Решение по дело №6754/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1023
Дата: 7 май 2019 г. (в сила от 4 юни 2019 г.)
Съдия: Калин Стефанов Кунчев
Дело: 20182120106754
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1023

 

гр. Бургас, 07.05.2019 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XL гр. състав, в публично съдебно заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година, с

                                                                                                    Председател: Калин Кунчев

 

 

при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело 6754 по описа на съда за 201., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.232, ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предя-вен от “Кар 1 Логистик“ ЕООД против Т.И.А.. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответни-ка, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № 5861/2018г. на РС Бургас. По него е била издадена такава за сумата 715 лв., представляваща неизплатена част от наемната цена по договор № 150915/20.01.2017г. за наем на лек автомобил “Нисан Кашкай“, рег. № РВ 9108 РС, общо 1 065 лв., за периода от 20.01.2017г. до 13.02.2017г., ведно със за-конната лихва върху нея, считано от 08.08.2018г. до окончателното плащане, както и за деловодните разноски. Твърди, също така, че след като е получил препис от заповедта, ответникът е подал възражение, по реда на чл.414 от ГПК. Предвид това, моли Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на А., че същият му дължи тази сума. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска, излага съображения, че не е сключвал процесния договор за наем с ищеца и не е получавал и ползвал автомобила. Моли съда да отхвърли претен-цията.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за исковата сума – по ч. гр. дело № 5861/2018г. на РС Бургас, приложено към настоящото.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК Т.И.А. е подал възражение.

Това обуславя наличието на правен интерес у “Кар 1 Логистик“ ЕООД от водене на предявения установителен иск.

Представен е Договор за наем № 150915/20.01.2017г., по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника за временно възмездно ползване лек автомобил “Нисан Кашкай“, рег. № РВ 9108 РС, срещу заплащането на наемна цена от А..

От показанията на свидетеля И. Ж. И. се установява, че на 20.01.2017г. процесният лек автомобил е бил предаден от него на ответника, без последният да изча-ка изготвянето на договора за наем, съответно – да го подпише, тъй като е бил познат на колега и техен редовен клиент. А. е платил наемната цена за един ден, за кое-то е издаден приходен касов ордер № 9/20.01.2017г. за 80 лв. Плащането на тази сума е отразено и в самия договор. Установява се също така, че на 21.01. ответникът е дошъл в офиса на “Кар 1 Логистик“ ЕООД, поискал е срокът на наемното правоотношение да бъде продължен до 13.02.2017г. и се е уговорил с управителя на дружеството, че наем-ната цена за целия период ще е общо 1 065 лв. Договорът за наем е бил допълнен в та-къв смисъл, след което А. го е подписал. На последната дата лекият автомобил е бил върнат от ответника. Това обстоятелство е било отразено и в приемо-предавателния протокол, инкорпориран в договора за наем.

Ответникът е оспорил истинността на положените от негово име подписи в процес-ния договор за наем по реда на чл.193 от ГПК. В тази връзка по делото е допуснато из-вършване на СГЕ. От заключението на вещото лице Щ.Н., обаче, безспорно се установява, че двата обследвани подписа в договора са положени лично от А..

По делото са представени и още три квитанции към ПКО, съгласно които на 09.02., 13.02. и 12.03.2017г. ответникът е извършил частични плащания по процесния договор, съответно – два пъти по 100 лв. и веднъж 70 лв., т. е. общо 350 лв., с първоначално пла-тените 80 лв.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

По делото безспорно се установява наличието на твърдяното в исковата молба об-лигационно правоотношение между страните, основано на процесния договор за наем с № 150915/20.01.2017г., а именно – ищецът се е задължил да предостави на ответника за временно ползване – за периода от 20.01. до 13.02.2017г., лек автомобил “Нисан Каш-кай“, рег.№ РВ 9108 РС, за което А. е следвало да заплати на дружеството угово-рената наемна цена от общо 1 065 лв.

С оглед обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, Съдът приема за дока-зано и това, че ищецът надлежно е изпълнил своите задължения по договора.

Следователно, за ответника е възникнало задължението да му заплати договорената наемна цена. При негова доказателствена тежест, последният не е ангажирал надлежни доказателства да е извършил плащания за разликата над 350 лв. до пълния, дължим раз-мер от 1 065 лв.

При това положение, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск за су-мата от 715 лв. се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Върху главницата се дължи законната лихва, считано от датата на подаване на заяв-лението по чл.410 от ГПК в съда – 08.08.2018г., до окончателното плащане.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени на-правените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 50 лв. за ДТ и 720 лв. платени адвокатски възнаграждения.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.И.А., с ЕГН: **********,***, че същият дължи на “Кар 1 Логистик“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Б, ЖК ””, бл., партер, сумата 715 лева, представляваща неизплатена част от наемната цена по договор № 150915/20.01.2017г. за наем на лек автомобил “Нисан Кашкай“, с рег. № РВ 9108 РС – общо 1 065 лева, за периода 20.01. – 13.02.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.08.2018г. до окончателното плащане, за която е издадена Запо-вед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 5861/2018г. на РС Бургас.

ОСЪЖДА Т.И.А. да заплати на “Кар 1 Логистик“ ЕООД на-правените в заповедното и в настоящото производства разноски – 50 лева за държавни такси, както и платени адвокатски възнаграждения в общ размер от 720 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчване-то му на страните.

 

                                                                                         Съдия: /п/ Калин Кунчев

                                                                                          Вярно с оригинала: З.М.