Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3560 27.09.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6157 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.
Ищцата Ф. А.Р., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. С.М., е предявила против „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от *** С.Л.Н., иск за признаване на установено, че тя в качеството си на *** на Х.Х.Р., ЕГН: **********, не дължи, поради погасяването й по давност, сумата от общо 108, 42 лева, съответстваща на наследствения й дял спрямо общото задължение от 542, 08 лева- стойност на неплатени суми за консумирана питейна и отведена канална вода съгласно констативен протокол № ***/ 15.01.2010 г., по издаден изпълнителен лист по частно гр. дело № 15116/ 2010 г. на ПРС, X гр. с-в.
В исковата молба се твърди, че на 30.09.2010 г. спрямо съпруга на ищцата ответникът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което се образувало частно гр. дело № 15116/ 2010 г. на ПРС, X гр. с-в и се издал изпълнителен лист от 11.11.2010 г. за следните суми: 542, 08 лева- стойност на неплатени суми за консумирана питейна и отведена канална вода съгласно констативен протокол № ***/ 15.01.2010 г., законна лихва от 30.09.2010 г. до изплащане на вземането и сумата от 75 лева- разноски по заповедното производство. Въз основа на така издадения изпълнителен лист било образувано с молба от 10.12.2010 г. изпълнително дело № ***/ 2010 г. по описа на ЧСИ ***** На 22.12.2010 г. длъжникът заплатил сумата от 75 лева, като по това дело нямало извършени изпълнителни действия. Много след настъпване на перемпцията, ЧСИ с постановление от 07.02.2017 г. прекратил делото и върнал изп. лист на ответника. Последният от своя страна въз основа на същия лист на 04.10.2017 г. образувал ново изпълнително дело- изпълнително дело № ***/ 2017 г. по описа на ЧСИ ****срещу длъжника, който обаче към онзи момент вече бил починал. ЧСИ след представено удостоверение за наследници установил, че длъжникът е оставил петима наследници, които били конституирани по делото. От ищцата се претендирала сумата от 108, 42 лева- главница по изпълнителния лист, както и сумата от 93, 91 лева- законни лихви към 28.03.2019 г. Твърди се, че ищцата не дължала тези суми, като погасени по давност. В случая следвало да се приложи кратката тригодишна давност, която започвала да тече от датата на издаване на изпълнителния лист- 11.11.2010 г. В двете изпълнителни дела нямало извършени изпълнителни действия, поради което вземанията били погасени по давност. В този смисъл се моли да бъде постановено решение. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като представя писмени бележки по спора.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Посочва се, че нямало спор по обстоятелствата, че наследодателят на ищцата имал качеството на потребител на ВиК услуги, както и, че предмет на спора били факти и обстоятелства, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Твърди, че давността не била изтекла, като в случая тя била общата петгодишна давност, тъй като задълженията произтичали от извършена проверка за липса на водомер, а не от регулярна доставка на услуги. Освен това тук взискателят не бил бездействал, а проявявал активност при събиране на задълженията, като искал извършването на описи и без значение било дали те са реализирани, защото за давността било важно само да са поискани, тъй като прекратяване по закон настъпвало при непоискани действия. Именно в този смисъл било и разрешението, дадено в ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС- да се поиска извършването на действия от взискателя, а не непременно тези действия да са били предприети. От изпълнителното дело било видно, че в рамките на всеки две години били искани изпълнителни действия, поради което искът се явявал неоснователен. Моли за отхвърляне на иска, като също претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора. Също представя писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С разпореждане по частно гр. дело № 15116/ 2010 г. на ПРС, X гр. с-в, във основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, на 11.11.2010 г. е издаден изпълнителен лист, по силата на който Х.Х.Р., ЕГН: **********, е бил осъден да заплати на ответника следните суми: сумата от 542, 08 лева- стойност на неплатени суми за консумирана питейна и отведена канална вода съгласно констативен протокол № ***/ 15.01.2010 г., ведно със законната лихва от 30.09.2010 г. до изплащане на вземането и сумата от 75 лева- разноски по заповедното производство.
Длъжникът по листа е починал на 09.06.2013 г., като видно от представеното по делото удостоверение за наследници, той е оставил за свои законни наследници съпруга- ищцата и още четири деца.
Въз основа на издадения изпълнителен лист с молба на пълномощник на взискателя от 07.12.2010 г. ответникът е образувал против ищеца изпълнително дело № ***/ 2010 г. по описа на ЧСИ ***, рег. № ***, за принудително събиране на присъдените суми. Заверен препис от това изпълнително дело е приложен към настоящото производство. По това дело на длъжника е връчена ПДИ на 17.12.2010 г., като е представена и квитанция за платени от длъжника на 22.12.2010 г. на каса при ответника 75 лева- разноски по листа. На 20.05.2011 г. е изпратено съобщение до ТД на НАП, като на 27.12.2011 г. в тази връзка е постъпило удостоверение за липса на задължения. С постановление на ЧСИ от 01.02.2017 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, поради бездействие на взискателя. С протокол от 21.02.2017 г. взискателят е получил изпълнителния лист, по който е било образувано делото.
След връщане на изпълнителния лист, взискателят чрез пълномощника си на 04.10.2017 г. е образувал повторно изпълнително производство против длъжника, като по случая вече е образувано изпълнително дело № ***/ 2017 г. по описа на ЧСИ *****, рег. № ***. Заверен препис от това изпълнително дело също е приложен към настоящото производство. С молбата за образуване на делото е поискано извършването на опис и продажба на движими вещи, находящи се в жилището на длъжника. По делото са извършени справки за лицето, като се е установило, че то е починало, след което изпълнението е било спряно до издирване на наследниците, като в последствие е възобновено и петимата наследници са конституирани като длъжници. За всеки от тях са изискани справки от ТД на НАП за декларирани доходи и имущество, като до наследниците са изпратени и съобщения, че са конституирани като длъжници на мястото на починалия. По направените запитвания е постъпила съответната информация.
Като доказателства са приети още констативен протокол № ***/ 15.01.2010 г., с дадени предписания на абоната да открие водомер и партида, както и да заплати сумата от 892, 08 лева с ДДС- разход на вода без водомер, за което е издадена и фактура № **********/ 25.02.2010 г. Представено е и споразумение за разсрочване на задължение от 25.02.2010 г. за тази сума, платима на седем вноски, последната с падеж- 25.08.2010 г., от които веднага е била погасена само първата вноска в размер на 250 лева.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото само в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумата по изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищеца в подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били погасени поради кратката тригодишна давност (предвид периодичния характер на вземанията), а и с оглед бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на две години, от което се навеждат съображения, че същите не били дължими.
Задължението за заплащане на ползвана и отведена вода представлява такова за периодично плащане по смисъла на чл. 111 буква „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения при ежемесечно отчитане на ползваните В и К услуги, поради което водата следва да бъде заплатена през месеца, следващ ползването й (в този смисъл е ТР на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 3/ 2011 г.).
От друга страна, с ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.10 се предвиди, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. От първото изпълнително дело- изпълнително дело № ***/ 2010 г. по описа на ЧСИ ****, рег. № ***, образувано по издадения против наследодателя а ищцата изпълнителен лист, е видно, че по същото от момента на образуването му през 2010 г., до издаване на постановлението за прекратяване през 2017 г., няма извършено нито едно изпълнително действие, което да се било насочено към приложение на определен изпълнителен способ. При това положение, от датата на издаване на изпълнителния лист (доколкото след това няма нито едно валидно изпълнително действие по смисъла на горецитираното ТР- нито молбата за образуване на изпълнителното дело, нито пък връчването на ПДИ на длъжника са такива действия) са изтекли много повече от изискуемите по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК две години на бездействие на кредитора, поради което принудителното изпълнение се е считало за прекратено по силата на закона доста преди формалния акт на ЧСИ от 01.02.2017 г., който реално само е констатирал настъпването на това обстоятелство, без да поражда последиците му, настъпващи по силата на закона. Всички други извършени последващи действия, извършени по второто образувано изпълнително дело- изпълнително дело № ***/ 2017 г. по описа на ЧСИ *****, рег. № ***, което е образувано по същия изпълнителен лист, по вече прекратеното принудително изпълнение поради бездействието на визскателя, са напълно ирелевантни, защото се явяват направени по прекратено по силата на закона дело, поради което те са нищожни и не могат да породят своите последици. Без никакво значение е това, че е било образувано ново дело, защото изпълнителният титул- листа и в двата случая е един и същ, като повторното му подаване за събиране на вземането по принудителен ред няма характер на изпълнително действие, доколкото принципно самото образуване на изпълнителното дело не представлява такова действие, а отделно от това вече е било и прекратено ex lege изпълнението.
От друга страна, към датата на предявяване на настоящата искова молба- 15.04.2019 г., тригодишната погасителна давност, считано от датата на издаване на листа- 11.11.2010 г. (която в случая следва да се приеме като единствено валидно изпълнително действие, доколкото към този момент заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е била влязла в сила) е била изтекла, като извършените след перемпцията действия по изпълнението не могат да породят правен ефект.
Отделно от това, по първото изпълнително дело е налице доказателство само за извършено на 22.12.2010 г. от длъжника плащане на разноските в размер на 75 лева и то с ПКО в дружеството, а не в рамките на изпълнителния процес. Дори и да се приеме, че преди издаването на листа с подписване на споразумението от 25.02.2010 г. за разсрочване на дълга, длъжникът е признал задължението си и е платил първата вноска, считано оттогава, до момента на предявяване на иска, също отдавна е изтекла давността и вземането е погасено.
Без значение е това, че по отношение на ищцата за пръв път принудително изпълнение започва в рамките на второто изпълнително дело, когато се установява, че съпругът й е починал и тя е конституирана заедно с другите наследници на негово място. Доколкото спрямо нея, а и по отношение на останалите наследници, се претендира вземане по листа, издаден срещу наследодателя им, изтеклата давност по него ползва новоконституираните длъжници, които са приели наследството. Още повече, че всеки е бил конституиран за своята част от дълга по листа, съобразно наследствената си квота, т.е. самият кредитор е поискал изпълнението да продължи спрямо наследниците, поради което извършеното до момента по събиране на вземането по изпълнителния титул се запазва.
Горните изводи на съда по никакъв начин не биха се променили дори и да се приеме, че в случая давността е петгодишна, а не тригодишна, каквато теза се застъпва в отговора, защото при всички положения от издаване на листа до подаване на настоящия иск тя е изтекла.
С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковата претенция, на ищеца се дължат разноски в пълен размер. По делото са налице доказателства за направени от такива от него, като е представен и списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за реалното им заплащане- внесена държавна такса в размер на 50 лева (лист 5 от делото) и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева (л. 9), които следва да се възложат в тежест на ответника.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от *** С.Л.Н., че Ф. А.Р., ЕГН: **********,***, в качеството си на *** на *** си Х.Х.Р., ЕГН: **********, НЕ ДЪЛЖИ поради погасяване по давност, сумата от общо 108, 42 (сто и осем лева и четиридесет и две стотинки) лева, съответстваща на наследствения й дял спрямо общото задължение от 542, 08 лева- стойност на неплатени суми за консумирана питейна и отведена канална вода съгласно констативен протокол № ***/ 15.01.2010 г., по издаден на 11.11.2010 г. изпълнителен лист по частно гр. дело № 15116/ 2010 г. на ПРС, X гр. с-в.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от *** С.Л.Н., да заплати на Ф. А.Р., ЕГН: **********,***, направените по делото разноски, както следва: сумата от 50 (петдесет) лева- държавна такса и сумата от 300 (триста) лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД