Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2023г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично
заседание на девети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при
секретаря Пенка Михайлова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к. адм. дело № 40 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2023 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.
чл. 63в ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „М. Б. Брадърс
енд Партнър“ООД, подадена чрез адв.Я.
против Решение № 1546/18.11.22г. по НАХД №3783/2022г. на ВРС, VІ състав,
с което е потвърдено НП №03-2200614/13.07.2022г. на Директор
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което за нарушение на чл.28 ал.1 ЗНЗ и
чл.5, ал.1 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа
дейност по наемане на работа му е наложена имуществена санкция в размер на
5000лв. на основание чл.81, ал.1 ЗНЗ.
Касаторът
твърди в жалбата си, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено в противоречие
с приложимия закон и необосновано. Твърди, че неправилно и незаконосъобразно
ВРС е приел, че е налице съставомерност на деянието съгласно чл.26, т.5 ЗНЗ.
Твърди, че в тежест АНО е доказването на тези твърдения, а подобно установяване
не е извършено в хода на въззивния процес. Посредническата дейност се дефинира
от ТЗ като търговска такава - т.е. извършва се по занятие и с користна цел /печалба/,
а данни за подобна дейност при извършване на описаното в АУАН деяние няма. Твърди,
че е извършена услуга на приятел в затруднено материално положение и помощта на близък, който има нужда от
средства за препитание, не е достатъчно морално укорима, за да съставлява
административно нарушение. В този смисъл не приема изводите на въззивният съд,
че деянието не съставлява маловажен случай. Счита, че макар обществените отношения,
регламентирани от ЗНЗ, в частност на НУРИПДНР, да са от особена обществена
важност, това не може да игнорира задължението на административнонаказващият
орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената
опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. В случая към датата
на твърдяното нарушение е отговарял на всички законови изисквания за извършване
на посредническа дейност и след изтичане на 14-дневния срок за произнасяне, в
който не са били налице забележки от издаващия орган, е приел, че ще му бъде
издадено разрешение. Самото нарушение, описано от АНО, е еднократно действие и
то в полза на приятел, а не работа по занятие. Управителят на жалбоподателя е
разполагал с нужните контакти в чужбина и е бил в подготовка да започне
дейност, сигурен в подаденото заявление за придобиване на разрешение и
приложенията към него, поради което е решил да помогне на приятел в нужда от
работа и препитание. Самият устроен работник не е претърпял никакви негативни
последици, напротив - изключително доволен и благодарен е от оказаната помощ.
Работодателят също е останал доволен от качествата на работника и няма
оплаквания. Счита, че в случай, че е неприложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН, то
приложение следва да намери субсидиарният закон - чл.55, ал.1, т.1 НК. Счита
и че твърдяното нарушение не е доказано, като съвсем бланкетно въззивният съд е
отхвърлил възражението, че към датата на деянието жалбоподателят е бил в процес
на регистрация съгласно Раздел II от НУРИПДНР. Заявлението за регистрация е
подадено много преди датата, на която АНО твърди да е извършено нарушението.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от НУРИПДНР министърът на труда и социалната политика или
упълномощено от него лице се произнася по заявлението в 14-дневен срок от
датата на заявлението. Ако заявлението и приложените документи не отговарят на
нормативните изисквания, съгласно ал. 2 на заявителя се предоставя допълнителен
14-дневен срок да поправи пропуските. В редки случаи, срокът за регистрация
може да бъде удължен с 14 дни, за което заявителят следва да бъде уведомен
писмено. След като в 14-дневния законов срок от подаване на заявлението за
регистрация кандидатстващото дружество не е уведомено за нередности в
документите или за удължаване на срока за регистрация, управителят напълно
логично и в съответствие със закона е преценил, че дружеството отговаря на
изискванията на закона за извършване на посредническата дейност, за която е
кандидатствало да получи разрешение. Сроковете в административния процес са
всякога императивни. С бездействието си държавният орган е внесъл заблуда у
заявителя и не е законово оправдано налагането на административно наказание
поради причина, за която администрацията отговаря или най- малкото е
съпричинител. Моли решението на ВРС да бъде отменено, като бъде отменено и
издаденото наказателно постановление, а в условията на алтернативност да бъдат
приложени чл.28 ЗАНН и касаторът да бъде освободен от
административнонаказателна отговорност или да бъде изменено НП, като бъде намален
размера на наложената санкция на основание чл.55, ал.1, т.1 НК. В с.з., чрез
процесуалния си представител адв.С. твърди, че безспорно дружеството не е било
регистрирано като посредник, но липсват доказателства, че лицето, за което е
посредничил и е изпратено на работа в Италия за един месец, е било по трудов
договор, поради което нарушението не е доказано.
