Р Е Ш Е Н И Е
№ 646/01.04.2019 година, град
Бургас,
Административен съд – Бургас,
в съдебно заседание на пети март, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм.д. № 2406/2018 година.
Производството е с правно основание глава десета,
раздел I от АПК.
Образувано е по жалба от Г.С.Г. с ЕГН ********** и
адрес *** против заповед № 1247/18.07.2018 година на кмета на Община *** (лист
20 - 21).
С оспорената заповед, на основание чл. 13 ал. 2 от
Закона за общинската собственост (ЗОбС) и чл. 8 ал. 2 т. 2 от Наредба № 5 за
реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински
съвет – *** (Наредбата), кметът е разпоредил да се завземат като „безстопанствени“
два имота: 1. УПИ VІІІ-297 в квартал * по плана на селищно образувание (СО) „***“,
село *** на площ от 501,46 м², отреден „за жилищно строителство“ по план, одобрен
със заповед № 247/20.09.1990 година (с идентификатор 39164.502.48) и 2. УПИ ***в
квартал * по плана на СО „***“ село *** на площ от 607,97 м², отреден „за жилищно
строителство“ по план, одобрен със заповед № 247/20.09.1990 година (с
идентификатор 39164.502.47), и да се съставят актове за общинска собственост за
имотите, като Община *** ще има право само да владее имотите, а след изтичане
на десетгодишен срок от издаване на заповедта и след решение на Общински съвет -
да се разпорежда с тях.
Жалбоподателят счита, че заповедта е
незаконосъобразна. Твърди, че е собственик на имотите, които се завземат, въз
основа на придобивна давност, както и че имотите не са общинска собственост.
Заявява, че упражняваната от него фактическата власт върху имотите е явна и необезпокоявана,
продължила над изискуемия от закона срок за придобиване по давност. Поддържа,
че заповедта не е мотивирана, както и че е издадена при допуснати съществени
процесуални нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Като друго съществено
нарушение сочи нарушение на разпоредбата на чл. 25 от Наредбата.
Иска заповедта да бъде отменена.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата, представя преписката.
Жалбата е процесуално допустима
като подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК от надлежна страна, имаща интерес
от обжалването.
След като се запозна с
доказателствата по делото и твърденията на страните, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка.
Съгласно нотариален акт №
50/20.01.1994 година за собственост върху недвижим имот, придобит на основание
§ 4а, ал. 5 от ЗСПЗЗ (лист 44) и нотариален акт № 57/01.03.2005 година за
собственост върху недвижим имот (лист 15), Г.С.Г. се легитимира като собственик
на дворно място, УПИ ІХ - 298 в кв. * по плана на СО „***“ край село ***,
община ***, урегулиран от 516 м², при граници на парцела: УПИ VІІІ-297 и
УПИ Х-299, ведно с построената в дворното място двуетажна вилна сграда на площ
от 55 кв.м.
На 10.01.2018 година със
заявление за административна услуга Г.С.Г. *** да закупи имоти с идентификатор
39164.502.48 и с идентификатор 39164.502.47 (лист 43).
Във връзка с подаденото заявление,
с писмо с изх. № Н5-ОС-016-001/
07.02.2018 година началникът на отдел „Общинска собственост“ при Община *** е
изискал от началник отдел „Устройство на територията“ при Община *** да бъдат представени извадки за УПИ VІІІ-297
в кв. * и УПИ ***в кв. * по плана на село ***, СО „***“ с отбелязани площи,
устройствени показатели, отреждане на имотите, заповед за одобряване на
регулационния план, както и дали същият е приложен. Изискал и предоставяне на
копие от разписния лист на село ***, СО „***“, от който да се установи кой е
записан като собственик на имотите (лист 31).
На 07.02.2018 година, в отговор
на писмото, от отдел „Устройство на територията“ при Община *** били издадени
скици за УПИ ***и УПИ VІІІ-297 в кв. * по плана на СО „***“, съответно на площ
от 607,97 кв.м. и 501,46 кв.м., със следните градоустройствени показатели: Кпл
– 1,20, Кинт – 40 %, Н – 10 м и Озел. – 50%. В скиците било отразено, че по
разписен лист УПИ ***е собственост на Д.С., а УПИ VІІІ-297 е собственост на С. Д.
(лист 33 - 34).
На 26.04.2018 година Г.Г. ***, молба
- декларация до нотариус, с която поискал на основание чл. 587 ал. 2 от ГПК и
чл. 79 от Закона за собствеността да бъде извършена обстоятелствена проверка за
поземлени имоти с идентификатор 39164.502.47 и с идентификатор 39164.502.48, за
да бъде признато правото му на собственост върху тях (лист 9 и лист 37). Към
молбата - декларация той приложил справка за поземлени имоти с идентификатор
39164.502.47 и с идентификатор 39164.502.48 от Службата по геодезия,
картография и кадастър – град Бургас (лист 38 и лист 41); удостоверения №
08-00-354/29.03.2018 година и № 94-00-1178(2)/ 19.12.2017 година, издадени от
областния управител на Бургаска област, от които се установявало, че към
момента на издаването им няма данни за съставен акт за държавна
собственост по отношение на поземлен
имот с идентификатор 39164.502.47 (лист 39) и по отношение на поземлен имот с
идентификатор 39164.502.48 (лист 42); както и писмо с изх. № 94-00-620#1/26.04.2010 година на началник - отдел „Общинска
собственост“ при Община ***, с което се заявява, че за УПИ VІІІ-297 в кв. * по
плана на село ***, СО „***“ няма съставен акт за общинска собственост (лист
40).
Със заповед № 676/04.05.2018
година заместник - кметът на Община *** заповядал да бъде извършена проверка за
установяване собствениците на УПИ VІІІ-297 в кв. * по ЗПР на село ***, СО „***“,
нанесен в КК и КР с идентификатор 39164.502.48 и УПИ ***в кв. * по ЗПР на село ***, СО „***“,
нанесен в КК и КР с идентификатор 39164.502.47 от комисия, която да извърши
оглед на място и установи фактическото състояние на имота, стопанисва ли се и
от кого. Разпоредено било още да се извърши проверка на документацията,
съхранявана в общинската и други администрации, относима към имотите, като за
резултатите от проверката да бъде изготвен протокол (лист * - 23).
С констативен протокол от
04.05.2018 година (лист 26 - 27) служители на общината са извършили оглед на
място и са констатирали следното:
- поземлен имот с кадастрален
идентификатор 39164.502.48 на площ от 526 м² „отговаря“ на УПИ VІІІ-297 в
квартал * по плана на СО „***“, село *** на площ от 501,46 м², отреден „за
жилищно строителство“, но същият „не съответства по площ и граници“, тъй като в
източната част имота по кадастрална карта навлиза в улица по действия
регулационен план. Посочено било, че същият е силно затревен и захрастен, и
видимо не се стопанисва от дълго време;
- поземлен имот с кадастрален
идентификатор 39164.502.47 на площ от 566 м² „отговаря“ на УПИ ***в кв. *
по плана на СО „***“, село *** на площ от 607,97 м², отреден „за жилищно
строителство“, но същия „не съответства по площ и граници“ на урегулирания
поземлен имот. Посочено било, че в площта на поземления имот по кадастрална
карта влизат части от УПИ ХІІ-301 в кв. *, а горната му граница не тангира с
улична регулация, а е дръпната навътре. Отбелязано било, че същият е силно
затревен и захрастен и видимо не се стопанисва от дълго време.
При извършена проверка на
документацията, съхранявана в общинската администрация и Служба по вписвания в
град ***, комисията е констатирала, че по разписния лист към ЗРП план на СО „***“,
село ***, одобрен със заповед № 247/20.09.1990 година, УПИ VІІІ-297 в квартал *
е записан на С. Д., без да е посочен документ за собственост, а УПИ ***в
квартал * е записано на Д.С., без да е посочен документ за собственост.
Посочено било, че в архива на Община *** не са открити документи доказващи, че
лицата са заплатили или придобили имотите. При направена справка в отдел МДТ е
било установено, че няма лица, които да са декларирали имота. Отбелязано било,
че наличната информация от само две имена не е достатъчна за извършване на
проверка в служба вписване и в отдел „ГРАО“ за установяване самоличността собствениците
и евентуално – на наследниците им. С констативния протокол било предложено да
се започне административно производство по издаване на заповед за завземане на
безстопанствени имоти, тъй като комисията приела, че процесните имоти са „безстопанствени“
(лист 26 - 27).
На 04.05.2018 година началникът
на отдел „Общинска собственост“ при Община ***, с оглед съставяне на актове за
общинска собственост за ПИ 39164.502.48 и ПИ 39164.502.47 по КК и КР на село ***,
СО „***“ и във връзка със стартирана процедура по завземане на безстопанствени
имоти е изискал от Агенцията по геодезия, картография и кадастър - Бургас да
бъдат издадени скици за посочените имоти (лист 32).
На *.05.2018 година на интернет -
страницата и на информационното табло на Община *** било публикувано съобщение
относно започване на производство за издаване на заповеди за завземане на
безстопанствени недвижими имоти (лист 28-30). В съобщението се посочвало, че
със същото се уведомяват всички заинтересовани лица, че на 08.05.2018 година е
открито административно производство за издаване на заповед за завземане на
безстопанствени недвижими имоти, находящи се на територията на Община ***, а
именно УПИ VІІІ-297 и УПИ ***и двата в кв. * по плана на СО „***“, село ***,
съответно с площ от 501,46 м² и 607,97 м², отредени „за жилищно
строителство“. На основание чл. 69 от АПК, било указано, че в едномесечен срок
от датата на обявяване на съобщението заинтересованите лица в производството по
издаване на заповедите за завземането им могат да участват в него чрез писмени
предложения и възражения до Община ***, отдел „Общинска собственост“.
Отбелязано било, че ако в едномесечния срок не се установи наличието на
собственик на имотите, кметът на община *** ще издаде заповеди за завземане на
имотите.
Въз основа на констативния
протокол, кметът на общината е издал и оспорената заповед, с която на основание
чл. 13 ал. 2 от ЗОбС и чл. 8 ал. 2 т. 2 от Наредбата е разпоредил да се
завземат имотите като безстопанствени..
По делото е извършена
съдебно-техническа експертиза от заключението на която се установява, че ПИ с
идентификатор 39164.502.48 по КККР на село ***, община *** е изцяло заграден, а
ПИ с идентификатор 39164.502.47 по КККР на село ***, община *** не е заграден
само от към улицата. Посочва, че по данни на жалбоподателя оградата и на двата
имота е изградена в периода 2001 – 2002 година, с изключение на частта,
изградена от бетонови пана и колони, която е изпълнена през 2017 година.
Установено е, че в ПИ с идентификатор 39164.502.48 по КККР на село ***, община ***
са засети 31 овошки – 9 броя череши, от които 5 броя стари дървета, които
жалбоподателят е заварил в имота; 5 броя праскови; 6 броя бадеми; 2 броя
смокини; 2 броя лешник; 2 броя ябълки; 3 броя синя слива и 2 броя дюли, а в ПИ
с идентификатор 39164.502.47 по КККР на село ***, община *** – 26 броя овошки –
10 броя бадеми; 1 брой черница; 1 брой
череша; 2 броя праскови; 3 броя синя слива; 2 броя ябълка; 1 брой смокиня; 6
броя лешник. При огледа вещото лице е констатирало, че има дръвчета (предимно
бадеми), които са с височина около 50-60 см, до такива с височина над 3 м и
дебелина на стъблото 20-30 см в диаметър, като личната му преценка е, че
възрастта на засетите дръвчета варира от 1 до над 20 години. Уточнено е още, че
ПИ с идентификатор 39164.502.48 по КККР на село ***, община *** е зает на около
90 % с трайни насаждения, а от ПИ с идентификатор 39164.502.47 по КККР на село ***,
община *** около 80 % е заета от трайни насаждения.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът
следва да прецени законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Заповедта е издадена от компетентен
административен орган.
Съгласно
чл. 13 ал.2 от ЗОбС, общината владее и управлява безстопанствените имоти на
своята територия по ред, установен с наредбата по чл. 8 ал. 2.
Нормата
на чл. 25 ал. 1 – 5 от Наредбата
(https://os-nessebar.eu/наредби/НАРЕДБА-5-ЗА-РЕДА-ЗА-ПРИДОБИВАНЕ-УПРАВЛЕНИЕ-И-РАЗПОРЕЖДАНЕ-С-ОБЩИНСКО-ИМУЩЕСТВО)
предвижда, че общината владее и управлява безстопанствените имоти на своята
територия. Наличието на безстопанствени имоти се установява от комисия,
назначена от кмета на общината. При установяване на безстопанствени имоти,
комисията съставя протокол, в който подробно се описва вида, размера,
местонахождението и състоянието на имота. Имотите по ал.3 се обявяват в поне
един местен ежедневник и на местата за обяви в сградата на общината и в
кметствата. Ако в едномесечен срок от обявлението не се явят собственици на
имота в общината, кмета издава заповед за установяване на владение.
В
конкретния случай, ответникът е приел, че имотите, описани в заповедта са
„безстопанствени“, т.е. именно кметът на общината е административния орган,
който следва да издаде заповед за установяване на владение.
Не е
налице нарушение на изискването за форма на акта. Заповедта е издадена в писмена
форма и съдържа всички реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК
В
производството по издаване на заповедта е допуснато процесуално нарушение.
Комисията, назначена от кмета, е съставила необходимия протокол, в който е
описала вида, размера, местонахождението и състоянието на имотите. Съобщение за
започналото производство е публикувано на интернет – страницата на общината,
като е поставено и на съответното информационно табло. В административната
преписка, обаче, липсват доказателства за съобщаване посредством публикуване на
информация „в поне един местен ежедневник“, както изисква нормата на чл. 25
ал.4 от Наредбата. Въпреки това, съдът счита, че допуснатото нарушение не е
съществено, защото не е налице тежко засягане на процесуалните права на страна.
Разгласяването на започналото производство е извършено по два от трите
предвидени начина и - по мнение на настоящия състав, на административния процес
е била осигурена достатъчна публичност, за да бъдат уведомени заинтересованите
страни.
Административният
акт противоречи на приложимото материално право.
Оспорената
заповед е издадена на основание чл. 13 ал. 2 от ЗОбС, който изисква съответният
имот да е „безстопанствен“, т.е. да няма данни, кой е неговия собственик. В
случая, обаче, при извършената административна проверка не е установявано, че
имотите са „безстопанствени“. Напротив – констатирано е, че по разписен лист
техни собственици са Д.С. и С. Д.. За тези две лица не са открити повече данни,
но доколкото от общината не са представени доказателства за средствата, с които
те (или техните наследници) са били издирвани, съдът приема, че неоткриването
на С. и Д. не може да бъде приравнено на липса на информация за собственика на
имотите.
В
разпоредбата на чл. 5 ал. 1 от ЗОбС е предвидено, че общината удостоверява
възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху
имоти с акт за общинска собственост, като в ал. 3 на чл. 5 от ЗОбС е указано,
че актът за общинска собственост няма правопораждащо действие. За всеки
общински имот се съставя досие по образец, към което се прилага копие от акта
за собственост и документите, удостоверяващи възникването, изменението и
прекратяването на правото на собственост на общината, както и предоставените
права на трети лица, съгласно чл. 58 ал. 3 от ЗОбС. За процесните имоти не са
представени документи, удостоверяващи правото на собственост на общината по
смисъла на цитираната разпоредба. Не са представени и документи,
удостоверяващи, че Г.Г. е собственик на имотите, но са представени достоверни
доказателства, че, с оглед установено продължително владение, Г. е предприел
целенасочени действия по снабдяването си нотариален акт въз основа на
обстоятелствена проверка.
Съдът
приема, че между страните е налице спор за материално право. Този спор е
съществувал преди започване на процедурата по
чл. 13 ал. 2 от ЗОС. Едно от цитираните в акта правни основания за
съставянето му е чл. 8 ал. 2 т. 2 от Наредбата, според който чрез акт на кмета
на Общината се придобива собственост в следните случаи: при завладяване
(заемане) на безстопанствени имоти на територията на Общината, чиито собственик
не може да бъде установен.
Преди
започване на производство, оспорващият е подал молба - декларация до нотариус,
чрез Общината, с която е инициирал снабдяването си с нотариален акт по реда на
обстоятелствена проверка. С оглед наличието на този спор за собственост и
представените в тази връзка документи, кметът на общината е следвало да
установи твърдяното право на собственост на Община *** в едно състезателно –
исково производство. Вместо това, административният орган е предприел
провеждане на процедура по чл. 13 ал. 2
от ЗОбС. Процедурата по чл. 13 ал. 2 от
ЗОбС, обаче, е приложима по отношение на безстопанствените имоти на територията
на Общината, а не по отношение на имоти, за които е налице претенция за
собственост от друго лице. Вместо да установи спорното право на собственост с
влязло в сила съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо да сложи край
на спора за собственост, кметът на общината е издал заповед за завладяване на
имота, без надлежни доказателства, че е имотът е „безстопанствен“.
Спорът
за материално право не може да бъде разрешен в настоящото производство. Този
спор е от компетентността на общия граждански съд. По изложените съображения,
оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Изходът
от оспорването и своевременно направеното искане от процесуален представител на
жалбоподателя обуславят възлагане на разноските в производството върху
ответника. Кметът на общината не разполага със собствен бюджет, затова
разноските следва да Бъдат поети от юридическото лице, в чиято структура той
упражнява правомощията си – Община ***. По делото са представени доказателства
за внесена държавна такса в размер на 10 (десет) лева – за разглеждане на
оспорването, 170 (сто и седемдесет) лева депозит за вещо лице и 500 (петстотин)
лева адвокатско възнаграждение (лист 17, 80 и 104). Затова Община *** следва да
заплати на Г.С.Г. сумата от общо 680
(шестстотин и осемдесет) лева разноски по делото.
С
оглед на изложеното, на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
заповед № 1247/18.07.2018 година на кмета на Община ***.
ОСЪЖДА
Община *** да заплати на Г.С.Г. с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 680
(шестстотин и осемдесет) лева разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: