№ 16013
гр. София, 24.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Частно гражданско дело
№ 20221110133480 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 524 ГПК.
Образувано е въз основа на Молба, вх. № 129211/22.06.2022г. на СРС,
подадена от С. К. ИГН. чрез адв. И.З. – АК-София.
С молбата се иска на основание чл. 524 ГПК да бъде спряно
изпълнението по изп.д. № 20228380403046 на ЧСИ № 838 – Милен Бъзински
досежно имот, представляващ гараж (втория от ляво на входа в сутерена) на
жилищната сграда, находяща се в град София, ул. „Березина“ № 9, УПИ ІХ-
339, кв. 93а по плана на град София, с площ от 16 кв.м., както и мазе в същата
сграда с площ от 14 кв.м. Молителката сочи, че е собственик заедно с дъщеря
си на първия етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в имота, както
и на половината от дворното място по силата на договор за доброволна делба
от 01.07.2010г. и нотариален акт от 01.07.2010г. С Нотариален акт от
15.03.2011г. закупила от Георги Илиев Станков посочените гараж и мазе, като
оттогава ги владеела. Понастоящем узнала, че по изп.д. № 20228380403046 на
ЧСИ № 838 – Милен Бъзински въз основа на изпълнителен лист от
15.10.2021г., издаден по гр.д. № 27172/2020г. на СРС, 34 състав, за
притежаваните от нея и описани по-горе гараж и мазе е насрочен въвод във
владение за 11.07.2022г. за предаването им на трети лица.
Софийският районен съд, като взе предвид молба и заявеното с нея
искане, съобразявайки данните по делото, релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Съгласно чл. 523, ал. 1 ГПК, ако съдебният изпълнител намери
присъдения недвижим имот във владение на трето лице и ако се увери, че
това лице е придобило владението на имота след завеждане на делото, по
което е издадено изпълняваното решение, той въвежда взискателя във
владение на имота. В протокола съдебният изпълнител посочва начина, по
който се е уверил, че третото лице е придобило владението след завеждането
на делото. Според ал. 2 на същата разпоредба, ако третото лице заявява върху
присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, съдебният
изпълнител отлага изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да
1
поиска от районния съд спиране на изпълнението. Чл. 524 ГПК изисква с
молбата си за спиране третото лице да представи писмени доказателства за
претендираното от него право върху имота. Молбата се разглежда в открито
заседание с призоваване на взискателя, длъжника и третото лице. Ако съдът я
прецени за основателна, той спира изпълнението и дава на третото лице
едноседмичен срок да предяви иск в надлежния съд. Ако в дадения срок
третото лице не предяви иск, по искане на взискателя спирането се отменя.
На първо място в настоящия случай молбата е подадена преди
съдебният изпълнител да предприеме действия по въвод във владение на
имота, съответно и евентуално да установи, че той е във владение на
молителката. Т.е. молбата е преждевременно подадена.
На второ място, видно от твърденията на молителката и от
представените копия на документи, С. К. ИГН. е във владение на гаража и
мазето от 2011г., т.е. от преди 2020г., когато е заведено делото, по което е
издаден изпълнителният лист, въз основа на който пък от своя страна
съдебният изпълнител пристъпва към въвод във владение. Защитата по чл.
523-524 ГПК е предоставена само на третото лице, което е придобило
владението върху имота преди завеждането на делото, по което е постановено
изпълняемото решение. Това лице не може да бъде обвързано от
постановеното по делото решение по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК. По
отношение на него правата на взискателя не са установени с надлежно
изпълнително основание, което води и до невъзможност за реализирането им
чрез производството по принудителното изпълнение по аргумент на
противното от чл. 523, ал. 1 ГПК. За да не може да се извърши въводът, е
достатъчен само фактът на установеното преди завеждане на делото владение
върху имота, като е без значение дали третото лице има права върху него и
дали те са противопоставими на взискателя. Това следва от обстоятелството,
че установените с изпълнителното основание права на взискателя не
обвързват третото лице, за разлика от хипотезата на чл. 523, ал. 2 ГПК, където
такава обвързаност се предполага на основание чл. 226, ал. 3 ГПК. Затова
третото лице, придобило владението върху имота преди завеждането на
делото, не може да се ползва от предвидената в чл. 523, ал. 2 и в чл. 524 ГПК
защита. Защитата на правата му следва да се реализира по реда на чл. 435, ал.
5 ГПК. В тази насока е и задължителната съдебна практика - ТР 3/2015-2017-
ОСГТК, т. 1.
По изложените съображения подадената молба следва да бъде върната
като недопустима, а производството по делото - прекратено. Доколкото
подадената молба е изначално недопустима, то е безпредметно да бъдат
давани указания относно отстраняване на нередовности по нея.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА Молба, вх. № 129211/22.06.2022г. на СРС , подадена от С. К.
ИГН. с искане на основание чл. 524 ГПК да бъде спряно изпълнението по
изп.д. № 20228380403046 на ЧСИ № 838 – Милен Бъзински досежно гараж и
мазе в сграда, находяща се в град София, ул. „Березина“ № 9.
2
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 33480/2022г. на
Софийския районен съд, І ГО, 173 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от
съобщението.
Определението да се съобщи на молителката, включително по
електронна поща.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3