№ 5574
гр. София, 02.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110161230 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК
Предявен e установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата
от 1 607,60 лв., представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта №
CREX-17460294 от 23.11.2019 г., с краен срок за изпълнение – 15.12.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 31.05.2024 г. до
окончателното плащане, за която сума по ч. гр. дело № 32818/2024 г. по описа на СРС, 79
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.06.2024 г.
Ищецът „...“ ЕООД твърди, че между „.... С. А.“ – клон България и ответника С. К. М. е
сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-17460294 от 23.11.2019 г., по силата
на който му предоставя кредит в размер на 1 950,48 лв., който следвало да бъде върнат чрез
20 месечни вноски в размер на 117,03 лв. всяка, съгласно погасителен план, инкорпориран в
него. Поддържа, че на 26.05.2020 г. е сключено допълнително споразумение, с което
крайният срок на договора е променен на 15.12.2021 г. Заявява, че след усвояване на
кредита, от страна на кредитополучателя не са извършвани редовно плащания по него, като
същият е останал задължен за сумата от общо 2 300,80 лв., от която: 1 607,60 лв. – главница
и 693,20 лв. – договорна лихва. Допълва, че с договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 27.07.2022 г. „.... С. А.“ – клон България прехвърля на ищеца вземанията
си към ответника по договора за кредит от 23.11.2019 г., за което ответникът е уведомен,
поради което счита, че цесията е породила действие по отношение на него, позовавайки се
на съдебна практика в тази насока, с което обосновава легитимацията си да претендира
процесната сума. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. К. М. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете. Оспорва да е налице действителен договор за цесия, тъй като в
представения такъв липсва съществена клауза от съдържанието му относно цената на
договора, поради което същият не е породил действие, позовавайки се на съдебна практика в
1
тази насока. Оспорва представеното Приложение № 3, тъй като не може да се установи
прехвърлителят на вземането, от какво правоотношение произтича то, както и начина на
формиране на размера му, още повече, че то не е подписано от страните. Оспорва наличието
на договорно правоотношение между него и кредитното дружество, тъй като се касае за
реален договор, поради което не е достатъчно само постигане на съгласие, но и реално
предоставяне на заемната сума. Счита договора за нищожен, тъй като е сключен в
нарушение с разпоредбите на ЗПК, а именно: чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради липсата на
изчерпателно посочване на всички разходи, отчетени при формирането на ГПР, доколкото
общото посочване само на цифрова величина – 24,65 % не е достатъчно, без да става ясно
как ГЛП се съотнася към ГПР. Заявява, че в ГПР не е включен като разход застрахователната
премия, което освен нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, представлява и нарушение на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че е налице нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в договора
липсва яснота относно отделните компоненти, включени в рамките на погасителните вноски
– каква част е главница, лихва и такса за обслужване. Навежда довод за допуснато
нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, тъй като от съдържанието му не се извлича
изискуемата информация относно размера, датите и броя на плащане на вноските, което
съгласно чл. 22 ЗПК води до цялостната му недействителност. Оспорва предоставянето на
подписани от страните общи условия, които да ги обвързват. Твърди нарушение на
изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като се наблюдава различие в шрифта, използван в
договора за кредит и този, използван в договора за застрахователно посредничество.
Допълва, че са допуснати нарушения и на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК, тъй като в
договора не се съдържат клаузи относно правото на отказ на потребителя от договора,
правото му да погаси усвоената главница и лихва съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, ред за
прекратяване, както и извънсъдебни способи за решаване на спорове. Оспорва да дължи
суми за „Защита на плащанията“ и „Такса ангажимент“, тъй като такива клаузи биха били
нищожни. Счита, че при установена пълна недействителност на договора за кредит, съдът
следва да отхвърли и иска за главница, тъй като в противен случай ще се допусне нарушение
на чл. 6 ГПК. При условията на евентуалност счита, че в случай на прилагане на
последиците на чл. 23 ЗПК, то извършените от него плащания следва да бъдат отнесени за
погасяване на главницата. Излага довод за изтекла погасителна давност. С тези съображения
отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение,
възникнало по силата на процесния договор за кредитна карта № CREX-17460294 от
23.11.2019 г., отговарящ на изискванията на ЗПК; че е изпълнил задълженията си по
договора, при което за ответника е възникнало задължение за връщане на усвоения кредит;
че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата; прехвърляне на вземанията
към длъжника на ищеца и уведомяване на ответника за извършената цесия. При
установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника да докаже погасяване на
2
процесните вземания в случай, че твърди това, за което той не сочи доказателства.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността.
По доказателствените искания:
Ищецът е представил писмени доказателства, които са от значение за правилното
решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат приети.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на ССчЕ за отговор на поставените в
исковата молба въпроси следва да бъде уважено. Вещото лице следва да отговори и на
въпроса дали застрахователната премия в размер на 269,03 лв. е включени като основа при
изчисляване на ГПР и ако да – ще се достигне ли до надвишаване на уговорения с договора
такъв от 24,65 %, както и извършвани ли са от ответника плащания по процесния договор и
ако да – кога и в какъв размер и за погасяването на какви пера са отнесени те.
Доказателственото искане на ответника по реда на чл. 183 ГПК следва да се остави без
уважение, тъй като с оглед заявените от ответника оспорвания не се явява необходимо. Това
е така, тъй като от негова страна не се излагат твърдения, обосноваващи приложението на
този процесуален ред за събиране на доказателства. Целта на задължаването на някоя от
страните да представи оригинала на приложен в препис документ е насрещната страна да
докаже свое твърдение, че такъв оригинал липсва или, че неговото съдържание е различно
от обективираното в представения препис. В случая, от страна на ответника изобщо не са
изложени твърдения, обосноваващи необходимостта от уважаване на така направеното от
него доказателствено искане, а именно: че договорът за кредит и приложенията към него не
съществуват като документи или, че съдържанието на оригиналите им се различава от това
на представените преписи.
На същия следва да бъдат дадени указания за представяне на цитирания договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2022 г. в цялост, както и
приложенията към него в четлив вид.
Следва да бъде приложено към настоящото дело ч. гр. дело № 32818/2024 г. по описа
на СРС, 79 състав.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2022 г. в цялост, както и
приложенията към него в четлив вид.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на
посочените в исковата молба въпроси, както и на тези в мотивната част на настоящото
3
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допусната експертиза Л. Б..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 300 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. дело № 32818/2024 г. по описа на СРС, 79-ти
състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по реда на чл. 183
ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.03.2025 г. от
10:20 часа, за която дата и час страните да се призоват.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
Вещото лице да се уведоми за възложената задача след представяне на доказателства
за внасяне на депозита.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4