РЕШЕНИЕ
№ 1034
гр. Кюстендил, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Михаела Ив. Атанасова
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. А.А
като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело №
20241520100535 по описа за 2024 година
Производството е по правилата на глава XXIX-та от ГПК – за делба във фазата
по извършването й.
Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от Д. К. А. против М. Б. Ц. за делба на
съсобствен недвижим имот.
Със съдебно решение № 613 от 13.06.2024 г., постановено по настоящото
гражданско дело, съдът е допуснал извършване на съдебна делба на процесния имот
между съделителите при права по ½ ид.ч. за всеки от тях.
Решението не е атакувано и понастоящем е влязло в законна сила.
Производството по делото е продължило във втората фаза на делбата, като
изразеното становище от съделителите досежно начина на извършването й, е
посредством изнасяне на имота на публична продан /каквото е становището на ищеца,
след като същият изрично е заявил, че не поддържа възлагателна претенция/, съотв. –
чрез възлагане в дял на ответника на целия имот при усл. на чл. 349, ал.2 от ГПК
/съгласно искане, представено в депозирана молба, находяща се на л. 54 от делото,
както и в представена в открито съдебно заседание от 01.09.2025г. молба, находяща се
на л. 136 от делото/. В определен момент в процеса ответникът е поддържал и искане
за възлагането на притежаваната от него ½ ид.ч. от имота без уравняване на дела на
ищеца поради дефицити в здравословното състояние на общото на съделителите
непълнолетно дете /спр. молба вх. № 6865/13.06.2025г./
В законоустановения за това срок ищецът е заявил претенция за сметки по реда
на чл. 346 от ГПК и с правно осн. чл. 31, ал.2 от ЗС, приета за разглеждане във втората
фаза на процеса, впоследствие същата изменена по реда на чл. 214 от ГПК в смисъл,
както следва: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
1
3140,00 лева представляваща обезщетение за лишаване правото му да ползва делбения
имот съобразно квотата му в съсобствеността за периода 02.10.2023-18.09.2024 г.,
ведно със законната лихва, считано от 18.09.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с
доводите на страните, прие за установено следното:
Страните се легитимират като собственици на процесния недвижимия имот при
равни в съсобствеността права, видно от доказателствата по делото, подробно
анализирани в решението по допускането на делбата, постановено по настоящото дело
в първата фаза на производството.
От заключението на в. л. инж. Д. Д., прието като доказателство във втората фаза
на делбения процес, се установява пазарна стойност за процесния недвижим имот в
размер на 141820,00 лв. /сто четиридесет и една хиляди осемстотин и двадесет лева/.
Видно от представеното по делото Становище вх. № 10458/13.09.2024г. на
Главния архитект на Община Кюстендил е това, че процесният недвижим имот е
неподеляем такъв.
С нотариална покана, отправена от ищеца до ответника, връчена на последния
на 01.10.2023г. /спр. гърба на л. 71 от делото/ М. Ц. е поканена, в 7-мо дневен срок от
получаването й, да се яви в съответната нотариална кантора като предостави на А.
ключове от процесния имот с оглед възможността му да достъпва до последния. С
протокол от 25.10.2023г., изготвен от нотариус Е. П., е удостоверено неявяването на
ответника в дадения му за това срок.
Касателно претенцията за сметки са събрани и гласни доказателствени средства
чрез разпит на двама свидетели.
В показанията си св. З. /майка на ищеца/ сочи, че страните по делото се
разделили през 2022г., когато ищецът напуснал семейното жилище /настоящ делбен
имот/. Детето на съделителите заживяло с баща си – първоначално в Б., а от м. май
2023г. – в Кюстендил, в дома на свидетеля. Твърди, че ответницата сменила бравата и
заключила имота, като от този момент ищецът нямал достъп до него. Наложила се
дори полицейска намеса, за да се вземе багаж на детето от жилището. Едва през м.
август 2023г. детето отишло при майка си по настояване на неговите баща и баба.
Свидетелят М. /живееща на семейни начала с ищеца/ сочи, че през м. септ.
