Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    гр.София, 13.01.2014год.

 

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в в открито заседание на двадесет и шести ноември 2013год., в състав:

 

                                     СЪДИЯ : Валентин Бойкинов

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 765 по описа за 2013год, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

 

           

            Предявен  е иск с правно основание чл. 694 от Търговския закон от М.У. срещу „С.” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********.

Ищецът М.У. моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено съществуването на вземането на М.У. срещу ответника „С.” ЕООД – в несъстоятелност, възлизащо в общ размер на 182 612 евро, с левова развностойност 357 158 лева, което вземане не е било прието в производството по несъстоятелност на „С.” ЕООД по търг. дело № 1249/2011 г. по описа на СГС, VІ-13 с-в.

            Ищецът М.У. твърди, че за ответника „С.” ЕООД е открито производство по несъстоятелност с решение № 108/18.01.2012 г. по т.д. № 1249/2011 г. по описа на СГС, като с молба от 02.05.2012 г. с вх. № 47191 предявил в срока по чл. 685 от ТЗ вземанията си спрямо дружество, които са следните: сумата от 107 064 евро с левова равностойност 209 398 лв., която представлява суми, платени по предварителен договор от 2006 г. за покупко-продажба на описания апартамент А 603 в гр. Б., кв. С., комплекс Д. О. и законната лихва за забава върху главницата от 18.02.2012 г. до окончателното ú плащане, сумата от 23 843,82 евро с левова равностойност от 46 634 лв., представляваща неустойка за забава по чл. 4.2 от анекс към предварителния договор за периода от 16.07.2007 г. до 17.01.2012 г., както и сумата от 51 705 евро с левова равностойност от 101 126 лв., представляваща неустойка за забава по чл. 6.2 от предварителен договор от 02.05.2012 г. до 17.01.2012 г.;

Навежда твърдения, че през 2006 г. ищецът, в качеството си на купувач сключва с дружеството ответник Предварителен договор за покупка на недвижим имот, а именно апартамент А 603 в гр. Б., кв. С., комплекс Д.О.. Подписано е и допълнително споразумение към предварителния договор, с което ответникът признава част от получените от ищеца суми. Твърди, че ответникът не е изпълнил своите задължения по предварителния договор и допълнителното споразумение, нито задължението си за сключване на окончателен договор и прехвърляне на собствеността, поради което същият е в забава. Твърди, че през м. февруари 2010 г. ответникът апортира всичките си недвижими имоти в капитала на свое дъщерно дружество – „М. к.” ЕООД, след което се е разпоредило с притежаваните от него дялове в капитала на това дружество. Твърди, че вземанията не се оспорват от ответника, който чрез своя бивш управител изрично е признал тези вземания по основание и размер към датата на признанието и е извършил отказ от изтекла давност.

Твърди, че вземанията били приети изцяло от синдика със списък, обявен в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията на 25.06.2012 г. като с възражение по чл. 690 от ТЗ длъжникът оспорил приетите вземания. Сочи, че с определение № 838/04.02.2013 г. съдът по несъстоятелността изключил изцяло вземанията му от списъка на приетите вземания. Предвид горното претендира признаване за установено, че му се дължат гореописаните суми. Претендира главницата на осн. чл. 617, ал. 2 от ТЗ, евентуално на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД (компесаторно обезщетение), евентуално на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД (начална липса на основание), евентуално на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД (отпаднало основание),  евентуално на чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД (неосъществено основание).

            Ответникът „С.” ЕООД е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 367 от ГПК, с които оспорва иска като недопустим и неоснователен. Заявява възражения срещу разглеждането на спора по реда на Глава 32 „Производство по търговски спорове”.  Наред с горното оспорва и основателността на иска, като счита, че предварителният договор и допълнителното споразумение към него, на които се позовава ищеца били неавтентични, не били подписани от представител на ответника. Допълнителното споразумение дори не било подписано от купувача. Освен това твърди, че предварителният договор не е породил действие съгласно т. 7.4 от същия, тъй като не бил получил плащане на първата вноска и останалите суми. Заявява възражение за погасителна давност, както и че ищецът е неизправна страна по договоря. Заявява възражения за нищожност на клаузата за неустойка. Оспорва описаните документи, включително писма от „Б.С.Т.Л.”, с което дружество сочи, че няма договорни отношения и че същите имат характер на свидетелски показания от трето лице, което е недопустимо. Оспорва авторството на подписа под молба от И.В.М. като твърди наличие на хипотезата на чл. 40 от ЗЗД. 

В представената по делото на осн. чл. 372 от  ГПК допълнителна искова молба, ищецът поддържа твърденията си от исковата молба и оспорва възраженията на ответника направени с отговора на исковата молба.

С подадения в срок допълнителен отговор на исковата молба, ответникът поддържа всички доводи и възражения от отговора на исковата молба.

Съдът като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства , приема  следното от фактическа и правна страна :

Предявеният иск с правно основание Чл.694 от Търговския закон е установителен по своя характер- предмет на същия е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност , респ. наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане, т.е. на установяване подлежи съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лица- кредитор и длъжника в производството по несъстоятелност. Тази материално-правна легитимация предопределя и страните в производството по специалния установителен иск по Чл.694 от ТЗ. Ищецът може да бъде единствено кредитор, който е направил възражение срещу неприемане на предявеното от него вземане/ при положителен установителен иск/; кредитор, който е направил възражение срещу вземане, предявено от друг кредитор, както и от страна на самия длъжник, с твърдения, че не дължи предявеното вземане/ в този случай сме изправени пред предявяването на отрицателен установителен иск/ . В настоящия случай искът е предявен от кредитор, с предявено неприето вземане, за който безспорно е налице правен интерес от предявяването на настоящия положителен установителен иск, с който да се приеме зе установено по отношение на участващите в производството по несъстоятелнот лица- синдъкът , длъжникът, катто и останалите кредитори, че притежава вземане в размера на претендирата от него сума.

В настоящия случай между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като доказателство Предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж се установява,че продавачът „С. БГ”ООД се е задължил да продаде на купувача М. У. правото на строеж, съответно правото на собственост на недвижим имот, представляващ апартамент А 603 в гр. Б., кв. С., комплекс Д.О. срещу заплащане на цена в размер на 112 699 евро. Съгласно Чл.2.1 цената е платима по следния начин : 1-ва вноска 15% от цената на обекта- в размер на 6 904,85 евро дължима на 28.06.2006год.; 2-ра вноска – 20% от цената на обекта в размер на 22 539,80 евро при приключване на втория етаж; 3-та вноска- 25% от цената на обекта- 28 174,75 евро- при завършване покрива на обекта, удостоверено с подписването на Акт 14 и 4-та вноска- 40% от цената на обекта в размер на 45 079,60 евро при завършване на обекта, удостоверено с подписването на Акт 15.

Съгласно Чл.2.3 от договора нотариалното прехвърляне на собствеността на имота следва да бъде извършено в срок до 30 дни, считано от въвеждането на обекта в експлоатация, за което продавачът следва изрично да уведоми купвачите.

Съгласно Чл.3 от договора продавачът се задължава да изгради изцяло сградата и да предаде имота, въведен в експлоатация във вид, годен за ползване в срок от 1.07.2007год. до 1.09.2007год.

В разпоредбата на Чл.7.9 от договора изрично е предвидено, че плащането на покупната цена следва да става само по определения от страните начин- чрез офшорното дружество Б.С.Т.Л., по посочената банкова сметка ***- Barclays Bank.

По делото е представено и прието като доказателство тристранен Допълнително споразумение към по предварителния договор за продажба на недвижим имот в строеж , съгласно което е прието, че е останала неизплатена 40% от продажната цена за обекта в размер на 45 079,60 евро, за която продавачът е направил отстъпка в размер на 3% от общата продажна цена за обекта, в резултат на което дължимата от купувача цена се намалява на 41 698, 63 евро, което представлява 37% от общата продажна цена за обекта. Съгласно Чл.2, ал.1 1 от допълнителното споразумение тази цена следва да бъде изплатена по банков път посредством превод на тези суми по сметка на нотариус С.В., с рег.№ 489 на НК, с район на действие Районен съд- Р., като плащането следва да бъде извършено по следния начин : 1/. 7,5% от общата продажна цена в размер на 8452,43 евро в срок от 5 работни от подписване на споразумението ; 2/.  2,4% от общата продажна цена в размер на 4507,96 евро в срок от 5 работни от подписването на протокол между страните, удостоверяващ отстраняването на констатираните недостатъци в имота; 3/. 10% от общата продажна цена в размер на 11 269,90 евро в срок от 5 работни от издаването на Акт обр.15 за сградата и 4/. 10,5% от общата продажна цена в размер на 11 833,40 евро в срок от 5 работни дни от издаване на Разрешение за ползване- Акт обр.16 за обекта.

От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Г.М., чието заключение съдът кредитира изцяло като обективно и професионално изготвено, се установява, че по Предварителния договор  купувачът  е превел следните суми :

По банковата сметка на Б.С.Т.Л. суми в общ размер на 67 619,40 евро, както следва : на 18.07.2006год. в размер на 16 904,85 евро; на 02.05.2007год. в размер на 22 359,80 евро и на 26.07.2007год. в размер на 28 174,75 евро.

По банковата сметка на нотариус С.В. в У.Б. АД са преведени суми в общ размер на 19 722,33 евро, както следва :

На 25.11.2009год.- в размер на 8 422,43 евро и на 19.04.2010год. в размер на 19 722,33 евро.

При така установените по делото факти съдът следва да прецени основателността на предявения иск.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи както наличието на материално правоотношение между страните, основано на сключените предварителни договори, така и изпълнението на насрещните задължения на ищеца да изплати уговорените погасителни вноски, с изключение на последната четвърта вноска, за която правилно са отказали да я заплатят, правейки от една страна възражение за неизпълнен договор, съгл. Чл.90, ал.1 от ЗЗД.

. Това е така защото плащането на четвъртата вноска е обусловено от изпълнението на задължението на ответника да завърши окончателно обекта,  удостоверено с подписването на Акт 16. А по отношение частта от сумата, която е обусловена от подписването на Акт обр.15, за да изискуемо задължението на ищеца да заплати съответната погасителна вноска е необходимо същият да бъде уведомен за издаването на този приемателен акт, при съставянето на който ищецът не участва, за да знае последният кога да престира.

 Същевременно от заключението на вещото лице безспорно се установи, че плащането на всички погасителни вноски е ставало посредством банкови преводи на на посоченото в предварителния договор лице- Б.С.Т.Л. и нотариус С.В. като в тази връзка възраженията на ответника, че не е получил сумите от това лице са неотносими към предмета на спора. Това е така защото плащането е ставало по начина, по който самият ответник се е съгласил да бъде извършено. Същевременно като аргумент в подкрепа на тезата, че ответникът е получил всичко, което му се следва по договора представлява неговото изрично изявление в допълнителното споразумение, че е получил извършените до този момент плащания.

Тъй като задълженията на ответника са непарични, те съгласно Чл.617, ал.2 от ТЗ се транформират по силата на самия закон като парични по пазарната им стойност към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. А пазарната стойност на непаричното задължение на ответника е определена по взаимно съгласие на страните в самия предварителен договор и е равна на размера на уговорената продажна цена по всеки от трите предварителни договори.

Неоснователно е и възражението на ответника, че вземането на ищеца е погасено по давност. Това е така защото с предявяването на молбата за предявяване на вземането пред съда по несъстоятелността  се счита, че е прекъснато изтичането на общата петгодишна давност, която намира приложение в случая.

Предвид изложеното следва да се приеме, че предявеното от ищеца вземане е следвало да бъде включено в списъка на приетите вземания. Тъй като обаче то е било изключено от съда с определението по Чл.692 от ТЗ от списъка на приетите вземания, то ищецът безспорно има правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск, тъй като с оглед неприемането на предявеното вземане, решението по  този иск ще има установително действие в отношенията между ищеца и останалите заинтересовани лица в производството по несъстоятелност на  „С. БГ”ООД.

Предвид изложеното съдът следва да постанови решение, с което да се приеме за установено, че  ищецът М.У. има необезпечено вземане за главница в размер на 87 341,73 евро, произтичащо от предварителен договор за продажба на апартамент А 603, намиращ се в в гр. Б., кв. С., комплекс Д.О..

Като неоснователен следва да бъде отхвърлен иска за мораторна неустойка тъй като това вземане на ищеца както към момента на предявяване на така, така и на предявяването на вземането пред съда по несъстоятелността е било погасено вследствие изтичането на тригодишна давност, съгл. Чл.111, б.”б” от ЗЗД, считано от 1.09.2007год. Действително с молба от -8.01.2011год. ответникът е заявил, че няма да се ползва от изтеклата в негова полза давност, вкл. и за неустойки, което изявление по арг. от противното от Чл.113 ЗЗД не е недействително, но същевременно с оглед обстоятелството, че „естественото” задължение за неустойка не е било заплатено до предявяването на възражението за изтекла давност, с факта на предявяване на това процесуално възражение признанието на естествения дълг от страна на ответника следва да се счита за оттеглено.

Поради тези съображения искът с правно основание Чл.694 от ТЗ по отношение на вземанията за неустойки следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

 

 

          Воден от гореизложеното Софийски градски съд

 

                 Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. Чл.694 от Търговския закон, че М.У., роден на ***год. в Хъдерсфийлд, гражданин на Обединеното кралство на В. и С.И., със съдебен адрес гр.С., бул.”Ц.О.”№**, чрез адв. С. има по отношение на „С. БГ”ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.София, район О. К., жк.Г. б., ул.”Н. Х.”№**необезпечено вземане за главница в размер на 87 341,73 евро, произтичащо от предварителен договор за продажба на апартамент А 603, намиращ се в в гр. Б., кв. С., комплекс Д.О..

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание Чл.694 от Търговския закон отношение на вземанията за неустойки  като неоснователен.

Решението  подлежи на въззивно обжалване  пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ :