Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр.
Варна, 13.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на осемнадесети януари
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Славея
Янчева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.
№ 2518 по описа
за 2018г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен
от ищеца Д.К.М. против Прокуратурата на Р.България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
50 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психически болки и страдания, унизително
и нечовешко отношение, страх, накърняване на честта и достойството му, както и
на личния и семейния му живот в резултат
от повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение в извършването на престъпление,
приключило с оправдателна присъда по НОХД № 616/2017г. по описа на Районен
съд-Варна, поради недоказаност на деянието, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 30.01.2017г. до окончателното изплащане на присъдената сума;
В исковата молба ищецът твърди, че от 2006г. изтърпява
доживотна присъда в затрова в гр.Варна. Посочва, че на 31.01.2017г. при обиск и
претърсване в килията му, служители от затвора намерили неустановено вещество,
което се оказало хероин. Срещу ищеца било образувано бързо производство и на
08.02.2017г. му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.354,
ал.3, т.1 от НК. По образуваното НОХД № 616/2017г. по описа на ВРС била
постановена присъда, с която ищецът бил оправдан по повдигнатото обвинение, а
същата влязла в сила след проведен инстанионен контрол. Ищецът твърди, че по
време на висящността на наказателното производство, а и след това живял в
страх, бил унижаван от служителите на затвора. Посочва, че по това време се
влошило и здравословното му състояние, а случващото се отразило и на
отношенията в семейството му. Порази това, че в резулат на незаконно
повдигнатото му обвинение претърпял физически и психически болки и страдания
моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 50 000
лева, ведно със законната лихва считано от 30.01.2017г. до окончателното й
изплащане.
В срока по чл.131
от ГПК ответникът Прокуратурата на Р.България, чрез Окръжна
прокуратура-Варна е депозирала писмен отговор, в който заявява становище за
неоснователност на предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени на
ищеца неимуществени вреди. Не оспорва, че спрямо ищецът е било повдигнато
обвиненеи за извършено престъпление по по чл.354, ал.3, т.1 от НК, по което е
постановена оправдателна присъдапо НОХД № 616/2017г. по описа на ВРС, но счита,
че размерът на претенцията на ищеца е прекомерно завишена предвид на факта, че
са му повдигани многокрано обвинения, а също така е осъден на доживотен затвор.
На това основание счита, че ако изобщо е претърпял някакви вреди, то същите са
с много нисък интензитет, тъй като не е настъпила промяна в обичайното му
ежедневие. Прави възражение и срещу искането за присъждане на законна лихва
върху сумата на претендираното обезщетение считано от 31.01.2017г., като
твърди, че оправдателната присъда е влязла в сила на 01.02.2018г.
В съдебно заседание ищецът Д.М., чрез
процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Не
оспорва, че оправдателната присъда е влязла в законна сила на 01.02.2018г., но
твърди че е започнал да търпи вредите, чието обезщетяване претендира, считано
от 30.01.2017г., поради което претендира присъждане на законна лихва върху
обезщетението считано от тази дата.
Ответникът – Прокуратурата на Р.България,
чрез представител на ВОП поддържа заявените в отговора на исковата молба
оспорвания и възражения. Посочва, че ищецът е с трайно асоциално поведение в
следствие на което спрамо него има постановени няколко осъдителни присъди, а
считано от 2006г. е с най-тежкото наложено наказание – доживотен затвор.
Оспорва твърденията на ответника, че в следствие на повдигнатото му обвинение
за притежание на наркотици се е променил семейният му живот, като посочва, че
той не е имал семейство с жената, която го е посещавала по време на свиждания в
затвора. Оспорва, че изтърпяващите наказание лишаване от свобода в затвора в
гр.Варна, както и надзорно-охранителния състав да е променил отношението си към
ищеца и това да му се е отразило негативно. Оспорва също повдигнатото му обвинение
по време на изтърпяване на доживотна присъда да е в причинно-следствена връзка
с твърдяните здравословни проблеми на ищеца, тъй като същите са физиологични и
са съществували от преди началото на наказателното преследване през 2017г. Моли
исковата претенция да бъде отхвърлена.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
С постановление
на прокурор при РП-Варна от 03.02.2017г. Д.К.М. е привлечен в качеството на
обвиняем за това, че на 30.01.2017г. в затвора – гр.Варна без надлежно
разрешително е държал високорисково наркотично вещество-хероин с тегло 0,22
грама – престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
По повод издаден
обвинителен акт по БП № 165/2017г.
по описа на Трето РПУ, с който е повдигнато обвинение срещу Д.К.М. за извършено
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК е образувано НОХД № 616/2017г. по
описа на ВРС, по което на 11.10.2017г. е постановена присъда, с която подсъдимият
Д.К.М. е признат за невинен в повдигнатото му обвинение. Срещу присъдата е бил
подаден протест на прокурора, по повод на който е образувано ВНОХД № 1467/2017г. по описа на ВОС, по което е постановено
решение на 01.02.2018г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена
изцяло. Постановено е, че решението на ВОС е окончателно и не подлежи на
обжалване.
От представената
справка за съдимост актуална към 20.12.2018г. е видно,
че за периода от
17.01.1992г. до 11.02.2008г. спрямо Д.К.М. са постановени и влезли в сила общо
8 осъдителни присъди за извършени от последния престъпления по чл.195, ал.1 от НК, чл.196 от НК, чл.199, ал.2, т,.2, вр.ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1 от НК, като
с последната присъда по НОХД № 770/2007г. на ищеца е наложено наказание
„Доживотен затвор“, което да се изтърпи при първоначален усилено строг режим.
По делото е представена медицинска
документация и справка от Затвора-гр.Варна, видно от която за периода от
30.01.2017г. до 31.01.2018г. Д.М. не е бил хоспитализиран в затворническа
болница, а е посещавал медицинския кабинет по повод зъбобол, киселини,
хемороиди, кашлица, жлъчна колика и холелетиаза /жлъчно-каменна болест/,
гастрит и бъбречна криза, по повод на които е получавал медикаменти и
консултации. Представени са 4 броя епикризи за проведени лечения на Д.М. през
2015г. във връзка с проведени оперативни манупулация в коремната област. Видно
от представените 2 броя амбулаторни листи /л.8,9/ от 2016г. на ищеца са
проведени офталмологични прегледи във връзка с негови оплаквания от намалено
зрение.
В хода на
производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.С.Р.
и К. М.К..
Свидетелят К.Р.
посочва, че също е лишен от свобода и изтърпява доживотно наказание в Затвора в
гр.Варна, от където познава ищеца. Посочва, че Д. имал проблеми със стомаха,
във връзка с които му правили операции през 2015-2017г. Случвало се да се
виждат лично в затвора и да говорят за воденото срещу Д. досъдебно производство
за наркотици, което било негова „болна тема“. По повод на темата с
разпространяваните от Д. наркотици надзирателите му се подигравали, а лишени от
свобода страняли от него, защото повдигнатото му обвинение го правело
„проблемен“. Д. понесъл много тежко повдигнатото му обвинение и развил параноя,
че това може да се повтори, като отново му „подхвърлят наркотици“. Страхувал се,
че новото обвинение може да рефлектира върху присъдата му, режима на
изтърпяване на наказанието, както и на изхода на делото по жалбата, която подал
в съда в Страсбург. По време на висящността на делото за наркотици родителите
на Д. продължили да го посещават, но се разделил с приятелката си, с която се
познавали от много време. Д. бил контактен човек, но по повод на делото се
затворил в себе си, започнал да страни от хората, за да не попадне в нова
подобна ситуация, отслабнал много. По отношение на Д. били въведени
рестриктивни мерки, бил лишен от удължено свиждане, което принципно било
награда за добро поведение и се давало по предложение на инспектора по
социалните дейности след субективна преценка и като поощрение.
От показанията
на свидетеля К. К. – баща на ищеца се установява, че редовно посещава сина си в
затвора – винаги когато има свиждане /по два пъти месечно по 45 минути/. Случвало
се да имат и удължени свиждания – двучасови или четиричасови, но те били редки
и след скандала с наркотиците между
свидетеля и синът му не били провеждани/. На посещения при ищеца идвала и
негова приятелка М. /на възраст около 50 години/, но след като му повдигнали
обвинението за притежание на наркотици престанала. Тя и Д. се познавали от
преди той да влезе в затвора. По времето, когато му било повдигнато обвинението
за притежаване на наркотици на Д. била направена операция, като във връзка с
нея и несправедливостта, която го застигнала той получил нервен срив. Изпитвал
притеснения, че това дело може да се отрази на резултата на воденото от него
дело в съда в Страсбург. След като бил оправдан по обвинението за притежаване и
разпространение на наркотици Д. се успокоил.