2022г. ищецът се преместил да живее при нея в Б.. След декември 2022г. детето, което
до този момент живеело с майка си, се преместило при баща си в Б.. През м. март
2023г., когато Р. пожелала да си вземе багаж от жилището в Кюстендил, ищецът
установил, че бравите били сменени, а жилището – заключено. Потърсено било
съдействието на полицейските органи. От този момент А. нямал достъп до имота.
Детето живяло в Б. до м. май 2023г. След това се върнало в Кюстендил и заживяло в
дома на баба си /майка на баща му/. През м. август 2024г. по настояване на баща си и
баба си, Р. отново отишла при майка си, като от този момент живее с нея.
От приетата по делото съдебно-оценителна експертиза с вх. №
9470/11.08.2025г., изготвена от в.л. инж. Д. Д., се установява, че размерът на
средномесечния пазарен наем на делбения имот за процесния период - 02.10.2023г. –
18.09.2024г., възлиза на 544,00 лв. Така, общият пазарен наем за имота през този
период възлиза на 6280,00, от които дължими на ищеца като обезщетение за лишаване
правото му да ползва същия съобразно правата му в съсобствеността, се явява сума от
3140,00 лв.
2
Представени на л. 107-110 от делото са писмени доказателства, установяващи
дефицити в здравословното състояние на детето на съделителите.
Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което
не се обсъждат.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът прави
следните правни изводи:
Настоящото делбено производство се намира във втората фаза на делбата, която
по правилата на ГПК завършва с решение по извършването й, с което се прекратява
съсобствеността.
По способа за извършване на делбата:
В случая съществуването на съсобственост между страните и правата на всеки
от тях в нея е установено с влязло в сила решение, постановено от КРС на основание
чл. 344 от ГПК в първата фаза на производството.
За да пристъпи към окончателното ликвидиране на съсобствеността съдът
следва да избере някой от способите за това, а именно: чрез възлагане по реда на чл.
349 ГПК, чрез теглене на жребий, чрез разпределение на имотите (движимите вещи) от
съда по реда на чл.353 ГПК или чрез изнасяне на публична продан. Основен критерий
за този избор е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и
доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на
съделителите. Съгласно общия принцип за извършване на делбата, всеки от
съделителите следва да получи реален дял от делбеното имущество. Само при
неподеляемост и невъзможност за възлагане, то следва да се изнесе на публична
продан и съделителите да получат паричната равностойност на дела си от продажната
цена.
В настоящия случай допуснатият до делба недвижим имот е единствен такъв,
т.е. броят на имотите е по-малък от този на съделителите. Имуществото, както се
установи по делото, е неподеляемо, поради което е налице невъзможност всеки от
съделителите да получи реален дял от делбената общност. В този смисъл
неоснователно се явява заявеното от ответника искане за възлагане на нейната ½ ид.ч.
от имота в неин дял без уравняване. Ирелевантни в случая се явяват и дефицитите в
здравословното състояние на непълнолетното дете на съделителите. Правата на
последното се бранят посредстом своевременно заявено и основателно искане за
възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 от ГПК.
По възлагателната претенция по чл. 349, ал.1 от ГПК, заявена и поддържана
от ответната страна:
Предпоставките за ликвидиране на съсобствеността по този процесуален ред са
уредени в нормата на чл. 349, ал. 1 от ГПК, а именно: делбеният имот да е
неподеляемо жилище - бивша съпружеска имуществена общност, прекратена с развод;
на бившия съпруг да е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на родените от брака деца; последният да няма собствено жилище.
Условията на закона са изброени изчерпателно и се изисква кумулативното им
наличие.
В случая, ответната страна не успя да установи наличието на горецитираните
елементи от фактическия състав на посочената норма по надлежния процесуален ред.
С Определение рег. № 135/04.02.2025г. съдът е допуснал за разглеждане във втората
фаза на делбения процес заявената претенция по чл. 349, ал.1 от ГПК, като е
3
разпределил доказателствената тежест досежно подлежащите на доказване за
конкретната хипотеза юридически факти. В съотв. с нормата на чл. 146, ал. 2 е
прецизирал и за кои факти страната не сочи доказателства. С протоколно определение
от 16.06.2025г. съдът е дал възможност на ответника, най-късно до следващото
открито съдебно заседание, да предприеме следващите се процесуални действия във
връзка с разпределената доказателствена тежест по възлагателната й претенция, като
същият е бил предупреден и за последиците в случай на процесуално бездействие. В
дадения от съда срок, а и до приключване на устните състезания, доказателства в
изложения смисъл не са представени. В действителност, депозирана по делото е молба
вх. № 10462/01.09.2025г., ведно с приложен към същата незаверен препис на Протокол,
постановен по гр. д. № 2140/2024г. от описа на РС – Кюстендил, в който е
инкорпориран текста на постигната между съделителите съдебна спогодба,
установяваща промяна в упражняването на родителските права спрямо ненавършилото
пълнолетие дете на съделителите, като същите са възложени на неговата майка и
ответник в настоящото. Така представеното писмено доказателство обаче съдът не
може да обсъжда по същество, доколкото възможността същото да бъде приобщено
към доказателствения материал, към него момент вече е била преклудирана. И именно
защото меродавният момент, от който се установява със сила на пресъдено нещо, че
спорното право съществува, съотв. не съществува, е този на приключване на съдебното
дирене, то след него соченето и представянето на каквито и да е доказателства,
относими към спорното право, се обхваща от преклудиращото действие на силата на
пресъдено нещо на съдебното решение.
Вън от горното, не се представиха и доказателства досежно обстоятелството, че
съделителят Ц. не притежава друго жилище.
Всичко изложено води до извод за неоснователност на така заявената
възлагателна претенция.
Поради изложеното, изнасянето на имота на публична продан се явява
единствен възможен способ за ликвидиране на съсобствеността между двамата
съделители – спр. разпоредбата на чл. 348 ГПК, според която, когато някой имот е
неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде
изнесен на публична продан.
Пазарната стойност на имота възлиза на сума от 141820,00 лв. /сто четиридесет
и една хиляди осемстотин и двадесет лева/ съгласно заключение вх. №
10348/10.09.2024г. на инж. Д. Д., което се възприе за обективно и пълно, при
изчислена стойност на дяловете за всеки от съделителите в размер на 70910,00 лв.
/доколкото правата им в съсобствеността са равни – по ½ ид.ч./.
По претенцията за сметки, заявена по реда на чл. 346 от ГПК и с пр. осн. чл.
31, ал. 2 от ЗС:
В законоустановения за това срок ищецът е заявил претенция за сметки по реда
на чл. 346 от ГПК и с правно осн. чл. 31, ал.2 от ЗС, приета за разглеждане във втората
фаза на процеса, впоследствие същата изменена по реда на чл. 214 от ГПК в смисъл,
както следва: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
3140,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване правото му да ползва
делбения имот съобразно квотата му в съсобствеността за периода 02.10.2023-
18.09.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 18.09.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Основателността на претенцията се предпоставя от кумулативното наличие на
4
следните предпоставки: страните да са съсобственици на процесния недвижим имот;
целият съсобствен имот да се ползва от един от съсобствениците през исковия период;
отправянето на писмена покана до ползващия съсобственик преди началната дата на
процесния период за осигуряване на възможност за лично ползване или за заплащане
на обезщетение.
Установяването на посочените предпоставки е в доказателствена тежест на
предявилия претенцията по сметки ищец, наред с установяване размера на исковата
претенция и нейната изискуемост.
В случая, безспорно е наличието на съсобственост между страните по
отношение на процесния имот.
Установи се от доказателствената съвкупност и това, че ищецът е бил
възпрепятстван да ползва имота съобразно правата му в съсобствеността през исковия
период.
В последния смисъл, за да може да се приеме, че съсобственикът, който
използва сам общата вещ, съобразно с чл. 31, ал. 1 ЗС, започва да пречи на другите
съсобственици, трябва да има конкретно искане от друг съсобственик да си служи с
вещта и това искане да е доведено до знанието на първия съсобственик. За да
възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика,
който чрез лично ползване лишава другите съсобственици от възможността да ползват
и те общата вещ, законът изисква само едно условие – писмено поискване. Писменото
поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след
получаването му съсобственикът изпада в забава. Писмена покана по смисъла на чл.
31, ал. 2 ЗС представлява всяко писмено волеизявление, съдържащо искане за лично
ползване или за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването.
В случая, доказателствата по делото установиха нарочно отправено до
ответника писмено поискване от ищеца, облечено във формата на нотариална покана, с
което същият желае да получи достъп до имота чрез осигуряване на ключ от същия. С
протокол от 25.10.2023г., изготвен от нотариус Е. П., е удостоверено неявяването на
ответника в дадения му за това срок /поканата е получена на 01.10.2023г./, което сочи
на липса на оказано съдействие за осигуряване достъп на ищеца до делбения имот.
Последният извод се подкрепя и от събраните в хода на процеса гласни
доказателствени средства, които макар съдът да цени с повишено внимание в
светлината на чл. 172 от ГПК с оглед близките роднински и фактически отношения на
ищеца със свидетелите, съдът намира за логични и непротиворечиви, допълващи се и
кореспондиращи на установената, посредством представените по делото и вече
обсъдени писмени доказателства, липса на съдействие за достъп от страна на
ответника.
Липсват данни по делото, а и твърдение, за отправено до ищеца предложение да
ползва имота според правата му в съсобствеността, в който случай единствено не би
му се дължало обезщетение според правилото на чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Горното обуславя основателност на заявената претенция за сметки за процесния
период /начиная деня, следващ този на получената нотариална покана – в случая –
02.10.2023г. – до 18.09.2024г. – датата на първото по делото открито съдебно заседание
във 2-рата фаза на делбеното производство/.
Досежно размера на претенцията съдът намира следното:
Прието по делото без възражения е експертно заключение по изготвена от инж.
Д. Д. съдебно-оценителна експертиза, посредством която размерът на дължимото се на
5
ищеца обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС според правата му в съсобствеността и за
исковия период се равнява на сума от 3140,00 лв. В последния смисъл ответникът е
навел възражение в молба, представена в последното открито по делото съдебно
заседание, че не дължи обезщетение, алтернативно - в посочения размер, за времето,
през което детето на съделителите е живяло в жилището.
По повод горното съдът намира, че следва да разгледа депозираното
възражение, доколкото същото, представляващо оспорване, не се обхваща от
предвидените в закона преклузии.
Преди всичко съдът не обсъжда представения след приключване на съдебното
дирене и горецитиран незаверен препис на Протокол, постановен по гр. д. №
2140/2024г. от описа на РС – Кюстендил, в който е инкорпориран текста на постигната
между съделителите съдебна спогодба. От една страна, защото възможността за
предоставянето му е преклудирана, а от друга – доколкото е постановено
непълнолетното дете да живее на адреса на процесния делбен имот за период, следващ
исковия такъв /02.10.2023г. – 18.09.2024г./.
От друга страна, събраните по делото гласни доказателствени средства
безпротиворечиво установяват, че от неустановена дата на м. август 2024г. Р. е
започнала да живее при майка си на адреса на процесния имот. Тоест, за част от
исковия период, а именно – неустановена дата от м. август 2024г. до 18.09.2024г.
същата е живяла на адреса на делбения имот, поради което и ответникът за този
период не дължи обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС в претендирания размер, а именно
– редукция е необходима за ползваната от детето жилищна площ /арг. от чл. 57 от СК и
от Тълкувателно решение № 46 от 1.IV.1965 г. по гр. д. № 22/65 г., ОСГК /. Така, за
този период дължимото се обезщетение от ответника е в размер не на ½ от
средномесечния пазарен наем на жилището, а на 1/3 от същия, доколкото детето
ползва жилището на собствено основание съобразно горецитираната тълкувателна
практика на върховната инстанция при условията, в настоящия случай, на симулирано
3 – членно домакинство /при липса на данни за реално ползваната от него жилищна
площ, но при установено наличие на детска стая, ведно с тераса към нея и помещения
за общо ползване от членовете на семейството – спр. приетата по делото съдебно-
оценителна експертиза/. Тоест, общият размер на задължението на ответника,
определено от експерта на 3140,00 лв. за целия период, следва да се редуцира със
сумата в размер на 198,88 лв., определена от съда при усл. на чл. 162 от ГПК за период
от 15.08.2024г. /съдът определи същата в средата на месеца, гарантирайки баланс
досежно правата на страните, поради неустановяване точната дата, на която детето е
отишло през този месец да живее при майка си / до 18.09.2024г. Тоест, за период от 34
дни в рамките на исковия период, през които детето се установи да е живяло при
майка си и средномесечен пазарен наем за имота за тези 34 дни от 596,65 лв. /544,00
лв. за един месец и още 3 дни/, сумата, с която следва да се редуцира претенцията за
сметки възлиза на 198,88 лв.
