Определение по дело №58066/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 25371
Дата: 19 юни 2024 г. (в сила от 19 юни 2024 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20231110158066
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25371
гр. София, 19.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110158066 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от „...............“ ЕАД срещу „............“ ЕООД обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а
ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1 507,91 лева,
представляваща главница за доставена и потребена електрическа енергия и достъп до
електроснабдителната мрежа за периода от 21.09.2021 г. до 31.12.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
09.09.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 106,97 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 26.11.2021 г. до 24.08.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 49332/2022
г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.03.2023 г.
Ищцовото дружество твърди, че съгласно издадени Лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № Л-135/29.11.2006 г., Лицензия за търговия с
електрическа енергия № Л-229-15/17.05.2007 г. и Лицензия за доставка на електрическа
енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г., издадени от ДКЕВР,
продава електрическа енергия на потребителите, присъединени към разпределителната
мрежа на обособена територия. Посочва, че част от последната е и територията на град
София, където е местонахождението на процесния недвижим имот. Излага, че между
„............“ ЕАД и ответника „............“ ЕООД, като краен клиент, е налице облигационно
правоотношение, възникнало от договор № ................ от 04.04.2014 г. за снабдяване с
електрическа енергия, сключен с праводателя на ищеца „.................“ АД, като доставчик от
последна инстанция, за доставка на електрическа енергия до имот с адрес: ..................
Посочва се, че на основание договора между страните при ищеца е открита партида за имота
на ответното дружество с клиентски номер .............. В исковата молба се твърди, че след
измененията в ЗЕ, в сила от 01.10.2020 г. на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ крайните снабдители
осигуряват снабдяването с електрическа енергия на обекти само на битови крайни клиенти,
откъдето следва, че небитовите клиенти, като ответникът, не могат да бъдат такива на краен
снабдител, а само на търговец на електроенергия или на доставчик от последна инстанция.
Поддържа се, че доколкото „............“ ЕООД не е избрало доставчик на електрическа енергия
в срок до 01.07.2021 г. и не е сключил договор с такъв, то на основание § 15, ал. 5 от ПЗР
към ЗИД на ЗЕ в сила от 26.06.2020 г. след тази дата снабдяването с електрическа енергия се
1
осъществява именно от доставчик от последна инстанция, какъвто в случая е именно
„...............“ ЕАД. Ищецът посочва, че през периода 21.09.2021 г. – 30.12.2021 г. е изпълнил
задължението си й е доставил до процесния имот електроенергия, като ответникът не е
заплатил същата, въпреки реалната доставка и консумация по цени, определени съгласно
Методика за определяне на цените за електрическа енергия, доставяна от доставчик от
последна инстанция. Посочва, че общата дължима сума за доставена и потребена
електрическа енергия и достъп до електроснабдителната мрежа през исковия период възлиза
на 1507,91 лева, а лихвата за забава за периода от 26.11.2021 г. до 24.08.2022 г. в размер на
109,67 лева. Ищецът изяснява, че за дължимите суми е издал 4 броя фактури, както следва:
фактура № ............. от 12.11.2021 г. за периода 21.09.2021 г. – 19.11.2021 г.; фактура №
............. от 12.12.2021 г. за периода 21.10.2021 г. – 219.11.2021 г., фактура № ............. от
12.01.2022 г. за периода 20.11.2021 г. – 10.12.2021 г.; фактура № ............. от 12.01.2022 г. за
периода 21.11.2021 г. – 31.12.2021 г. За посочените суми в хода на производството по ч. гр.
дело № 49332/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК като с оглед дадени от съда
указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът предявява процесните искове. Намира за
дължима и претендира и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. С тези съображения
обосновава правния си интерес от предявените установителни искови претенции с искане за
уважаването им и за присъждане на сторените по делото разноски.
В подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответното дружество
„............“ ЕООД, чрез законния си представител – управителя на дружеството К.Ц., оспорва
предявените искове с довод за неправилно начисляване на сумите по процесните фактури –
в несъответствие с приложимата към момента на начисляване нормативна уредба, а оттук и
за тяхната недължимост. Оспорва между ответника и ищцовото дружество да е сключван
договор за преминаване към доставчик от последна инстанция съгласно изискването на чл.
95а, ал. 2 ЗЕ, което е незаконосъобразно и за каквато промяна ответникът не е бил
уведомяван съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 и ал. 4 ЗЗП. Поддържа, че към релевантния период
правилото за доставчик от последна инстанция е било приложимо за случаите, при които
клиентът не се снабдява от друг доставчик, а по това време „............“ ЕООД е със сключен
договор с „.................“ АД, който не е бил прекратяван. В случая начислените цени за
електроенергия са в пъти-по високи от очакваните такива. Поддържа, че Методиката за
определяне на цените на ДПИ е в сила от 01.11.2021 г. и приложима до 31.01.2022 г., като в
случая цените следва да бъдат определени по старата Методика, предвид периода на
консумация.С отговора ответникът въвежда възражение за неправилно изчисляване на
сумите по процесните фактури, считайки, че дължимата сума по фактура от 12.11.2021 г.
възлиза на 653,18 лева, а по фактура от 12.12.2021 г. на 646,80 лева. Оспорва основанието за
задълженията по останалите две фактури, тъй като считано от 23.12.2021 г. партидата има
друг титуляр. Не оспорва наличието на взаимоотношения с ответното дружество, издаването
на процесните фактури, наличието на монтирано и изправно измервателно устройство.
Възразява срещу определената единична цена на кВтч, намирайки, че същата следва да бъде
по-ниска от приложената при фактуриране на процесните суми. С тези доводи се отправя
искане за исковете да бъдат оставени без уважение, като се изразява готовност за заплащане
на реално дължимата сума от 1 299,98 лева. Претендират се разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
положителни установителни искове, както следва:
1). По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че през
целия процесен период между него и ответника е съществувало валидно облигационно
2
отношение, регулирано от публично известни Общи условия, имащо за предмет продажба
/доставка/ на електрическа енергия до процесния недвижим имот; че е доставил на
ответника електрическа енергия през процесния период, чиято цена възлиза на процесната
сума, определена по приложимите за периода цени, за което последно обстоятелство не сочи
доказателства .
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
възраженията си, в частност наличието на основание за начисляване на суми в по-нисък
размер, откриване на партидата на друго лице, за което не сочи доказателства, както и, че е
погасил претендираните вземания, за което не сочи доказателства.
2). По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главно задължение, изпадането на
ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил дълга на падежа, за което не сочи доказателства.
С оглед конкретното оспорване с отговора на исковата молба и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че процесният имот с адрес: ................. е електроснабден, че в същия има
монтирано техническо изправно измервателно устройство за електроенергия, че процесните
фактури са редовно осчетоводени от ищеца, както и, че през процесния период до имота е
доставена електроенергия от ищцовото дружество.
По доказателствените искания:
Приложените към исковата молба и към отговора писмени материали са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на правния спор, предмет на делото,
поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Като насочено към установяване на безспорни обстоятелства искането на ищеца за
допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба задачи следва да бъде оставено без уважение, а по отношение
на въпрос № 1 и като въпрос, касаещ обстоятелства – взаимоотношения между страните,
реално снабдяване с ел. енергия, подлежащи на установяване с други доказателствени
средства.
Искането на ответната страна за задължаване на ищеца да представи доказателства,
респ. документи с посочен предмет, описани в отговора, следва да бъде оставено без
уважение, доколкото не се касае за конкретни документи – описани по вид, дата на
съставяне, за които да се твърди, че са изготвени от ищеца и се намират в негово държане,
каквото е изискването на чл. 190, ал. 1 ГПК, предвид последиците от неоснователното им
непредставяне по чл. 190, ал. 2 ГПК.
По делото следва да бъде приложено ч. гр. дело № 49332/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 51-ви състав в хода на което е издадена процесната заповед по чл. 410
ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
На страните следва да бъде указана и възможността за извънсъдебно разрешаване на
спора при условията на бързина и ефективност чрез използване на способа медиация, както
и да бъдат приканени към друг способ за доброволно уреждане на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2024 г. от
11:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба и към отговора на исковата молба писмени материали.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изслушване на
съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца на
основание чл. 190, ал. 1 ГПК да представи посочените в отговора документи.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. дело № 49332/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I
ГО, 51-ви състав до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като ги
ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4