Р Е Ш Е Н И Е
№ 2056, 30.05.2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 24.04.2018 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8410 по описа за 2017 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „ФИДУС-ПЛАНТ” ООД, ЕИК *********, със седалище
в гр. Павликени и адрес на управление – ул. „Тошо Кътев” 8, представляван от ......
В.И.С., твърди, че е доставил на „ВИП ГАРДЕНС” ООД растения на стойност 5118
лв. с включен ДДС, разходите за транспортирането на които възлизат на 120 лв. с
включен ДДС, като за продажната цена на стоките и за стойността на
транспортната услуга е издадена фактура № **********/13.01.2012 г. на стойност 5238
лв. с включен ДДС, сумата по която не е платена, поради което за тези вземания
ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 278 по описа на Районен съд – Пловдив, V бр. с. за 2017 г.,
срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, с оглед на
което той предявява настоящата искова молба, с която моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи горните суми
ведно със законната лихва от 11.01.2017 г., до окончателното им изплащане. Претендира
присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 372, ал. 1 ТЗ.
Ответникът „ВИП ГАРДЕНС” ООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – район „Южен”, ул. „Георги
Икономов” 3, ет. 3, ап. 24, представляван от ....... Г.П.П. и П.Г.П., заедно и
поотделно, а също и от пълномощника му адвокат Й.Л., оспорва предявените
искове, като твърди, че : описаните в процесната фактура стоки не са получавани
от дружеството и ищецът не е извършвал доставка на същите; фактурата не е
предявявана на представител на дружеството и не е подписана от такъв, поради
което моли съда да ги отхвърли като неоснователни. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност приема следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 278 по описа
на Районен съд – Пловдив, V бр. с. за 2017 г. на 02.02.2017 г. е издадена
Заповед № 953 за
Продължение на решение по гр. д. № 8410/17 г. на РСПд
– стр. 2/4
изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът „ВИП
ГАРДЕНС” ООД да заплати на кредитора „ФИДУС - ПЛАНСТ” ООД : сумата от 5238 лв.
– главница, представляваща сбор от цени на доставени растения в контейнер на
обща стойност 5118 лв. и на разходи за транспортирането им в общ размер на 120
лв. с включен ДДС, за което е издадена фактура № **********/13.01.2012 г. ведно
със законната лихва от 10.01.2017 г. до окончателното й изплащане, а също и
сумата от 510.76 лв. разноски, в това число 104.76 лв. държавна такса и 406 лв.
адвокатско възнаграждение, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано
възражение, поради което „ФИДУС - ПЛАНТ” ООД е подало настоящата искова молба
за установяване на вземанията си по заповедта.
Ищецът основава претенциите си на едностранно
съставена от него фактура № **********/13.01.2012 г., заверено копие на която е
приложено към исковата молба, в която като изпълнител е посочено „ФИДУС -
ПЛАНТ“ ООД, а като получател - „ВИП ГАРДЕНС” ООД, както и са описани : стоки по
вид, мярка, количество, единична цена и стойност с включен ДДС 5118 лв., а също
и следната стопанска операция – разходи по транспортиране – 1 брой на ед. цена
от 100 лв. или 120 лв. с включен ДДС.
Според неоспореното заключение на вещото лице по
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза фактура № **********/13.01.2012
г. е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество като задължение към
„ФИДУС ПЛАНТ” ООД в общ размер на 5238 лв., както и е включена в дневника му за
покупки през месец януари 2012 г. и по нея то е ползвало данъчен кредит.
Съобразно трайната съдебна практика фактурата може да
се приеме като доказателство за възникнало договорна правоотношение по договор
за продажба между страните доколкото в нея фигурира описание на стоката по вид,
стойност, начина плащане, наименованията на страните и време и място на
издаване. Пак според същата само по себе си отразяването на фактурата в
счетоводството на ответника, включването й в дневника за продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и
доказват неговото съществуване.