Предвид така установеното от
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Изложената в исковата
молба фактическа обстановка, твърденията
на страната и формулирания въз основа на тях петитум на исковата претенция
обуславят извод за предявен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите
причинени на граждани от органи на следствието, прокуратурата и съда при
повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано. В настоящия случай твърденията на ищеца са
за претърпени неимуществени вреди в следствие на това, че срещу него е
повдигнато и поддържано обвинение за извършенo
престъплениe завършило с постановяване на оправдателна присъда. По Закона
за отговорността на държавата за вреди /ЗОДОВ/ незаконосъобразността се
разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство.
Обвинението в престъпление е винаги неоснователно /незаконно/, когато
наказателното преследване срещу обвиняемият е приключило с постановена
оправдателна присъда досежно фактът дали е извършено престъпление и авторството
му.
Съдът след
запознаване с всички събрани по делото доказателства намира, че са налице
всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно –
привличане в качеството му на обвиняем и повдигнато обвинение на ищеца за
извършено престъпление и постановена оправдателна присъда на съд.
Основните твърдения
на ищеца са, че в следствие на повдигнатото му обвинение в продължение на 1
година се е чувствал унизен и психически подтиснат, изпитвал е страх от
възможността новото обвинение да се отрази на статута му в затвора и на резултата
от воденото от него дело в съда в Страсбург, както и физическа болка свързана с
влошеното му здравословно състояние. Излага, че неоснователно повдигнатото му
обвинение се е отразило на неговия личен и семеен живот.
При формиране на
извод за наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди съдът кредитира в
тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Р. /излежаващ наказание в затвора - Варна/ и К. – баща
на ищеца.
И двамата свидетели
посочват, че в периода на висящността на наказателното производство, Д.М.
изпитвал притеснения от неоснователно повдигнатото му обвинение за държане на
наркотици – същото се превърнало в
„болна тема“ за него, затворил се в себе си и започнал да страни от хората,
отслабнал много - съгласно показанията на св.Р., а според показанията на св.К.
в следствие на новото обвинение Д. направил „нервен срив“ и се успокоил едва
след като го оправдали. Съдът намира, че описаното от свидетелите състояние на
ищеца в периода на воденото срещу него наказателно производство от 30.01.2017г.
до 01.02.2018г. попада в хипотезата на психически стрес и безпокойство и
приема, че същото е причинено именно в следствие на повдигнатото му обвинение
за държане на наркотици. Установи се, че притесненията на ищеца са произтекли
от субективното му убеждение, че наркотиците са му били подхвърлени, за да може
да бъде замесен в скандал, който ще се отрази както на режима, при който
изтърпява наказанието си по друга присъда, така и на изхода от воденото по това
време дело в съда в Страсбург. Дали опасенията на ищеца за вредоносните
последици от действията на Прокуратурата са били в състояние обективно да
утежнят положението му, както и да се отразят на изхода на вече висящо дело по
друг казус е ирелевантно, защото е установено, че субективно този факт е допринесъл
за въвеждането му в състояние на психически дискомфорт, стрес и страх.
Съдът намира за
недоказани и по тази причина неоснователни твърденията на ищеца за причинени от
действията на ответника вреди във вид на демонстрирано спрямо него унизително и
нечовешко отношение както от надзорно-охранителния състав, така и на лишените
от свобода в затвора в гр.Варна. Мястото, в което пребивава ищецът е такова за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода – затвор и по тази причина
демонстрирането на респект и уважение към личността не е най-често срещаната
форма на общуване между надзирателите и изтърпяващите наказания, както и между
самите тях. Безспорно обаче същото не предполага едно лице да бъде подлаганно
на унижения или отношение недопустимо към човешко същество. В случая ищецът,
чиято е доказателствената тежест, не установи нито административният и надзорно-охранителен персонал, нито други лица изтърпяващи
наказание да са демонстрирали подобно поведение към него. Обстоятелството, че
някой от другите лишени от свобода и/или надзирателите са ограничили контактите
си с ищеца /започнали са „да странят“/ или са решили да комуникират
по-ограничено с него, е въпрос на личната им преценка и това не може да се
квалифицира като унизително или нечовешко отношение. Не се доказа също администрацията
на затвора да е ограничила или утежнила режима на изтърпяване на доживотното
наказание на ищеца – да са били ограничени свижданията му, колетните пратки,
медицинските услуги или по друг начин да са променени правилата в затвора
тенденциозно спрямо него. Напротив бащата на ищеца в дадените показания
потвърждава, че не е отсъстввал от нито едно свиждане на сина си /два пъти
месечно/, като същите са провеждани с обичайна продължителност. Ще се отнася до
това, че ищецът по време на висящността на наказателното производство по
повдигнатото му обвинение по чл.354а от НК не е получавал „награди“,
включително чрез удължени свиждания, то както свидетелства и св.Р., същите не
са част от режима на ищеца, а се дават по преценка на инспектора по социална дейност
и възпитателна работа и следователно причините за неполучаването им не подлежат
на контрол от съда.
Не се установи по
безспорен и категоричен начин неоснователно повдигнатото обвинение на ищеца да
е довело до влошаване на здравословното му състояние. От представената
медицинска справка от медицинския център
на затвора в гр.Варна е видно, че за периода на висящността на наказателното
производство – около 1 година, Д.М. е посетил медицинския център общо 43 пъти
/в пъти повече от средностратистическия годишен брой посещенията при лекар/ с
основни оплаквания – зъбобол, киселини, хемороиди, намалено зрение, кашлица, жлъчна колика и др., по повод на които е
получавал консултация и медикаменти. В голямата си степен заболяванията
свързани с болките в корема, гастритните и жлъчни кризи, по повод на които са
извършвани и хирургични интервенции, датират от преди 2017г., видно от
приложените епикризи. Следователно не е налице причинно-следствена връзка между
здравословните оплаквания на ищеца и проведеното срещу него наказателно
производство, така че последното да ги е предизвикало или да е провокирало обострянето
им.
По
отношение твърденията на ищеца за вреди касаещи настъпила промяна в личния и
семейния му живот съдът намира, че такива не се доказаха. Няма спор по делото,
че ищецът изтърпява наказание доживотен затвор считано от 2006г., като преди
това същият не е бил семеен. Промяна в този личен статус не е настъпила и към
периода на висящността на наказателното производство, по което е постановена оправдателната
присъда и след това. Не се установи от кога датират и какви фактически са били
отношенията между ищеца и посочената в показанията на двамата свидетели – „М.“
преди началото на изтърпяването на наказанието му в затвора – дали тя е негова позната,
която го е посещавала в затвора, негова приятелка или любима, нито какви са
били по време на висящността на наказателното производство предвид физическите ограничения,
с които се свързва изтърпяваното от ищеца наказание. Нито един от свидетелите не
даде информация за горните обстоятелства, включително за точните имена и
възрастта й, както и за отношението или чувствата на ищеца към нея, което би
било показателно, че дамата е важна част от личния му живот и отсъствието му
причинява психически дискомфорт. Нещо повече, не се събраха убедителни
доказателства за точните причини, поради които същата е преустановила
свижданията с ищеца, в тази връзка свидетелите заявиха само лични
предположения, че това е станало поради поредното му повдигнато обвинение. Дори
да се приемат за установени тези обстоятелства /макар настоящият съдебен състав
да ги приема за недоказани/, то ищецът не установи по надлежен ред, че е
преживял или преживява психически страдания по повод въпросната дама, нито
тяхната продължителност и интензитет, което да обуслови присъждане в негова
полза на обезщетение за неимуществени вреди. Що се отнася до отношенията между
ищеца и родителите му, то от показанията и на двамата свидетели се установи, че
свижданията им в затвора са продължили със същата честота и новоповдигнатото
обвинение не е довело нито до количествена, нито до качествена промяна на
отношенията им.
При формиране на
изводите си досежно размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди съдът съблюдава трайно установената съдебна практика – ППВС
№ 4/23.12.1968г. и ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС и тази по приложението на
чл.52 от ЗЗД, съгласно която понятието "справедливост" по смисъла на
чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да
се вземат предвид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди - вида,
характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със
състоянието на ищеца преди него, тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е
за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. -
наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях,
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в
рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида
на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е
отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква
степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо -
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението
за неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ се определя
глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт и в този
смисъл размерът на паричното обезщетение следва да е достатъчно по размер за
репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с
оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не
следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди.
В конкретния случай съдът
отчита, че ищецът е лице с трайно асоциално поведение, срещу което са
провеждани многократно наказателни производства за извършени престъпления в
периода от 1991г. до 2007г., по които са постановени последователно 8
осъдителни присъди с наложени наказания лишаване от свобода и доживотен затвор.
Към момента на повдигане на обвинението за извършено престъпление по чл.354а от НК през 2017г. Д.М. изтърпява от повече от 10 години наказание – доживотен
затвор, т.е логичните страхове, които изпитват лицата, срещу които се повдига
обвинение за първи път – вземане на мярка за неотклонение, задържане в арест,
участие в процесуално-следствени действия, страх от налагане на наказание,
психичекси стрес от очакване на присъда, промяна на социален и професионален
статус и други в случая за него не са били стресогенен фактор, доколкото вече
ги е преживявал нееднократно. Очевидно от справката за съдимост ищецът е с
устойчива психична нагласа за извършване на престъпления и трайно изградени
навици за живот в местата за лишване от свобода, поради което съдът приема, че демонстрирано
към него негативно отношение на надзорно-охранителния състав или на отделни лишени от свобода, при
положение, че същото не е било унизително за честта и достойнството му, нито се
е отразило на обичайния му режим на живот, не е в състояние да му причини
съществени психически страдания. Установи се също, че ищецът не е преживял и
физически болки, които да са в причиннно-следствена връзка с незаконно
повдигнатото му обвинение, нито че същото е довело до увреждане на неговия
личен и семеен живот. Единствените доказани неимуществени вреди на ищеца са
тези свързани с изпитваното безпокойство от това по какъв начин
новоповдигнатото му обвинение и евентуалният негативен изход от него биха се
отразили на режимът, при който изтърпява наказанието си, както и на изхода от
воденото и висящо по това време дело пред съда в Страсбург, което ищецът
очевидно се е надявал, че е в състояние да доведе до отмяна или поне намаляване
на наложеното му доживотно наказание. В същото време следва да се отбележи, че
притесненията на ищеца по повод повдигнатото му последно обвинение не са
продължили дълго – наказателното производство
на две съдебни инстанции е приключило в рамките на 1 година, като
първата оправдателна присъда е постановена едва 10 месеца след първото
следствено действие.
С оглед на всичко
изложено и съобразно направеното искане съдът намира, че справедливият размер
на общото обезщетение за всички доказано претърпените неимуществени вреди, които
са в пряка причинно-следствена връзка с воденото срещу ищеца наказателно
производство, по което е постановена оправдателна присъда е 500 лева. За
разликата до пълният претендиран размер от 50 000 лева исковата претенция
следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно направеното искане
сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея, която на
основание чл.84, ал.3 от ЗЗД се дължи от деня на непозволеното увреждане, което
за неимуществените вреди е от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда /т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр.
д. № 3/2004 г., ОСГК/, т.е считано от 01.02.2018г., поради което искането е
основателно от тази дата и неоснователно от посочената в исковата молба дата -
30.01.2017г.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул. "Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ
НА Д.К.М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 500 /петстотин/
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се във физически и психически болки и страдания, унизително и нечовешко
отношение, страх, накърняване на честта и достойството му, както и на личния и
семейния му живот в резултат от
повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение в извършването на престъпление,
приключило с оправдателна присъда по НОХД № 616/2017г. по описа на Районен
съд-Варна, поради недоказаност на деянието, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 01.02.2018г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 500
лева до пълния претендиран размер от 50 000 лева, както и за присъждане на
законна лихва върху сумата на обезщетението за считано от 30.01.2017г., на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски Апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: