О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………. 29.11.2018
г. ГР. ПЛЕВЕН
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, четвърти
въззивен наказателен състав, на двадесет
и девети ноември , през две хиляди и осемнадесета година, в закрито съдебно
заседание , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ
СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от съдията
ИВАН РАДКОВСКИ
ВЧНД № 982 , по описа за 2018 година , на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.345,ал.1,вр.чл.341,ал.2 вр. чл. чл.243, ал.7
от НПК. Образувано е по протест от Г.Д. – прокурор в Районна прокуратура
– гр. Плевен, подаден срещу определение № 669 от 11.10.2018 г. по ЧНД №2352/2018г., по описа на Районен съд гр. Плевен, с което е било
отменено постановление па Районна прокуратура – гр. Плевен от 01.08.2018г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №Д –
430/2018г. за престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Протестът е подаден в законния срок , поради което е
допустим.
В протеста
са изложени оплаквания за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на определението на първоинстанционния съд в
следния смисъл:
Според представителя на обвинението
неправилно районният съд, в своето определение, е извършил собствен прочит на
делото, като позовавайки се на установена от негова страна фактическа
обстановка, с което е била подменена волята на прокуратурата, в това закрито
производство, е приел за безспорно установени фактически обстоятелства, въз
основа на които следва да се повдигне обвинение на С.П. за извършено от него
престъпление по чл. 129 от НК, от компетентния за това прокурор.
Освен това в определението на съда са
предписани за извършване конкретни действия по предварителното разследване,
които, видно от материалите по досъдебното производство, са били осъществени,
но не са довели до установяване по безспорен и несъмнен начин на обстоятелства,
които да обосноват изграждането на
обвинителна теза, по отношение на посоченото лице.
Също така от доказателствата по делото не е
било установено наличието на предмет с режещи ръбове във владение на С.П., по
време на конфликта между него и Б.Ш. на инкриминираната дата, за който предмет
е установено в представеното заключение на съдебномедицинската експертиза, че е
послужил за причиняване на съответното телесно увреждане. Същевременно от
изявленията на засегнатото от деянието лице, /Ш./, също не се установяват
несъмнени възприятия, свързани с механизма на причиняване на увреждането му.
При така изложеното, според представителя на
обвинението, не би могла да се изключи като възможна ситуация, при която се е
стигнало до самонараняване на пострадалото лице, за което обективни находки
съществуват в заключението на медицинския експерт, представено при
разглеждането на НЧХД №3300/2017г. на Плевенски районен съд, касаещо същия
случай.
Освен това, в постановлението за прекратяване
на досъдебното производство е посочено, че са
обсъдени всички преки и косвени доказателства и доказателствени
средства, включително и противоречивите показания на двете участвали в
конфликта лица, но въпреки това не е било възможно да бъде направен
непротиворечив извод относно авторството на деянието и начина на извършването
му.
Въз основа на изложените съображения в
протеста е направено искане за отмяна на определение
№669 от 11.10.2018 г., по ЧНД
№2352/2018г., по описа на Районен съд
гр. Плевен, като неправилно и необосновано.
Въззивната инстанция, след като се запозна с
материалите по делото прие за установено
следното:
Районен съд – гр. Плевен е бил сезиран с жалба, на основание чл. 243 ал.4 НПК от страна на Б.Ш., против постановление на Районна прокуратура – гр. Плевен
от 01.08.2018г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство №Д - 430/2018г. по описа на РП – Плевен, водено за престъпление по
чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК.
С определение по ВЧНД №879/2018г. на ОС –
Плевен е отменено определение №598/07.09.2018г. по НЧД №2174/2018г. по описа на
РС – Плевен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС –
Плевен, по повод на което е образувано
НЧД №2352/18г.
Разглеждайки посоченото частно наказателно
дело в закрито заседание първоинстанционният съд е приел, че частта от
прокурорското постановление, в която е изложена приетата за установена
фактическа обстановка, е изразена непонятно и от нея не става ясно какво е било
прието за установено и това основният съд е приел, че съставлява липса на
мотиви в прокурорския акт, тъй като е било невъзможно да бъде проследена
аргументацията на прокуратурата за взетото решение.
Освен това в протестираното определение на
Плевенския районен съд е посочено, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е неправилно,
тъй като проведеното разследвано по досъдебното производство не е пълно,
всестранно и обективно, след което съдът е изложил приетата от него фактическа
обстановка, изразяваща се в следното :
На 28.07.2017г. вечерта, на приземния етаж на
жилищен блок на адрес – Плевен, ЖК „***“, бл. ***, вх.Д, случайно се срещнали
лицата Б.Ш., от една страна и С.П. и Р.П. – от друга, отношенията между които,
като съседи в блока, били влошени в последно време. С.П. потърсил обяснение от Б.Ш. по какви
причини последният го бил псувал; от своя страна Ш. отрекъл да е псувал съседа
си. Ядосан, П. нападнал Ш., като се опитал да го удари в областта на главата. Ш.,
слисан от случващото се, инстинктивно се опитал да се --защити, като поставил
ръцете пред лицето си и примижал. Последвал удар от страна на П., който
попаднал в областта на гърба на втори пръст на дясната ръка, с увреждане на
сухожилия на мускулите на Ш.. Последният не могъл да види с какъв предмет му е
нанесен удара и първоначално усетил само лека пареща болка. Оказало се обаче,
че раната кърви обилно, което наложило, от една страна, оказване на спешна
медицинска помощ, а от друга – последващи оперативни интервенции. В резултат от
това и предвид основната роля на втори пръст в хватателната функция на ръката,
увреждането довело до трайно затрудняване движението на десен горен крайник на Ш..
Първоинстанционният съд е посочил в
определението си, че тази фактическа обстановка следва пряко от показанията на Б.Ш.
и заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза в хода на
досъдебното производство, а също така и
косвено, следва от показанията на Р.Л., Д.М., Н.Д., В.Н., Л.В., Е.Ц. и С.Ш.
.
Въз основа на изложеното районният съд е
приел, че направените от страна на
Прокуратурата изводи за неубедителност на евентуална обвинителна теза по
делото, противоречат на надлежно събраните доказателствени материали по същото,
а също така и че обсъждането в
атакуваното постановление на показания на свидетелката Р.П. и експертно
заключение по съдебномедицинска експертиза, събрани в хода на други наказателни
производства – както е отбелязано и в определение по ВЧНД №879/2018г. на ОС –
Плевен – е недопустимо, тъй като противоречи на принципа на непосредственост,
установен в чл.18 НПК.
Относно механизма на причиняване на
увреждането на Б.Ш. първоинстанционният
съд е приел, че неоснователно прокурорът
е счел, че са неясни механизма и евентуалното средство за причиняване на
телесното увреждане на пострадалия, тъй като
механизмът е принципно изяснен, съобразно приетата от съда за установена
фактическа обстановка, а що се отнася до средството за нанасяне на телесното
увреждане – липсата на яснота по този въпрос по никакъв начин не обосновава
извод, че телесната повреда не е причинена по начина, описан от страна на Ш., а
напротив, представения от негова страна механизъм е достатъчно убедителен и се
споделя и от вещото лице по съдебномедицинската експертиза.
Според основния съд
проведеното разследване по досъдебното производство не е пълно, всестранно и обективно, тъй като в
показанията си като свидетел С.П. е представил собствена версия за случилото се,
която е следвало да бъде надлежно
проверена, като е било необходимо да
бъде задълбочено изследването и на обстоятелствата по възможните механизми на
получаване на телесното увреждане, както от страна на Ш., така и от страна на П.,
/доколкото се твърди, че и той е получил известни телесни увреждания при
развилата се конфликтна ситуация/. В тази връзка съдът е счел, че за разкриване на обективната истина е
наложително:
-
да бъдат
изискани всички съставени от страна на ЦСМП – Плевен/СПО – Плевен/ медицински
документи, във връзка с оказването на медицинска помощ на лицата Б.Ш. и С.П., на
28.07.2017г.;
-
да бъде
разпитана в качеството на свидетел по делото Р.П., за която се твърди, че е
очевидец на процесния инцидент;
-
да бъде
назначена комплексна криминалистическа и съдебно-медицинска експертиза, която
да отговори, наред с другото и на следните въпроси: причинено ли е на 28.07.2017г.
телесно увреждане на С.П. и в случай, че
е причинено – в какво се е изразило то и възможно ли е да е причинено от удар с
представеното по делото веществено доказателство /куфарче/; налице ли са
убедителни медицински данни за загуба на съзнание от страна на С.П.; възможно ли
е телесното увреждане на Б.Ш. да е резултат от натиск,/удар/ с представеното по
делото куфарче за инструменти /съответно – в отворено и в затворено положение/,
включително – с някои от съдържащите се в него технически пособия или техни
ръбове.
В съответствие с изложеното районният съд е
приел, че обжалваното постановление за
прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, а делото - върнато на РП – Плевен - за предприемане на допълнителни
действия по разследването, които да бъдат съобразени с обстоятелствената част
на първоинстанционното определение.
Плевенският окръжен съд в настоящия състав счете, че е
неоснователен протестът срещу
определение № 669/11.10.2018 г. на Районен съд – гр. Плевен, с което е отменено
постановление па Районна прокуратура – гр. Плевен от 01.08.2018г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №Д –
430/2018г. за престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК, по следните
съображения:
Първоинстанционният
съд обстойно е обсъдил посоченото постановление за прекратяване на наказателното
производство и обосновано е стигнал до извода,
че същото е неправилно по същество, поради обстоятелството, че проведеното
разследване по досъдебното производство не е било пълно и всестранно , което
становище се споделя и от настоящата инстанция. Правилно основният съд е
посочил, че в досъдебното производство по настоящото дело не е била разпитана в
качеството на свидетел Р.П. – съпруга на единия от участниците в конфликта – С.П.,
за която по делото има данни, че е присъствала на инцидента и следователно е
била очевидец на станалото, но същевременно, постановлението за прекратяване на
наказателното производство се позовава на нейни показания, дадени в хода на НЧХД
№190/2018г., по описа на Плевенски районен съд, заедно със заключение на
съдебномедицинска експертиза, което обстоятелство е било окачествено, при
предходно въззивно разглеждане на делото от друг състав на Плевенски окръжен
съд, като нарушение на принципа за непосредственост, предвиден в чл. 18 от НПК
и се споделя напълно от настоящият съдебен състав.
Разпитът на Р.П. по настоящото досъдебно
производство е бил наложителен за обосноваване на каквото и да било становище
на представителя на обвинението и поради това,
че единият от участниците в конфликта – С.П. твърди, че при възникналото
стълкновение между него и Ш. е изпаднал в безсъзнание и в последствие от
разказа на съпругата си – Р.П. – очевидец на станалото, научил за
обстоятелства, във връзка с протичането на инцидента, които не е възприел
лично. Тъй като освен С.П. и Б.Ш. на възникналия между тях конфликт е
присъствала единствено Р.П., то нейните показания за станалото, непосредствено
снети в настоящото досъдебно производство, е следвало да бъдат обект на
преценка, наред с останалите доказателства и доказателствени средства,
включваща и становище за тяхната достоверност, тъй като, както вече беше
посочено, на тях се основава версията на С.П. за станалото, която пък се
отличава от показанията на другия участник в инцидента - Б.Ш..
В същия смисъл е и един от доводите, сочен в
жалбата на пострадалия Б.Ш., против постановлението за прекратяване на
наказателното производство, според който разпитът на Р.П., в качеството на
свидетел по досъдебно производство № Д - 430/2018г. на Районна прокуратура – гр. Плевен е бил
наложителен.
На следващо място, според въззивната инстанция, пресилено би било да се
възприеме становището на първоинстанционния съд, че в постановлението за
прекратяване на наказателното производство е изложена напълно непонятна
фактическа обстановка, тъй като същата „не е написана на ясен и разбираем
книжовен български език“. Действително на стр. 2 от постановлението фигурира
съчетание от букви, изписани на латиница, чиито смисъл не е известен на
настоящия съдебен състав, но при игнориране на тези няколко писмени знака изречението,
в което те се намират, има разбираем смисъл и е логично да се предположи, че в
случая се касае за техническа грешка при изписването на прокурорският акт.
Това, което следва да се отбележи, по
отношение на фактическата обстановка, изложена в постановлението за
прекратяване на наказателното производство, според настоящата инстанция , е
начинът по който тя е структурирана. При анализа на тази фактическа обстановка
се налага извод, че тя е изградена в едната си част от възпроизвеждането на
показанията на пострадалия Б.Ш. за инцидента, а в другата - от
възпроизвеждането на показанията на С.П., разпитани в качеството им на
свидетели в досъдебното производство, като липсват съображения от представителя
на обвинението, въз основа на какви фактически и правни доводи е възприел
казаното от тези двама свидетели, в описаните им части, което, заедно с
посочената по-горе липса на разпит на третия очевидец на станалото и анализ на
неговите показания по настоящото дело, а именно на Р.П., дават основание да се
приеме за правилен изводът на първоинстатнионния съд, че от така изложената
фактическа обстановка в постановлението за прекратяване на наказателното
производство не може да бъде проследена аргументацията на прокуратурата и да
бъде осъществена надлежна контролна дейност на съда, в съответствие с
изискванията на чл. 243, ал.5 от НПК, касаещи обосноваността и
законосъобразността на прокурорския акт.
В тази връзка, според настоящият съдебен
състав, правилно е посочено в протестираното определение на първоинстанционния
съд, че е било необходимо, за
обосноваването на каквото и да било становище по развоя на досъдебното
производство, да бъдат анализирани всички обстоятелства, по възможните
механизми за получаване на телесното увреждане, както от страна на Ш., така и
за получаване на телесни увреждания от
страна на другия участник в конфликта – С.П., доколкото в приетата за
установена фактическа обстановка в постановлението за прекратяване на
наказателното производство е посочено, че П. залитнал и приседнал на
стълбището, …. „в следствие на нанасянето му на удар с куфарче с инструменти, в
областта на главата.“
Изясняването на посоченото обстоятелство също
е било наложително, включително и чрез специално формулирани в такъв смисъл
задачи към съдебномедицинската експертиза, с оглед изразеното становище в
постановлението за прекратяване на наказателното производство, че „ изявленията
на същия, /С.П./, не биха могли да бъдат възприети за неправдоподобни, по
отношение на механизма на причиненото на Ш. увреждане, а именно –
самонараняване, за което обективни находки съществуват и в заключението на
медицинския експерт по делото.“ Неясно е останало становището на представителя
на обвинението относно това, кои са тези „обективни находки“.
От друга страна - изложената в протестираното
определение фактическа обстановка,
според настоящия съдебен състав, следва да се счита, че е интерпретация на
събрания по делото доказателствен материал от първоинстанционния съд, но не и че е
задължително указание тя да бъде възприета от прокуратурата, тъй като
съображенията на съда, касаещи установените обстоятелства и тяхната доказаност,
са направени с уговорката, че преценката относно това, дали С.П. следва да бъде привлечен към наказателна
отговорност, за престъпление по чл. 129 от НК, следва да бъде направена от съответния компетентен за това прокурор.
В заключение според въззивната
инстанция следва да се отбележи, че в
протестираното определение е посочено
кои въпроси не са били изяснени изцяло и обстойно, в проведеното по делото
досъдебно производство. Те са изложени от РС - Плевен конкретно, като обстоятелства, които трябва да
бъдат изяснени и процесуални действия, които следва да бъдат извършени и по
съществото си представляват задължителни указания, относно прилагането на
закона от органите на досъдебното производство, дадени по реда на чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК.
Настоящата инстанция изцяло се солидаризира с
тези указания на първоинстанционния съд, както и с направения извод, че
проведеното разследване не е било извършено пълно и всестранно, при
което би било възможно представителят на обвинението да достигне до други изводи, относно изхода на
наказателното производство.
При така изложеното Плевенският окръжен съд, в настоящия си състав счете, че определение № 669 от 11.10.2018 г. по ЧНД №2352/2018г., по описа на Районен съд гр. Плевен, с което е било
отменено постановление па Районна прокуратура – гр. Плевен от 01.08.2018г., за
прекратяване на наказателното производство, по досъдебно производство №Д –
430/2018г., за престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК, следва да бъде
потвърдено, като обосновано и законосъобразно.
По тези изложени съображения и на и на основание чл.243,ал.7 от НПК , съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение
№ 669 от 11.10.2018 г. по ЧНД №2352/2018г., по описа на Районен съд гр. Плевен, с което е било
отменено постановление на Районна прокуратура – гр. Плевен от 01.08.2018г., за
прекратяване на наказателното производство, по досъдебно производство № Д –
430/2018г., водено за престъпление по
чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК, като
обосновано и законосъобразно и изпраща делото на Районна прокуратура – гр.
Плевен, за последващи действия и изпълнениена дадените в обстоятелствената част
на първоинстанционното определение
указания.
Определението е окончателно.
Председател: Членове:
1. 2.