Процесната фактура съставлява първичен счетоводен
документ, който отговаря на изискванията за съдържание визирани в чл. 7, ал. 1
от действащия към датата на съставянето й Закон за счетоводството /обн., ДВ, бр. 98
от 16.11.2001 г., отм., ДВ, бр. 95 от 8.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./, с
оглед на което и предвид заключението на вещото лице С., че същата е
осчетоводена от ответника, включена е в дневника за продажби по ДДС и той е
ползвал данъчен кредит по нея, в съответствие с трайната съдебна практика
настоящият състав приема, че фактурата доказва съществуването на задълженията
по нея, а от тук и че между страните е възникнало облигационно правоотношение,
чийто източник е договор, имащ белезите както на договора за търговска продажба
съгласно чл. 318 и сл. ТЗ, така и на договора за превоз съгласно чл. 367 ТЗ,
тъй като има предмет прехвърляне на собствеността на
Продължение на решение по гр. д. № 8410/17 г. на РСПд
– стр. 3/4
купувача
на родово определени вещи срещу заплащане на цена, а също и поемане на
задължение от страна на ищеца срещу възнаграждение да превози до определено
място товар, в изпълнение на задълженията си по който ищецът, в качеството му
на продавач/превозвач, е продал и предал на ответника, в качеството му на
купувач/получател, стоки, за дължимата цена на които стоки в размер на 5118 лв.
и за възнаграждението за извършения превоз на същите в размер на 120 лв. е
издадена фактура № **********/13.01.2012 г., с оглед на което в правната сфера
на последния е възникнало задължение да заплати цените на продадените му стоки,
а също и възнаграждението за извършения превоз, които предвид не установяването
на конкретни уговорки съобразно с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 372, ал. 2 ТЗ следва да
се приеме, че е следвало да бъдат изпълнени при предаването на стоките.
До датата на приключване на съдебното дирене
ответникът не ангажира доказателствени средства относно установяване на факта
на плащане на цените на продадените му стоки, както и на възнаграждението за
извършения превоз, поради което в унисон с твърденията на ищеца съдът приема,
че е налице неизпълнение на тези договорни задължения, ето защо установителните
искове за същите като доказани по основание и размер следва да бъдат уважени в предявените
с исковата молба размери.
Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита по настоящото дело от 450 лв., тъй като
минималният дължим такъв по настоящото дело съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредба
за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 591.90 лв.,
поради което искането за редуцирането му следва да бъде оставено без уважение.
При това положение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 654.76 лв. разноски по производството, в
това число 104.76 лв. държавна такса, 100 лв. депозитни разноски и 450 лв.
адвокатско възнаграждение.
На основание т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС на РБ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и разноските по производството по ч. гр. д. № 279/17 г. в
размер на 510.76 лв., в това число 104.76 лв. държавна такса и 406 лв.
адвокатско възнаграждение.
По
изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ВИП
ГАРДЕНС” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление –
район „Южен”, ул. „Георги Икономов” 3, ет. 3, ап. 24, представлявано от .......
Г.П.П. и П.Г.П., заедно и поотделно, дължи на „ФИДУС-ПЛАНТ” ООД, ЕИК *********,
със седалище в гр. Павликени и адрес на управление – ул. „Тошо Кътев” 8,
представлявано от ..... В.И.С.
Продължение на решение по гр. д. № 8410/17 г. на РСПд
– стр. 4/4
,
сумата от 5238 лв., представляваща сбор от цена на продадени растения в
контейнер, възлизаща на 5118 лв. с включен ДДС, а също и на възнаграждение за
транспортирането им в размер на 120 лв. с включен ДДС, за което е издадена
фактура № **********/13.01.2012 г. ведно със законната лихва от 10.01.2017 г.
до окончателното й изплащане, за които вземания ФИДУС-ПЛАНТ” ООД се е снабдило
със Заповед № 953/02.02.2017 г. за изпълнение на парично задължение п чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 278 по описа на Районен съд – Пловдив, V бр. с. за 2017 г.
ОСЪЖДА „ВИП ГАРДЕНС” ООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – район „Южен”, ул.
„Георги Икономов” 3, ет. 3, ап. 24, представлявано от ....... Г.П.П. и П.Г.П.,
заедно и поотделно, да заплати на „ФИДУС-ПЛАНТ” ООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. Павликени и адрес на управление – ул. „Тошо Кътев” 8,
представлявано от ...... В.И.С. : сумата от 654.76 лв. разноски по производството
по гр. д. № 8410 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2017 г.;
сумата от 510.76 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 278 по описа на
Районен съд – Пловдив, V бр. с. за 2017 г.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