О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 1742 10.09.2020 г. град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР.БУРГАС, първи състав, на десети септември
две хиляди и двадесета година, в закрито
заседание, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
като разгледа докладваното от съдията частно
адм.д. № 1859 по описа за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искане на Ч.Г.Г. ***, против „неоснователни
действия на администрация-та“, а като ответник е посочен Председателя на
Държавната агенция „Електронно управление“. Към искането е приложен файл
съдържащ подаден по-рано Сигнал от Ч.Г.Г. *** и Общински съвет Бургас,
адресиран до този орган. Сочи се, че въпросният сигнал е връчен на
26.05.2020г., а в срока по чл.121 от АПК не е предоставено писмено мотивирано
решение по сигнала, нито е съобщено евентуалното решение на подателя на този
сигнал. Според автора на искането до съда, така посочените „действия не са въз основа на закон“.
Искането е получено по
електронната поща на съда, но не е подписано с електронен подпис.
Не е представен документ за
внесена държавна такса по сметка на съда, за образуване на настоящото адм.
дело.
На 08.09.2020г. по така
подаденото искане, в Административен съд- гр.Бургас е образувано настоящото
съдебно производство, като е определен и съдията-докладчик на случаен принцип,
в съответствие с нормативната уредба.
С Разпореждане № 3549 от
08.09.2020г. настоящият съдия-докладчик е оставил искането /с характер на
жалба/ без движение, като са дадени указания за отстраняване на констатираните
нередовности и привеждането му в съответствие с указаното в закона- чл.150 и
чл.151 от АПК. Това е така, защото искането не е подписано, в нарушение на
чл.150, ал.1, т.8 от АПК. Не се съдържа саморъчен подпис, нито е подписано с
електронен подпис, поради което не е налице и валидно волеизявление.
Указано е изрично да се уточнят „фактическите действия“ на
администрацията, които следва да бъдат прекратени, тъй като в искането не се
сочат такива, както и да се представи документ за внесената държавна такса по
сметка на съда в размер на 10 лева, дължима за образуване на настоящото съдебно
производство.
Указани са и последствията от
неизпълнение на дадените указания, а именно прекратяване на делото.
На 09.09.2020г. по електронната
поща на съда постъпва отговор от Ч.Г.Г., с посочен адрес: *** от 09.09.2020г./,
в който е направено искане за отвод на съдията-докладчик. Според подателя, „чл.150, ал.1, т.8 от АПК е единствено и във
връзка с ИАА и не се прилага по предмета на искането.“ Като се позовава на
нормите на чл.121, чл.122 и чл.123 от АПК и „нарушено право- право на добра
администрация ЕХМС“, подателят на искането /с характер на жалба/ сочи, че
„защитата по чл.250 е самостоятелна динамична и бърза, предмета и не съвпада с
никое друго производство, материалноправният фактически състав е различен от
утвърдените административни производства и е уникален“.
Според подателя, разпореждането с
дадените указания към искател, който според него бил изпълнил всички указания в
специалната процедура по чл.250-255 от АПК сочело на „тенденциозно и
пристрастно поведение“. Колкото до указаното по отношение на държавната такса,
според подателя, заплащането и било в разрез с чл.4, ал.1 от КРБ при липса на
правно основание. Според него специалната уредба на Глава Петнадесета от АПК не
урежда заплащане на държавна такса и не препращала към други норми на закона
във връзка с такава такса. С изискването на такава такса се извеждал извод, че
е налице „пристрастно поведение на съда
към самия съд“. В заключение, подателят счита, че нямало нищо почтено в
това съда да събира недължима държавна такса.
Прави се искане евентуално, ако
съдът не уважи искането за отвод, да посочи обстоятелствата и основанията за
указанията в разпореждането. Също така, да се посочат основанията за
изискуемите реквизити на искането по същата нормативна уредба, тъй като
законодателят не е посочил такива реквизити по искането, съгласно специалната
уредба по чл.250-255 от АПК, поради което според подателя „аз не знам може би съда изземва функциите на законодателя ли?“
По отношение на направеното
искане за отвод на съдебния състав, съдът, за да се произнесе съобрази следното:
Приложима в настоящата хипотеза досежно направеното искане за отвод е
разпоредбата на чл.22 от ГПК, вр. с чл.144 АПК. В същата са изброени абсолютните предпоставки за отвод
по т.т. от 1 до 5, а в т.6 е посочено, че не може да участва като съдия по делото
лице „относно
което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в
неговото безпристрастие.“ Като такова
обстоятелство жалбоподателят е посочил, поисканата държавна такса за
произнасяне по отправеното искане, както и позоваването на чл.150 от АПК
указващ реквизитите на всяка жалба, които според подателя не се прилага в
специалното производство по чл.250-255 от АПК.
На първо място, предпоставка за редовност на отправеното искане е наличието
на валидно волеизявление. Такова е налице единствено, когато искането е
подписано от съответния подател, в случаят конкретното физическо лице.
Изключение от изискването за полагане на саморъчен подпис е налице, ако
искането е подадено с квалифициран електронен подпис, какъвто не се и твърди да
е налице. При това положение, за да бъде редовно подадено, искането следва да
бъде подписано от автора си, за което и са дадени указанията в посоченото
разпореждане.
Изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК са приложими и по отношение на процесното
искане, с правно основание чл.250 от АПК, именно защото не са налице указания
на закона за изключване на тези изисквания към това особено производство.
Цитираните норми на чл.150 и чл.151 от АПК се прилагат както за оспорване
на индивидуални административни актове /ИАА/, така и за оспорване на общи и на подзаконови
нормативни актове, а така също и за другите съдебни производства, по отношение
на които не е предвидено изключване на тези правила или не е указано друго
относно внасянето на държавна такса.
В конкретният случай, освен липсата на валидно волеизявление /предвид
липсата на подпис/ е налице неяснота и по отношение на обхвата на търсената защита,
с подаване на процесното искане до съда. Това е така, защото се иска
преустановяването на неоснователни
действия, а не се съдържа описание на конкретните фактически действия,
чието извършване продължава от страна на административния орган, чието
прекратяване се иска с намесата на АдмС-гр.Бургас.
Поради изложеното, съдът е в обективна невъзможност да се произнесе по
съществото на искането, което обуславя необходимостта от оставяне на искането
без движение до уточняване на конкретните „фактически
действия“, които подателят твърди, че са извършвани неоснователно /незаконосъобразно/
от административния орган.
Колкото до заплащането на държавна такса, това е изискване на действащата
нормативна уредба, поради което не може да бъде възприето за белег на
пристрастност, още по-малко на непочтеност от страна на съда. Нещо повече,
всяко длъжностно лице, каквото е и съдията-докладчик по делото носи лична имуществена
и административнонаказателна отговорност за несъбирането на държавна такса за
съответното производство, съгласно указаното в чл.6 от Закона за държавните
такси.
В случаят, изискването е установено в разпоредбата на чл.151, ал.1, т.3 от АПК вр. с чл.2а, т.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата. Това е нормативно установено
задължение на съдията-докладчик и не може да бъде преодоляно с искане за отвод.
Условието за заплащане на държавна такса е правило, установено с разпоредбата
на чл.12, ал.3 от АПК според която, „в случаите на
обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по този кодекс /АПК/
се събират такси и разноски“. Изключение от този принцип е
постановено с разпоредбата на чл.5 от ЗДТ, където са изброени случаите, при
които не се заплаща държавна такса, но доказателства в тази насока не са
представени, нито е отправено искане за освобождаване от държавна такса, по което
съдът да се произнася или да дава съответни указания за изискуемите приложения
/декларации за семейно, имотно състояние
и имуществено положение/.
Предвид гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че не са налице предвидените в закона
основания за отвод, включително обстоятелства, по смисъла на чл.22, ал.1, т.6
от ГПК, при наличието на които съдията-докладчик следва да се отстрани от
разглеждане на настоящия спор, поради което искането следва да бъде оставено
без уважение.
Мотивиран от горното и на
основание чл.22 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, Административен съд –гр.Бургас, първи
състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ч.Г.Г. ***, за отвод на съдията-
докладчик по частно адм.д.№ 1859 от 2020г. по описа на Административен
съд-гр. Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ДЕЛОТО
ДА СЕ ДОКЛАДВА след изтичане на срока за изпълнение на дадените указания,
съгласно Разпореждане № 3549 от 08.09.2020г. за оставяне на искането без
движение, с оглед отстраняване на констатираните нередовности.
СЪОБЩЕНИЯТА
до подателя да се изпращат на посочения в искането адрес, като се връчват,
съгласно указаното в чл.18а от АПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: