Р Е Ш Е Н И Е
№ 260013
гр. Русе, 20.08.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на седемнадесети
август през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1860 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 74, ал.4 и чл. 344, ал.1 т.1 и т. 2 КТ от С.Д.И. против „ЦБА“ АД.
Ищцата твърди, че с
ответното дружество са били в трудови правоотношения на основание трудов
договор от 15.06.2018г., по силата на който тя изпълнявала длъжността „***“ в
търговски обект на ответното дружество в гр. Русе. Със заповед №***/02.01.2020г.
на работодателя, ищцата била трудоустроена на длъжността „***“ със срок на
трудоустрояването до 01.02.2021г. Трудоустрояването било извършено на основание
експертно решение на ТЕЛК №***/16.12.2019г. и заключение на служба по трудова
медицина. С допълнително споразумение №***/17.03.2020г. трудовото
възнаграждение на ищцата било увеличено и била включена клауза за срок на
изпитване шест месеца в полза на работодателя. Само няколко дни след това,
работодателят издал заповед №***/25.03.2020г., с която е прекратил трудовото
правоотношение на основание уговорения в негова полза изпитателен срок.
Ищцата счита, че
уговорената клауза, с която е въведен изпитателен срок е недействителна, тъй
като с нея се преследвала непозволена от закона цел, а именно преодоляване на
закрилата по чл. 333 КТ. Поради това се иска да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде прогласена за недействителна поради заобикаляне на
закона клаузата, с която е въведен срок за изпитване в полза на работодателя в
допълнителното споразумение №***/17.03.2020, да бъде признато уволнението й
извършено със заповед №***/25.03.2020г. за незаконно и да бъде възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски.
В срока за отговор
на исковата молба, ответникът изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Не се оспорват твърденията в исковата молба относно
трудоустрояването на ищцата и основанието за същото. Твърди се, че с
допълнителното споразумение от 17.03.2020г. ищцата е преназначена от длъжността
„***“ в длъжност „обслужващ магазин“. Това било съобразено с препоръките на
здравните органи с оглед влошеното й здравословно състояние. Тъй като тя не
била изпълнявала новата длъжност, която била с различни трудови функции от
предишната, за работодателя не съществувала забраната на чл. 70, ал.5 КТ за
уговаряне на изпитателен срок в негова полза. Поради това и включената клауза
за такъв в допълнителното споразумение не се явявала недействителна, в който
смисъл била утвърдената съдебна практика. Преценката дали работодателя да
прекрати в изпитателния срок трудовото правоотношение не подлежала на съдебен
контрол, с оглед на което извършеното на това основание прекратяване на
трудовия договор било законосъобразно и не са налице основания за неговата
отмяна. По тези съображения се иска предявените искове да бъдат отхвърлени и да
се присъдят в полза на ответника направените по делото разноски.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото
относно изложените в исковата молба факти относно наличието на трудово
правоотношение между страните по силата на трудов договор от 15.06.2018г., съгласно
който ищцата изпълнявала длъжността „***“ в търговски обект на ответното
дружество в гр. Русе, че със заповед №***/02.01.2020г. на работодателя тя е
трудоустроена на длъжността „**“ със срок на трудоустрояването до 01.02.2021г.
на основание експертно решение на ТЕЛК №***/16.12.2019г. и заключение на служба
по трудова медицина. С допълнително споразумение №***/17.03.2020г. трудовото
правоотношение между страните е изменено, като ищцата е преназначена от
длъжността „касиер“ на длъжност „обслужващ магазин“, основното й трудово
възнаграждение е увеличено от 750лв. на 800лв. и е уговорен изпитателен срок от
шест месеца в полза на работодателя (т.4 от споразумението). Със заповед
№6936/25.03.2020г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на
основание уговорения в негова полза изпитателен срок.
Свидетелят М.В.К.установява,
че е регионален мениджър на ответното дружество за Северна България. Познавал
ищцата като служител в един от магазините на дружеството „СБА – Братя
Миладинови“. Тя работела като касиер в магазина. Имала установено онкологично
заболяване и отсъствала около 8 месеца по болничен. След връщането й на работа
възникнала пандемията от „Ковид – 19“. Политика на работодателя била да даде
възможност на свои работници и служители, които се намират в рисковата група от
заболяването да преминат на длъжности, на които ще е по-малък контакта с други
лица, съответно и с по-нисък риск от заболяване. Ищцата сама поискала да се
възползва от тази възможност и да бъде преназначена от длъжността „***“ в
длъжността „обслужващ магазин“. Двете длъжности били с различни трудови
функции. Касиерът работел на каса и маркирал закупените от клиенти стоки, а
обслужващия магазина имал задължение да следи за реда в търговската зала, за
правилното етикетиране на стоките и ценообразуването, да подава заявки и да
посреща доставчици. Ищцата не се справила добре с новата работа, поради което
трудовото правоотношение с нея било прекратено. Политика на работодателя било
уговарянето на изпитателен срок за всяка заемана длъжност в дружеството,
независимо дали тя се заема от нов или работещ на друга длъжност в дружеството
работник или служител.
Свидетелят Ю.Ю.Ю.установява,
че е управител на магазина в който е работила ищцата. Тъй като тя страдала от
сериозно заболяване, по нейна молба в началото на епидемията от „Ковид – 19“ била
преназначена от длъжността „касиер“ на длъжността „обслужващ магазин“, за да
има по-малък контакт с хора и да намали риска от заболяване. Такава възможност
работодателят осигурявал на всички свои служители от рисковата група. Двете
длъжности имали различни функции, касиера единствено маркирал стоките на
клиентите, а обслужващия магазин следял етикетирането на стоките, промоциите по
брошура, годността на стоките, доставките и пр. Втората длъжност на ищцата била
по-платена, но и по-отговорна и тя не се справила с новите си задачи. Поради
това било взета решение за прекратяване на трудовото й правоотношение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Основанията за
недействителност на договорите в чл. 26-34 ЗЗД намират субсидиарно приложение и
към основанията за нищожност в трудовите договори, доколкото нещо друго не е
уредено в КТ. В случая, ищцата счита, че процесната клауза за включен
изпитателен срок в допълнителното споразумение от работодателя е недействителна
на основание чл. 26, ал.1 пр.2 ЗЗД (заобикаляне на закона), доколкото
единствената й цел е за преодоляване защитата по чл. 333 КТ, с която се ползва
ищцата.
Съгласно чл. 70,
ал.5 КТ, за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също
предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж.
С оглед становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът приема за установено по делото, че длъжността на която е била
преназначена ищцата „обслужващ магазин“ е с различни трудови функции от
длъжността „касиер“, която тя е заемала преди това. Поради това безспорно е, че
за работодателя е налице правна възможност да уговори в своя полза срок за
изпитване на работника за новата длъжност. Спорно между страните е дали е
упражнил тази законова възможност, за да провери годността на ищцата да
изпълнява трудовите си задължения за новата длъжност, т.е. че работодателя е
действал добросъвестно, или за да може по облекчен ред, преодолявайки закрилата
за уволнение по чл. 333 КТ да прекрати трудовото й правоотношение, т.е
действията на работодателя са недобросъвестни.
Отговорът на този спорен въпрос следва да е обусловен единствено от
анализ на събраните по делото доказателства, а не от предположения и догадки.
Обстоятелството, че
ищцата страда от заболяване и е с 80% трайно намалена работоспособност и се
ползва със закрилата по чл. 333, ал.1 т.2 КТ, която създава по-сложен ред за
прекратяване на трудовото й правоотношение
са обстоятелства, които биха могли да предполагат мотив за
преназначаването й на друга длъжност и уговарянето за нея на изпитателен срок с
единствена цел прекратяване на трудовото й правоотношение по облекчен ред и то
в сравнително кратък срок (в случая една седмица след преназначаването). Този
мотив на работодателя в случая обаче би могъл само да се предполага, а по
никакъв начин не се установява от доказателства по делото, в каквато и да е
степен. И обратното, ангажираните по делото доказателства от работодателя не
дават основание да се приеме, че същият е действал недобросъвестно. Разпитаните
по делото двама свидетели установяват обстоятелствата, които са довели до промяната в трудовото
правоотношение между страните, продиктувана от желанието на ищцата да премине
на нова длъжност, което желание е логично обяснено с епидемиологичната
обстановка към него момент в страната и нейното здравословно състояние, а и с
обстоятелството, че новата длъжност е по-платена от предходната. Това желание
на ищцата по никакъв начин не е оспорено от нея в настоящото производство,
поради което показанията на двамата свидетели в тази връзка, за които дори и да
са налице предпоставките на чл. 172 ГПК (заинтересованост с оглед служебните си
правоотношения в ответното дружество) не биха могли да не бъдат кредитирани.
Двамата свидетели установяват и причините за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата, които предвид основанието за прекратяване работодателят
не е изложил, а именно нейното несправяне с новата работа, което е установено
от преките й ръководители. Липсват доказателства по делото, които дори и в
малака степен да разколебават изложеното от двамата свидетели, за да може съдът
да не цени техните показания като заинтересовани и да обоснове различни правни
изводи, а именно, че работодателят е променил трудовото правоотношение с ищцата
с единствената цел да го прекрати бързо и лесно.
Ищцата в настоящото
производство е обосновала исковата си претенция единствено с правни
съображения, които ако бъдат възприети би означавало да се приеме, че винаги,
когато бъде променено трудовото правоотношение на трудоустроен работник или
служител с възлагане на нова, различна работа, то евентуално включена клауза за
изпитване би била винаги недействителна, въпреки, че законът го позволява (чл.
70, ал.4 КТ). Подобни изводи не съответстват на буквата и духа на закона. Дали
е налице нарушаване от работодателя на принципа за добросъвестно упражняване на
права (чл. 8 КТ), злоупотребата с такива, заобикалянето на закона и пр. е
извод, който съдът следва да направи при изследване на конкретните
обстоятелства по всеки случай. За да бъде обоснован крайния резултат за
недействителност на клаузата за въведен изпитателен срок в допълнителни
споразумения в казусите разгледани в съдебните решения на които се е позовал
процесуалния представител на ищцата, съдът е анализирал подробно установени по
делата обстоятелства, които са му дали основание да приеме, че с оглед
спецификата на всеки от казусите, работодателят при промяна на трудовото правоотношение
е преследвал единствено цел за неговото облекчено прекратяване, а не за
изпитване на работника дали ще се справи с новата работа (така например в
единия от случаите въобще не се е стигнало до изпълнение на новата работа,
съответно за проверка качествата на работника, което в случая не се
установява). Поради това настоящият съдебен състав приема, че отхвърлянето на
исковата претенция в настоящото производство не би била в противоречие на
установената от ВКС практика по приложението на чл. 74 КТ.Следва да се отбележи
още, че крайният резултат от едно съдебно производство не се обуславя от
обективно осъществени факти, а от въведените такива и доказани в съдебното
производство.
По изложените
съображения, предявеният иск по чл. 74, ал.4 КТ за недействителност на клаузата
за изпитателен срок в допълнителното споразумение между страните от
17.03.2020г. следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Предпоставка за
отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата като
незаконосъобразна е прогласяването за недействителна клаузата в процесното допълнително
споразумение. Поради неуважаване на първата част от исковата претенция, няма
основание съдът да приеме за незаконно извършеното със заповед №***/25.03.2020г.
уволнение и за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението
длъжност.
При този изход на
спора на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответното дружество разноски в размер на
1500лв. адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Д.И.
ЕГН********** със съдебен адрес *** против „ЦБА“ АД ЕИК202420609 със седалище и адрес на управление гр. Варна,
кв. „Аспарухово“, ул. „Народни Будители“ №2, ет.3, представлявано от Мартин
Миленов Кондов искове да бъде прогласена за недействителна поради заобикаляне
на закона клаузата, с която е въведен срок за изпитване в полза на работодателя
в допълнителното споразумение към трудов договор №***/17.03.2020, да бъде
признато уволнението й извършено със заповед №***/25.03.2020г. за незаконно и
да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, като недоказани и
неоснователни.
ОСЪЖДА С.Д.И. ЕГН********** със съдебен адрес *** да заплати на „ЦБА“ АД
ЕИК202420609 със седалище и адрес на управление гр. Варна, кв.
„Аспарухово“, ул. „Народни Будители“ №2, ет.3, представлявано от Мартин Миленов
Кондов сумата от 1500лв. разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок считано от 31.08.2020г.
Районен
съдия: