Присъда по дело №2334/2023 на Районен съд - Варна

МОТИВИ

към Присъда №196 от 25.07.2023г. по НОХД № 2334/2023г. по описа на
Варненския районен съд

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен на
01.06.2023г. обвинителен акт от Районна прокуратура-Варна, с който е възведено
обвинения срещу подсъдимия: В.Ж.С. с ЕГН **********, роден на 09.08.2004 г. в гр.
Варна, българин, български гражданин, без образование, неженен, неосъждан, с
постоянен и настоящ адрес гр. Варна, ул. „Боян Илиев“ № 6 за престъпление по
чл.194, ал. 1, вр. 63, ал.1, т.3 от НК, за това, че: на 25.06.2021 г. в гр. Варна, като
непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, отнел от владението на различни лица, без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи на обща стойност 1175,26
лева, както следва: от владението на собственика Е.И.Х. - парична сума в размер на
400 лева;от владението на собственика А.С.А. -банкноти на стойност 250 лева,
банкноти на стойност 12 румънски леи с левова равностойност 4,76 лева, раница,
портмоне, преносима батерия, безжични слушалки „Уно Дизайн" - всички вещи на
стойност 325,26 лева и от владението на собственика В.К.Н. -парична сума в размер на
450 лева.
На основание чл.394, ал.1 от НПК делото бе разгледано по общия ред, тъй като
подс.С. е привлечен като обвиняем на 04.04.2023г. т.е. след навършване на пълнолетие
за престъпление извършено като непълнолетен.
Предвид изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на подсъдимия
за разглеждане на делото по диференцираната процедура на гл.27 от НПК , на
основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане на
разпоредително заседание.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК, като
по искане на подсъдимия бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият, при
условията на чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът намери, че направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, поради което и обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще
ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите и експертните
заключения, дадени на досъдебното производство, без да извършва разпит на
подсъдимия, свидетелите и вещите лица.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното срещу
подсъдимия обвинение, като счита, че то е доказано. Моли подс. да бъде признат за
виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд, като му бъде
определено наказание лишаване от свобода, което след приложението на чл. 58а от НК
бъде в размер на 6 месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок от две години.
1

Защитникът на подсъдимия - адв.Л. акцентира, че в случая при индивидуализация на
наказанието следва да бъде отчетено наличието само и единствено на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, а именно младата възраст на подс. С., чистото му
съдебно минало, причинените щети са частично възстановени, изразеното съжаление и
оказаното съдействие на органите на ДП. Поради това счита, че наказание поставено
под условие няма да изпълни пълноценно предвидените в чл. 36 от НК цели на Закона.
Счита, че ако на подс. бъде наложено наказание „пробация“, това ще окаже най-
благотворно въздействие както върху него, така и върху обществото.
Подсъдимият В.С. се признава за виновен, изцяло признава фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В последната си дума моли за условно
наказание.

След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:

Подсъдимият В.Ж.С. е роден на 09.08.2004 г. в гр. Варна. Той произхожда от
многодетно ромско семейство. Страда от умствена изостаналост /лека олигофрения/,
поради което учи в помощно училище-интернат „Акд.Тодор Самодумов“ –с.Кранево.
Родителите на С. не са в състояние да оказват ефективен контрол над поведението и
контактите му. Той не е женен и не е осъждан.
Преди да навърши пълнолетие спрямо него били налагани възпитателни мерки по
Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, а
именно възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.5 от ЗБППМН за деяние-кражба от частен
дом извършена през 2016г.; по чл.13, ал.1, т.3 и т.5 от ЗБППМН за кражба от църква,
извършена през 2017г.; по чл.13, ал.1, т.5 и т.6 от ЗБППМН за кражба от кафене,
извършена през 2020г.
Подс.С. нямал средства за препитание и в ранните часове на 25.06.2021 г. решил да
влезе в заведение за хранене - пицария „Моцарела –Галакси“, намираща се в ж.к.
„Владислав Варненчик“в гр. Варна, от където да вземе вещи и пари, каквито намери.
Подс. влязъл през незаключена врата на задния вход в заведението, след което отишъл
в помещение, обособено като съблекалня. Там служителите на смяна оставяли личните
си вещи. Така свидетелите Е.И.Х., А.С.А. и В.К.Н. били оставили в съблекалнята
чантите си, в които държали пари и други вещи. Тъй като служителите прибирали и
почиствали, подс. необезпокояван от никого взел от раницата на свидетелката Е.Х.
парична сума в размер на 400 лева, от раницата на свидетелката В.Н. взел парична
сума в размер на 450 лева. Подс. взел и раницата, собственост на А.А., в която тя
държала банкноти на стойност 250 лева, банкноти на стойност 12 румънски леи /с
левова равностойност 4,76 лева/, портмоне на стойност 12 лева, преносима батерия на
стойност 10,50 лева, безжични слушалки „Уно Дизайн“ на стойност 24 лева. С всички
вещи подс. С. незабелязано напуснал заведението и избягал. След като излязъл навън
от раницата на св. А. извадил и взел банкноти на стойност 250 лева и банкноти на
стойност 12 румънски леи, а раницата с другите вещи в нея захвърлил близо до
заведението.
2

По-късно същия ден раницата заедно с останалите в нея вещи била намерена от
служител в пицарията и предадена на св. А..
След като установили извършената кражба, пострадалите и св. Н.Д.Р. - управител
на заведението, прегледали записите от охранителните видеокамери, монтирани в
пицарията, на които познали подс.С., тъй като той често обикалял около пицарията. За
установените липси пострадалите уведомили органите на реда, като на същите били
предадени и видеозаписите от камерите монтирани в заведението, заснели действията
на подсъдимия.
Още на същия ден подс. С. бил установен от органите на полицията и предал на
полицейски служител в Трето РУ в ОД на МВР - Варна 12 румънски леи и сума в
размер на 206,97 лева, за което бил съставен протокол за доброволно предаване /л. 75
от ДП/. Румънските леи били предадени на пострадалата А.А. с разписка /л. 76 от ДП/.
От заключението на назначената и изготвена в хода на ДП съдебно-оценителна
експертиза /СОЕ/ /л.138-140 от ДП/ е видно, че стойността на вещите, собственост на
А.С.А. - раница, портмоне, преносима батерия, безжични слушалки „Уно Дизайн“е в
размер на 70,50 лева. Отнетата парична сума, собственост на А. е в размер на 250 лева
.Левовата равностойност съгласно курс на БНБ към датата на извършване на деянието
- 25.06.2021 г. на 12 румъски леи е в размер на 4,76 лева. Стойността на отнетите вещи
и парични суми, собственост на А. е в размер на 325,26 лева. Стойността на отнетата
парична сума, собственост на Х. е в размер на 400 лева, а тази, собственост на Н. в
размер на 450 лева. Общата стойност на отнетите вещи и парични суми от подс. е в
размер на 1 175,26 лева.
В хода на ДП била назначени и изготвена съдебно-психиатрична експертиза /СПЕ/
/л.152-154 от ДП/, видно от заключението на която подс.С. не страда от психично
заболяване в тесня смисъл на думата -психоза и зависимост към алкохол и
психоактивни вещества. При него е налице умствена изостаналост /лека олигофрения/.
Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на
психоактивни вещества, вредна употреба на канабиноиди и амфетаминови производни.
Към момента на извършване на деянието вещото лице сочи, че той е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Вещото лице
сочи, че деянието не е извършено поради увлечение и лекомислие, но че той може да
бъде лесно внушаем и манипулиран от други лица. Сочи, се че физическото и
психическо състояние на подс. С. позволява да възприема правилно фактите, които
имат значение по делото и да дава достоверни обяснения за тях, както и да участва в
наказателния процес.
Видно от назначената и изготвена по делото видеотехническа експертиза /ВТЛЕ/
/л.131-135 от ДП/ дала заключение, че резултатът от сравнителния анализ позволявал
да се направи извод, че на фотокопията, извлечени от видеозаписа от камерите на
пицария „Моцарела галакси“ не се изключва възможността да е заснето едно и също
лице посочено като подс. В.Ж.С..
От приетите по делото справки съдимост за подс.С. е видно, че същият не е
осъждан.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът прие за
установена въз основа на гласните доказателства по делото- самопризнанията на
подсъдимия С., който изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част на
3

обвинителния акт, от показанията на свидетелите Е.И.Х., А.С.А., В.К.Н. и Н.Д.Р.,
дадени в хода на досъдебното производство, съдебно-психиатрична експертиза,
съдебно-оценителна експертиза, видеотехническа експертиза, протоколи за
доброволно предаване, разписка, справка с характеристични данни, справка за
съдимост, както и от другите писмени материали по делото, инкорпорирани по реда
на чл.283 от НПК, не оспорени от страните, чиито съвкупен анализ не налага различни
изводи.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подсъдимия В.С., тъй като същите
напълно кореспондират с останалия събран доказателствен материал.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Е.И.Х., А.С.А., В.К.Н. и Н.Д.Р.,
тъй като същите са непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се и
кореспондиращи със заключението на приобщената по делото СПЕ, СОЕ, ВТЛЕ и с
останалия доказателствен материал.
Съдът приема заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство
СПЕ , СОЕ и ВТЛЕ, като компетентни и безпристрастни, като освен това кредитира и
всички писмени и веществени материали, приобщени към доказателствата по делото,
тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на установената
фактическа обстановка.
Както беше отбелязано по-горе, съдебното следствие протече по реда на
диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият С. доброволно,
съзнателно и при яснота за последиците от това, призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. От коментирания по-горе доказателствен
материал, съдът прави извод за подкрепеност на направените признания от валидно
събрани доказателства в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи, че
поради характера на проведената диференцирана процедура, съдът не дължи анализ на
доказателствената съвкупност, в обем който би бил изискуем при мотивиране на
съдебния акт ако делото се разглежда по общите правила, а само положителна
констатация за подкрепеност на самопризнанието от събраните на досъдебното
производство доказателства. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение
359/14.01.2016 г. по н.д. № 1214/2015 на Трето н.о., решение № 9/01.04.2016 г. по н.д.№
1593/2015 г на Първо н.о. и др. При разглеждане на делото по реда на тази
диференцирана процедура, е необходимо и достатъчно по делото да са надлежно
събрани доказателства, които, заедно с направеното самопризнание, да потвърждават
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да е
задължително те да са абсолютно еднопосочни и напълно и изцяло да съответстват на
всички приети за установени факти (ТР № 1 / 2009 год.на ОСНК на ВКС, т. 4). В
случая, такива доказателства се извеждат от обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите по делото Е.И.Х., А.СА., В.К.Н. и Н.Д.Р., от заключението на
видеотехническата експертиза, проследила действията на подсъдимия, съдебно-
оценителната експертиза относно стойността на отнетото имущество, от заключението
на СПЕ относно способността на подсъдимия да разбира свойството и значението на
извършеното. Всички факти, съдържащи се в гласните доказателствени източници са
преки доказателства, според отношението им към главния факт на процеса и първични,
според източника им. Оценени по действителното им съдържание, те не пораждат
съмнения за достоверността им.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на
4

всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:

Подс. В.Ж.С. с ЕГН **********, роден на 09.08.2004 г. в гр. Варна, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, с постоянен и
настоящ адрес гр. Варна, ул. „Боян Илиев“ № 6 е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.194, ал. 1, вр. 63, ал.1, т.3 от НК,
тъй като на 25.06.2021 г. в гр. Варна, като непълнолетен, но като е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, отнел от
владението на различни лица, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да
присвои чужди движими вещи на обща стойност 1 175,26 лева, както следва: от
владението на собственика Е.И.Х. - парична сума в размер на 400 лева;от владението
на собственика А.С.А. -банкноти на стойност 250 лева, банкноти на стойност 12
румънски леи с левова равностойност 4,76 лева, раница, портмоне, преносима батерия,
безжични слушалки „Уно Дизайн" - всички вещи на стойност 325,26 лева и от
владението на собственика В.К.Н. -парична сума в размер на 450 лева.

Съдът намира, че обвинението спрямо подс. С.. е доказано по несъмнен и безспорен
начин. В тази връзка обвинението се подкрепя от показанията на Е.И.Х., А.С.А. и
В.К.Н., които сочат къде са оставили вещите си и какви действия са възприели на
видеокамерите разположени в инкриминираната пицария. Трите свидетелки сочат и че
са възприели на видеозаписите, че подс. влиза в съблекалнята и излиза от там с
раницата на св.А.. Обвинението е подкрепено и от показанията на св.Н.Р., която също
е възприела действията на подс. заснети от видеокамерите в пицарията. Безспорно
обвинението е подкрепено и от заключението на ВТЛЕ, проследило действията на
подс. в пицарията, като видно от експертното сравнително изследване, вещото лице е
дало заключение, че не се изключва възможността на записа да е заснет именно
подс.С..
Възприетата от съда фактическа обстановка не се оспорва от подс. С., който още от
досъдебното производство е признал стореното, като е върнал част от
инкриминираните вещи. Налице е верига от преки и косвени доказателства по делото,
които в своята съвкупност установяват безпротиворечиво, както предмета на
престъпно посегателство и начина на осъществяването на деянието, а така също и
неговия автор.
Субект на престъплението е вменяемо, непълнолетно, осъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 194, ал. 1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от
НК се изразява в отнемане от подсъдимия на чужди движими вещи, посочени в
диспозитива на обвинението, собственост на физическите лица Е.И.Х., А.С.А. и В.К.Н.,
при което се прекъсва владението върху вещите, без съгласието на владелците и се
установява нова фактическа власт.
Квалификацията по чл.63, ал.1, т.3 от НК се определя от обстоятелството, че под.
В.С. е бил непълнолетен- към момента на извършване на деянията същия е бил на 16-
годишна възраст.
Касае се за престъпление против собствеността, засягащо нормално упражняване
на правото на собственост върху движими вещи и на имуществените права, свързани с
5

неговото придобиване, упражняване и запазване.
От субективна страна подсъдимият е съзнавал, че с противоправните си действия
прекъсва владението върху чуждите движими вещи и установява своя фактическа
власт, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване, като е действал с намерение да свои вещите – да се разпорежда с
тях в свой интерес т. е. извършил е инкриминираното деяние виновно, при форма на
вината - пряк умисъл.
Причините за извършване на деянието са ниската правна култура на подсъдимия и
незачитане на обществените отношения, свързани с правото на собственост.
Мотивът за извършване на престъплението е стремежът за облагодетелстване по
неправомерен начин .
Подсъдимият С. към датата на осъществяване на деянието е бил непълнолетен и
съгласно чл.31, ал.2 от НК като такъв е наказателноотговорен, ако е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В конкретния
случай, по делото е била назначена съдебно психиатрична експертизи, от
заключението на която е видно, че липсват каквито и да било съмнения, че
подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Съдът в настоящия състав счита, че по отношение на С. не
са налице и основанията за приложение на чл.61 от НК, тъй като същият понастоящем
е пълнолетен и спрямо него са прилагани мери по ЗБППМН. В случая престъплението
представлява голяма обществена опасност, не е извършено от С. поради увлечение
или лекомислие, за да стои пред първоинстанционня съд въпроса дали спрямо него
могат да се приложат успешно възпитателни мерки по ЗБППМН. Отделно от горното
към момента на реализиране на наказателната отговорност на същия, той е навършил
пълнолетие.
При индивидуализация на наложеното наказание на подс. С. за престъплението по
чл.194, ал. 1, вр. 63, ал.1, т.3 от НК, съдът съобрази обуславящите отговорността
обстоятелства и обществената опасност на деянието и дееца. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете обстоятелството, че спрямо подс. вече
трикратно са били налагани мерки по ЗБППМН, които очевидно не са оказали нужното
въздействие, както и обстоятелствата, и начина на осъществяване на деянието.
Настоящата инстанция счита, че като смекчаващо отговорността обстоятелство, следва
да бъде отчетена младата му възраст, здравословното му състояние /подс. страда от
лека умствена изостаналост- лека олигофрения съобразно СПЕ/, нездравата семейна
среда, в която е отрасъл, възстановяването на част от инкриминираните вещи и
съдействието под формата на самопризнание, оказано в хода на ДП. Самопризнанието
в съдебното производство, предвид процедурата, по която протече съдебното
производство, не би могло да се приеме за смекчаващо отговорността обстоятелство
както предлага прокуратурата, тъй като това би било в разрез със задължителната
съдебна практика по приложение на института на съкратеното съдебно следствие по
чл. 371, т. 2 от НПК - т.7 от Тълкувателно решение №1 от 06.04.2009г. по т.д.
№1/2008г., ОСНК на ВКС. Съгласно цитираната точка от ТР, при определяне на
наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371, т. 2
НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство. Наличието на посочените по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства обаче не води до извод за многобройност и изключителност, така щото и
най- лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко и да е
6

налице необходимост от замяна на предвиденото наказание лишаване от свобода с
наказание „Пробация“. Напротив, от доказателствата по делото и справката с
характеристични данни е видно, че е налице завишаване на обществената опасност на
деянието в настоящият случай, като според настоящият състав на съда същото не е
било извършено от него поради лекомислие или увлечение, тъй като е била налице
подготовка и планиране за същото, като подс. е влязъл в пицарията, която е била
позната за него, тъй като е получавал храна от персонала й. Горното сочи на
предварително обмислена постъпка, от извършването на която е имал възможност да
се откаже, а не такава, осъществена под влиянието на внезапно възникнали негативни
емоции. Отделно от горното налагане на наказание „пробация“ изисква постоянна
връзка на подс. с даден постоянен адрес, а видно от материалите по делото, подс. води
скитнически начин на живот и не пребивава на постоянния си адрес, което е станало
повод за издирването му в хода на ДП.С оглед на това настоящата инстанция счита, че
налагане на наказание „Пробация“ в настоящият случай, не би довело до постигане
целите на наказанието, визирани в нормата на чл.36 от НК. Предвид горното и
съобразявайки изложените по – горе обуславящи отговорността обстоятелства, при
превес на смекчаващите такива, настоящата инстанция счита, че на подсъдимия следва
да бъде определено наказание за престъплението по чл.194, ал. 1, вр. 63, ал.1, т.3 от
НК при условията на чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.54, ал.1 от НК. За това престъпление
след приложението на задължителната редукция по чл.63, ал.1, т.3 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода до 3г. Съдът счита, че целите на наказанието съгласно
чл.36, ал.1 от НК ще се постигнат ако на подсъдимия С.Г. за това престъпление
бъде определено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА. Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на
деянието и с личността на дееца, с превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради което съдът намира, че наказание именно в този размер /над
предвидения законов минимум/ би постигнало целите както на специалната, така и на
генералната превенция и би било съответно на извършеното, и на личността на
извършителя. Това наказание според настоящия състав, ще удовлетвори на първо
място целта на индивидуалната превенция на наказателната отговорност. Наложеното
наказание лишаване от свобода ще отнеме възможността на подс. да върши други
престъпления и ще го предупреди за сериозността и последиците на санкцията. Не на
последно място, наложеното наказание ще въздейства предупредително и върху
останалите членове на обществото, като ще ги провокира от въздържане към подобно
престъпно поведение. Предвид горното, след като определи наказание на подсъдимия
Георгиев- „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, на основание чл.58а, ал.1 от
НК съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. Предвид
факта, че до датата на извършване на деянието, предмет на настоящото производство,
подсъдимият С. не е осъждан, както и предвид фактът, че подс. все още е във възраст
много близка до непълнолетието, намери, че той не следва да бъде изолиран от
обществото, като наложеното наказание следва да бъде отложено. Като съобрази и че
съгласно чл.69, ал.1 от НК изпитателният срок за непълнолетни лица е от една до три
години, намери, че наказанието следва да бъде отложено с изпитателен срок от ДВЕ
ГОДИНИ. Съдът намира, че именно така индивидуализираният изпитателен срок от
две години би имал нужното поправително, възпитателно и възпиращо въздействие
спрямо конкретния подсъдим С..
На основание чл.112, ал.4 от НПК съдът постанови веществените доказателства по
делото, а именно 1 брой СД-Р диск, съдържащ записи от охранителни камери на
7

пицария „Моцарела Галакси“ и 1 брой СД-Р диск, съдържащ снимки на В.Ж.С. да
останат към материалите по делото след влизане на присъдата в сила.
На осн. чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия да заплати
направените по делото разноски в размер на 423, 65 лева / за изготвените в хода на ДП
експертизи, на която се позовава прокуратурата/ в полза на Държавата, по сметка на
ОД на МВР-Варна.

Мотивиран от горното и по изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
8

Номер на акта:	196
Дата:	25 юли 2023 г. (в сила от 10 август 2023 г.)
Съдия:	Ивелина Христова - Желева

Дело:	20233110202334
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 юни 2023 г.

Присъда по дело №2334/2023 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите