РЕШЕНИЕ
№
1959
гр.
Пловдив, 08.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
състав :
СЪДИЯ : МАРИЯ НИКОЛОВА
при
секретаря ХРИСТИНА НИКОЛОВА, като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 2133 по описа за
2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния закон (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т.
8 и т. 9 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК),
Образувано е по жалба на ЕТ „Г.М.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Хисаря, обл.Пловдив,
ул.“Камилите“ №2, представляван от Г.Н.М., против Акт за установяване на
публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/2459#3 от 04.07.2022 г., издаден от
Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".
Твърди се незаконосъобразност на акта и се
иска неговата отмяна. Изложени са доводи, че действията на органите на ДФЗ не
били всестранни и пълни, като не са изпълнили задълженията си за служебна
активност при изясняване на случая.
Ответникът по жалбата - Заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния
си представител юриск. М., изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли съда да потвърди оспорения административен акт. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
По
допустимостта:
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с
правен интерес, адресат на оспорения акт, чиито права и законни интереси са
засегнати неблагоприятно, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, видно от отразеното в
самия АУПДВ (лист 19) и от проследяване на пратка на интернет страницата на
ЕКОНТ (лист 6 – номер на пратка). Жалбата е против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване по отношение на неговата законосъобразност.
Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима,
Съдът
намира за установено, следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, че жалбоподателят е
земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, регистриран с УРН 526248.
Няма спор между страните по делото и че ЕТ „Г.М.“ е подал Заявление за
подпомагане 2015 с УИН 16/130715/59734, с което е поискал финансово подпомагане
по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г.
С Уведомително писмо изх. № 02-16-2600/1119
от 22.02.2016 г. (лист 7-10), жалбоподателят бил уведомен, че е одобрен за
участие по направление „Биологично животновъдство“ от мярка 11 "Биологично
земеделие", с обща одобрена площ по направлението в размер на 72,27 ха, с
одобрени животни говеда за месо – 56.
По подаденото заявление с УИН 16/130715/59734
на ЕТ „Г.М.“ е изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР 2014-2020 г., в размер на 17523,97 лв.
С писмо изх. № 01-6500/7996 от 14.12.2018 г.
(лист 12), връчено на 22.01.2019 г., Зам. изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие" е уведомил жалбоподателя на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че спрямо него се открива производство по издаване на административен акт
за прекратяване на многогодишен ангажимент, като е посочено, че не е подадено
заявление за подпомагане по марка 11 „Биологично земеделие“, направление
„Биологично животновъдство“ през кампания 2018. Със същото писмо е предоставена
възможност на ЕТ „Г.М.“ в 7-дневен срок от уведомяването да направи възражения
и да представи допълнителни доказателства.
Последвало е издаването на Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2018 изх. № 01-6500/2459 от
17.05.2019 г. на зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" (лист
13). В акта е направено позоваване на чл. 15, ал. 3, т. 4 и чл. 46, ал. 1 от
Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР 2014-2020. В Акта за прекратяване е посочено, че
жалбоподателят не е подал Заявление за подпомагане и Приложение за
кандидатстване по мярка 11 "Биологично земеделие", направление „Биологично
животновъдство“ през кампания 2018. Административният орган е приел, че са
налице предпоставките по чл. 63, т. 1 във вр. с чл. 77, т. 4 б. "в"
от Регламент (ЕС) № 1306 на ЕП и Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, поради което и
на основание чл. 15, ал. 3, т. 4 и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015
г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020,
е прекратил поетия биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР 2014-2020 с направление "Биологично животновъдство".
Актът е връчен на 11.06.2019г. (лист 14 – известие за доставяне). По делото няма
данни, а и не се сочи от жалбоподателя Актът за прекратяване да е обжалван по
административен или съдебен ред, поради което Актът за прекратяване на
ангажимента по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 за
кампания 2018 е влязъл в сила.
С писмо изх. № 01-6500/2459 от 04.11.2021 г.
