РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 21.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „Б“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на двадесети и девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	СТАНИМИРА ИВАНОВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Капка Лозева,

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 2027 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 270 ГПК и чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на П.Р.Р. срещу Решение № 284606/04.12.2017 г. по гражданско дело № 57913/2016 г. на Софийския районен съд, 150. състав, с което е признато за установено по отношение на въззивника, че последният дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 2 053, 80 лева – цена за потребена топлинна енергия за имот с адрес София, ж.к. „***********, за периода от май 2014 г. до април 2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 18.07.2016 г. до окончателното ѝ погасяване; сумата от 122, 70 лева – законна лихва за забава за изплащане на горепосочената сума за периода от 14.09.2015 г. до 15.06.2016 г.; 27 лева – цена за услугата „дялово разпределение“ за същия имот за периода от май 2014 г. до април 2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 18.07.2016 г. до окончателното ѝ погасяване, както и 2, 57 лева - законна лихва за забава за изплащане на последната посочена сума за периода от 14.09.2015 г. до 15.06.2016 г. – вземания, предмет на заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 39685/2016 г. по описа на Софийския районен съд, 150. състав. С решението са присъдени и разноски в полза на „Т.С.“ ЕАД.

Подадена е и частна жалба срещу Определение № 407706/15.05.2018 г. по гражданско дело № 57913/2016 г. на Софийския районен съд, 150. състав, с което е оставено без уважение искането на въззивника Р. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Във въззивната жалба жалбата се излагат оплаквания за недопустимост на първоинстанционното решение и неговата неправилност поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на решението. Сочи се, че в заповедното производство Софийският районен съд е издал заповед за изпълнение за заплащане единствено на цена на доставена топлинна енергия, а в исковата молба част от претендираните в заповедното производство суми били за услугата „дялово разпределение“. Поради това се приема, че липсва идентичност между посоченото в заповедта за изпълнение и претенцията в последвалото исково производство, която е за установяване на вземане, а ищецът няма интерес от такава защита, ако не е претендирал също вземане в заповедното производство. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че по делото е установено, че въззивникът Р. е собственик на процесния топлоснабден имот. Сочи се, че Софийският районен съд бил дал указания на „Т.С.“ ЕАД да докаже това свое твърдение, но същите не били изпълнени. Сочи се, че единственият представен документ относно това обстоятелство били съставени от страна на въззиваемото дружество фактури, които не били годни да го установят. Излагат се аргументи, че първоинстанционният съд бил основал извода си, че въззивникът Р. е собственик на топлоснабдения имот, на представени по делото протоколи от общи събрания, но същите били надлежно и в срок оспорени от въззивника и „Т.С.“ ЕАД не представила оригиналите им, за да могат да се използват от съда. Сочи се, че първоинстанционният съд не бил изключил тези документи от доказателствения материал по делото в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че експертизите по делото не били достоверни, тъй като вещите лица били работили по документи, които не се намират по делото. Излагат се доводи, че липсват доказателства за размера на задължението за услугата „дялово разпределение“, претендирано с исковата молба на „Т.С.“ ЕАД. Излагат се доводи, че въззивникът Р. не бил изпаднал в забава за изплащане на сметки, тъй като последните не били публикувани в интернет съгласно изискванията на общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2014 г. Излагат се и подробни аргументи за липса на действителен отчет на доставената до имота на въззивника Р. топлинна енергия. Иска се обезсилване на първоинстанционното решение в частта му относно цената на услугата „топлинно счетоводство“ и прекратяване на производството в тази част, и отмяна на първоинстанционното решение в останалата му част, като исковете да се отхвърлят. Претендират се разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество – „Т.С.“ ЕАД.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на
чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението.

Основателно е оплакването на въззивника Р., че първоинстанционното решение е частично недопустимо. Съгласно текста на заповед за изпълнение от  25.07.2016 г. по частно гражданско дело № 39685/2016 г. по същата е било разпоредено въззивникът Р. да вземе становище по задължение в размер на 2 080, 80 лева за доставена топлинна енергия. Същевременно в образуването след заповедното производство исково такова „Т.С.“ ЕАД претендира 2 053, 80 лева вземане за доставка на топлинна енергия, и 27 лева – цена за услугата  „дялово разпределение“. В текста на заповедта за изпълнение второто вземане и неговият размер не са посочени, а съгласно тълкувателната практика на Върховния касационен съд (ВКС) – мотивите към т. 11б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС – установителният иск предявен относно вземане, което е било предмет на заповедно производство, е допустим единствено ако основанието и петитумът му съответстват на посоченото в заповедта за изпълнение. В случай на предявяване на вземане, което не е предмет на заповедта за изпълнение, за ищеца липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, тъй като същият, ако не следва предмета на издадената заповед, не би могъл да доведе до снабдяване на кредитора с изпълнителен титул, каквато обикновено е целта на исковия процес относно вземания. В случая „Т.С.“ ЕАД не е посочило други факти, които да обосновават интереса му да води установителен иск освен издадената в полза на дружеството заповед, поради което липсва интерес от разглеждане на предявените искове за цена на услугата „дялово разпределение“ и законната лихва върху това вземане. В тази част първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено, поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск от страна на „Т.С.“ ЕАД, а именно – правен интерес (чл. 124, ал. 1 ГПК).

В останалата си част – относно претенцията за цена на доставена топлинна енергия и законна лихва върху нея, решението е постановено по предявен и допустим иск, поради което е частично допустимо.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

За да се уважи иск за заплащане на цена на топлинна енергия с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пердл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ, е необходимо да се докажат два факта: че ответникът по иска е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху недвижим жилищен имот, свързан с абонатна станция за централно отопление или нейно отклонение, и че до имота е доставена топлинна енергия. В жалбата си въззивникът Р. оспорва изводите на първоинстанционния съд, че по делото са събрани доказателства и за двата посочени факта.

Първоинстанционният съд е приел, че собствеността върху имота, посочен в исковата молба, се установява от представените по делото списъци на собственици към решение от общото събрание на етажната собственост в сграда с адрес: София, ж.к. „***********, от 25.06.2013 г. Още с отговора на исковата си молба въззивникът Р. е оспорил тези протоколи, а в откритото съдебно заседание на 07.06.2017 г. представителят на „Т.С.“ ЕАД изрично е посочил, че не разполага с оригиналите на тези протоколи. С оглед на изложеното първоинстанционният съд, като е установил факт въз основа на тези доказателства, които са били надлежно оспорени и чиито оригинали не са представени, е извършил процесуално нарушение, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 183, изр. трето ГПК при поискване на оригинал на документ по делото и непредставянето му, същият следва да се изключи от доказателствената съвкупност. Като не е направил това първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е основал извода си за титулярството  на правото на собственост на въззивника Р. именно върху тези документи.

По делото не са представени други доказателства, годни да установят, че въззивникът Р. е собственик или вещен ползвател на посочения в исковата молба топлоснабден имот. Представеният с исковата молба препис от друга искова молба, подадена от въззивника Р. срещу „Т.С.“ ЕАД (на лист 17 – 20 от първоинстанционното дело), не съдържа признание на въззивника, че е собственик на имота. В същата изрично се посочва, че според твърденията на „Т.С.“ ЕАД въззивникът Р. е потребител на топлинна енергия, без да е посочено на какво основание, и без самият въззивник Р. да е посочвал факти, обосноваващи правото му на собственик. Други доказателства, от които да е възможно да се установи собствеността на топлоснабдения имот, липсват по делото.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че първата от описаните по-горе две предпоставки за уважаване на исковете на „Т.С.“ ЕАД – установено право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот от страна на въззивника Р., не е доказана. Поради това липсват и облигационни отношения между страните по делото. При това положение първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която искът за установяване на дължимост на цена на топлинна енергия, е уважен, а същият следва да се отхвърли.

Искът за присъждане на законна лихва е акцесорен и се уважава само ако е установено наличието на главно вземане. В случая, с отхвърлянето на главния иск за цена на доставена топлинна енергия, се установява и неоснователността на иска за законна лихва върху тази сума. И в тази част първоинстанционното решение следва да се отмени, а искът да се отхвърли.

Относно разноските:

При този изход на спора разноски се дължат само на въззивника Р. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Следователно първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта за разноските, с която същите са възложени в тежест на въззивника Р..

В исковото производство и това пред първоинстанционния съд въззивникът Р. не е отказал извършването на разноски и такива не следва да му се присъждат. Пред въззивната инстанция въззивникът е направил разноски за заплатени държавни такси за въззивната жалба в размер на общо 45, 91 лева, които следва да му се присъдят в цялост.

С оглед на промяната на изхода на първоинстанционното дело и решаването на спора между страните в напълно обратен смисъл, подадената от въззивникаР.частна жалба остава без предмет, тъй като разноските се разпределят съобразно постановения от въззивния съд нов изход на спора. Същата следва да бъде оставена без разглеждане, а разноските по нея не следва да се присъждат.

Тъй като цената на всеки от предявените искове е под 5 000 лева, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „б“ въззивен състав

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 284606/04.12.2017 г. по гражданско дело № 57913/2016 г. на Софийския районен съд, 150. състав, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес на управление:***, искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по отношение на П.Р.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че последният дължи на дружеството сумите от 27 лева (двадесет и седем лева) – цена за услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия за имот с адрес: София, ж.к. „***********, за периода от май 2014 г. до април 2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 18.07.2016 г. до окончателното ѝ погасяване, както и 2, 57 лева (два лева и 57 стотинки) – законна лихва за забава за изплащане на последната посочена сума за периода от 14.09.2015 г. до 15.06.2016 г.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 270, ал. 3, предл. първо ГПК, ПРОИЗВОДСТВОТО по предявените с искова молба с вх. № 8021650/14.10.2016 г. по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес на управление:***, искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по отношение на П.Р.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че последният дължи на дружеството сумите от 27 лева (двадесет и седем лева) – цена за услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия за имот с адрес: София, ж.к. „***********, за периода от май 2014 г. до април 2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 18.07.2016 г. до окончателното ѝ погасяване, както и 2, 57 лева (два лева и 57 стотинки) – законна лихва за забава за изплащане на последната посочена сума за периода от 14.09.2015 г. до 15.06.2016 г., за които е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 39685/2016 г. на Софийския районен съд, 150. състав.

ОТМЕНЯ Решение № 284606/04.12.2017 г. по гражданско дело № 57913/2016 г. на Софийския районен съд, 150. състав, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес на управление:***, искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по отношение на П.Р.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че последният дължи на дружеството сумите от 2 053, 80 лева (две хиляди петдесет и три лева и 80 стотинки) – цена за потребена топлинна енергия за имот с адрес София, ж.к. „***********, за периода от май 2014 г. до април 2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 18.07.2016 г. до окончателното ѝ погасяване, и от 122, 70 лева (сто двадесет и два лева и 70 стотинки) – законна лихва за забава за изплащане на горепосочената сума за периода от 14.09.2015 г. до 15.06.2016 г., вместо което

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес на управление:***, искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по отношение на П.Р.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че последният дължи на дружеството сумите от 2 053, 80 лева (две хиляди петдесет и три лева и 80 стотинки) – цена за потребена топлинна енергия за имот с адрес София, ж.к. „***********, за периода от май 2014 г. до април 2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 18.07.2016 г. до окончателното ѝ погасяване, и от 122, 70 лева (сто двадесет и два лева и 70 стотинки) – законна лихва за забава за изплащане на горепосочената сума за периода от 14.09.2015 г. до 15.06.2016 г. за които е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 39685/2016 г. на Софийския районен съд, 150. състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес на управление:***, да заплати на П.Р.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 45, 91 лева (четиридесет и пет лева и 91 стотинки) – разноски във въззивното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 5094073/05.06.2018 г., подадена от П. Р.Р. срещу определение № 407706/15.05.2018 г. по  по гражданско дело № 57913/2016 г. на Софийския районен съд, 150. състав

В частта, с която частната жалба е оставена без разглеждане, която има характер на определение, решението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – София. В останалата си част решението e окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.