. Счита, че е доказано, че кредитът е теглен за
задоволяване на семейни нужди. Претендира разноски. Представя списък по
чл.80 ГПК.
В о.с.з. ответникът се представлява от адвокат. Моли съда да отхвърли
иска. Не претендира разноски. В писмени бележки признава, че е теглен
заемът в посочения размер. Оспорва заемът да е теглен по време на брака.
Излага подробни разсъждения защо не следва да се кредитират показанията на
свидетелите и че са противоречиви.
С.ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
2
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 43634/27.10.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 69-81 от
делото).
По делото не се спори, че страните са сключили договор за
потребителски кредит с трето за делото лице „Ю*“ АД на 24.09.2020 г. №
FL1120090. Не е спорно, че сумата по кредита е в размер на 13 760.00 лева.
Кредитът не е търговски, следователно не е целеви и не е ипотечен. Не се
прилагат разпоредбите на ТЗ и Закон за кредитите за недвижими имоти на
потребители. Видно от така представения договор за кредит, същият попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит, както по предмет, така
и по субект и размер на сума (до 75 000 евро) (л.4-18 от делото).
Страните не спорят, че са сключили граждански брак на 07.05.2017 г. и
същият е прекратен по взаимно съгласие по чл.50 СК на 28.04.2022 г. Същото
се установява и от материалите по делото – бракоразводно решение (л.19-22
от делото).
Спорно остава дали заемът е теглен за задоволяване на семейни нужди.
Първо, следва да се отбележи, че заемът е попада в разпоредбите на
ЗПК и е за сумата от 13 760.00 лева. Към момента на сключване на договора за
заем ответникът не е работил, а ищецът е получавал заплата от 1000.00 лева.
Заемът не е обезпечен. От публичния търговски регистър се установи, че
ответникът е едноличен собственик на капитала "Б*" ЕООД, ЕИК *, което
търговско дружество е съществувало към момента на теглене на заема.
Дружеството има наложен запор на дружествени дялове в полза на "Ю*" АД.
Образувано е изпълнително дело №: 20229230400181 по описа на съдебен
изпълнител с рег. № 923. Това е кредитодателя по процесния заем. Ищецът
твърди, че заемът е теглен по време на брака за задоволяване на семейни
нужди и да отваряне студио за татуировки на ответника, тъй като бил татуист.
Това твърдение е в противоречие на интересите на ищеца, тъй като при заем
теглен за семейни нужди, ще се приложи чл.9 от спогодбата по чл.51 СК, което
не ползва, а вреди на ищеца. Същото е твърдението, че заемът за отваряне на
студио за татуировки, тъй като е за нужди на търговското дружество и
3
упражняване на търговска дейност от страна на съпруга ответник. Ответникът
твърди, че заемът не е за задоволяване на семейни нужди. Същото е в
противоречие на неговите интереси, тъй като делимостта на процесното
вземане е на основание чл.6 от споразумението по чл.51 СК. Ответникът не
претендира разноски. Може да се направи извод, че страните се защитават
като твърдят факти и обстоятелства, които са в тяхно противоречие, но са в
полза на противната страна. С оглед изложеното съдът направи обосновано
предположение за голяма вероятност за злоупотреба с права по чл.3 ГПК и
симулативен процес, доколкото твърденията на всяка от страните ползва
другата страна, а не защитава нейното право и обосновано предположение, че
се иска да се увреди кредитора по заема.
При съпоставка на датите на кредита 24.09.2020, от една страна, и
сключването (07.05.2017 г-) и прекратяваното на брака (28.04.2024 г.), от
друга, съдът направи доказателствен извод, че заемът е теглен по време на
брака.
По делото са разпитани свидетели. Съдът напълно кредитира
показанията на свидетелите, като обективни, пълни, допълващи се и житейски
обосновани. От тях се установи, че заемът е теглен за ремонт на семейното им
жилище, закупуваме на мебели, обзавеждане, купуване на семейна кола и
ремонт на нея. Съдът не кредитира показанията на свидетелите, в която
казват, че оборудването за студиото за татуировки е закупено и обзаведено от
заема. Това е така, защото процесното студио представлява вид търговска
дейност, а заемът е потребителски. Няма данни парите да са вложени в
професионалната дейност на единият от съпрузите. Няма данни заемът да е
търговски и потребените средства да са за търговски дейности – оборудване
на студио, наем, бои за татуировки. Освен това видно от размера на заема и
имайки предвид цените на пазара, съдът направи извод, че същите не са в
достатъчна степен да осигурят търговското дружество, т.е. да се ползват за
професионална дейност на ответника. Не са ангажирани такива доказателства.
Освен това видно от договора за заем, същият е сключен без цел от физически
лица и няма как да служи за задоволяване на професионални нужди.
От тях съдът направи извод, че заемът е взет за задоволяване на семейни
нужди. Това е не само, че е теглен по време на брака, но и защото целта му,
както и разходването му е за поема на нужди на семейството, с оглед
свидетелските показания. Следователно заемът е сключен за задоволяване на
семейни нужди. Съдът приема за вярно и доказано твърдението на ищеца, че
заемът е за задоволяване на семейни нужди. Липсата на съвместен принос е
оборима презумпция, която по делото не се обори (чл.21, ал.3-4 СК).
Следователно е неоснователно възражението на ответника, че заемът не е
теглен по време на брака и не е за задоволяване на семейни нужди.
Освен това, видно от самия договор, като кредитополучатели фигурират
ищецът и ответникът. И двете страни по делото са се разписали като
кредитополучатели. Без значение на кого е преведена по банкова сметка на
4
ищеца. Житейски логично е, сумата, която две лица, намиращи се в
граждански брак, да се преведе само на единият съпруг, а не на двамата по
отделно, тъй като важи принципът за СИО. Освен това, ответникът е подписал
договора за заем и се е съгласил сумата да бъде преведа по сметка на ищеца
(арг. Чл.2 от договора). Следователно същият не може да оспори своето
волеизявление. По делото не се установи, че е налице режим на разделност
или брачен договор, за да се приеме възражението на ответника, че преводът
на сумата по заема само по сметка на единия от съпрузите е индиция (косвено
доказателство), че сумата е за лично ползване. За изтегления заем по време на
брака, солидарно отговорни са двамата съпрузи. Изплащането на заема или
част от него от трето лице има за последица възникване на облигационни
отношения между него и съпрузите, но също не води до промяна на
възникналите вече вещни права. В този смисъл е Решение № 189 от
28.03.2002 г. по гр. д. № 580/2001 г. Ето защо доколкото и двамата съпрузи
участват в договора като кредитополучатели, то съдът направи доказателствен
извод, че са солидарни съдлъжници.
След като заемът е теглен за задоволяване на семейни нужди, то
съгласно чл. 32 СК, двамата съпрузи отговарят солидарно. Дори и заемът да
не е теглен за семейни нужди, отново двамата съпрузи отговарят солидарно,
тъй като и двамата са се задължили като кредитополучатели по заема.
Значението дали заемът е за задоволяване на семейни нужди или не е за
това дали отговорността е по чл.6 и чл.9 от споразумението по чл.51 СК.
Не е спорно, че при прекратяване на брака страните са сключили брачно
споразумение по чл.51 СК. Съгласно чл.6 от този договор, съпрузите заявяват,
че към датата на подписване на споразумението (28.04.2022 г.) няма общи
вземания и/или задължения спрямо трети лица, включително и към банки, и
други кредитни институции, като ако се окаже наличието на такива същите
остават в полза, респективно в тежест на титуляря на вземането или
задължението.
С тази точка страните по делото, бивши съпрузи, си разпределят
отговорността при наличие на заем, теглен по време на брака. Двамата
съпрузи са признали факта, че нямат такова общо задължение. Но при
отлагателно условие (ако се открият такива), то страните се споразумяват, че
вземането ще остане само в тежест на титуляря. По такъв начин страните са
сключили споразумение по чл.365 ЗЗД, с което при сбъдване на отлагателното
условие (установяване на заем, сключен по време на брака), задължението
остава само в тежест на единия съпруг, който фигурира по договора.
Доколкото по делото е налице договор, подписан от двете страни, то чл.6 от
споразумението не важи, тъй като и двамата бивши съпрузи са титуляри на
задължението по кредита, тъй като и двамата фигурират като
кредитополучатели. Следователно и двамата трябва да изплащат
задължението по договора, защото се е сбъднало отлагателното условие –
доказа се, че имат заем за задоволяване на семейни нужди. При това
5
положение разликата е за семейни нужди дали вземанията са още за двамата
съпрузи.