Ответникът по касационната жалба – директор на
дирекция „Инспекция по труда“-Варна, чрез процесуалния си представител ю.к.Н., изразява
становище, че жалбата е неоснователна и моли решението на ВРС като правилно и
законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на ВОП
дава заключение, че жалбата е основателна. Счита, че
съвкупната преценка на събраните доказателства не обосновава категоричен извод
за извършено нарушение и решението на ВРС следва да бъде отменено, както и да
бъде отменено издаденото наказателно постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба
на „М. Б. Брадърс
енд Партнър“ООД против наказателно постановление №03-2200614/17.07.2022г.
на Директор Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което за нарушение на чл.28
ал.1 ЗНЗ и чл.5, ал.1 от Наредба за условията и реда за извършване на
посредническа дейност по наемане на работа му е наложена имуществена санкция в
размер на 5000лв. на основание чл.81, ал.1 ЗНЗ.
За да се произнесе по спора ВРС е установил от фактическа
страна, че на 30.05.2022г. служители на дирекция „ИТ“ Варна, сред които и св. Д.,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „М. Б. Брадърс
енд Партнър“ ООД, притежаващо удостоверение за регистрация за извършване на
посредническа дейност по наемане на работа за други държави № 3271/24.01.2022г.,
в хода на която по представени от страна на дружеството документи и писмени сведения,
дадени от управителя, установили, че дружеството осъществява посредническа
дейност по наемане на работа на български граждани в чужбина - Италия,
включваща информиране и/или консултиране на търсещите работа лица и на
работодателите, както и насочване и подпомагане за започване на работа на търсещи
работа лица. Констатирано било, че въззивното дружество има сключен
посреднически договор с чужд работодател „Д.Италия“ООД Ла Специа, Италия,
съгласно който чуждият работодател възлагал на въззивника да му осигури
заварчици и корпусници, на които ще се заплаща по 14 евро на час, а за
устроените на работа лица „Д.Италия“ ООД ще заплаща комисиона на „М.Б. Брадърс
енд партнър“ООД в размер на 1,5 евро на човек. Установено било, че въззивникът
е предоставил информация на търсещи работа лица, в т.ч. на лицето Ц.Г.за
работодателя, за заплащането, за длъжността, на която ще работи, както и че на
19.07.2021г. е бил сключил посреднически договор за съдействие за наемане на
работа с това лице, което било устроено на работа като заварчик в кораборемонтна
работилница „Д.Италия“ ООД Ла Специа, Италия. Констатирано било, че за
устроените на работа лица, в т.ч. и Г., чуждият работодател е изплатил
комисионна на касатора. При проверката било установено, че към 2021г., когато е
осъществявало посредническа дейност по наемане на работа на български граждани
в чужбина, в това число и Г., дружеството не е притежавало съответна
регистрация в Агенцията по заетостта за извършване на посредническа дейност и
услуги по наемане на работа в чужбина. При тези констатации на 22.06.2022г.
срещу дружеството бил съставен АУАН № 03-2200614 за нарушение на чл.28, ал.1 от
ЗНЗ, тъй като е предоставило посреднически услуги по наемане на работа за други
държави - Италия, включваща информиране и/или консултиране на търсещите работа
лица и на работодателите, както и насочване и подпомагане за започване на
работа на търсещи работа лица, в т.ч. на лицето Г., за започване на работа като
заварчик, по договор с работодателя „Д.Италия“ ООД Ла Специа, Италия, устроен
на работа на 29.08.2021г. като заварчик в кораборемонтна работилница в „Д.Италия“
ООД Ла Специа, Италия, без необходимата регистрация в Агенция по заетостта за извършване
на посредническа дейност и услуги по наемане на работа в чужбина. В АУАН било
посочено, че нарушението е извършено на 29.08.2021г. в гр. Варна, когато по
отношение на лицето била осъществена посредническа дейност по наемане на
работа. Актът бил надлежно предявен на представляващия дружеството на същата
дата и подписан от него. В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения не са постъпили.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.
Сезираният
със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентен
орган и в срок, съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН, не са допуснати
съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, нарушението е
описано пълно, точно и ясно, като от събраните по делото доказателства по
безспорен и категоричен начин е доказано извършване на нарушение на чл.28, ал.1
ЗНЗ вр. чл.5 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа
дейност по наемане на работа и правилно е определена приложимата санкционна
разпоредба. ВРС е обсъдил направените възражения, които е приел за
неоснователни. Приел и че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Касационният
съд приема от правна страна за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и
при
наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за
разглеждане.
Разгледана
по същество, настоящата инстанция намира следното:
ВРС
е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните доказателства и твърденията на страните, като при правилно приложение на
материалния закон е стигнал до обоснован извод за законосъобразност на наказателното
постановление.
Всички
твърдения в жалбата – за допуснати в производството процесуални нарушения и
недоказаност на нарушението, са обсъдени подробно от ВРС, като мотивите му се
споделят от настоящия касационен състав.
Отговорността
на касатора е ангажирана за това, че е предоставило посреднически услуги по
наемане на работа за друга държава –Италия, включваща информиране и/или
консултиране на търсещите работа лица и на работодателите, както и насочване и
подпомагане за започване на работа лица, в т.ч. на лицето Ц.Г.за започване на
работа като заварчик по договор с работодателя „Д.Италия“ООД Ла Специя, Италия,
устроен на работа на 29.08.2021г. като заварчик в кораборемонтна работилница
без необходимата регистрация в Агенция по заетостта – нарушение по чл.28, ал.1
от ЗНЗ, вр. чл.5 т.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на
посредническа дейност по наемане на работа.
Съгласно
чл.26 от ЗНЗ, посредническите услуги по заетостта включват информиране и/или
консултиране на търсещите работа лица и на работодателите-т.1; психологическо
подпомагане на търсещите работа лица- т.2; мотивиране за активно поведение на
пазара на труда и насочване към подходящи програми и мерки за заетост и
обучение-т.3; насочване към обучение на възрастни-т.4; насочване и подпомагане
за започване на работа, включително в друго населено място в страната или в
други държави-т.5.
Съгласно
чл. 2, ал. 1 от Наредбата, посредническата дейност по наемане на работа включва
предоставяне в съвкупност или поотделно на посредническите услуги, посочени в
т.1 – т.4. Посредническата дейност по ал.1 се изразява в оказване съдействие на
търсещите работа лица и на работодателите, предлагащи работни места, с цел
сключване на договор за наемане на работа – чл. 2, ал. 2 от Наредбата. Посредническите
услуги по заетостта се организират и предоставят от лица, които имат право да
предоставят посреднически услуги по заетостта съгласно българското
законодателство, законодателството на друга държава - членка на Европейския
съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, когато са установени
в Република България и са регистрирани по този закон- чл.27, ал.2, т.2 от ЗНЗ. Лицата
по чл. 27, ал. 2, т. 2 от ЗНЗ осъществяват посредническа дейност по наемане на
работа в Република България, в други държави и на моряци след регистрация в
Агенцията по заетостта.
При действащата регламентация на посредническите
услуги в областта на пазара на труда и като е анализирал подробно събраните
доказателства, ВРС правилно е приел, че е доказано извършването на нарушение на
чл. 28, ал. 1 от ЗНЗ и чл. 5 от Наредбата. Безспорно е установено, че Г. е бил
устроен на работа на 29.08.2021г., което както правилно и законосъобразно е прието от ВРС, че е и
датата на нарушението. От представените при проверката посреднически договор, договор
за услуги от 20.08.2021г., обяснения на управителя на дружеството, правилно АНО
и ВРС са приели, че дружеството е извършило посредническа дейност по смисъла на
чл.26 ЗНЗ и чл.2 от Наредбата, изразяваща се в информиране, подпомагане и
насочване за започване на работа. От събраните писмени доказателства се
установява безспорно, че от страна на касатора е е оказано съдействие на Г., с
цел сключване на договор за наемане на работа – събитие, което е настъпило на 29.08.2021г.,
поради което правилно е установена датата на извършване на нарушението. Тези
обстоятелства се потвърждават и от снетите на основание чл.76, ал.1 от ЗННЗ
писмени обяснения на управителя на дружеството. За устроените на работа лица,
сред които и Г., дружеството е получило и комисионната, съгласно договора,
сключен с „Д.Италия“ ООД Ла Специа, Италия.
Следователно за устройването на Г. на работа касаторът е получил и дължимото му
възнаграждение от работодателя, приел на работа работника.
Няма
спор, че касаторът е нямал регистрация в Агенция по заетостта и издадено
удостоверение за регистрация от МТСП, поради което изводът на ВРС за съставомерност
на деянието по чл.28, ал.1 ЗНЗ, вр. чл. 5 от Наредбата е правилен.
Обстоятелството, че е бил подал заявление за регистрация не променя този извод,
доколкото законодателят допуска осъществяването на такава дейност -
посредническа дейност по наемане на работа в Република България, в други държави
и на моряци след регистрация в Агенцията по заетостта.
Твърденията
му, че е извършил услуга на приятел са неотносими, доколкото наказаното лице е
дружество. Същите, както е приел и ВРС, противоречат на събраните доказателства,
които установяват, че освен на Г. касаторът е осъществил посредническа дейност
и на други лица.
Настоящата
инстанция изцяло споделя мотивите на ВРС, че не са налице основания за
прилагане на чл.28 ЗАНН.
Решението
на ВРС е обосновано и мотивирано, като съдът е обсъдил събраните доказателства
и е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че наказаното лице е
осъществило състава на вмененото нарушение, като правилно е определена и
санкционната разпоредба, а наказание, определено в предвидения от закона
минимален размер е съобразно обществената опасност на деянието и дееца и целите
по чл.12 ЗАНН.
С
оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция намира, че решението на
ВРС е правилно и законосъобразно, същото не страда от визираните в жалбата
пороци, постановено е при спазване на изискванията на процесуалния и
материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът
намира, че на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН
вр. чл.37 ЗПП.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
1546/18.11.22г. по НАХД №3783/2022г. на ВРС, VІ състав.
ОСЪЖДА „М. Б. Брадърс
енд Партнър“ООД, ЕИК **** да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.