Предвид изложеното претенцията, заявена по реда на чл. 346 от ГПК следва да
бъде уважена в размер на 2941,12 лв., като за горницата до пълния заявен такъв от
3140,00 лв., същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Като последица от горното, следва да се присъди и законна лихва върху сумата,
считано от 18.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на дължимите държавни такси и разноски:
Систематичното място на нормата на чл. 355 ГПК я прави специална спрямо
6
общите норми на гражданския процес, регламентиращи присъждането на сторените в
исковия процес разноски. Съделителите заплащат съобразно дяловете си при
приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели,
вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и
други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и
ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на
правата на съделителите, както и относно способа за извършване на делбата, всеки
съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от
адвокат. При наличие на спор относно правата на съделителите, респ. оспорване на
самия факт на съществуване на съсобствеността, както и при спор относно способа, по
който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на производството, както и
по присъединените искове в делбеното производство и при обжалване на
постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира
разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и указанията по приложението на
процесуалния закон, дадени в т. 9 на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС.
В случая спор между страните досежно наличието на съсобственост между тях
спрямо делбеното имущество и правата им в съсобствеността не е имало. Тоест,
липсвал е спор касателно въпросите на първата фаза на делбата, поради което и
разноските в тази фаза остават за страните, така както са направени.
Спорът между тях е бил касателно способа, по който същата да се извърши и по
отношение претенцията по чл. 346 от ГПК. Или по въпросите, касаещи втората фаза на
делбата.
В последния смисъл претендираното съобр. списък по чл. 80 от ГПК от ищеца
адвокатско възнаграждение възлиза на сума от 1000,00 лв. Представен е договор за
правна защита и съдействие при депозиране на исковата молба, с уговорен и платен в
брой размер на възнаграждението от 1500,00 лв. Предвид принципа на диспозитивното
начало съдът ще се съобрази с претенцията на страната за присъждане на общ размер
на адвокатското възнаграждение от 1000,00 лв. Липсват и представени доказателства
за уговорен и заплатен отделен размер на адвокатско възнаграждение за втора фаза на
делбата, поради което съдът ще приеме, че претенцията за заплащане на сума от
1000,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, се претендира общо за двете
фази на делбения процес. При липса на данни за противното съдът намира, че
договореното такова от 500,00 лв. е за защита в първата фаза на делбеното
производство, поради което и то остава за сметка на страната, която е извършила
разхода с оглед гореизложените мотиви. Възнаграждението за втората фаза също
възлиза на 500,00 лв. като при липса на данни за противното съдът намира, че 250,00
лв. са дължими по способа за извършването й. Същите следва да бъдат възложени
изцяло в тежест на ответника. И още 250,00 лв. – дължими по претенцията за сметки,
от които дължими от ответника съобразно уважената част от претенцията са 234,18 лв.
Или общият дължим от ответника размер на сторените от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение съдът определи на 484,18 лв.
Претендираният и заплатен от ищеца депозит от 300,00 лв. за изготвяне на
експертиза за присъждане на обезщетение следва да бъде уважен в размер съобразно
уважената част от претенцията за сметки, поради това и дължима на ищеца се явява
сума от 281,01 лв.
Досежно депозитът за изготвяне на оценка на делбения имот, доколкото
заключението е ползвало и двете страни, разноските по това перо остават за страните,
както са ги направили /по 150,00 лв. за всяка/.
7
В тежест на ищеца следва да се възложи и половината от таксата по вписване на
исковата молба, или сума в размер на 14,80 лв.
Въпреки представените доказателства за заплатено от ответника адвокатско
възнаграждение в размер на 1500,00 лв., липсва изрично заявено искане за присъждане
на разноски, каквито биха й се дължали единствено за частта от претенцията за
сметки, която съдът прие за неоснователна и недоказана.
Страните следва да заплатят и държавна такса в размер по 4% върху стойността
на притежавания от всеки от тях дял, на основание чл. 355 от ГПК, вр. с чл.8 от
Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК – по 2836,40 лв. за
всеки от тях.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба с решение
№ 613/13.06.2024 г., постановено по настоящото дело, недвижим имот, а именно:
Самостоятелен обект с идентификатор 41112.500.186.5.2 по КККР, на гр. Кюстендил,
одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр.
**********, ул. *********** №**, ет. *, който самостоятелен обект се намира в сграда
№ 5, разположена в поземлен имот с идентификатор 41112.500.186, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива-1, с площ 94,78 кв. м, при
съседи за самостоятелния обект в сградата: на същия етаж – няма, под обекта:
41112.500.186.5.1, над обекта: 41112.500.186.5.3, който обект съгласно документ за
собственост - нот. акт № 98, том V, рег. № 9394, дело 799/2007 г. на нотариус Б. А., в
който е обективирана покупко-продажба, представлява втори етаж от източния
близнак на четириетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ IV-3758, кв.58 по
плана на гр. **********, ул. *********** №**, ет. *, поземлен имот състоящ се от 457
кв. м празно и застроено място, при съседи на поземления имот по скица:
ул.“**********“, ул. “***********“, УПИ V-3759 и УПИ-3762.
СТОЙНОСТТА на изнесения на публична продан недвижим имот възлиза на
сума в размер на 141820,00 (сто четиридесет и една хиляди осемстотин и двадесет
лева и 0 ст.).
ДА СЕ РАЗПРЕДЕЛИ получената при публичната продан сума между
съделителите, както следва: за Д. К. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***********,
бул. „***********“ № **, бл. **, вх. *, ет.*, ап. * – ½ ид.ч. (една втора идеална част) от
получената продажна цена и за М. Б. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. **********, ул.
„***********“ № **, ет. * – ½ ид.ч. (една втора идеална част) от получената продажна
цена.
ОСЪЖДА М. Б. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. **********, ул. ***********
№**, ет. *, ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. А., ЕГН: **********, с адрес:
********************* сумата в общ размер на 2941,12 лв. (две хиляди деветстотин
четиридесет и един лева и дванадесет стотинки), представляваща дължимо
обезщетение за лишаване от право на ползване на ищеца от делбения имот съобразно
правата му съсобствеността за периода 02.10.2023г. – 18.09.2024г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 18.09.2024г. до окончателното й изплащане, като за
горницата до пълния заявен размер на претенцията от 3140,00 лв. – съдът отхвърля
същата като неоснователна и недоказана.
8
ОСЪЖДА М. Б. Ц., ЕГН: **********, с адрес:гр. **********, ул. ***********
№**, ет. *, ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. А., ЕГН: **********, с адрес: г***************
сумата в общ размер на 765,19 лв. (седемстотин шестдесет и пет лева и деветнадесет
стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д. К. А., ЕГН: **********, с адрес: **************** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Кюстендил държавна такса в размер на 2836,40 лв. (две
хиляди осемстотин тридесет и шест лева и четиридесет стотинки), както и 5,00 лв.
(пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М. Б. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. **********, ул. ***********
№**, ет. *, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Кюстендил държавна такса в размер на
2836,40 лв. (две хиляди осемстотин тридесет и шест лева и четиридесет стотинки),
както и 5,00 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
СЪОБЩАВА на страните, че на основание чл. 115, ал. 1 вр. чл. 114, ал. 1, б. "в",
вр. чл. 112, б. "з", вр. б. "а" от Закона за собствеността, настоящото решение, както и
това по допуснатата делба, след влизането им в сила, следва да бъдат отбелязани в
Служба по вписванията - гр. Кюстендил.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9