При стриктното тълкуване на договора по чл.51 СК се установи, че в
чл.6 от договора страните са се договорили, че нямат общи задължения, а в
чл.9 – задължение при и по повод брака. При това положение съдът приема, че
с чл.6 от договора страните се уреждат имуществени отношения, които не са
свързани с брака, но по които и двамата са се задължили да отговарят, защото
са общи, а с чл.9 уреждат имуществени отношения при или по повод брака.
Ето защо всички свързано с брака е по чл.9, а това, което не е свързано с
брака, но е теглена от двамата, т.е. преди брака е чл.6. По делото се установи,
че процесният заем е теглен за задоволяване на семейни нужди, поради което е
приложим чл.9 от споразумението.
Съгласно чл. 28 СК при прекратяване на брака дяловете са равни,
следователно и задълженията. При това положение няма пречка да страните в
споразумението да уговорят различен дял към кредиторите, както и да се
уредят всички имуществени отношения помежду им.
За страните по делото се прилага точка 7 и 9 от споразумението.
Съгласно т.7 от споразумението по чл.51 СК, страните заявяват, че нямат
взаимни претенции към притежаваните от всеки от тях суми по банкови
сметки и влогове. Сключената клауза следва да се счита като договор по
чл.365 ЗЗД, с който страните се уреждат претенции по повод права и
задължения по сметки, които са има ли по време на брака. Процесната сума е
получена от ищеца по банкова сметка, въз основа на отпуснат, усвоен заем. От
една, страна тя представлява задължение към банката, от друга страна и право
– да получи парите. Сумата е преведена по банкова сметка на ищеца. При това
положение, подписаното между страните споразумение между тях има силата
на закона и същите са решили, че няма да имат претенции по повод всички
суми и задължения по банкови сметки и влогове на страните, по време на
брака.
Нещо повече, съгласно чл.9 от споразумението, страните са си уредили
окончателно всички лични и имуществени отношения помежду им,
възникнали при и по повод прекратяване на брака, и нямат претенции един
към друг. С тази клауза страните са сключили договор по чл.365 ЗЗД, като са
решили да нямат никакви претенции по имуществените отношения между тях
им. Процесният случай – банков заем, от двамата съпрузи, сключен по време
на брака, попада в обхвата на чл.7 и чл.9 от споразумението и за задоволяване
на семейни нужди по чл.32 СК. При това положение страните вече са си
уредили отношения помежду им. С този член от споразумението, страните са
решили, че са си уредили всички имуществени отношения помежду им, при и
по повод прекратения брак и няма никакви претенция един към друг.
Съгласно ТР 3/29.11.2015 г. по тъкл. д. № 3/2015 на ОСГК та ВКС,
споразумението няма характер на решение. Няма сила на пресъдено нещо. Но
има характер на спогодба но чл.365 ГПК – материално правните последици. С
6
нея страните са се договорили, че нямат претенции за сумите, придобити при
и по повод брака, и всички техни имуществени отношения са уредили и нямат
претенции един към друг. Именно подписаното и утвърденото от съда
споразумение препятства преуреждане на въпросите относно признатото от
страните съпритежание на задълженията по заема. С договора страните са
уредили по пълен начин каква ще им е отговорността за задълженията по
чл.32 СК – те са уредени.
С оглед изложеното, съдът приема, че искът е неоснователен и следва да
се отхвърли изцяло.
По разноските
С оглед изложеното ответникът има право на разноски. Същият не
претендира такива. Ето защо не следва да му се присъждат.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
С. П. П., ЕГН********** постоянен адрес: гр. С.я, ж.к. Л* срещу Н. К. Г.,
ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. С.я, ж.к. Н* с осъдителен иск с
правна квалификация чл.127, ал.2 ЗЗД, с който Н. К. Г. да бъде осъден да
заплати на и С. П. П. половината от заплатената от нея досега сума по Договор
за потребителски кредит № FL1120090 с „.Ю*" АД, а именно 5 656,58 лв.
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на
исковата молба (02.08.2024 г.) до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С.ЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
чрез С.ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването му, по
реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при С.йски районен съд: _______________________
7