(лист 15-16) на основание чл. 26, ал. 1
от АПК, жалбоподателя е уведомен за откриване на производство по издаване на
АУПДВ. В писмото е посочено, че производството се открива въз основа на влязъл
в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка мярка 11
"Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 с изх.№ 01-6500/2459 от
17.05.2019г., како и че общо изплатената сума по направление „Биологично
животновъдство“ представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по
направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на
ангажимента е в размер на 17523,97 лв. Изложено е, че в съответствие чл. 15, ал. 4, т. 2 б. "б" от Наредба №
4 от 24.02.2015 г., ЕТ „Г.М.“ следва да възстанови 40% от 17523,97 лв.,
което се равнява на 7009,59 лв. Посочено е още, че в 7-дневен срок от
получаването му адресатът има възможност да представи възражения и допълнителни
доказателства или да възстанови доброволно сумата, за която е извършено
недължимо плащане без начислени лихви върху нея. Писмото е връчено на
жалбоподателя на 14.02.2022 г. Няма данни по делото, а и не се твърди в
указания срок да е подадено възражение.
Последвало е издаването на оспорения в
настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-6500/2459#3 от 04.07.2022 г., с който заместник изпълнителният директор на
ДФЗ определил спрямо ЕТ „Г.М.“ публично държавно вземане в размер на 7009,59
лв., представляващо 40% от 17523,97 лв. - изплатена субсидия по направление
"Биологично животновъдство" за кампании 2015 и 2016 във връзка с
подадените от оспорващия Заявления за подпомагане с УИН 16/130715/59734 и УИН 16/230616/69594
(за кампания 2016 – 0,00лв.). Като правно основание за издаване на акта, органът
е посочил чл. 15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2 б. "б" от Наредба № 4 от
24.02.2015 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл.
20а, ал. 1 от ЗПЗП. От фактическа страна е посочено, че с влязъл в сила Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР 2014-2020 с изх. № 01-6500/2459 от 17.05.2019 г. на
Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е прекратен поетия
ангажимент на ЕТ „Г.М.“.
По
делото от страна на ответника е представена Заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022г. (лист 21-22) на изпълнителния
директор на ДФЗ, с която на П.Д.С. – заместник изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“ са делегирани правомощия да издава и подписва актове за
установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директни плащания, за които реда за
подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба № 5 от
27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания.
При така
установеното от фактическа страна, съдът в настоящия си състав стига до
следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Съгласно
разпоредбата на чл.162 ал.2 т. 8 ДОПК за недължимо платени и надплатени суми,
както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти,
финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях
национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт,
включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни
ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното
законодателство и в правото на Европейския съюз. В нормата на §1 т.13 от ДР на
ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на
плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки,
включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП,
Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена Разплащателна
агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика
на Европейския съюз.
Съдът счита, че оспореният АУПДВ е издаден от
компетентен орган, с оглед изменението в ДВ бр. 51/2019 г. на чл.20а, ал.5 от
ЗПЗП, според който Изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания
по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. А съгласно чл.20а, ал.6 от
ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по
ал.5 на заместник изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Посочената
разпоредба изрично допуска възможност за делегиране на правомощия за издаването
на АУПДВ от страна на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". В
тази връзка от приложената по делото Заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022 г. на
Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" се установи, че на заместник
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – П.Д.С. са делегирани
правомощия (в т. 3) да издава и подписва актовете за установяване на публични
държавни вземания по всички схеми и мерки по директните плащания, за които реда
за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба № 5
от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания, като в чл.1 т. 28. от наредбата е именно мярка 11
"Биологично земеделие".
Обжалваният Акт за установяване на публично
държавно вземане е постановен в изискуемата писмена форма, съгласно изискването
на чл.59, ал.2 от АПК и съдържа посочване на фактическите и правни основания за
издаването му.
Не се установява в производството
по издаването му да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Противно
на твърдяното от жалбоподателя, при издаване на процесният административен акт
са спазени изискванията
на чл.35, чл.36 и чл.37 от АПК актът да се издаде, след като се съберат и
анализират всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая.
Жалбоподателят е уведомен за започване на административно производство в съответствие
с изискването на чл.26, ал.1 от АПК, като му е дадена възможност да направи
възражение и да представи доказателства.
По отношение на
съответствието с материалния закон, съдът счита следното:
С разпоредбата на чл.27, ал.3
от ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми
по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз, които съгласно чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК
представляват публично държавно вземане. Съгласно чл.15, ал.4, т.2 б."б" от Наредба № 4
от 24.02.2015 г. подпомаганите земеделски стопани възстановяват
получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със
законните лихви, когато е прекратен поетият многогодишен ангажимент; от
кампанията на първоначално одобрение по мярката до кампанията, за която са установени
неспазванията по ал.3, т.1, 2, 4 и 5, възстановяват 40 % от изплатената
финансова помощ, ако е до края на четвъртата година, каквато е настоящата хипотеза.
При
наличието на влязло в сила уведомително писмо, с което е прекратен
агроекологичният ангажимент на жалбоподателя, за административния орган е възникнало
задължението да предприеме принудителното събиране на дължимата сума с
оспорения АУПДВ (в този смисъл
Решение № 10183 от 02.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2201/2019 г., VIII
о). За пълнота е
необходимо да се отбележи, че производството по прекратяване на ангажимента е
отделно административно производство, което приключва с акт, който подлежи на
оспорване. Следователно фактите, релевантни за проверка законосъобразността на
оспорения по настоящото дело акт се свеждат до: 1. извършването на плащане в полза на земеделски стопанин на основание
подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за 2014-2020
г. и 2. прекратяване на биологичен
ангажимент следствие от влязъл в сила административен акт. Според Решение № 2476 от 23.02.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 11685/2020 г., I о, влезлият в сила акт за прекратяване на биологичен
ангажимент (АПБА) е достатъчна предпоставка за търсене на изплатените на
жалбоподателя суми във връзка с ангажимента му по мярка 11.
От събраните по делото
доказателства се установява наличието и на двете предпоставки. Няма спор по
делото, че жалбоподателят е получил финансово подпомагане по мярка 11
"Биологично земеделие" по Заявление за подпомагане с УИН 16/130715/59734
за кампания 2015 г. в размер на 17523,97 лв. Следва изрично да се посочи, че
жалбоподателят не оспори размера не само на установеното задължение, но и на
посочените като получени суми по мярка 11 "Биологично земеделие".
Макар в жалбата да бе заявено искане за допускане на съдебно-техническа/съдебно-счетоводна
експертиза, то въпроси за такава не бяха формулирани. Още повече, че това
доказателствено искане не се поддържа и в молбата представена от процесуалния
представител на жалбоподателя на 01.11.2022г. С тази молба не се поддържа и
заявеното искане в жалбата за допускане разпита на свидетел, нито пък бе
посочено за установяването на какви обстоятелства се иска разпита на свидетеля.
Следва да се изтъкне, че и жалбоподателят и неговите процесуални представители
проявиха процесуално бездействие, като единствено с молба по делото от
01.11.2022г. поискаха съдът да задължи ответника да представи документи, които
са налични по делото и са представени още с административната преписка. В този
смисъл жалбоподателят е имал около месец (от датата на връчване на призовката)
възможност да се запознае с тях и да изрази становище.
Налице е и втората
материалноправна предпоставка, необходима при условията на кумулативност за
възникване на задължение за земеделския стопанин да възстанови получена от него
като финансово подпомагане и установена с акта сума, а именно биологичният
ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" да е бил прекратен.
Жалбоподателят не оспорва, че Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по
мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. с изх. №
01-6500/2459 от 17.05.2019 г. е влязъл в законна сила.
По отношение на размера на
установеното публично държавно вземане следва да се отбележи, че се равнява на
40 % от получената до момента финансова помощ, предвид факта, че
преустановяването на биологичния ангажимент е до края на четвъртата година, т.
е. след изтичане на първите три години, доколкото първа година е 2015, а биологичния
ангажимент е прекратен 2019 г. (до края на четвъртата година). Съдът
констатира, че размерът е математически правилно изчислен.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че оспореният в настоящото производство АУПДВ е постановен при
наличието на изискуемите в закона предпоставки и при посочените в закона
параметри относно размера на вземането.
Оспореният АУПДВ е издаден и
в съответствие с целта на закона, а именно да се развива биологичното земеделие
посредством насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в селските
райони чрез прилагане на методите на биологичното производство, но при спазване
на нормите на националното право и на правото на ЕС.
Следователно, като издаден от компетентен орган,
в
предвидената от закона писмена форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, в съответствие с целта на закона, както и без противоречие с
относимите материалноправни разпоредби, оспореният
в настоящото производство АУПДВ е валиден и законосъобразен акт, жалбата против
който акт е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което
оспорващото дружество следва да бъде осъдено да заплати на административния
орган, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Г.М.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Хисаря, обл.Пловдив,
ул.“Камилите“ №2, представляван от Г.Н.М., против Акт за установяване на
публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/2459#3 от 04.07.2022 г., издаден от
Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".
ОСЪЖДА ЕТ „Г.М.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:гр.Хисаря, обл.Пловдив,
ул.“Камилите“ №2, представляван от Г.Н.М. да заплати на Държавен фонд
"Земеделие" направените по делото разноски в размер на 100 (сто лева)
лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: