Определение по дело №913/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по чл.248 от ГПК вр. чл.144 от АПК.

Образувано е по молба вх.№ 8101/26.10.2023г. на действащ За Кмет на община Никопол, подадена чрез пълномощник, с искане за изменение на Определение № 955/19.10.2023г., постановено по ч.адм. дело № 913/2023г. на АдмС – Хасково в частта му на разноските.

Счита се, че в оспорената му част определението е неправилно, поради противоречието му с материалния закон. В тази връзка се изтъква, че прекратяването на фактическото бездействие по чл.256 от АПК, каквото било налице в случая, не може да бъде приравнено на оттегляне на административния акт по смисъла на чл.159, т.3 от АПК. При прекратяване на производството поради липса на правен интерес, не била предвидена хипотеза, при която на оспорващия да се дължат разноски. Неправилно било игнорирано обстоятелството, че непосредствено преди завеждане на делото ищецът упражнил правото си на достъп до обществена информация, подавайки Искане с вх.№94-1686/15.08.2023г. Сочи се, че вместо да изчака законовия срок за приключване на производството по ЗДОИ, ищецът предпочел паралелно да заведе настоящото дело единствено с цел да реализира претенцията си за разноски, като в тази връзка се навеждат доводи за злоупотреба с право от страна на последния.

Прави се искане определението в частта му на разноските да се измени като бъде отменено, като при установяване на недобросъвестно упражнени процесуални права по смисъла на чл.3 от ГПК вр. чл.144 от АПК, правото на адвокатско възнаграждение да не бъде признато , за да не се допуска целеното неоснователно обогатяване за сметка на насрещната страна.

В указания едноседмичен срок чл.248, ал.2 от ГПК, от П.Т.З. е постъпил отговор с вх.№8200/31.10.2023., в който се излагат съображения, за недопустимост, евентуално за неоснователност на искането.

Съдът намира искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските за допустимо като подадено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от страна по делото. Не се споделят доводите на ищеца по делото за недопустимост на искането. Съгласно практиката на ВАС молбата е допустима, независимо че страната, която иска изменението, не е представила списък на разноски. Това е така, тъй като липсата на списък отрича само правото на страната да иска изменение на присъдените на нея разноски, но не и правото ѝ да иска изменение на разноските, присъдени на насрещната страна. В този смисъл са Определение № 9242 от 4.10.2023г. на ВАС по адм. д. № 8559/2023г., Определение № 9245 от 4.10.2023г. на ВАС по адм. д. № 8556/2023г., Определение № 9072 от 28.09.2023г. на ВАС по адм. д. № 11209/2022г., Определение №3431/05.03.2020г. на ВАС по адм. дело №2500/2020г. и др.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Производството по настоящото дело е образувано по жалба на П.Т.З. срещу против бездействие на Кмета на Община - Никопол по задължението му, разписано в чл.15а, ал.2 от ЗДОИ, а именно да публикува в сайта на общината, в секция „Достъп до информация“, годишните отчети по чл.15, ал.2 от ЗДОИ за 2020г., 2021г. и 2022г.

С постановеното по делото Определение № 955/19.10.2023г., поради отпаднал в хода на същото правен интерес, жалбата с характер на искова молба е оставена без разглеждане, прекратено е производството по делото и е осъдена Община Никопол да заплати на П.Т.З. сума в размер на 1010.00 лева, представляваща разноски по делото, от които 1000 лева адвокатски хонорар и 10 лева държавна такса.

Настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за изменение на определението в частта му на разноските, респ. такива, по които присъденото адвокатско възнаграждение да бъде отречено. Адвокатският хонорар в случая е дължим, а освен това е определен в минималния размер, предвиден в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

За да възникне правото на разноски е необходимо да е налице висящо съдебно производство, постановен благоприятен за страната съдебен акт (респ. и постигане на търсения от оспорването ефект) и доказване на фактическо осъществяване на разноски. Тези предпоставки в случая са били налице към момента на постановяване на Определение № 955/ 19.10.2023г. по настоящото дело.

Безспорно в случая е било наличието на висящо съдебно производство, постановено е прекратяване на делото – до което се е стигнало след изпълнение на дължимото действие от страна на административния орган, доказано е извършването на разноски по делото – заплащането на адвокатски хонорар в размер на 1000.00 лева от П.Т.З. на адв. Б.Б. и заплащането на държавна такса от 10.00 лв.

Неотносим в случая се явява доводът, че прекратяването на фактическото бездействие по чл.256 от АПК не може да бъде приравнено на оттегляне на административния акт по смисъла на чл.159, т.3 от АПК. Следва да се има предвид, че в случая производството по делото не е прекратено на основание чл.159, т.3 от АПК , а на основание чл.159, т.4 от АПК като не е налице изначална липса на правен интерес, а отпаднал такъв в хода на производството, т.е. след подаване на жалбата.

От доказателствата по главния спор несъмнено се установява, че към датата на сезиране на съда правният интерес от оспорване е бил налице, като същият е отпаднал след като в хода на съдебното производство административният орган е изпълнил дължимото по закон действие. От това следва и изводът, че с бездействието си административният орган е дал повод за завеждане на делото.

В чл. 143 от АПК не се съдържа уредба относно дължимостта на разноските при прекратяване на производството поради отпаднал правен интерес от оспорването. Поради това следва да се приложи общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, според което страната, дала повод за завеждане на делото, дължи направените разноски. Същият извод се налага и по аргумент за противното от разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК.

Доводите за злоупотреба с право, на които се позовава ответната страна при обосновка на искането си на оспорващия да не се присъждат разноски, настоящият състав в конкретния случай не споделя. Обстоятелството, че ищецът е подал искане за предоставяне на достъп до обществена информация и такава му е била предоставена, не води до отпадане на задължението на административния орган, разписано в чл.15а, ал.2 от ЗДОИ, респ. подаването на искане за изпълнение на това задължение, по което органът бездейства, не е основание да се приеме, че в случая е налице злоупотреба с право.

При допустимо и своевременно заявено от оспорващия искане за присъждане на разноски, и при доказаност на тяхното осъществяване, съдът е длъжен да се произнесе, като присъди такива. Ето защо и в случая, отчитайки всички изложени по-горе обстоятелства, съдът с атакуваното определение е присъдил на П.З. претендираните от него деловодни разноски.

По изложените съображения молбата за изменение постановеното по адм. дело № 913/2023г. Определение № 955/ 19.10.2023г. в частта на разноските, се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на За Кмет на община Никопол, подадена чрез пълномощник, с искане за изменение на Определение № 955/19.10.2023г., постановено по ч.адм. дело № 913/2023г. на АдмС – Хасково в частта му на разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в 7-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: