№ 34
гр. С., 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
О. СЪД – С. в публично заседание на тридесет и първи януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело №
20212200100254 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на активно, кумулативно съединяване искове с
правно основание в чл. 432 от КЗ.
Ищците Г. ИВ. СТ. и Н. СТ. Д. твърдят, че са съответно съпруга и
дъщеря на загиналия вследствие на ПТП С.Д.С.. Твърдят, че на 23.07.2019г.
около 20:40ч. на ул.”П.” № 141 в гр.Я., при управление на тов.автомобил Ман
ТГЛ 12210 БЛ с рег. № У 8155 АМ, Б. Д. Г. нарушил правилата за движение
по пътищата, като при маневра изпреварване не осигурил достатъчно
странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно
средство, както и преди да започне маневрата не се убедил, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него и в резултат на това между управлявания
от него автомобил и велосипеда, управляван от С.С. възникнал сблъсък и
била причинена смъртта на последния. Твърди, че по случая било образувано
ДП № 422/19г. по описа на РУ – Я., след което била постановена присъда №
260001/02.02.2021г. по НОХД № 406/20г. по описа на ОС – Я., с която Б.Г.
бил признат за виновен за смъртта на техния наследодател. Твърди, че е
предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред
ответника от 13.09.2019г. и по случая била образуван щета, но
застрахователят не им е изплатил обезщетение. Твърдят, че в резултат на
смъртта на техния наследодател те са преживели неописуеми душевни
1
страдания, тъй като отношенията им са били изпълнени с чувство на много
обич, уважение, силна привързаност и подкрепа, като Стоян и Гина са имали
сплотено, задружно семейство и Гина е загубила своя спътник в живота и
своята подкрепа. Смъртта му предизвикала много скръб и болка и у ищцата,
негова дъщеря, Надка, която загубила човека, който я е отгледал, възпитал и
подготвил да върви достойно по житейския път, и макар че същата е
навършила пълнолетие връзката продължавала да бъде много силна, и
двамата поддържали постоянни контакти. Твърдят, че моралните страдания
от неочакваната загуба били огромни и неописуеми и ще съпътстват целия им
живот занапред. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да
2 заплати на всяка от тях сумата от по 80 000 лева частичен иск от общо
обезщетение от по 220 000 лева за всяка, представляващо обезщетение за
причинени неимуществени щети, болки и страдания от загубата на С.Д.С..
Претендира законната лихва за забава считано от 30.07.2019г. до
окончателното изплащане, както и присъждане на възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска защита по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА с сключено ДДС.
Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло
предявените искове за неимуществени вреди по основание и по размер. Не
оспорва изложените в исковата молба твърдения от ищцовата страна за
реализираното ПТП. Не оспорва, че е реализирана извън съдебната процедура
и в качеството си на увредени лица ищците са предявили писмена претенция
пред него. Не оспорва обстоятелството, че с присъда № 1/02.02.2021г. по
НОХД № 406/20г. на ОС – Я., изменена с решение 12/03.06.2021г. по ВНОХД
№ 76/21г. по описа на АС - Бургас, водачът Б. Д. Г. е признат за виновен за
смъртта на наследодателя на ищците, като счита, че следва да се приложи
чл.300 от ГПК. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, който с поведението си в значителна степен е
допринесъл за настъпването на ПТП, като в качеството си на велосипедист се
е движил попътно пред товарния автомобил в тесния край на платното за
движение, като преди удара е бил в процес на накланяне на ляво спрямо
посоката си на движение и слизане от велосипеда, поради изпадане на
веригата от венеца по време на движение в предходен на произшествието
момент. Твърди, че същият е бил в тежка степен на алкохолна интоксикация с
2,8 промила алкохол в кръвта. Твърди, че основната причина за настъпване на
ПТП е поведението на пострадалия, което не му е позволило да продължи
2
праволинейното си движение на велосипеда без да накланя тялото си и без да
слиза от него. Счита, че приноса на пострадалия за настъпването на
вредоносния резултат е основание за намаляване размера на претендираното
застрахователно обезщетение на основание чл.51 предл.2 от ЗЗД. Оспорва
исковете по размер и счита претендираните обезщетения за завишени по
размер и несъответни на съдебната практика, както и твърди, че сумите за
обезщетение не се дължат поради самоувреждане на пострадалото лице.
В с.з. ищците, чрез писмено становище поддържат исковете, така както
са предявени. В с.з. на 31.01.2022г. по тяхно искане, съдът е допуснал
увеличение на претенциите по размер, като същите да се считат заведени за
всяка от тях за сумата по 120 000лв., частичен иск от 220 000лв. Претендират
разноски по чл. 38 от ЗА.
Ответникът, чрез процесуалния си представител моли исковете да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски по
представен списък.
Третото лице-помагач на ответника, в с.з. изразява становище, че
исковете са неоснователни, тъй като не е станал причина за катастрофата.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
С Присъда № 260001/02.02.2021г. по НОХД № 406/20 по описа на О.
съд Я., Б. Д. Г. е признат за виновен в това, че на 23.07.2019г. около 20.40
часа на ул. „П.“ до дом № 141 в град Я., при управлението на товарен
автомобил МАН ТГЛ 12.210 БЛ, рег. № У 8155 АМ, собственост на „Я.
комерс“ ООД, гр. Я. нарушил правилата за движене, а именно чл. 25 ал., чл.
42 ал.2 т.1 от ЗДвП и чл. 88 ал.2 от ППЗДвП, като в резултат на това
предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на С.Д.С., като
след деянието е избягал от местопроизшествието, като го е осъдил на две
години лишаване от свобода, което наказание отложено за срок от четири
години и е лишен от право да управлява МПС за срок от две години.
Присъдата е била предмет на въззивно обжалване и е изменена в частта за
наказанието лишаване от правоуправление, като то е увеличено на 2 години и
шест месеца и е влязла в сила на 30.06.2021г.
От назначената и изслушана по делото съдебно- автотехническа
експертиза се установява, че скоростта на движение на автомобила МАН
3
ТГЛ 12.210 БЛ, рег. № У 8155 АМ към момента на удара е била около 42
км/ч. Товарният автомобил е преминал покрай велосипеда, като дясната му
странична повърхност е била на около 1,55 м от бордюра, а надлъжната ос на
велосипеда е била на около 0,5 м от десния бордюр. Мястото на
първоначалния контакт между автомобила и велосипеда е в областта над
задната дясна гума по десния борд, както и на около 3м преди крайното
положение на покой на велосипедиста. Опасната зона за спиране на
автомобила при определената скорост на движение към мястото на удара е
била около 31 м.. Велосипедистът се е отклонил леко напред и силно наляво
/съответстващо на падане/, като при това движение е навлязъл в опасната зона
за спиране на товарния автомобил. В началния момент на отклоняване наляво
автомобил МАН ТГЛ 12.210 БЛ, рег. № У 8155 АМ е бил на около 6,4 м по-
назад от геометричното разположение към мястото на удара или
велосипедистът е бил около задната част на кабината на товарния автомобил.
Водачът на МАН не е имал техническата възможност да предотврати ПТП
при предприетите действия от водача на велосипеда. Технически безопасната
странична дистанция на движение между автомобила и велосипедиста е била
около 1,2 м и по-голяма от нея. Водачът на автомобила е преминал на по-
малка странична дистанция. Водачът на велосипед е имал техническата
възможност да се движи направо и запази коридора си на движение. В случай,
че двете превозни средства запазят движението си направо не би настъпил
удар между тях.
В частта, в която вещото лице инж. У. е дал заключение, че водачът на
товарния автомобил не е бил в състояние да предотврати ПТП, съдът не
кредитира заключението, тъй като по въпроса е налице влязла в сила присъда,
в която е призната вината на водача за настъпването на ПТП.
Според заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р- Стойков, от доказателства по
делото е видно, че произшествието е възникнало на 23. 07. 2019г., около 20.
40ч. Тъй като пострадалият е получил значителни травматични увреждания,
същият по спешност е бил закаран в спешно отделение при МБАЛ „Свети
Пантелеймон", АД - гр. Я.. По време на провеждането на съответните
прегледи, изследвания и консултации на пострадалия, състоянието му рязко
се е влошило и въпреки проведените реанимационни мероприятия лекарите
не са успели да го спасят и пострадалият е починал, като смъртта му е била
4
установена в 01. 08ч. на 24. 07. 2019г. Трупът на пострадалия е бил
аутопсиран същият ден от 06.00 ч. При газхроматографското изследване на
взетата кръвна проба е било установени наличието на етилов алкохол в нея с
концентрация 2, 88 промила, към момента на изследването.
Според вещото лице, при алкохолните отравяния, след достигането на
фазата на максималната резорбция, започва фазата на елиминация на етилов
алкохол от кръвта. Този процес протича така, че за един час, концентрацията
на етиловия алкохол в кръвта спада с около 0,15 промила. Видно от
предварителните сведения, от времето на произшествието до настъпването на
смъртта на пострадалия са изминали 4 часа и 20 минути и за това време
концентрацията на етиловия алкохол в кръвта му е спаднала с 0, 63 промила
или около времето на катастрофата, концентрацията на етиловия алкохол в
кръвта на пострадалия е била около 3, 51 промила. Тази концентрация, според
разпита на вещото лице в с.з., отговаря на смъртоносна степен на остро
алкохолно отваряне. Лицата с такава концентрация са тежко повлияни от
влиянието на етиловия алкохол върху централната им нервна система,
зрението, слуха, функцията на вътрешните органи органите на сърдечно-
съдовата и дихателната система, както и върху координацията на движенията
на крайниците. В това състояние пострадалият е бил с тежки нарушения на
координацията на движението на тялото и крайниците. Придвижването му с
управляваният от него велосипед не е било праволинейно, а с неочаквана и
честа смяна на посоката и скоростта на придвижването му. Нарушението на
зрението се изразява в засягане на периферните зрителни клетки на ретината
и за такива хора е характерно т. н. „тунелно виждане", периферното зрение е
силно намалено. Пострадалият е бил със силно понижена възможност да се
концентрира и да насочи вниманието си върху определен обект. Вещото лице
д-р Ч. дава заключение, че често лицата с такава концентрация на етилов
алкохол в кръвта изпадат в състояние на дълбока кома и умират.
Причината за настъпването на смъртта на пострадалия са били
множествените травматични увреждания разположени в областта на главата,
гръдния кош, коремните органи и крайниците, което са довели до изпадането
му в състояние на травматичен шок. Безспорно смъртоносната степен на
остро алкохолно отравяне на пострадалия е оказало благоприятно влияние
върху настъпването на смъртта, но настъпването на смъртта на пострадалия е
била възможна и ако в кръвта му не е имало алкохол. От друга страна,
5
пияното състояние на пострадалия, със сигурност е оказало влияние върху
поведението му на пътното платно с управляваният от него велосипед и
според експерта, това е възможно да е допринесло за възникването на пътно-
транспортното произшествие. От разпита на в.л. в с.з. се установи, че в такава
степен на алкохолно опиянение лицата не реагират адекватно на
реанимационните мероприятия и това може да има връзка с настъпването на
смъртта на пострадалия в болницата, както и факта че при алкохол в кръвта,
кървенето е много по-обилно.
От събраните гласни доказателства се установява, че С.Д.С. е бил
съпруг на ищцата Г. ИВ. СТ. и баща на ищцата Н. СТ. Д.. Н. СТ. Д. е била
пълнолетна към момента на настъпването на катастрофата, на възраст от 22
години. Семейството имало още едно дете. Според събраните гласни
доказателства, страните живеели в общо домакинство до 2017-2018г., когато
Н.Д. се оженила и отишла да живее в град С. със съпруга си. Въпреки това, тя
всяка събота и неделя гостувала на баща си и майка си в град Я., като водела
и децата си. Семейството било сплотено, поддържали много добри
взаимоотношения, празнували заедно празници, подпомагали се взаимно,
включително и финансово.
Преди смъртта си С.Д.С. работел в магазин Била. Всеки ден отивал на
работа с колело. Съпругата му не работела постоянно, разчитала на заплатата
на починалия, вършела само инцидентна работа. Дъщерята на починалия, в
периода в който гледала детето си също разчитала финансово на баща си.
След като се случил инцидента със С.С., ищцата Г.С. отишла на мястото
на катастрофата, а ищцата Н.С. била извикана и дошла от град С.. Двете го
придружили в болницата. При новината за смъртта му реагирали много
емоционално, започнали да плачат и се разстроили много. На погребението
ищцата Г.С. припаднала, наложило се да й дадат успокоителни лекарства.
След това и двете много страдали от загубата му, скърбели постоянно,
непрекъснато плачели и го споменавали. Г.С. започнала да получава нервни
кризи, заради което се налагало да я посещава Бърза помощ. Тя останала да
живее сама в дома им и не можел ада разчита на помощта на съпруга си,
включително и финансова. И двете ищци спазвали православните обичаи след
смъртта на техния съпруг и баща и често посещавали гроба му. Надка
посещавала майка си всяка седмица, семейството празнувало празниците, но
6
винаги се усещала липсата на починалия.
Гражданската отговорност на водача на товарния автомобил МАН ТГЛ
12.210 БЛ, рег. № У 8155 АМ, собственост на ТД „Я. комерс“ ООД е била
застрахована по валидна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите при ответника към 23.07.2019г., което не е спорно между
страните.
Двете ищци са отправили застрахователни претенции до ответника за
заплащане на обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди на
13.09.2019г. , по което е образувана при ответника щета № 0000-1000-01-19-
7671. По нея ответникът е изискал доказателства, но липсват данни дали
такива се представени в срок.
Същата претенция е отправена и до Гаранционен фонд на 22.12.2020г.,
който е отговорил, че не дължи обезщетение, тъй като за МПС, с което е
причинено ПТП е налице валидна застраховка Гражданска отговорност.
Ищцовата страна твърди, че ответника е уведомен за настъпилото
застрахователно събитие на дата, предхождаща нейната претенция от
притежателя на МПС, но не е представила доказателства за това, като за това
обстоятелство тя носи изцяло тежестта на доказване.
Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на
съвкупната преценка на събраните доказателства. Съдът кредитира
заключенията на вещите лица, в чиято безпристрастност и обективност няма
основание да се съмнява. Не кредитира само заключението на вещото лице
инж. У., в частта в която вещото лице инж. У. е дал заключение, че водачът
на товарния автомобил не е бил в състояние да предотврати ПТП, тъй като по
въпроса е налице влязла в сила присъда, в която е призната вината на водача
за настъпването на ПТП.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, които макар и да са от
близки роднини, съответстват на другите събрани по делото доказателства и
не си противоречат.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна
по отношение на гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът
7
направи следните правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание в чл. 432 от КЗ във
вр. чл. 45 от ЗЗД.
Исковете за неимуществени вреди са доказани по основание, но са
предявени в завишен размер.
С противоправното си деяние, което е извършено виновно,
застрахованият е причинил на ищците неимуществени вреди – изразяващи се
в претърпени от тях болки и страдания от смъртта на техния съпруг и баща.
Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка
“гражданска отговорност” между ответника и лицето притежавало лекия
автомобил, с който са причинени уврежданията, което обстоятелство е
основание за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя спрямо
увредения.
С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне
размера на причинените неимуществени вреди, съдът взе предвид по
отношение на ищцата Г. ИВ. СТ., че тя и починалия й съпруг са били
изключително привързани един към друг, били са задружно и сплотено
семейство, семейният им живот е продължил дълги години, разчитали са един
на друг за грижи и издръжка. Тази ищца не е работела и се е издържала
предимно от доходите на съпруга си. След внезапната загуба на съпруга си
ищцата е тъгувала за него непрекъснато и получавала нервни кризи. Тя
останала да живее сама в общия им дом, като не можела да разчита на
подкрепата и защитата на съпруга си. Претърпените от нея неимуществени
вреди, болки и страдания от загубата на съпруга й, с оглед обичайната
практика на съдилищата съдът намира, че следва да бъде възмездена, като й
бъде определено обезщетение в размер на 160 000лв. В конкретния случай
претърпените от нея неимуществени вреди са обичайните такива при загуба
на съпруг.
По отношение на ищцата Н. СТ. Д. – тази ищца е дъщеря на починалия.
Към момента на неговата смърт тя е била вече пълнолетна, имала е собствено
семейство и е живеела със семейството си в друг град. Въпреки това
отношенията между нея и баща й са били изключително близки, тя е
посещавала непрекъснато родния си дом, била е в отлични отношения с баща
8
си, доверието и обичта им е била взаимна. Той и е оказвал помощ, както със
средства, така и с грижите за децата и, имали са общи планове, показвали са
взаимно уважение и обич. Тази ищца също е преживяла болезнено загубата на
своя родител, като продължава и в момента да скърби за него. Починалият не
е бил на висока възраст и се е очаквало тя още дълго време да разчита на
бащината си подкрепа.
Ответникът е направил възражение за намаляване размера на
дължимото обезщетение поради съпричиняване на вредоносния резултат.
Възражението е доказано. Поведението на С.Д.С. е допринесло много
съществено за настъпването на вредоносния резултат. Същият в момента, в
който е управлявал велосипеда, е бил в много силна степен опиянен от
алкохол, до степен на интоксикация, според вещото лице. Това е довело до
факта, че той е бил с нарушена координация, което е най-съществено при
управлението на велосипед, като е довело до криволичене на велосипеда
(според в.л. д-р Ч.), периферното му зрение е било силно ограничено и всичко
това е допринесло за настъпването на ПТП, като велосипеда се наклонил
наляво към движещия се товарен автомобил (според в.л. инж. У.). Ако
велосипедистът би запазил праволинейното си движение не би се стигнало да
удар между двете движещи се превозни средства. Степента на алкохолно
опиянение на пострадалия е допринесла и за леталния му изход, след
травмите, при лечението в болницата, като извод в този смисъл е направило
в.л. д-р Ч., поради неподатливостта на реанимационните мероприятия и по
голямата кръвозагуба.
При наличието на тези обстоятелства, съдът намира, че пострадалия е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат с 50%. По тази причина
обезщетението за двете ищци следва да бъде намалено на по 80 000лв., а
исковете до пълните предявени размери от 120 000лв., частични от по
220 000лв. да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Ищците са претендирали присъждането на законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение, считано от дата на непозволеното увреждане
– 30.07.2019г. Законната лихва за забава, следва да се присъди от датата на
предявяване на застрахователната претенция – 13.09.2019г. Ответникът, в
качеството си на застраховател, дължи обезщетение независимо, че за
периода от предявяване на застрахователната претенция (което има характер
9
на уведомяване на застрахователя за настъпването на застрахователното
събитие) до дата на която е следвало да се произнесе, застрахователят не е в
забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, за този период той дължи законна лихва за забава
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, но на основание чл.
429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите,
прибавени към обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят
застрахователната сума. За периода от датата на увреждането до датата на
уведомяването му, той не дължи лихвата за забава, тъй като отговорността му
е ограничена от чл. 429 ал.3 от КЗ.
Тъй като ищците са освободени от държавна такса, ответникът следва
да заплати дължимата държавна такса върху уважената част от исковете по
сметка на СлОС в размер на 6 400 лв.
На адвоката осъществил безплатна адвокатска помощ на ищците на
основание чл. 38 ал.2 от ЗА следва да бъдат заплатени от ответника
адвокатски възнаграждения в минималния размер по Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на по
3 516лв. с ДДС за всеки от ищците или общо 7 032лв. с ДДС.
Ответната страна е претендирала разноски и такива й се дължат
съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 1 793лв.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район С., бул. „С.Ш.“ № 67А, със съдебен адрес гр. С., ул. „Г.С. Р.“ № 13, ет.3,
офис 10, чрез адв. Т. Р. да заплати на Г. ИВ. СТ. ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Я., ул. „Марица“ № 3, със съдебен адрес гр. К., ул. „С.“ №
6,офис 10, чрез адв. П.К. сумата 80 000лв. (осемдесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
от претърпяно пътно-транспортно произшествие на 23.07.2019г., при което е
причинена смъртта на С.Д.С. ЕГН ********** на 24.07.2019г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 13.09.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
10
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. ИВ. СТ. за неимуществени вреди до пълния
размер от 120 000 лв.., частичен от 220 000лв. и иска за лихва за периода от
30.07.2019г. до 12.09.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район С., бул. „С.Ш.“ № 67А, със съдебен адрес гр. С., ул. „Г.С. Р.“ № 13, ет.3,
офис 10, чрез адв. Т. Р. да заплати на Н. СТ. Д. ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. С., ул. „Крали Марко“ № 61, със съдебен адрес гр. К., ул.
„С.“ № 6,офис 10, чрез адв. П.К. сумата 80 000лв. (осемдесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
от претърпяно пътно-транспортно произшествие на 23.07.2019г., при което е
причинена смъртта на С.Д.С. ЕГН ********** на 24.07.2019г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 13.09.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. СТ. Д. за неимуществени вреди до пълния
размер от 120 000 лв., частичен от 220 000лв. и иска за лихва за периода от
30.07.2019г. до 12.09.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на
ответника Б. Д. Г. ЕГН ********** от гр. Я., ул. „Бъкстон“ № 15.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район С., бул. „С.Ш.“ № 67А, със съдебен адрес гр. С., ул. „Г.С. Р.“ № 13, ет.3,
офис 10, чрез адв. Т. Р. да заплати адв. П. С. К., със служебен адрес гр. С.,
ул. „Лом“ №1, ап.9, сумата 7 032 лв.( седем хиляди триста и петдесет лева) с
ДДС за оказана безплатна помощ на ищците.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район С., бул. „С.Ш.“ № 67А, със съдебен адрес гр. С., ул. „Г.С. Р.“ № 13, ет.3,
офис 10, чрез адв. Т. Р. да заплати по сметка на О. съд – С. сумата 6 400 лв.
(шест хиляди и четиристотин лева) държавна такса.
ОСЪЖДА Н. СТ. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ул.
„Крали Марко“ № 61, със съдебен адрес гр. К., ул. „С.“ № 6,офис 10, чрез адв.
П.К. и Г. ИВ. СТ. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Я., ул. „Марица“ №
3, със съдебен адрес гр. К., ул. „С.“ № 6,офис 10, чрез адв. П.К. да заплатят
11
на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С., район С., бул.
„С.Ш.“ № 67А, със съдебен адрес гр. С., ул. „Г.С. Р.“ № 13, ет.3, офис 10, чрез
адв. Т. Р. направените разноски в размер на 1 793лв (хиляда седемстотин
деветдесет и три лева).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд - Бургас.
Съдия при О. съд – С.: _______________________
12