Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 603/20.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар П***
В*** и с участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №545/2018г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл.Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с
чл.63, ал.1 Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №130 от 21.08.2018г.,
постановено по АНД №99/2018г., Районен съд Лом е потвърдил Наказателно
постановление №12-001239 от 13.02.2018г. на Директор Дирекция „Инспекция по
труда” гр.Монтана, с което на „С*** С*** “ ООД гр.Л** на основание чл.416, ал.5 Кодекс
на труда (КТ) във вр. с чл.414, ал.1 КТ е наложена имуществена санкция в размер
2000 (две хиляди) лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат С., го обжалва и развива
доводи, че е неправилно, като моли да се отмени, като се постанови решение, с
което бъде отменена наложената имуществена санкция. По същество на жалбата,
касатора не взема становище.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт К*** оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА
при следните доводи.
За да потвърди наказателно постановление, Районен съд Лом е приел, че касатора е извършил установеното с АУАН №12-001239/31.01.2018г. и
издаденото въз основа на него Наказателно постановление №12-001239 от 13.02.2018г. на Директор Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Монтана нарушение на разпоредбата на чл.415, ал.1 КТ. Въззивния съд е приел
нарушението и съпътстващата фактическа обстановка за безспорно установени,
което го е мотивирало да потвърди обжалваното наказателно постановление, като е
изложил и мотиви, че правилно, с оглед осъществяване на целите на наказанието,
е приложена разпоредбата на чл.27 ЗАНН.
Настоящият
съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна при следните доводи:
Не
могат да бъдат споделени развитите от касатора доводи, че въззивното решение е
неправилно и необосновано. Обосновано и правилно при надлежно събиране и
кредитиране на събраните необходими писмени и гласни доказателства за изясняване
на спора, в мотивите си въззивния съд е приел, че по безспорен начин е
установено извършеното нарушение на разпоредбата на чл.415, ал.1 КТ. Настоящият
съдебен състав, който е сезиран с доводи за неправилност на обжалваното
решение, не установява наличието на такива и счита, че делото е попълнено с
необходимите доказателства, които са дали възможност да се постанови едно
обосновано и правилно решение. Въззивния съд е извел точни и обосновани изводи,
който са го мотивирали да приеме, че в случая нарушението, което е дало
основание за налагане на имуществената санкция е безспорно установено.
Настоящата съдебна инстанция установява, че в случая описаното нарушение, което
е свързано с неизпълнение в срок на дадено задължително предписание, е надлежно
установено и описано както в АУАН така и в наказателното постановление.
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя задълбочените и обстойни мотиви на въззивния съд
свързани с точната индивидуализация на нарушителя и фактическата обстановка
съпътстваща извършването и установяването на нарушението, като не счита за
необходимо отново да ги повтаря, като отбелязва, че размера на наложената
имуществена санкция е към минимума предвиден в материалния закон и изцяло с
тежестта на извършеното административно нарушение. Следва да се отбележи, че по
делото липсват доказателства, който да установят, че касатора е предприел
каквито и да е действия по изпълнение на дадените задължителни предписания. В
тази връзка пълнотата изисква да се отбележи, че в случая имуществената санкция
е наложена за конкретна част от предписание, което не е било изпълнено в
указания срок, тоест при спазване на разпоредбата на чл.18 ЗАНН е наложена
отделна имуществена санкция за така установеното нарушение.
Както АУАН, така и наказателното постановление
съдържат необходимите реквизити, респективно в тях изчерпателно са описани
всички релевантни обстоятелства, които са дали възможност на касатора надлежно
да упражни правото си на защита. По разбиране на настоящият съдебен състав,
събраните по делото свидетелски показания на свидетеля Х*** (актосъставител) и
свидетелите Т*** (свидетел по АУАН), както и събраните писмените доказателства
по делото са обсъдени надлежно от въззивния съд, който е извел обосновани
изводи относно извършеното нарушение, които следва изцяло се споделят.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка
по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в
съответствие с приложимия материален закон, като на
основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.221 АПК във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН настоящият
състав на Административен съд Монтана
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №130 от 21.08.2018г. постановено по АНД №99/2018г.
по описа на Районен съд Лом.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: