№ 920
гр. П., 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720102362 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22
от ЗПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
Д. Г. В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Л. Г.-САК, срещу „***"
ЕООД, ЕИК ***, със седалище/ адрес на управление: ***, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД за прогласяване нищожността на чл.1.2 от
Договор за предоставяне на допълнителни услуги от 20.02.2024 г., във връзка
със сключен договор за паричен заем код *** г., предвиждащ заплащане на
възнаграждение в размер на 129.30 лева за услуга „Участие в допълнителни
томболи и промоции“ и чл.1.3 от Договор за предоставяне на допълнителни
услуги от 20.02.2024 г., във връзка със сключен договор за паричен заем код
*** г., предвиждащ заплащане на възнаграждение в размер на 301.90 лева за
услуга „Комфорт“, поради противоречието им с добрите нрави, като и се
присъдят сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът „***" ЕООД чрез адв. Д. П. –
САК са подали отговор на исковата молба, в който са заявили становище, че не
1
оспорват твърденията на ищцата за сключен между страните Индивидуален
договор за заем № *** г., както че по между им е сключен и Договор за
предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключения договор за
паричен заем № *** г., с който е поискана услуга „Участие в допълнителни
томболи и промоции“, за която се дължи възнаграждение в размер на 129.39
лева и услуга „Комфорт“, за която се дължи възнаграждение в размер на
301.90 лева. В отговора твърдят, че оспорените клаузи не са нищожни поради
противоречието им с „добрите нрави“, тъй като ищцата е могла да прецени
при сключване на договорите, че с тези клаузи ще дължи възнаграждения за
услугите, като клаузите не скриват от потребителя дължимите суми за тях,
клаузите са индивидуално уговорени, ясни, и позволяват на
кредитополучателя да прецени дали иска да плати тези суми. По подробно
изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли
предявените искове.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. В
депозирана по делото писмена молба чрез адв. Г., моли съда да уважи
предявения иск, като и се присъдят сторените разноски. Представя списък на
разноските.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по
делото писмена молба чрез адв. Г. оспорва иска и моли съда да ги отхвърли,
като им се присъдят сторените по делото разноски.
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да бъде
разгледан.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори, че страните са обвързани от валидно облигационно
отношение по Индивидуален договор за заем Код *** г., по силата на който на
ищцата е предоставен заем в размер на 255,65 евро, или тяхната левова
равностойност, който е бил със срок 26 седмици, с размер на двуседмична
погасителна вноска от 21,83 евро (42,70 лева), с фиксиран годишен лихвен
процент по заема от 39,73 %, и ГПР 40,49 %. В чл.3, ал.9 от Индивидуалния
договор страните са постигнали съгласие по отношение на годишния процент
2
на разходите, като в т.1 от посочената клауза са разписали, че единственият
разход, включен в ГПР, е договорната възнаградителна лихва в размера по
ал.7, а в т.2 от клаузата са разписали, че при изчисления ГПР са взети предвид
следните допускания: 1. Настоящият договор ще запази обвързващата си сила
между страните за целия посочен срок; 2. Всяка от страните ще изпълнява
точно и без забава задълженията си, съответно във връзка с изпълнението по
договора няма да бъдат начислявани разходи за събиране на просрочените
задължения и лихви за забава.
Няма спор между страните, че във връзка с така сключения договор за
заем, по между им е сключен и Договор за предоставяне на допълнителни
услуги от 20.02.2024 г., във връзка със сключен договор за паричен заем код
*** г., за ползване на допълнителен пакет от услуги и обезпечаването на
всички ползвани услуги, съгласно който ответника предоставя на ищеца
услуга за участие в допълнителни томболи и промоции, която услугата дава
право на заемател да се възползва от: промоционални продукти на
заемодателя, месечни кампанийни промоции и отстъпки, от индивидуални
отстъпки, услугата „Комфорт”, дава право на Заемателя да заплаща вноски по
кредита ма домашен адрес, служебен адрес или ма друг удобен за него адрес, в
населеното място, където се сключва. Посочената клауза от договора
предвижда също така, че за да се възползва от настоящата услуга, ползващият
услугата следва да заяви конкретния адрес, на който иска да заплати
съответната вноска или на който иска редовно да заплаща вноските по
кредита, с телефонно обаждане до Заемодателя на телефон *** или чрез
електронната платформа за контакти на интернет страницата на Заемодателя
mycreetit.bg /за контакти/.
Видно от съдържанието на Договор за предоставяне на допълнителни
услуги, в чл.1.2 от същия, страните са постигнали съгласие за услугата
„Участие в допълнителни томболи и промоции“, ищцата да заплати на
ответника възнаграждение в размер на 129,39 лева, а в чл.1.3 от Договора, са
постигнали съгласие за услугата „Комфорт“ да заплати възнаграждение в
размер на 301,90 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от
правна страна следното:
Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно
3
правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит,
намиращ своята правна регламентация в ЗПК. Този извод следва от предмета
на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията,
на страните по договора.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, и на кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
ЗПК. Същото се отнася и до свързания с процесния договор за кредит,
Договор за предоставяне на допълнителни услуги от 20.02.2024 г..
В чл.9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски
кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е
писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, представлява 1) всяка неиндивидуално
определена уговорка в негова вреда, която 2) не отговаря на изискването за
добросъвестност и 3) води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Съобразно тази легална дефиниция
тези положителни материални предпоставки трябва да са проявени
кумулативно. В чл.143 от ЗЗП са уредени отделни проявни форми на
неравноправност на клаузите в потребителския договор, като общото между
тях е, че търговецът едностранно и без наличието на обективни предпоставки
4
да изменя сключения договор, респ. значително се накърнява
еквивалентността на насрещните престации или се ограничават способите за
защита на потребителя при виновно неизпълнение на договорни задължения
от търговеца.
Макар и в ЗЗП да липсва законово определение на понятието
„добросъвестност", съдът счита, че неговото съдържание представлява
мярката на честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския
оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление. А
добросъвестната търговска практика представлява съвкупност от правила,
определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните
търговски отношения и не нарушават добрите нрави.
Нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, предвижда, че годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Алинея 5 от чл.19 от ЗПК
регламентира по императивен начин, че клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал.4, се считат за нищожни.
В случая, в чл.3, ал.9, т.1 от Индивидуалния договор, е разписано, че
единственият разход, включен в ГПР, е договорната възнаградителна лихва в
размера по ал.7, а в т.2 от същата клауза, изрично е посочено, че при
изчисляване ГПР са взети предвид следните допускания: договора да запази
обвързващата си сила между страните за целия посочен срок; и всяка от
страните да изпълнява точно и без забава задълженията си, съответно във
връзка с изпълнението по договора няма да бъдат начислявани разходи за
събиране на просрочените задължения и лихви за забава.
Видно от съдържанието на оспорените клаузи от договор за
предоставяне на допълнителни услуги, ответника предоставя на ищеца услуга
за участие в допълнителни томболи и промоции, която услугата по своята
същност дава възможност на заемателя да се възползва от промоционални
продукти на заемодателя, изразяващи се в месечни кампанийни промоции и
отстъпки, от индивидуални отстъпки, а услугата „Комфорт”, дава възможност
на заемателя да заплаща вноски по кредита ма домашен адрес, служебен адрес
или ма друг удобен за него адрес, в населеното място, където се сключва, като
в договора изрично е разяснено, че посочената клауза от договора предвижда
5
също така, че за да се възползва от тази услуга, ползващият услугата следва да
заяви конкретния адрес, на който иска да заплати съответната вноска или на
който иска редовно да заплаща вноските по кредита, с телефонно обаждане до
Заемодателя на телефон *** или чрез електронната платформа за контакти на
интернет страницата на Заемодателя mycreetit.bg /за контакти/.
За да се достигне до действителната воля на страните, оспорените
клаузи, уговорени в чл.1.2 и чл.1.3 от договора за предоставяне на
допълнителни услуги, следва да се тълкуват систематично. При анализ на
съдържанието на клаузите на чл.1 и чл.2 от индивидуалния договор, и
клаузите на чл.1, чл.1.1, ал.1 и ал.2 от договора за допълнителни услуги, при
съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, следва
извода, че по своята същност, както услугата „участие в допълнителни
томболи и промоции“, така и услугата „комфорт“, целят единствено да
облагодетелстват кредитора, без реално да се предоставя каквато и да било
услуги на потребителя. От предмета на договора за допълнителни услуги, по
начина, по който е формулиран същия, следва категоричния извод, че за
ответника – кредитор не съществува задължение да включи потребителя в
определени промоции или да му предостави конкретна отстъпка на
предлагани от него услуги, а само предоставя такава съществуваща латентна
възможност такива да му бъдат предоставени, но предоставянето им е
предоставено само и единствено на волята на самия кредитор. Отделно от
това, липсва каквато и да било индивидуализация досежно естеството на
промоциите и отстъпките (и техните параметри), както и периодът, в който би
могло да бъдат предоставени на потребителя. От друга страна, в клаузите на
чл.1.1, ал.1 и ал.2 от договора за допълнителни услуги, са използвани
абстрактни формулировки, които на практика не създават задължение за
кредитора да организира каквито и да било промоционални кампании, а още
по - малко създават задължение на кредитора да включи и потребителя в тях.
Същевременно, при формиране на ГПР по индивидуалния договор,
кредиторът не е включил, т.нар. „възнаграждение за слуги“, което се
установява по безспорен начин от разписаното чл.3, ал.7 от индивидуалния
договор. В тази връзка и следва извода, че със сключването на договора за
допълнителни услуги се заобикаля нормата на чл.19, ал.4 от ЗП, респ.
кредитора е бил недобросъвестен, поради което с това му поведение се
нарушават „добрите нрави“ при сключването както на индивидуалния договор
6
за потребителски кредит, така и при сключване на договора за предоставяне
на допълнителни услуги. В подкрепа на този извод на съда е и приложения и
неоспорен от ответника погасителен план – Приложение № 1 към договор №
*** г. (л.6 и л.64 от делото), от който е видно, че в погасителните вноски към
договора, са добавени и възнагражденията по договора за допълнителни
услуги. От тук следва и извода, че вземането по договора за допълнителни
услуги се оказва задължително на съответния кредит, и представлява способ,
предназначен да прикрие действителните разходи по кредита. В тази връзка и
съдът намира, че вземането за предоставените допълнителни услуги,
представлява възнаграждение за кредитора, поради което и като такова е
следвало да бъде включено при изчисляване годишния процент на разходите
по индивидуалния договор за кредите. В тази връзка е т.1 от диспозитива на
Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд.
Следва да се има предвид и това, че включването на вземането по договора за
допълнителни услуги към разходите по договора за кредит, следва да се
окачестви, като нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл.6, § 1ог Директива 2005/29ЕО (адресираща нелоялните
търговски практики), тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния
потребител по отношение на цената на договора, и го подтиква или е
възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай
не би взел, и този начин търговеца – доставчик на услугата действа
недобросъвестно, като нарушава „добрите нрави“.
Както вече бе посочено, нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, регламентира
какво представлява годишния процент на разходите, разпоредбата на § 1, т.1
от ЗР на ЗПК, разписва определение какво представлява „общ разход по
кредита за потребителя. Съгласно посочената разпоредба „общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
7
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият
да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи.
В конкретния случай в договора е посочено, че ГПР е 40,49 %, но от
съдържанието му не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран самият ГПР. Нещо повече- както вече
бе коментирано, предвид предпоставките, при които става изискуемо
разписаното вземане по договора за предоставяне на допълнителни услуги, то
същото е с характер на възнаграждение и следва да бъде включено изначално
при формирането на ГПР. Не без значение е и това, че дължимото
възнаграждение е в размер, който е около чистата стойност на усвоения от
ищеца финансов ресурс, а освен това и възнаграждението по договора за
допълнителни услуги в размер на 431.20 лева не е включено при формиране на
ГПР по индивидуалния договор, то с неговото включване ГПР по
индивидуалния договор би се увеличило над законово установения в чл.19,
ал.4 от ЗПК размер, т.е. акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест
на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за
ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това
обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по
кредите), то той не би сключил договора. На практика, клаузата на чл.1.6 от
договора за допълнителни услуги единствено води до допълнително
увеличаване на задълженията на потребителя (увеличава относителната
финансова тежест на договора), като дава възможност на кредитора да
капитализира допълнителен приход от присъща му дейност, а именно
дейността по оценка кредитоспособността на длъжника. Тази дейност по
оценка кредитоспособността на длъжника е такава, която следва да се
осъществи само и единствено от кредитора.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените
доказателства съдът намира, че по отношение на уговорените възнаграждения
е налице нарушаване на императивни норми на ЗЗП, като клаузите са в
противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца/доставчика и потребител, тъй като потребителят е
8
поставен в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора, и на
практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му
по кредита. Това се явява и в противоречие с чл.3, § 1 и чл.4 от Директива
93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на
практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти,
от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1
от ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. В конкретния случай е
налице и пълно разминаване между посочения в договора ГПР и
действителния процент на разходите, който се изчислява на годишна база, като
по този начин потребителят е въведен в заблуждение с действителния ГПР по
индивидуалния договор за потребителски кредит.
В горния смисъл, след като съдът констатира, че с включването при
формиране на ГПР на вземането в размер от 431,20 лева, дължимо по силата
на чл.1.2 и чл.1.3, вр. чл.1.6 от договора за допълнителни услуги, разходите
нарастват над определения в чл.19, ал.4 от ЗПК размер, то на основание чл.19,
ал.5 от ЗПК, клаузите на чл.1.2 от Договор за предоставяне на допълнителни
услуги от 20.02.2024 г., във връзка със сключен договор за паричен заем код
*** г., предвиждащ заплащане на възнаграждение в размер на 129.30 лева за
услуга „Участие в допълнителни томболи и промоции“ и чл.1.3 от Договор за
предоставяне на допълнителни услуги от 20.02.2024 г., във връзка със сключен
договор за паричен заем код *** г., предвиждащ заплащане на възнаграждение
в размер на 301.90 лева за услуга „Комфорт“, следва да бъдат прогласени за
нищожни, като противоречащи на добрите нрави..
По разноските:
Ищцата е поискала от съда да миу бъдат присъдени сторените разноски,
но тъй като е освободена от заплащане на държавна такса и разноски по
делото, такива във връзка с водене на делото не е направила. По делото е била
представлява от адвокат, като в договора за правна защита е съдействие е
уговорено, че възнаграждение не се дължи, тъй като се представлява
безплатно от адвоката, при условията на чл.38 от ЗА.
Налице са основанията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. В договора за правна
9
защита и съдействие от 30.04.2024 г. е уговорено предоставянето на безплатна
правна помощ. Дължимото адвокатско възнаграждение на адв. Л. Г.,
определено съобразно предвидените минимални размери в чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, и с оглед изхода на делото е в размер на 400.00 лева, които
следва да бъдат възложени върху ответната страна.
С оглед изхода на делото, тъй като ищцатае освободена от заплащане на
държавни такси, то на основание чл.78, ал.6 от ГПК, дължимата държавна
такса по водене на делото в размер на 100,00 лева, следва да бъде възложена
върху ответната страна.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожни по иска на Д. Г. В., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище/ адрес на управление:
***, на основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД, клаузата на чл.1.2 от
Договор за предоставяне на допълнителни услуги от 20.02.2024 г., във връзка
със сключен договор за паричен заем код *** г., предвиждащ заплащане на
възнаграждение в размер на 129.30 лева за услуга „Участие в допълнителни
томболи и промоции“ и клаузата на чл.1.3 от Договор за предоставяне на
допълнителни услуги от 20.02.2024 г., във връзка със сключен договор за
паричен заем код *** г., предвиждащ заплащане на възнаграждение в размер
на 301.90 лева за услуга „Комфорт“.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. „***" ЕООД, ЕИК ***,
със седалище/ адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Л. А. Г., ЕГН
********** - член на САК, личен № ***, със служебен адрес: : ***, сумата от
400,00 лева – адвокатско възнаграждение, за оказаната от него безплатна
правна помощ на Д. Г. В., ЕГН ********** по гр.д. № 02362/2024 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище/ адрес на управление:
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд гр. П. сумата в размер на 100,00 лева, представляваща
държавна такса по гр.д. № 02362/2024 г. на ПРС, както и 5,00 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че не бъдат платени
10
доброволно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11